Представям ви – Станислава Гетова. Tя се занимава с уеб дизайн и анимация и е собственик на Friendly, Design and Animation. Тя е истинска, творческа, открита, цветна и мислеща. Струва ми се, че някак си обича да е на крастопът, само за да мисли кой път да поеме. Преди няколко години работехме заедно, след това пътищата ни се разделиха – всеки пое по своя. Сега се срещаме като хора, които развиват бизнесите си и мислят за промяна на света около себе си.
Интервюто е оцветено с нейни проекти, по които е работила, а пък аз си позволих да дам коментарите под снимките. Enjoy!
Как стигна до тук?
Обичам анимацията точно толкова, колкото графичния дизайн. Открих, че пресечната точка на двете е в създаването на уеб сайтове и уеб реклама. Това са моите сфери на влияние за сега.
В кой момент от живота си реши, че е време да преминеш от наемен работник към собственик на бизнес?
Преди пет години, след като завърших „Анимационно кино и режисура” в Нов Български Университет, се влях в редиците на графичните дизайнери и аниматори, които търсят своята професионална реализация в съответните браншови фирми. С годините разбрах, че пазарът е малък и има дефицит на иновативни идеи. Чувствах се „на тясно” в компании, изискващи малък капацитет от творческите ми възможности. Рискувах да загубя работата си, ако пожелаех нещо повече…,както и стана.
Загубих работата си. Тогава се случи най-лошото за един наемен работник и най-доброто за един предприемач – позволих си да мечтая за собствен бизнес.
С какви страхове се сблъска в началото?
Доброто на това да си наемник е сигурността, която получаваш в замяна на това, да не си господар на себе си.
При мен се редуваха страх и вяра, не сезонно, а ежедневно.
Първоначално се плашех, че вървя в грешната посока, че голямото количество усилия ще се окажат напразни за сметка на бедността и социалната изолация. Последваха опасенията, че не съм лидер, че трудно ще се справям с хора и трудни ситуации( пренебрегвах факта, че от малка се включвах в организацирането на какви ли не събития – като се почне от потготовка на футболен мач и се мине през събиране на пари за местната читалищна библиотека посредством театрална сценка и се стигне до дейното участие в училищна стачка).
Третият страх започваше с думите: „Ако след този клиент не намериш следващ и всичко спре точно, ама точно тук?!”.
Как преодоля страховете?
Борех се и все още продължавам да се боря с всичко, което ме плаши. Знам, че страховете може да не престанат, но колкото повече им се опълчвам, те стават все по-мънички – така ги подчинявам. Осъзнах един голям урок от Господ: истинските ми врагове не са материални, а духовни. Например: страх, ниско самочувствие или гордост. Осъзнах също, че най-голямата ми сила не са парите, влиятелните приятели, моят висок интелектуален капацитет(нямам нито едно от изброените). Най-голяма ми сила е вярата!
Вяра?
Да, вярата, точно тя! Вярата е „ръката”, която ме издърпва и изправя, за да се огледам на спокойствие и да забележа всичкия потенциал, който вече съществува около мен и в мен, но по някакъв начин е скрит от позицията на отчаянието.
Кои са 3-те най-важни бизнес урока, които си научила до момента?
Слушай внимателно,
запомняй детайли,
размишлявай върху тях!
Профилът, който ти обрисува събраната и осмислена по този начин информация, е твоето „капаро” в развитието на бъдещата сделка.
Кои са твоите ключови подходи в работата с клиентите?
Клиентите са хора. Понякога аз лично забравям това, улисана в конкретиката на сделката и желанието си тя да се побере в перфектната рамка. Стремя се да прощавам недостатъците на клиентите си, защото и аз имам такива. В среда на взаимно приемане се раждат добрите идеи, тогава и двете страни са по-продуктивни. Стремя се да стана техен приятел, колкото и да звучи напудрено. Това ме прави по-спокойна в работата ми.
Какъв приятелски съвет би дала на хората, които в момента мислят да основан свой бизнес?
Да разберат какви искат да бъдат. Често семейството и обществото ни притискат да живеем чужд живот, а това означава нещастен живот.
