Любомир Ноков е един от създателите на първата българска фирма за био продукти у нас – Хармоника. В това интервю ще си поговорим как се прави устойчив бизнес и до колко той има почва у нас!

Разкажи ни повече за себе си. С какво се занимаваш?

Завърших френската гимназия в София, след това – „Медии и комуникации“ в Университета на Ница и Лион. Имам три деца, женен съм за тенис-звезда в пенсия.

В момента развивам фирма за производство, дистрибуция и маркетинг на био храни – за българския пазар и за износ. Професионалният ми опит е основно на предприемач. Участвах в създаването на няколко проекта в различни области. Някои от тях за сега са успешни.

Защо реши да развиваш бизнес с био продукти?

Не ми се наложи да взимам решение. Нещата така се наредиха, че без да планирам, започнах да развивам бизнес с био продукти. В началото идеята ни беше скромна: да помогнем на двете био кравеферми в България да стигнат до пазара, иначе… щяха да изчезнат. Искахме да купуваме от млякото им. Впоследствие, от проблем на проблем, се оказахме в центъра на голяма мрежа от клиенти и партньори. Започнахме да даваме работа на хора, да осигуряваме пазар на продукция, отгледана по методите на биологичното земеделие. В началото не ни взимаха много на сериозно; често чувах, че „био-то е невъзможно да се случи в България”. Добре е обаче да запазим несериозния дух, защото той ни дава свободата да се развиваме!

Бързата печалба е модерна днес. Какво печели един бизнес, ако заложи на устойчиво развитие?

Печалбата няма нищо общо с това, което се продава. Търговските принципи са едни и същи. Предимството на био храните се състои в това, че все още няма конкуренция. Когато ме питат дали не е много трудно да се продава био кисело мляко, отговарям: „Много по-трудно е да се продава обикновено такова”. В България има регистрирани 240 мандри за обикновено кисело мляко, за био-то те са не повече от две.

В последните около петдесет години земята се използва до изтощение; не се мисли какво ще остане за децата ни. Те ще ни гледат лошо и ще се чудят на нещата, които сме правили. Трудно ще ни е да обясним умишленото съсипване на почвите, водата, климата, биоразнообразието и екосистемите с лафове за „икономически растеж“. Още по-трудно ще ни бъде да обясним защо сме продължили, след като сме имали цялата информация за последствията. За много от индустриалните практики, които в момента се смятат за нормални, скоро ще се влиза в затвора. Оказваме се един от най-тежките катаклизми, променили планетата ни!

Да се излезе от тази порочна система е много трудно, но в последните години има огромна промяна и много воля за нея, дори от най-неочаквани страни. Бизнесите, които търсят решенията на тези проблеми, постепенно стават все повече, пробиват в различни области. Мисля, че можем да бъдем оптимисти, защото силата на предприемачеството и иновациите за кратко време ще променят из основи цели сектори на икономиката, които в момента ни се струват непробиваеми. Ако търсим печалба и устойчивост, по-добре е да сме част от тази вълна. А наградата е, че променяме света!

Какво ще посъветваш хората, които мислят да се захванат с био производство?

Фермерството не е за всеки. Ако човек не се чувства добре в постоянно състояние на несигурност, по-добре да потърси друго поле за изява. Успехът зависи от много неща, върху които не можем да имаме контрол. Но ако все пак някой е решил да се занимава с това, бих го посъветвал:

• да не слуша никого;
• да чете много книги;
• да търси информация;
• да не бърза (да е търпелив);
• много да наблюдава това, което се случва в природата. От там ще получи най-добрите уроци;

Ако е решил да се занимава с търговия на био храни, съветът ми е:

• да се грижи много за качеството, цената и външния вид на продукта. Това, че е „био”, не е достатъчно за успеха;
• да е честен! Хората, които купуват био продукти, обикновено са много добре информирани – веднага усещат фалша;

Какво липсва на българския бизнес?

В България има много успешни бизнеси. Ние сме част от една отворена икономическа зона. Тук има много добри възможности! Успешните примери са много, но за съжаление няма култура за споделяне и празнуване на успеха. Затова не чуваме често за тях. Вниманието ни е насочвано към неустойчиви бизнес организации, изградени в тежка зависимост от политическата ситуация и проблемите в съдебната система.

На българския бизнес липсва увереността, че може да бъде успешен и без да е обвързан с публични средства; че може да бъде различен и да е пръв в нещо. „Това няма как да стане в България“ е едно от най-приятните мнения, които можете да чуете, ако сте предприемач. То означава, че все още не е късно да реализирате идеята си. Когато всички ви подкрепят, вече е късно.

Кои ценности стоят зад твоя бизнес?

Когато започвах, случайно попаднах на книги, които впоследствие много ми помогнаха. Една от тях е „Маверик“ на Рикардо Семлер (вече е издадена и на български от „Жанет 45”), другата е „Пусни народа ми да кара сърф“ на Ивон Шуинар от Patagonia. В тях се говори за честност, уважение и доверие към служителите, партньорите и клиентите. За мен е важна темата за отговорността. Често срещам хора, поставени в йерархични отношения, които не им позволяват да поемат отговорност. Тези хора постепенно губят способността си да взимат разумни решения. Разумът се изчерпва, а после се чудим защо така се гласува на изборите.

 Освен био производство, развиваш и други бизнеси. Как се справяш?

Разчитам на хората, с които работя. Когато се появява един проблем, първата ми мисъл не е как да го реша, а кой трябва да го решава. Моята цел е да бъда излишен.

Кои са твоите „зелени учители“?

Ивон Шуинар от Patagonia, Гари Хършберг от Stoneyfield farms, Рей Андерсън от Interface, Елон Мъск от Тесла и много други.

Трите най-големи бизнес урока, които си научил от опита.

Първо, търпението е много важно! Ако искаш хем да си пръв, хем да си в правилния момент, ще трябва търпение. Ако искаш да успееш в това, с което си се захванал, ще трябва да направиш доста грешки и търпеливо да продължиш. Ако спреш да правиш грешки, значи си спрял да вървиш напред.

Второ, да питаш! Това е най-добрият начин да вземеш едно решение! Когато се колебая за нещо, не се притеснявам да питам най-различни хора. Накрая сам взимам решението, но тези разговори са изключително ценни. Колкото и опит да имам, не спирам да питам. Питането не е проява на незнание или слабост, а точно обратното…

Трето, най-опасното нещо е рутината! Чувството за комфорт е измамно! Когато ти изглежда, че нещата са се подредили, тогава трябва да действаш панически. Светът се променя с такава скорост, че единственият начин да продължим да сме там, където сме, е да се движим напред с нови идеи и нови начини на работа; постоянно да обновяваме това, което правим.

Извън бизнеса.

„Свиря“ на барабани, бягам на дълги разстояния, обичам Витоша.