Вече четете първата публикация за 2012-та. Не мога да си позволя да публикувам други статии преди да съм ви пожелала точно това, което искам. Вече е краят на януари и сякаш еуфорията на решителността премина. Затова и изчаках този момент. Сигурно сте взели много решения за смяна на навиците през 2012-та. Обикновено през първите дни на новата година сме много силни да ги устояваме.

Какво се случва обаче след това – когато се сблъскаме с трънливата реалност и нямаме виждане напред; когато искаме да пестим, но нямаме пари, които да спестим; искаме бизнесът ни да се умножава, но пък няма верни хора, на които да предадем някои от отговорностите; иска ни се да прочетем повече книги тази година, но отсега разбираме, че шеметното бързане вече ни е повлякло…?

Надявам се да не се разпознавате в нито едно от посочените състояния. Затова ви пожелавам точно това, което искам и за себе си:

Нека 2012-та да бъде ПЛОДОРОДНА във всяко отношение – взаимоотношения, бизнес, хобита, почивка… (изберете какво да си допишете тук)!

Всички искаме плод от труда си – не само да го говорим, но действително да го видим и да го вкусим. Какво ще направите с моето пожелание  – ще го отминете, ще го забравите, ще го поискате, ще го помечтаете, решете сами. Аз няма само да го помечтая, а ще работя целенасочено, за да го видя в реалността.

Принципите за плодородие са едни и същи за всички сфери на живота.  

Aко не ги практикуваме, няма как да видим резултати от труда си. Започнах да изследвам тези принципи през 2012-та. Това е една от целите, които си поставих за новата година.  Един от тези принципи виждате на снимката горе.

Открих този принцип на плодородието и умножаването в Библията, а моите колеги от Gift Box са го визуализирали преди аз да си направя труда.

Тук напълно сe изключват: мързела, суетата, егоизма,

летаргията, пасивността и… добрите пожелания.

Виждаме картината на реалността. Докато я „гледам“, не мога да не поставя няколко ключови въпроса:

Коя е моята земя?

 (Къде се намирам в момента? Къде искам да стига? Какво виждам? Какво мечтая?). Познавам  много хора, които се захващат с невероятно много неща, но в крайна сметка не довеждат нито едно до края поради съмненията, които  постоянно крещят вътре в тях: това наистина ли е моето нещо?  Това е въпрос на несигурност. Докато си го задаваме, няма как да разгърнем целия си потенциал.

КАК обработвам земята?

(За кои дейности отделям най-много време? Те развиват ли бизнеса ми? Как преценявам кое да свърша сега и кое да оставя за после? Има ли начин да получа квалифицирана помощ?) Важно е не просто да правим нещо. Главният въпрос е: какво е това „нещо“? Ако няма резултати, дали не е време да обмисля нова стратегия за „обработка“?

За какво харча?

(Склонен ли съм да купувам импулсивно? Умея ли да пресмятам нужния ресурс, с който разполагам? Какво обичам да купувам – неща от първа необходимост или такива за удоволствие?) Време е да си признаем неприятната истина: ако пресметнем паричната стойност  на всичко, което сме купили за себе си и за вкъщи,  ще се окаже, че май не сме толкова „бедни“. Този тип поведение няма да доведе до изобилие. Това е суетата, която крещи: „купи ме, купи ме, купи ме“. Е, ако я купим, ще „затънем в сиромашия“.

НАИСТИНА ли искам това, което казвам, че искам?