Още по времето на студентството ми във Факултета по журналистика се сблъсках със сериозен проблем: докато се подготвях за изпити, ми се искаше да се разхождам навън, а докато се разхождах, си мислех за предстоящата сесия. Регистрирах и разкрих тези си състояния по време на подготовката ми за изпита по българска народопсихология. Преподавателят ми, Марко Семов („Българска народопсихология“), го е написал чудесно:
Най обичаме да говорим за работа, докато се веселим, а за веселба – когато работим.
Това е много явна черта от парадоксите на българския характер. Докато се подготвях за изпита (няма да забравя онази нощ!), се чудех – да плача ли, да се смея ли. Дадох си сметка, че, говорейки за работа по време на веселба, изглеждаме много работни. Но дали наистина сме? Няма да си говорим за бизнес сега. Все пак наближават празници :).
Ето и някои от основните моменти на този парадокс, който обитава в нашите ширини. Те са адаптирани от „Българска народопсихология“:
По време на почивка…
Вместо да оставим грижите си на нивата, на бюрото или в кухнята, ние (българите) започваме да говорим какво не ни върви и защо. Сякаш не можем да забравим задачите и да се потопим в почивката. Веселбата не ни развеселява, празникът не ни е опразнил от грижи, а напротив – натоварва ни с нови.Използваме празниците за да се оплачем, да си поплачем и да се жалваме – колкото се може на повече хора. За някои култури (Англия, Германия, Франция) този тип поведение е неприемливо и ненормално (разбирайте – лудо).
На работното място…
Още от първата минута, в която стъпим в офиса, започваме да разказваме колко невероятно сме си прекарали почивката и какви планове кроим за следващата. Незнайно как, решили сме, че работното място е „мястоТО“ да си разкажем, да си споделим, да се похвалим за някоя глупост…
Има и още…
Вършим всичката си лична работа през работно време. Сещаме се да се обадим на „близък“ приятел в разгара на някой проект. Мисля да не споменавам колко се вихрим в социалните мрежи и скайп, докато създаваме вид, че сме много заети и сериозно натоварени с работата си.
И така.. няма да продължавам повече. Идва почивка – Великден! За смисъла на празника ще пиша на други места.
Тук само ще ви дам няколко практични стъпки за приключване на работата в късата работна седмица и за освобождаване от работните мисли през почивните дни.
Ако работната седмица е кратка (3-4 дена), си струва да положите извънредни усилия, за да освободите почивните си дни от ангажименти. Това ще стане, ако елиминирате всички не толкова важни срещи за сметка на работата. За целта е важно да си разпределите времето безупречно добре и да се концентрирате единствено върху важните и спешните неща. Може да изглеждате като работохолик, но вие знаете защо го правите – в името на следващите почивни дни!
Ако имате спешни проекти – планирайте поне една седмица по-рано да ги доведете до място, на което могат да бъдат стопирани за 2-3 дена. С добро разпределение на времето това се случва.
Не се изкушавайте да оставите работата за почивните дни. Така никога няма да свикнете да си почивате.
Ако успеете, сменете напълно средата за няколко дена. Така ще „избягате“ от работната атмосфера и ще си помогнете за пълноценна почивка. Ще съберете много сили и, да се надяваме, няма да се сещате често за работа.
Ами телефоните? Е, чух една мисъл от приятел, с която може и да не се съгласите: „Мобилните телефони не са за удобство на другите, а за мое удобство“ :). Дали е възможно понякога да ги забравяме в някое чекемдже?
Очаквам и вашите предложения за БЕЗРАБОТНИ почивни дни.
С пожелание да си почивате, докато почивате! 🙂
Нямам нищо против и почивка без край. Даже ми е любимо.