Те знаят какво правят. Знаят как да го направят. Постигат реални цели. Успешни са. Винаги на разположение. Поддържат комуникацията в екипите си интензивна. Добри мотиватори са.Винаги съм им се възхищавала… тайничко. Питала съм се как е възможно да си стратег, без да се виждаш на преден план. Прочетох много случаи за „невидими лидери” на световно известни компании. Мислех си, че сигурно това е някакъв недостижим идеал, който надали ше достигнем с нашия български манталитет.
Е, явно ще се наложи да преодолеем някои човещинки, преди да станем наистина лидери. Защо ли? Това, което прочетох в списание „Мениджър” ме провокира сериозно. Материалът се казва: „Лидерът като пастир”. Моля?! Че пастирът е толкова невзрачен, мръсен и … . стои винаги най-отзадПастир и лидер – какво общо имат тези двамата?!
Според Нелсън Мандела (бившият президент на ЮАР) „в следващото десетилетие най-ефективните лидери ще бъдат тези, които ръководят компанията си отзад, а не тези, които седят на предната линия.”
„Това е концепция, чието време е дошло, пише Harvard Business Review, ето защо:
Компаниите нямат нужда от инцидентни прояви на иновация, а от непрекъснат пробив на иновации, които са основен двигател на конкурентоспособността. Вече никой не се нуждае от самотни гении, iPod или Pixar не са продукт на един човек. Нововъведенията обикновено са резултат от съвместна работа. Пробивите идват, когато редовите служители правят извънредни неща.
Лидерите могат да насърчават напредъка на идеи не чрез създаването на последователи, а чрез изграждането на общности, които могат да мислят различно. Ако търсите иновации, няма много смисъл да мобилизирате хората и да ги следвате навсякъде. Ако искате вашият екип да представи нещо наистина оригинално, не е нужно да знаете накъде отивате и какво следва.
Това да ръководите отзад не означава да загърбите лидерските си отговорности. В крайна сметка, ако се върнем към теорията на Мандела, пастирът е този, който гарантира, че стадото остава заедно и го пази, когато има опасност.
Тези, коита седят зад екипа си, и тези, които са свикнали да ръководят най-отпред. Това поставя въпроса дали имаме достатъчно лидери, които могат да създават колективен гений”.
Да, да бъдеш лидер-пастир е отговорна работа… Май трябва да изследваме надълбоко „пастирлъка”, за да се научим как да бъдем лидери, защото, искаме или не, това е следващото високо ниво, на което ще трябва да се изкачат лидерите: да станат пастири.
Успех в пастируването!
Здравей Люба, прочетох статията и като цяло много ми хареса. Моето мнение по въпросът е, че обществото се нуждае и от двата вида лидери (пастири) които да „стоят винаги най-отзад“, за да подкрепят екипите си, но в същото време трябва да има и лидери тип „фронтмени“, които да водят хората. Има много примери за такива успешни хора – Бил Гейтс (в момента се оттегля от сцената и дава път на Стив Балмър), Стив Джобс, Марк Зукърбърг и многото други шефове на технологични компании. В това число бих добавил и политическите лидери в нашето съвремие. Ще завърша коментара си с думи на най-големия ми пример за мъдрост, поведение, жертвоготовност и начин на живот Исус Хриостос:
И-н 10:2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
И-н 10:3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.
И-н 10:4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
И-н 10:27 Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.