Човекът е създаден да мечтае и да постига изпълнението на мечтите си. Но понякога е доста обезкуражаващо: той има желания, преследва копнежи, всеки ден е пълен с вдъхновения… но мечтата му се изплъзва – не стига до нея… Тя си остава само мечта! Може би някой си казва: „Мечтите са за децата“ или „Ежедневието е твърде сурово, за да мечтае човек.“
Друг ще каже: „Дай да живеем трезво! Стига глупости, за какво са тези мечти!“ Фактите обаче говорят друго. Истината е в думите: „Всичко, което те заобикаля – часовникът, леглото, лаптопът… съществува само защото някой е пожелал да го сътвори“. Животът ни е пълен с нечии реализирани мечти. „Но как?“ – това е въпрос с решаващ отговор: „С писане!“. Точно тук, по средата на търсенето, идва на помощ практичното писане. Когато пишем, можем да открием съществената, важната мечта. Тогава тя става преследваната цел, а човекът намира кътчето на сърцето си, в което е покрил най-съкровената мечта със… „суровото ежедневие“.
Писането може да стане вашият практичен инструмент, с който по-лесно да реализирате своята мечта. „И как, точно писането ли ще помогне? Писане на какво?“ – ще ме попитате вие. Писането може да бъде средството, с което да откриете целите си, да се фокусирате и да направите мечтите реалност. Практичното записване на хартия не се отнася за управлението на времето, това не е “списък със задачки” за деня или седмичният „списък за пазар“. Писането ще помогне да избистрите мислите си, да осъзнаете (да прозрете) какво искате и да затвърдите намерението си. След това да го постигнете, като вярвате за реализацията. Може би звучи мистично. Няма нищо магическо обаче. Това е само метод, средство, път, по който да стигнете до крайната цел.
Чували ли сте израза: „Ако знаете какво искате, може да го имате.“? Въпрос само на желание ли е да постигна целта си? Вероятно ще са нужни доста повече усилия, за да се постигне желаният резултат.
Със сигурност трябва да се започне от някъде – всяко нещо има своята първа крачка. Детето прохожда с първата крачка, а колко падания има преди и след нея, това само родителите знаят. Ставаш ученик от първия ден в първи клас, но дали си знаел колко прави 5 по 5 в онзи първи ден, или си чувал за числото Пи. Вероятно, ако има такъв ученик в първи клас, той би бил по-скоро изключение, чудо, гений. Въпросът не е колко знае и може човек, а дали е направил първата крачка, има ли цел.
Как така писане?
Не се стряскайте! Не става въпрос за художествено (нито за красиво) писане. Може би никой няма да прочете написаното от вас. Това не е целта на практичното писане, което помага да бъде открита и реализирана мечтата. То е лично за вас, лично ваш инструмент за откриване на истините, скрити в дълбокото. Може да бъде вашият път за постигне на целта. Свързано е с изпълнението на практични задачи и упражнения. За това, като начало, нека вземем лист и химикал и да тръгнем по пътя на успеха.
Хенриет Клаусър в своята книга „Напиши го и ще се сбъдне“ предлага няколко практики на писането. Mоже да ги използвате, за да откриете мечтата си и да я реализирате. Практическите и лесно приложими насоки и упражнения, които авторката предлага, ще катализират творческия ви заряд. Той ще произведе действия и ще даде сигурни резултати.
Писане рано сутрин.
Пишете рано сутрин, в просъница, с кафето. Пишете всичко, за което се сетите. Навийте часовника с 15 минути по-рано и запишете сутрешните си размишления. Това може да е последният сън или сутрешното ви недоволство, но след това ще се появят и съществените мисли. Не препрочитайте написаното! След две седмици прочетете всичко написано. Тогава потърсете повтарящите се елементи, изрази, изречения, идеи. За какво ви говорят те, с какво ги свързвате, има ли нещо ценно за вас в тях, което ви дава стойност? Ще има знаци, символи, чувства, мисли, които самото писане ще извади пред вас. Може би ще се появи посока от идеи, която ще наречете своя мечта.
