Срещам Ви с изключително интересен, цветен и добронамерен човек. Да, точно така – добронамерен :). В този разговор ще развенчаем мита, че хейтърите са злобни хора, които само дебнат на кого да навредят. Когато видях Константин Бъчваров за първи път „на живо“, първите ми думи към него бяха: „Я, какъв усмихнат хейтър!“. 

И, за да не преекспонирам твърде много темата за родното хейтърство, държа да Ви кажа, че Константин е динамичен млад човек, който умее да приема себе си и света около себе си трезво – с известна доза хумор, съчетана със зрялост. Онлайн маркетингът е неговата стихия. Добре владее икуството да общува и в онлайн, и в офлайн среда. Уменията и познанията му сa изключителни, а готовността за професионална помощ – явна.

С него можете да си говорите за всичко: дори и за времето в Англия. Живял е и се е развивал там. А защо се е върнал в България, ще разберете само след няколко реда. Следете и блога му:  http://cbachvarov.com.

Ако трябва да направиш резюме на професионалния си път в последните 10 години, как би изглеждало то?

Завърших висшето си образование през 2009 г. Професионалният ми път през последните 10 години беше през повечето време на училищната и университетската скамейка. Завърших „Бургаски свободен университет“ със специалност „Информатика и компютърни науки“. Специализирах паралелни клъстерни системи в техническия университет в Кемниц, Германия. През 2011 г. заминах за Великобритания. От там започва моят професионален път.

Цитирам те: „Към момента това е моят стремеж – да живея и работя в България, напук на всякаква логика.“ Обясни ми твоята логика, която е „напук“ на общоприетата. (Сега е моментът да кажа: ПОЗДРАВЯВАМ те, че си избрал България!)

Във Великобритания имах страхотни условия на работа и живот. Можех да си позволя стандарт, който в България може да бъде достигнат за повече време. Професионалната ми реализация там беше поела по обещаващ курс по своему, въпреки ужасната им кухня и време.

Трябва да си доста луд, за да оставиш всичко това и да се върнеш там, от където си си тръгнал. Или да си доста … влюбен всъщност :). Нима не си струва заради човека до теб да направиш такава крачка и, напук на всички тръгващи си от България,  да  пребориш стереотипите и да докажеш: „Ето, можело значи …“

Има ли особености на бизнеса в България, които би искал да промениш?

Има и то много. Например да е малко по-организиран; да се научи да си плаща навреме; да не оставя задачи за изпълнение в срок за последния момент; да е по-малко завистлив и повече да гледа в своята паница; да уважава конкуренцията си, защото без нея няма развитие и стимул; да не „дере“ клиентите си, защото максимата „ден година храни“ е като да си стягаш сам примката около врата бавно и сигурно; да разчита на качествени и квалифицирани кадри. Например не може в голяма IT компания, маркетинг специалистът да е с образование бакалавър „Туризъм“ (по истински случай от скоро).
Може би има още много, но това най-често в последно време ми прави впечатление.

Кои бяха първите неща, с които се сблъска, когато се върна?

Тъжното, завистливо и озлобено лице на българина. Това наистина ме потисна за известно време в началото, след като се прибрах в България.

С кои три прилагателни би се описал и защо?

На този въпрос трудно мога да ти отговоря. За това се допитах до моите близки, а те ме описаха така: амбициозен, креативен, чаровен, сериозен, отдаден, прецизен, надежден, детайлен, любознателен, перфекционист.

Да, знам че ме попита само за 3 прилагателни.Това им казах и аз, но ми отговориха, че не могат да ме опишат само с 3 думи.

Дори били пестеливи с мен.

Имам чувството, че живееш онлайн. „Говорят“ ли си на един език онлайн и офлайн средата?

Може да се каже, че живея, но повече работя онлайн – защото ми е по професия. Онлайн присъствието ми в социалните мрежи, където поддържам социалните си професионални и лични контакти, са също част от моята работа.

В крайна сметка много често се случва така, че това, което е във Facebook, е само във Facebook. Неведнъж ми се е случвало да познавам задочно човек през Интернет, след което го виждам на някое събитие, където всичките ми представи за него се сгромолясват, защото човекът не носи със себе си своята Интернет маска. Респективно това няма как да не се отрази на стойността на един такъв социален контакт офлайн.
Не, онлайн и офлайн средата често не си говорят на един език.

Как комбинираш успешно двата вида комуникация (онлайн и офлайн)?

Като задържам известен баланс между двете. Никога не прилагам повече тежест в едната комуникация, защото другата неизменно ще се промени. Колкото повече развивам социален контакт през Интернет, толкова повече „страда“ общуването ми с този контакт на живо.

На международно ниво имаш успешен благотворителен проект: Дядо Добри . Разкажи ми как се случиха нещата около него.

Както всяко друго хубаво нещо –  спонтанно. Един ден си дадох сметка, че Добри Добрев е към края на своя земен път. Изплаших се, че има вероятност той да напусне този свят, а делата му да потънат в забрава, както доста често се случва в нашата мила държава с редица други достойни личности.
За това реших, че светът трябва да научи за него приживе и да попие от неговия пример. Така се зароди този благотворителен проект. Той никога нямаше да бъде това, което е днес, ако не бяха моите страхотни колеги и приятели. Впрочем имам страхотни приятели в бранша. Нито един от тях за миг не се поколеба да помогне на идеята. За което ще съм им вечно признателен!
Искам да благодаря на: Любомир Любомиров /от Rocket Studio/, Димитър Димитров /от Inbound/, Димитър Георгиев /от Ideamax /, Христо Стоянов /от LifeHack / и и всички други. Ако някого съм пропуснал, моля да ме извини.

