В тази статия ще споделя до какви открития стигнах относно разпределянето на времето, продуктивността и дневните цели. Постоянно търся начини как да повиша ефективността си и как да канализирам творческата си енергия, за да видя повечето от идеите си осъществени. Ако направя оценка на продуктивността си, бих казала, че тя нараства с времето. В края на 2013-та си мислех как да обединя възможно най-разбираемо всичко, което практикувам в ежедневната си програма. Ето така се роди това подобие на рисунко-тексто-карто-план. 😉

Не харесвам хаоса, ама никак. Е, не точно ;). Харесвам творческия хаос, но все някога и той се превръща в нещо, което е подредено и цялостно. Има дни, които са доста хаотични (понеже около 80% времето в тях не зависи от мен, а от други хора). Има и такива, в които свършвам работа за една седмица напред. Но истината е, че искам да съм маратонец (или „маратонка“ в женски род :P)  – да имам темпо на живот, което може да издържи устойчиво във времето. Затова се старая да живея ритмично.Постоянно се анализирам в тази посока: Кога съм продуктивна? Какво ме вдъхновява? Има ли неща в работата, които не харесвам, но трябва да свърша? Кои са те? Какви подходи да си измисля за тях? Кога мотивацията ми спада? Как да си я върна? Кои са нещата, които ме поддържат в добро здраве, а от там – и в добра продуктивност? Въпроси, отговорите на които продължавам да търся.

Защо творчески блокове?

Мислейки за ритмичността на живота, особено за деня и нощта, около които се изгражда цялата закономерност на съществуването, стигнах естествено до идеята да си направя цикличност на деня. Не звучи ли разумно? Ето защо го разпределих на творчески блокове, които може да варират като дължина и часове. Творчеството е неизменна част от мен, затова реших да ги нарека по този начин. Просто, за да се вдъхновявам ;).

Обичам да виждам нещата от живота като взаимовръзки и схеми. Затова гледам и на дневната си програма по този начин. Всяко свършено нещо води до следващото и определя качеството на живота като цяло (не само за деня). Ако не съм се справила добре с първата част от деня, то следващите не ми се получават особено. Изследвах това върху себе си и се убедих. И така, започвам обясненията по части. Разрешавам да плагиатствате, ако нещо ви се стори приложимо и за вас.

Ставането рано за мен е огромно предимство. Както обичам да казвам, това е моментът, в който „взимам силата на деня“.
Само като си представя, че, докато всички спят, аз се развивам като личност, ми става доста приятно. Това ме мотивира. Тук трябваше да поработя доста, защото обикновено идеите и вдъхновението ме сполетяваха след 12 през нощта. Трябваше да ги науча да идват рано сутрин.

Не е честно времето, в което се предполага, че трябва да работя, аз просто да „работя върху себе си“, защото през другото време не съм успяла да се организирам добре. Клиентите не ми плащат „да се развивам“. Те плащат за професионално свършена работа от човек, който се предполага, че трябва да се е развил донякъде. Затова, отговорността да си подредя времето, така че да напредвам, си е лично моя. Най-добрата инвестиция!

Ето защо, сутринта е моето специално време, в което правя няколко неща: чета книги за ценности, за начин на живот, за подобряване на определени умения, върху които смятам, че трябва да работя; чета и много професионални книги и статии.  Слушам добра музика, която ме зарежда. Преглеждам си целите, които съм си поставила за годината (и за живота като цяло) и се питам: „Какво ще предприема днес, за да се доближа още малко до целите ми?“. Преглеждам си дневната програма и, ако е нужно, я пренареждам според приоритети (които зная кои са).

Целта ми е да ставам в 5, което автоматично означава, че предишната вечер трябва да съм заспала в 23. Ранното ставане се подготвя от следващата вечер. Освен това, не става изведнъж. Не се е случило още 100%.  При мен проработи подхода с постепенното ставане. Например, една седмица ставам в 7:30, следващата започвам в 7:15, след 3 дена вече ставам в 7, след това – в 6:30. Така постепенно организмът се приспособява. А, ако си станал в 6, нормално е да ти се приспи по-рано, а не в 2-3 (както правех преди).

