„You can leave your hat on“ а.к.а. Шестте мислещи шапки на паралелното мислене

Популярен афоризъм гласи, че „истината се ражда в спора“. На теория в основата на спора е редно да лежат разумни аргументи, но днес този метод е смятан за примитивен, защото често е свързан със словесната агресия и грубостта. Участниците обикновено защитават тезата си не като убеждават опонента в правотата на своите мисли, а като налагат личното си мнение: „Аз съм прав, а ти грешиш.“

Ето защо Едуард де Боно предлага метод, който е алтернативен на спора. Той е по-бърз, по-ефикасен, по-дипломатичен и не на последно място – по-приятен. Методът на „шестте мислещи шапки“ е създаден през 1985 г., а днес вече е широко приложен в бизнеса и образованието.

Той е рожба на паралелното мислене – достигането на решения в група от хора, които мислят заедно, целенасочено и безконфликтно. Едни от най-големите световни корпорации (като „Siemens“) разчитат на него за успешното си развитие, тъй като чрез прилагането му пестят време и ресурси. Шапките на латералното мислене се използват и при съдебни и семейни спорове, в училища, в разнородни по вид и дейност организации.

Представете си, че четирима души стоят пред Айфеловата кула в Париж, като всеки един е застанал пред една от четирите й страни. Единият ще види изгряващото слънце, което го заслепява, но очите на стоящия отсреща няма да бъдат засегнати от силната светлина. Другият може да каже, че минаващият наблизо автобус се движи отляво надясно, но за този, който се намира срещу него, автобусът със сигурност ще се движи отдясно наляво. Те си общуват чрез мобилен телефон и опитват да опишат какво виждат. Започват да спорят по между си, защото всеки един ще бъде уверен, че вижда картината по най-правилния начин.

Ето защо Едуард де Боно би им предложил да обиколят кулата от всички страни, като последователно описват какво виждат. Едва тогава картината би била абсолютно реалистична. Именно това правило е крайъгълният камък на метода на „шестте мислещи шапки“ – в един и същи момент всички да гледаме в една и съща посока.

Чрез употребата на метода се повишава стойността на разговора
и се развива „красив ум“.

Метафората за шестте цветни шапки – бяла, червена, черна, жълта, зелена и синя – се използва, за да бъде удобно участниците в дискусията да се подредят така, че по всяко време да гледат в една и съща посока, т. е. всички да носят еднакъв цвят едновременно. Но защо използваме точно шапки? Защото можем да ги свалим преднамерено, когато пожелаем.  Те показват и дадена роля – „нося моята полицейска шапка“.

Бялата шапка символизира информацията (хартиените и електронните носители на данни). Когато я използват, всички паралелно гледат към информацията. Тя варира от солидни факти до слухове. Всеки прави усилие да опише какво вижда максимално точно и ясно. Темата се изследва и се търси всякаква информация, свързана с нея. Задават се въпроси като: „Какво знаем?“, „Какво липсва?“, „Как да получим необходимата информация?“

Червената шапка символизира емоциите, чувствата и интуицията. При нормалния начин на мислене чувствата не бива да присъстват. Естествено, емоциите винаги са налице – просто ги дегизираме като логика. Червената шапка легитимира емоциите и ги поставя на важно място. При нея не е нужно да търсим оправдания за чувствата си. Щом ги изпитваме, то е редно и да ги показваме. Нужно е да обвързваме решението си и с интуицията; да й се доверяваме: „Интуицията ми подсказва, че този проект ще се окаже решаващ за финансовите ни проблеми.“

Черната шапкае най-употребяваната при нормалното поведение. Тя символизира критичното мислене (дали нещо е правилно, или грешно). Тя е вероятно най-полезната шапка! Възпира ни от извършването на действия, които са грешни, опасни или незаконни; сигнализира за грешки в логиката, за потенциални проблеми. Затова се свързва и с предпазливостта: „Вписва ли се това в стратегията на компанията ни, в ресурсите ни?“

Жълтата шапка представлява ценностите и ползите; търси защо нещо не функционира добре. Тя е част от културата на мислене и обучение. Това е позитивният аспект на мисленето. Нужно е да си изградим и „стойностна чувствителност“, т. е. да сме чувствителни към стойността. Без нея творческото мислене е загуба на време. Чрез нея ние успяваме да видим пълната стойност на идеите си. Защото е лесно да открием недостатъци, но далеч по-важно е да открием достойнствата.

Зелената шапка е продуктивна. Тя е свързана с творчеството: търси идеи, възможности, алтернативи. Представлява покана за креативно мислене. Когато „си я сложим“, ние активираме творческия си устрем и му даваме свобода на развитие; целенасочено очакваме процесът по изобретяването на изумителни идеи да започне; извършваме творческо усилие. Дори тези, които никога не са мислили, че са креативни, успяват да постигнат поразителни резултати, след като са положили усилие да възпроизведат идея. След като е въведен навикът за творческо мислене чрез зелената шапка, продуктивността на идеите започва да расте.

Синята шапка организира останалите шапки и подрежда мисленето. Тя е свързана с процеса на контрол; дефинира фокуса и целта; определя последователността на шапките на събранието: „Сега сме със зелената шапка, а забележката ти спада към черната шапка.“ В края на дискусията синята шапка е тази, която прави обобщенията, извежда резултатите. Това й придава особена важност. Чрез нея установяваме дали сме постигнали това, което сме целели в началото.

Шапките предлагат бърз метод за превключване на мисленето, като му осигуряват специална среда. Те заместват егото и агресията на спора с внимание и уважение към другия. Шапките извличат най-доброто от хората.

А вие днес каква шапка си сложихте?

Автор: Юлияна Георгиева

Юлияна е 3-ти курс в СУ, специалност „Връзки с обществеността“. Обича да изследва това, което се случва около нея. Интересува се от различни приложни практики, които провокират хората да преосмислят и пренаредят живота си, да бъдат по-щастливи, по-доволни, по-добри.