Над какво работиш в момента?

В момента работя върху вид услуга, която, живот и здраве, ще представя най-късно на пролет. Засяга малък и среден бизнес, Startup-и, и бранша като цяло. Идеята е да заздрави връзките в екосистемата на дигиталната бизнес сфера и да придаде по-голяма тежест на полезност помежду ни.
Повече не мога да разкрия, но обещавам да споделя още съвсем скоро.

Ти си усмихнат млад човек, който, ако човек не познава извън интернет, сякаш никога няма да предположи, че се определя като „хейтър“. Как съчетаваш усмивката с „хейт“- настроението?

Аз съм от хората, които могат и да псуват, усмихвайки се :).

Каква е твоята дефиниция за „хейт“?

Това е тежка интернет диагноза всъщност. Много хора бъркат критичното ни мислене с простото и плоско хейтване.
Хейт – това е състояние на човешкия дух, който има душевно разстройство, страда от алцхаймер и бяга към въображаемата тоалетна, която търси по всички възможни места в Интернет.

Какви са характеристиките, които всеки хейтър притежава? 

Познавам двама във Facebook. Съдейки по снимките им, мисля, че имат нужда от баня. Друго не съм забелязвал :).

Кога откри, че можеш да „хейтиш“ успешно?

Когато разбрах, че мога да критикувам градивно и полезно. Точно тогава някои хора не ме разбраха какво пиша и по подразбиране решиха, че просто хейтя .

Всъщност, кой „хейт“ може да се нарече успешен?

Безполезен хейт няма, но не всеки хейт може да ти свърши работа. Успешен е може би този, който е добре структуриран, аргументиран, фокусиран и с добър тон.

Призвание ли е да бъдеш хейтър, или е професия? Или, може би, състояние на мисълта; отношение към живота и хората…?

Чисто и просто кофти настроение, което най-често е придружено с мисловен капацитет от 3 мозъчни клетки на ферментирала гроздова повърхност.
Не може да е професия. Нюансите на човешките емоции не могат да бъдат професии.

Обикновено маркетолозите се страхуват от хейтове срещу техните брандове. Имат ли основание и защо?

Не би трябвало да имат основание. Но ако те е страх от хейтъри, недей ходи в Интернет :).
Всъщност хейтовете са много полезна обратна връзка. У нас съществува бизнес поверие, че ако никой не те хейти, значи нещо не го правиш, както трябва.
Маркетолозите трябва да разчитат на хейтърите, както бабите разчитат на конските мухи, за да следят дали ще вали. Дразнят, но са добър ориентир на къде ще задуха вятърът. А и винаги можеш да ги „праснеш“ с един новинарски дигитален вестник, ако се наложи.

Какво ще ни посъветваш? Как да се държим с вас, нашата „заплаха“? 🙂

Никога не ни  противоречете!
Никога не ни заплашвайте!
Никога не ни псувайте!
Никога не спорете с нас!

Винаги се съгласявайте с нас!
Винаги си признавайте вината (дори да нямате такава)!
Винаги се обръщайте към нас с учтива форма!
Винаги ни отговаряйте, колкото се може по-бързо!
Винаги ни подарявайте по някой друг ваш подарък, който после доволно да си го нахейтим публично!

А сега сериозно! Всеки хейт носи своя клиентски потенциал. Хейтърите не са по-малко клиенти от всички други. Просто повече мрънкат и искат още повече грижа. Дайте им я.
Ако истинските ви фенове във Facebook ви обичат и държат на вас, а хейтърът неоснователно хейти по страниците ви, то истинските фенове доста често сами ще се оправят с мрънкалото и ще го откажат да продължава повече.

3 бизнес урока от Константин Бъчваров:

1. Никога не лъжи партньорите и клиентите си!

2. Дръж на думата си!

3. Сутрин ставай преди конкурента си, за да го изпревариш!

ИЗВЪН БИЗНЕСА:

Имам две хобита към момента, с които разтоварвам:

Акваристика

Зарибих се като дете покрай баща ми през 1993 г. От тогава не съм спрял да се занимавам с акваристика. До едно време имахме развъдник за декоративни риби и растения, който наброяваше близо 85 аквариума. През годините позамря. Днес е останал един- единствен аквариум, който е при мен. Няма по-успокояваща гледка за домашни условия от добре аранжиран голям аквариум, изпълнен с живот.  Това хоби възстановява нервните ми окончания.

Кулинария

Ако акваристиката съм я прихванал от баща си, то като второ хоби е кулинарията, която прихванах от майка си. Мога да готвя до припадък, само да има кой да яде после. Това хоби релаксира мислите ми.

Освен това от време на време тренирам във фитнеса, за да поддържам форма, като гледам формата да не е кръгла. Снимки нямам, за да не се издам колко ми е кръгла формата  🙂 Това хоби мотивира мислите ми.

От съвсем скоро се запалих по риболова. Мисля, че това ще е четвъртото ми хоби през следващата година. То подрежда мислите ми.

.