Има един български блог за личностно развитие, който е роден само преди 2 години, а набра светкавична популярност. Сигурна съм, че повечето от вас са чели поне един път статии от www.lifehack.bg. А още по-сигурна съм, че, който е прочел нещичко, не е пропуснал да повтори, да потрети и да следи с интерес публикациите.

Как блогът набра скорост? Какво се е случило в началото? Кой стои зад него? По тези въпроси разговаряме с Христо Стоянов – неговият идеолог и създател.

Христо е изключително комуникативен, искрен и леснодостъпен блогър, с когото веднага започваш да си говориш на „ти“. Той се занимава с продажби. Търговски представител е на голяма фирма за опаковъчни материали за русенския регион. Непрекъснато е в движение, постоянно пътува. А 90% от свободното си време посвещава на блога си.

В кой момент реши да направиш блога www.lifehack.bg?

Това беше преди две години. През 2010 г. реших да действам и да го направя. Преди това идеята зрееше в главата ми повече от година. И така, направих блога след първия ми проект (сайт). Лично за мен той беше доста успешен, но се наложи да го затворя. Беше добре, че имах базовите познания да започна lifehack.bg.

Какви бяха идеите ти за развитието на блога? Имаше ли представа, че ще набере огромната популярност, която има в момента? 

Както споменах, в началото имах само идеята и доста базови познания. Постоянно ми се изпречваха нови неща, за които нищо не знаех, и за които се налагаше да търся информация, да чета и да уча в движение. В началото имаше моменти (най-вече технически), чиято честота направо ме побъркваше. Тъкмо оправя нещо, което или е проблем, или просто ме дразни (откачам ако нещо е с милиметър накриво 🙂 ) и се появява друго, което да ми се набие в очите.

Имах идея блогът да стане това, което е сега, дори нещо още по-голямо. Мисля, че нещата вървят натам, макар и с бавни, но стабилни стъпки. Поне аз така си мисля… Истината е, че имам доста идеи за разгръщане на още теми в сайта. Сигурен съм, че ще предизвикат интерес, но чисто физически няма как да се справя.

Как успяваш да организираш времето си, за да публикуваш толкова често – 2-3 пъти седмично? 

Успявам, като в 90% от свободното си време се занимавам с това. Ако някой си мисли, че подобни дълги статии (оформени по такъв начин) се правят бързо, жестоко се лъже. Ужасно бавно е. Разбира се, ако човек иска нещата да станат както трябва, няма друг начин. Иначе, една посредствена статия мога да нащракам за няколко минути, но това не е част от идеята ми.

Оказва се, че съм алергичен към схеми и планове. Постоянно се опитвам да работя по схема и план. Написвам ги, поставям приоритети, накрая пак правя това, което ми дойде на ум в момента; винаги избирам това, което ме вдъхновява, когато седна пред компютъра. Накрая мисля да се откажа от планирането. Нямам дисциплина да го спазвам; жалкото е, че знам, че ще ми е доста полезно.

Някак си рутината на плана ме побърква :). Някъде бях чел, че голяма част от успеха се крие в това, да правиш едни и същи неща всеки ден и да имаш търпение – нещо като поточна линия, но това също не е за мен. Хич не ми се получава. Вчера отново опитах да си направя план относно публикуване на статии. Намерих добър инструмент за тази цел, но да видим до кога!

Може ли да разкриеш някои от „тайните“  от кухнята за поддържане на добър блог?

Според мен, тайната да се получи нещо стойностно не е толкова в идеята на това, което правиш. Lifehack.bg в никакъв случай не е уникално и единствено по рода си произведение.

Ключът е в усилената работа, в личната мотивация, идваща от представата, която градиш в главата си – как би искал да изглежда крайният продукт.

Ако човек се вдъхновява от картините в главата си; от това, какво би искал да създаде плюс усилена до глупост работа, мисля, че има някакъв шанс да се получи нещо, което пак не е гаранция, че ще бъде добро.

Ако човек тръгне съвсем сам да прави успешен сайт, трябва да отделя много време. Само тогава би имал някакъв шанс.