Възможно е да се вдъхновите за идея, която сте си мислили за невъзможна, но сега ще я видите като възможна. Защото ще осъзнаете нейната важност лично за вас! Формулирайте идеята на кратко и тя ще стане ваша цел.
Кутия с предложения на мозъка.
Веднъж щом решите да запишете целта, ще започне процес на нови и нови идеи как да я осъществите. Тези идеи също ще станат ваши цели. Ще има изобилие от разнообразна информация, понеже мозъкът е устроен да развива идеята в мрежа на принципа на лавината. Той ще има все по-нови и интересни предложения за осъществяването на записаната цел. Все по-добри идеи ще се раждат, и ако няма система на записване, със сигурнст ще бъдат забравени. Пороите от прозрения са като светкавицата – идват, светват и си отиват.
Имам приятелка, която е направила своята Кутия с предложения, в която във всеки един момент от ежедневието си може на листче хартия да запише своята светкавична идея и да я съхрани в тази кутия за точното време на нейното изпълнение. Красива, прозрачна, интересна… кутията стои на бюрото й, защото не се знае в кой точно момент прозрението ще дойде и ще я осени.
Прочети още: Събери мозъка си: концентрирай се, мечтай и постигай!
Аз си нося моето джобно тефтерче за всеки случай, където записвам какво ли не. Не е нужно да измерваме идеята, като преценяваме дали си струва тя да бъде записана. Всяка идея си струва, понеже е „моята идея“. Понякога една дума може по-късно да прерасне в стихотворение, чувство, подарък, гледка в картина, нужда на някого, идея за бизнес… „Моята идея“ може да се окаже разрешението на нечий проблем. Всичко може да се случи. Защо да пропускаме предложението, което по-късно ще направи някого щастлив?
Имаме основната идея от листчето в нашата кутия. За да се превърне в действие, ще ни е нужно да я доразвием, като запишем всички детайли, свързани с нея. Целта е да я направим план за действие. Един ефикасен способ за това са брейнсторм картите. По принцип те се използват за организиране на времето и дейностите, но аз ги използвам и за развиване на идеята в подробен план.
Искате да развиете някое свое хоби? Отделете си специален тефтер. Една жена се преместила в нов квартал, в който нямала нито един познат. Искала да има прятели наблизо. За целта си купила тефтер, в който решила да вписва всеки нов познат, с който се срещала в квартала. Не след дълго тефтерът бил запълнен само с имена и телефони на нови приятели от новия квартал. Писането може да се окаже и метод за намиране на приятели. Друга жена решила, че иска да посети възможно най-много опери и започнала да вписва в своя специален тефтер адреса на всяка опера, която знаела. Натрупвала все повече информация и…познайте… Поради интереса и търсенето в нея започнали да се отварят възможности за посещаване на всякакви опери в различни градове и държави. Развивайте интереса си и възможността ще дойде.
Да преминеш през страховете и чувствата.
Когато записахте целта си, усетихте ли как се надигат всички страхове и съмнения? Как ще стане, ама ще стане ли? Какво пък толкова ще помогне писането? Да, ще помогне, защото ще разграничи мечтата от страховете. Ако запишете тревогите си на белия лист, те вече няма да са във вас – ще бъдат освободени, ще са отделени от мечтата ви в сърцето.
Страхът в повечето случаи е една лъжа. Записвайки я, тя ще бъде разобличена
и отделена от картината на вашата цел.Запишете мислите на страх такива каквито са и си задайте въпроса „Наистина ли това е така?“. После си го задайте още един път: „Наистина, наистина ли това е така?“. Почти винаги страхът губи от своята сила в този момент. Тогава запишете обратното на това, което е вашият страх. След това погледнете в себе си. Не се ли почувствахте различно? Дойде ли успокоение и мир, чувство на удовлетворение и радост? Значи сте на прав път. Не е ли по-добре да повярвате на истината, която ви е успокоила, отколкото да останете в безпокойства и тревоги? Страхът е една лъжа. Запомнете това!