Конкретно: Тук си определям какво точно ще чета, какви записки ще си водя, в каква посока ще се движа.

Това е отрязъкът от деня, в който съм на разположение за всички служебни ситуации и задачи. Тук са важни концентрацията, съкращаване на безразборните празни ходове, които изяждат времето ми, постоянството, стремежът към най-добре свършена работа. Всичко това ще е налице, ако съм била достатъчно отговорна към ранното ставане.

Толкова много обичам това, което правя, че не бих го нарекла просто работа. За мен Media Start е мястото, където се сбъдват мечтите ми; онази прекрасна действителност, в която творя бизнеса точно, ама точно, както си го представям! И именно затова постоянно си припомням: „Каквото и да се случва, не забравяй, че работиш за мечтата си!“.

Има неща, които не ми идват отвътре, защото не всичко е творчество в бизнеса. Ето защо си създадох навика да използвам няколко успешни инструмента, които винаги ме вдъхновяват, независимо какво правя. Мисловните карти, които ползвам за всичко, включително и за планиране на работния ми график. Чрез тях визуализирам работния си ден и постоянно виждам общата картина. Много добра успеваемост имам с 2-минутното правило, което включих като ежедневен принцип. Вместо да си задавам въпроса: „Кога да го направя?“, веднага го започвам. Този начин на мислене повишава броят на свършените задачи в пъти. А принципът „Първо изяж жабата“ е безспорно успешен за мен: свършвам първо по-скучните неща, за да си освободя целия ден за творческите вдъхновените. И се получава!

Конкретно: Това е основата на дневния график като принципи, но изобщо не е дневния график сам по себе си. Тук си определям конкретната програма със задачите, срещите и разговорите и се движа по нея, като следвам по-горните принципи.

Това е времето за забавления, трупане на приятни спомени, срещи с приятели, писане, скачане, танцуване и каквото си изберете. Тази зона е малко „птичешка“ и летяща :). Реенето в облаците не е излишно, а всеки си рее по неговия си начин. Важно е да знаете какво ви разтоварва, за да успеете да се отпуснете и да се заредите с нови сили за следващия ден. Винаги правя различни неща тук (част от които не са непременно изключващи работата ми!). По-скоро това са онези творчески неща, за които не можеш да се отпуснеш във високите скорости на деня, а искаш да се посветиш на тях. Всеки си има такива! За едни е хоби, за други е среща с хора, които не е виждал отдавна, за трети е ходене по събития, на които  да се запознава с нови хора…

Конкретно: Най-конкретното е, че се виждам с онези хора, които ме вдъхновяват и правя онези неща, с които развивам творческите заложби у себе си.

Моля, отговорете на тези въпроси:

Едно, две, три – животът се върти

Това е като игра. Ако на ниво 1 не си се справил добре, това автоматично влияе върху следващите две. Защото всичко е свързано. Денят ни не е измислен да се състои от отделни клетки, в които влизаме в точно определен час, правим точно определени неща и не се влияем от нищо външно. Напротив.

Ако искам да си почина добре в края на деня, нека да съм го заслужила, като съм се справила добре със задачите. Ако държа да съм трудоспособна и енергична, по-добре да съм помислила за това по-рано: да съм станала, да съм свършила нужното за себе си, за да не се обвинявам през целия ден, че не се развивам и съм в застой. Ако искам да стана рано, трябва да съм помислила за това предната вечер.

Неизменно едното води към другото. Животът ни е цялост. Денят ни е цялост. Слънцето не ни чака да се наспим, за да изгрее след това. Нито успехът  ще ни изчака да стоим в хаоса, който сме си създали.

И успешните, и неуспешните хора разполагат с 24 часа. Въпросът е как ги използват. Аз реших да ползвам моите с вдъхновение, с радост и с доста работа и дисциплина.

P.S. с любов: Не забравяйте водата, чая, усмивките и вдъхновяващите разговори! За тях няма ограничения, сезони и ритъм. Те са за винаги! 🙂

А вие какви успешни практики за разпределяне на времето използвате? Коментарите по-долу ви чакат :)!