Не случайно много ми допадна статията ти за отказването… Аз се отказвам почти всеки ден…, дори не знам кое нещо ме връща обратно в играта :). Ако трябва да дам някакви съвети, накратко те биха били следните:

– ако не те кефи темата, за която ще правиш блог (сайт), хич не се захващай само защото е модерна например;
– ако ще правиш блог само защото всички имат такъв, изобщо не се захващай;
– ако смяташ, че ще можеш да разчиташ на някого да те държи за ръката и да ти помага всеки път, когато ти скимне; ако мислиш, че някой ти е длъжен постоянно да ти казва кое как се прави – изобщо не разчитай на това.

Това е като при безплатните неща – вземаш безплатна книга, преглеждаш я за няколко секунди и я захвърляш настрани. И без това не си дал нищо за нея, вероятно (поне така си мислиш) не си струва.

От друга страна, ако си платил за нея, ще я прочетеш поне до половината…Така е и с помощта. Опитвайте сами! Ако наистина не можете, тогава потърсете помощ.

Следват:
– Търпение, ама наистина!
– Пари ли? Забравете ги поне през първите 2 години! Е, освен ако не измислите нещо единствено и неповторимо; нещо, което всеки да иска.  В това (не ми се обиждайте!) малко се съмнявам.

Откъде черпиш идеи за статии?

О, това е една от болните ми теми. През времето, в което правих сайта, успях да събера най-добрите източници в световния интернет по темите, които представям в lifehack.bg.

Ежедневно попадам на много добри статии. Софтуерът, който ползвам, за да ги събирам, се е напълнил толкова много, че се е превърнал в истинска бъркотия. Така съм си организирал нещата, че да не пропусна най-добрите материали за бизнес, продажби, лидерство, успех, wordpress, социални мрежи, личностно развитие и готини уеб приложения.

Ако знаеш само колко страхотни материали съм наредил, които чакат да видят бял свят в lifehack.bg! Понякога става голямо чудене кое да направя като материал и кое да оставя за по-късно.

Това е предимството и същевременно недостатъкът на тематиката на сайта – многото наличен добър материал. В крайна сметка, конкретно от къде черпя идеите си за статии – това ще оставя за мен. Не за да се правя на интересен, а защото наистина източниците са много.

Кои са учителите ти по „блогване“?

Имам, но те не знаят, че са ми такива :). Аз просто ги наблюдавам. За съжаление, българите, чиито неща са ми интересни, са изключително малко.

Наблягам основно на успешни англоезични блогове, които наистина са добри и печелят реални пари. Повечето неща, които се виждат в lifehack.bg като структура и начин на представяне са взаимствани от най-добрите примери в световен мащаб. Поне за мен нещата стоят така. Разбира се, като казвам най-добри, имам предвид най-добри от тези, които са ми допаднали.

Има доста по-различни и също успешни модели на представяне и развитие на блог.

Като говорим за учители по блогване, напоследък доста следя Derek Halpern и неговите блогове, както и thinktraffic.net, а socialmouths.com ми е един от фаворитите.

Как виждаш блога като бъдеща бизнес възможност? 

Ако не го виждах като възможност, нямаше изобщо да се „хабя“ толкова. Нека да не се заблуждаваме – нито на мен, нито на всеки, който се опитва да направи нещо в интернет, не му липсва желанието да изкара пари.

Нали това е бизнесът – да създаваш стойност и някой да плаща за това. Още от самото начало създадох сайта с идеята един ден той да успее да монетизира своето съществуване. А как? Това е по-интересният и труден въпрос.

В сайтове, подобни на моя, виждам, че успешен би бил моделът за създаване на собствен продукт под формата на е-книги, партньорство с различни инициативи за бизнес и личностно развитие, както и банерна реклама.

Монетизиране чрез реклами от Google за мен е просто недопустимо – това нещо няма да го сложа в lifehack.bg по никакъв начин. И все пак, сайтът има нужда от още развитие, за да предложи адекватна рекламна площ на своите бъдещи рекламодатели.

Ти вече имаш няколко безплатни е-книги. Какъв е интересът към тях?

Интересът е доста голям към тази, която направих за Facebook. За да я получат, нашите потребители трябва да се абонират. По-голяма част от абонатите ни се регистрират заради нея. Аз съм напълно наясно с това. Именно за това я направих – да бъде въдичка с апетитна стръв :).

Хубавото е, че след това по-голямата част от тях остават и продължават да взаимодействат със сайта. Но следващия път, когато тръгна да правя е-книга от този род – богато илюстрирана и с подробна информация – ще е платена, а не безплатна.

