Преди почти две години случайността ме сблъска с тихата красота на Serendipity’. Страничка за ръчно сторени бижута. Тогава, още прохождаща, тя бързо, уверено и с лекота  израсна и се превърна в едно от любимите ми виртуални местенца, на мен и на още 3000 души. Катерина Сербезова е жената, детето, мечтателят зад Serendipity’. Тя е моето всекидневно доказателство, че когато харесваш това, което правиш, нищо не може да те спре; че е нужна много голяма смелост, за да започнеш, но винаги си заслужава; че когато вложиш цялото си старание и любов в нещо, то непременно пониква – красиво и пъстро. За удоволствието да се впуснеш с главата надолу и да се учиш в движение; за смелостта да работиш ‘’творец на красота”; за вярата; че имаш силата да направиш от нищо нещо, ще ни разкаже самата тя.

Здравей!

Привет!

Коя си ти?

Катерина, жена,  дете, приятел, архитект, дизайнер, бижутер, Serendipity и още хиляди думи, в които мога да се открия, но това са думи и са статични. Аз съм частица време тук, което непрекъснато се променя… Понякога тече бързо, буреносно и яростно, друг път – бавно и отнесено, понякога дори спира… Не се определям спрямо заниманията и интересите си.

Каква искаше да станеш, като пораснеш?

Помня, че като много малка исках да стана певица, но това си беше отговор за училищен лексикон. За съжаление, в гърлото ми гнезди птица, която очевидно я мъчи хроничен фарингит :). Нямам такива заложби, но пък целият ми ден минава под музикален съпровод. Не мога без музика!

А каква стана?

Архитект. Но май сега ще се окаже, че друго съм станала…Имам странното усещане, че мога да бъда много неща, а и много неща са ми интересни, трудно се спирам на едно.

Ако трябваше да избираш – да можеш само да шепнеш или само да крещиш?

Шепот. Обичам дори да мълча… Думите ме уморяват. Не съм човек, който се изразява вербално, а по-скоро визуално – с картина, музика, движение; с нещо, което създават ръцете ми. С тях крещя, запазвайки мълчание.

Как реши да започнеш този бизнес?

Не бих го нарекла така, но каквото и да е, не съм взимала решение за него – случи се постепенно и неусетно. Винаги съм смятала, че „бизнес“ е нещо, от което изобщо не разбирам. Харесвам това, което правя, и някак си то ме води и ме учи на всичко, което не знам. Не е лесно да се учиш сам. От една страна, съм вътре, от друга – наблюдавам се отстрани, за да мога да се коригирам.

Как от нищо направи нещо?

:))) Всичко е нещо и едновременно нищо. Зависи от ъгъла и дистанцията, от която гледаш. Ако вложиш много от себе си, от времето и енергията си, любовта си, то няма как да не се материализира по най-добрия възможен за момента начин.

Кои са предимствата на този тип бизнес?

Много са. Най-голямото, разбира се, е свободата, липсата на чужда рамка и идея, която да трябва да следваш. Това за мен е най-голямото предимство. Имаш възможността да си автентичен и да следваш собствения си ритъм, идеи и желания. Затова не разбирам хората с подобни занимания, които копират чужди идеи… От една страна, привидно са избрали свободата, а от друга – изобщо не я ползват, а отново робуват на чужда идея…

А недостатъците?

За мен е трудна организацията на целия процес. Правя всичко сама, от идеята за бижуто до това то да стигне в ръцете на куриера – създаване, снимки и обработка, поддръжка на фейсбук страница и комуникация, материали, опаковки и транспортиране… Никога не съм подозирала, че мога да се справя, но успявам. Разбира се, много по-добре би било, ако има някой, който да се включи наравно с мен. Така ще ми остава повече време да създавам, а и разделението на дейностите със сигурност би било по-ефективно.

Кои са трудностите, за които би искала някой да те беше предупредил  в началото?

Трудности има винаги, особено когато започваш нещо ново. Но предупрежденията са като поговорките – разбираш ги наистина чак след като минеш през дадена ситуация. Така че няма много смисъл от тях. По-скоро е важно да има някой, който да ти даде кураж, особено в първите ти стъпки.

Как измайсторяваш собственото си слънце в мрачните дни?

Такива дни обикновено прекарвам сама , хубаво ми е, а и не натоварвам околните.  В контакта  с мен самата си спомням колко относително е всичко…. Често се случва и друг да ми покаже слънцето. Обикновено това е абсолютно непознат човек, който срещам на улицата, или писмо от щастлив притежател на Serendipity бижу. В контакта с тях липсва образа, в който близките ни хора, а и често самите ние, се вкарваме. А той не е съвсем реален и ни пречи да се усетим  истински .

Три бизнес урока, които си научила дотук?

Първо, трябва много постоянство и последователност.

Второ, не трябва да се сравнявам или да търся нечие признание освен личното си удовлетворение и радостта на хората, до което то достига.

И трето , винаги има още какво да науча.

Какви са грешките, които човек лесно може да допусне, започвайки подобно начинание?

Да се опита да приложи буквално вече успешен и утвърден чужд модел, вместо да създаде свой.  Да изпитва страх и съмнения в собствените си възможности и цели.  Лесно е и обратното –  да си повярва прекалено много  и да забрави за зрънцето, което е посял в началото, преди да започне да жъне : )

Качество или количество?

Качество, разбира се. Обаче и тук моментът е много тънък. За мен то е по-важно до момента, в който не се изроди в изключително скъпо и авангардно бижу от избрани и за избрани хора. Тогава вече леко започвам да губя интерес. Много назад в миналото бижуто е било символ на неща, чието качество и количество са далеч по-важни от самото него. То е било техен символ, материалното им отражение. Това ме вълнува.

Благодаря! 🙂

И аз ви благодаря.

Интервюто взе: Яна Христова

Привет! Казвам се Яна Христова. Приключенстващ през живота откривател и по малко мечтател. Преминах през всички препятствия, изучавайки българска филология, а сега се боря с тези в реклама и бранд мениджмънт. Интересите ми често ме отвеждат по различни пътеки, но само за да разбера, че накрая всички те се сливат в една, за да оформят пътя ми. Фотографията, словото, изкуството и пътешествието стоят от едната ми страна. А какво стои от другата, ще оставя на вас да разберете.