С писане към решение.
Когато тръгнем по пътя към изпълнението на целта, винаги ще дойдат и трудните моменти. Това е времето, когато няма решение, зациклен търсиш и все не се получава, нямаш отговора, настъпва страх, блокаж, объркване. Това е моментът да сменя дейността, да подишам дълбоко, да направя някое упражнение, да си измия чиниите … – да заменя една дейност с друга.
За мен тези моменти са свързани с писане. Мога да изляза от тях, когато разбера какво всъщност става в мен. Просто описвам чувствата, задавам въпроси, отговарям, въздъхвам и продължавам да пиша. Понякога изписвам доста страници, преди да стигна до яснота, а след това и до решение. То е като да тръгнеш да бягаш, когато хич не ти е по силите. Тогава можеш просто да бягаш до най-далечната точка, която виждаш. Стигаш до нея и определяш нова. Отново стигаш до нея и повтаряш упражнението. Просто пишеш за дадения проблем, докато стигнеш до решението. Това може да отнеме и дни, но със сигурност ще донесе резултати. Отвъд недоволството и съмненията, идва яснотата. Затова понякога е нужно само да продължиш в посоката и да не се отказваш. Точно както преди изгрев винаги е най-тъмно. За това може би и най-важното решение е да не се отказвам, както и да изглеждат нещата.
Писане на списъци.
Когато изпратиш някого до магазина да напазарува, със сигурност ще му направиш списък с неща, количества, цени; ще дадеш пари, ще дадеш и подробно описание на някои стоки, защото вече ги има в най-различни варианти, а ти искаш точно определен вкус и качество. Особено ако този някого е детето, което рядко пазарува. Най-вероятно ще му кажеш: „Обади ми се по телефона да ти дам подробни разяснения.“
По същия начин може да се напише и списък с описанията на мечтата. Искам къща на два етажа, с вътрешни стълби, с четири стаи, до толкова лева (определяме сумата), в София. Много просто описание. От там следват други списъци – списък за това, как ще намеря парите, как ще търся къщата, какви са конкретните ми стъпки, за колко време. Много често ние правим обратното: намираме къща и после мислим как да я закупим; нагаждаме се към предложеното, а след това сме недоволни. Понеже сме готови да приемем каквото дойде, ако изобщо дойде. Чували сме да казват: „Е, каквото дойде!“. Това е примиряването с обстоятелствата и по-лесния вариант, но със сигурност не е начинът мечтата да стане реалност.
Дали предложените по-горе съвети (как да използвате писането) ще ви помогнат да откриете мечтата, да намерите своите начини за реализация, или просто да опознаете себе си по-добре, зависи само от вас. Ако вес пак решите и опитате, нужни са ви лист хартия, химикал и малко време със себе си. Не е много нали?
Мечтата е съкровено желание.
Няма малка и голяма мечта, няма смешна или безстойностна мечта.
Има забравени мечти, затрупани, оставени.
Няма и нищо по-мотивиращо от това, да следваш мечтата си, както и нищо по-удовлетворяващо от постигнатата мечта. Всяко усилие за нея си струва! В Библията (книгата „Притчи Соломонови“) е написано: „Постигнато желание е дърво на живот“. Защо да имаме желанията и да е невъзможно да ги постигнем? Може би се отказваме твърде бързо? Може би…
Оставям вие да отговорите.
Цвета обича многообразието: експериментира и с нещата, които прави, и със себе си. Търсенето ѝ я отвежда в дълбоките води на теологията. Живо се интересува от всичко, свързано с бизнеса. Според нея, ключът към успешния бизнес се крие в умението да послужиш по най-добрия начин на човека, който се нуждае от твоя продукт или услуга.
Tя е и артист по душа. Tърси вдъхновение в красотата около себе си, а ако не я открие – просто ще я създаде, било то чрез флорална композиция, красив декупаж върху никому ненужен предмет или просто ще излее въображението си чрез перото и словото върху бял лист хартия.
Коментари
Липсват коментари.