Една от причините за това е, че безплатното нещо не се цени по същия начин, както ако си платил за него. Човек не се възползва пълноценно от информацията в същия този продукт – просто така стоят нещата.

С какви предизвикателства се сблъскваш ежедневно? 

Времето! За всички нас неговият недостиг е голям проблем. Особено ако работиш нещо, което няма нищо общо с другото ти странично занимание, което вършиш с желание, и което ти харесва да правиш.

Съчетанието на нормалната ми работа, от която си изкарвам прехраната, иlifehack.bg е най-голямото предизвикателство за мен.Но да се занимавам само с второто, би било наивно… и изключително разоряващо!

Та, както се вижда, отказвам се най-вече от свободното си време, отказвам се и от доста нормални неща, но така съм си избрал и … не се оплаквам. Наградите от тези лишения ми харесват повече, особено напоследък, когато зачестиха :).

Какво би посъветвал един начинаещ блогър, който иска да направи свой блог, но не знае откъде да започне?

Бих го посъветвал да използва Google и Youtube, но преди това да има идея и визия на това, което иска да прави. Да може да си го представи и представата да го кара да се усмихне широко от задоволство.

След като знае кое му харесва и за кое иска да пише, да избере подходящата платформа, да започне да я изучава и да експериментира. Въпросните два сайта, които споменах по-горе, са чудесна отправна точка. В интернет има всичко! Доста харесвам приказката, която казва защо на вълка му е дебел вратът… Знаеш защо, нали?

Ако човек се е спрял на wordpress, който за мен е чудесен избор, тъй като не разбирам от писане на код, може да прегледа и сайта www.wpbeginner.com. И в крайна сметка сам е изключително трудно и почти невъзможно. Идва момент, в който се получава както при културистите и тези, които се занимават със силови спортове, а именно: за да преминеш границата на застой, трябва да си помогнеш с нещо. В моя случай това не са стероидите, но пак ще бъде лост, който да ме тласне да продължа напред…

3 бизнес (блог) урока от Христо Стоянов: 

1. Заглавието! Това е истината за трафик, но за по-дълго оставане в сайта само то няма да свърши работа.

2. Тогава идва качественото съдържание.

За мен това означава да пишеш за нещо, да речем, дадено приложение, което наистина да прави това, което казваш, че прави. Така се поражда и доверието.

3. После, без сериозна работа и личен ангажимент просто няма начин!

Един е Марк, един е Стив, и като Бил няма друг… Хванахте мисълта ми, нали? Останалите трябва да се мъчим…

Тези съвети са доста общи и основни, а за по-подробни и целенасочени, горещо ви препоръчвам тази книга: http://www.engagementfromscratch.com/download.html. Беше платена, но сега авторът я предлага абсолютно безплатно.

Какво е посланието ти към читателите на „Бизнес уроци“?

Посланието ми е да четат ДО КРАЙ всички статии на „Бизнес уроци“ и да прилагат съветите там; да ги нагаждат според тяхната дейност, защото не случайно пишеш точно по тази тема – именно защото имаш какво полезно да споделиш от опита си. Аз лично знам, че си заслужава това да се чуе.

Накрая бих имал наглостта да си позволя да посъветвам твоите читатели да мечтаят, но в същото време да се държат здраво стъпили на земята. Защото, ако си Доналд Тръмп или Ричард Брансън, чиито бащи са били милионери, е някак си по-лесно да успееш, но за нас, обикновените хорица, със сигурност не е чак толкова проста работа :).

А на теб искам специално да благодаря за възможността и удоволствието, което така брутално ми причини: да присъствам като гост в един от малкото български блогове, които с удоволствие чета и от който винаги има какво полезно да се научи за бизнеса. Страхотно е, че го прави човек като теб – с практически опит и желание!

ИЗВЪН БИЗНЕСА:

Банално е, но гледам филми. Също така обичам да се ровя по сайтовете и да откривам нови идеи за статии – не че нямам десетки, които чакат, но, навик – какво да се прави!

Съвсем отскоро успях да сбъдна и една моя голяма мечта – да си взема пистов мотор. Мисля да се отдам сериозно на това мое хоби и да намаля висенето пред компютъра. Сигурен съм, че това ще бъде истинска релаксация, смесена с бензин и адреналин, от която доста имам нужда :)!