Колкото по-явен ставаш, толкова повече приятели и врагове печелиш. Това е страхотно! Имаме нужда и от двете групи хора. С този пост се обръщам към всички, които са изразявали някакво отношение към нещата, които правя – независимо дали то е било доброжелателно или не. БЛАГОДАРЯ ВИ! Обръщам внимание на критичните думи, но повече ме интересува кой ги произнася.

Съдържанието на критиката е важно, но по-важно е ОТ КОГО идва тя.

Ще споделя моята „схема“ за движението на критиките. Разделям кръговете от хора около себе си на три основни групи и ще разберете защо. И от трите кръга приемам критики, но те ми звучат по различни начини и ми носят различна стойност.

Представям ви първата група от хора. Те могат да бъдат моите: ментори (от които черпя опит в определени сфери), учители (които вървят стъпка по стъпка с мен и следят развитието ми), родители (които ме познават по-добре отколкото аз си мисля), приятели (които са ме виждали в достатъчно много ситуации и знаят как реагирам, познават пъстрата ми личност), специалисти (които могат да ми дадат компетентно мнение, когато се обърна към тях).

Тази група е съставена от близкото ми обкръжение. Те са хората, на които съм позволила да говорят в живота ми и да ми казват нещата, които ги смущават в моята работа, във взаимоотношенията ми и т.н. Tе НЕ са ми конкуренция! Това означава, че не се състезавам по никакви критерии с тях. Желаят моето развитие и се радват на успехите ми. Заедно с това, ме критикуват и предизвикват да се променям. Наистина разчитам на тяхното мнение.

И, ето, появява се втората група обкръжение – групата на средно приближените. Някои от тях може да се мислят за мои приятели, ментори, учители, но на практика не са. Tвърде възможно е да са колеги в бизнеса или открита конкуренция (не харесвам тази дума, но я използвам за по-лесно обозначаване).

Тези хора следят моята работа, вълнуват се от нея. В тяхно лице печеля или приятели (зелените кръгчета), или „хейтъри„ (лилавите кръгчета). Всички те се намират на една и съща позиция в обкръжението ми, защото не мога да ги огранича да следят работата ми (особено, ако става въпрос за онлайн присъствие!)

Приятелите ме подкрепят, пишат добри коментари, казват, че това, което правя, е полезно за тях. Активни са в сайтовете ми, в скайп, в социалните мрежи.

Хейтърите (хубава българска дума :)) са обикновени недоволни – не само от мен, а от целия свят. Те живеят, за да критикуват. Техните коментари са навсякъде и почти винаги са отрицателни. Те са разочаровани и мрънкащи. Обичам да казвам, че те работят „критикарство“. Хейтърите са навсякъде – намират се  близо до вас и ви дебнат, за да ви хванат в провинение.

Критиките от тези две групи звучат много различно: приятелите критикуват в лични съобщения, а хейтърите критикуват публично. Приятелите се опитват да кажат недоволствата си по максимално мек и топъл начин. Винаги са склонни да излеят един куп комплименти за работата ви  и след това да кажат: „Знаеш ли, има едно малко нещо, което май би било добре да се подобри. Какво мислиш?“. Хейтърите действат импусливно, агресивно и не мерят думите си. Не се притесняват дали ще засегнат някого, защото тяхната „кауза“ е да изкарат на показ мръсните ризи. И, нали разбирате? Ако има повече хейтъри около вас, ще получавате повече критики. Нормално е. Имаме нужда от тази вечно недоволна и мрънкаща групичка! Те ни помагат да заякваме. Благодарим ви, хейтъри! 🙂

Две прости мои правила, които ми осигуряват спокоен живот: 

1. Независимо дали получавам коментар от хейтър или от приятел, отивам при най-приближената си група от хора и се консултирам с тях – дали критиката има основание. Ако те ми кажат НЕ – просто я забравям и не се занимавам повече. Защо? Защото това са хората, които ме познават най-добре, виждали са ме в различни ситуации, следят „изкъсо“ моята работа и, ако има нередности, те първи биха ми казали.

2. Когато получа коментар от хейтър, не отговарям веднага, защото малко по-късно приятелите се нареждат на бойната линия – те пишат коментарите, те оценяват казаното. А аз просто благодаря на хейтъра 🙂 (В този блог е имало такива случаи).

Третата група от обкръжението е групата на „случайните“ (така ги наричам) – случайно са ви намерили, случайно са ви прочели и случайно ви коментират. Съвсем случайно могат да ви харесат или да не ви харесат. Коментарите на тази група от хора са важни, защото те могат да станат ваши приятели или хейтъри.

Те са търсещи хора, които явно се вълнуват от вашата област и сигурно биха искали да научат нещо повече. Тъй като те със сигурност не познават работата ви, нито са били в течение на развитието ви, не може да разчитате, че коментарът им е обективен. Той е основан на моментния сблъсък с вашата статия, мнение, изказване, поведение.Такива са и критиките им. Затова не ги приемайте много навътре, но със сигурност им обръщайте внимание! В крайна сметка – нали искате да привличате нови „фенове“? 🙂 Е, шансът е изобилен (особено онлайн!).

Пътят на критиката:

За да приема една критика за истина, то тя задължително трябва да мине през теста ми „Пътят на критиката“. Той е прост:

1. От кого съм чула негативните думи?

2. В коя група от обкръжение се намира той?

3. Преминава ли свободно отвън навътре? (Т.е. – моето близко обкръжение потвърждава ли критиката, която съм получила „отвън“?)

Завършвам с мисъл на Елинор Рузвелт:

Правете това, което усещате в сърцето си, че е правилно… така или иначе ще бъдете критикувани. Ще ви заклеймят, ако го направите, и ще ви заклеймят, ако не го направите.