Когато вземат решението да бъдат себе си и да изградят собствен бизнес, ще дойдат вихрушките, цунамитата, земетресенията в живота им, за да бъдат изпитани за дълбочината на изначалното решение. Тогава ще им е нужен поне един верен приятел като този, който имам аз. Човек, който е готов да ги приема в техните най-трудни моменти; когато са изпълнени с много въпроси. Личност, вярваща в техния потенциал, дори когато никой друг не вярва. Този човек, този приятел ще бъде мястото им за почивка и презареждане; място, толкова необходимо в живот на битки и победи, битки и загуби.
Какви планове имаш за бизнеса си през 2012-та?
Да, планове си правя, просто така съм устроена. Това понякога ми пречи, защото се случва бетонираните планове да подтискат рефлексите, които се пораждат от конкретиката на ежедневието. Все пак ми се струва, че за Friendly ще е година, в която да запознае близки и далечни, стари и нови приятели с любовта си към дизайна, който има свое собствено лице и сърце; който изразява същността не само на своите създатели, но и на своите поръчители.
Какво е посланието ти към читателите на блога?
Това, което казвам е: Излезте от анонимността!
РУБРИКА: ИЗВЪН БИЗНЕСА
из поезията на Станислава Гетова
Къде е твоята планета Малки Принце,
И как е розата на твоята душа?
Почистваш ли вулканите редовно
и спомняш ли си за лисицата на земната планета с името Нера….
Аз съм добре, благодаря,
оглеждам се отвъд реалността
и търся моя падаща звезда.
Земята не е добре, за жалост,
през идните лета ще се превърне в сива,
каменна отломка,
в космична синева.
Човешките деца се вкамениха,
превърнаха се в сенки на отминал ренесанс!!!
За цветовете питаш ме – Оранжево останало е, да,
Червено също се намира,
но Синьото изчезна от морето,
с него и Зеленото от полската трева.
Приятелите – охлювът и слонът
се крият в пустинята на Карасан,
пилотът Брехт е жив и здрав,
а аз ти пращам тез два, три, реда по папагала Сент.
П.С. Загледай се в перата му!
А вие какви въпроси имате към Станислава Гетова? Задайте ги в коментарите!
Подходът към личността, творчеството и бизнеса на Станислава Гетова поставя тъждество между бизнес и изкуство. Това наистина е една по-голяма култура! Толкова много се нуждаем от нея! Любомира, поздрав! Не спирай да обичаш, отмахвайки воала над скритата красота в живота!
Благодаря за откровения и човешки разговор! Това поражда усмивки и вяра в мен 🙂 Поздрави към Станислава за ентусиазма! Ще се радвам да сподели накратко една от най-неочакваните, странни, интересни ситуации, в която е успяла да спечели клиент 🙂 И един организационен въпрос – колко часа на ден работи сега и в началото на своя бизнес старт 🙂
Благодаря 🙂
Благодаря за добронамерените коментари!
Най-неочакваният клиент беше и моят първи клиент. Неочаквани за мен бяха две неща – първото, че той разбра за моята дейност от социалните мрежи(все още не бях настроена, че социалните мрежи са силен канал за реклама) и втората изненада, че въпросния клиент се оказа колега, с който бях работила преди време (това ме наведе на мисълта, че най-успешният план за привличане на клиенти е да печелиш приятели, които да са готови да ти се доверят).
Колкото до времето – все още съм в началото, защото не е минала година откакто започнах. Понеже съм склонна към работохолизъм, си наложих граници до 8 максимум 9 часа на ден работа. Събирането на преумора води до слаба работоспособност.Все още се уча как да разтоварвам и да си почивам. Ако ми се отдаде възможност си давам цял ден за почивка дори по средата на седмицата:)
С пожелание за успех във всяко начинание:Станислава Гетова
Познавам Станислава и бих могъл да кажа, че сме работили заедно на много по-ранен етап. Радвам се, че е успяла да се реализира и може би… дори се гордея с нея. Тя е един от малкото хора, които доказват, че с малко упоритост, търпение и постоянство човек би могъл да постигне дори повече отколкото е очаквал. Поздравления Съни 🙂