ВАЖНО:

Ако искате да следите какво се случва през 7-те дена на този експеримент,
отидете по-долу. Обновявам тази публикация всяка сутрин
до края на експеримента. Открийте датата, която Ви вълнува и четете :).

Ето ме с нещо нестандартно (за мен) и съвсем различно! Тук всеки ден ще публикувам обновявания, свързани с творческия експеримент, който предприемам. Искам да наблюдавам себе си, но и да съм отговорна пред вас. А, ако съм Ви полезна – чудесно! 🙂

Четете надолу, за да откриете за какво става въпрос. Ще се получи доста, но аз кратки дневници не съм виждала ;). 

Какво е това?

Това не е отпуск, както всеки друг. За първи път се осмелявам да експериментирам със себе си по този начин. В началото на 2016-та единствената цел, която си поставих, и исках да реализирам, е да започна да отделям време за творчески почивки. Не просто отпуск. Не просто отделяне от всичко, а отделяне С ЦЕЛ. 

А целта е да се фокусирам само върхо едно нещо (продукт, клиент, проект) за няколко дни, за да разработя всичко онова, което не успявам по време на работния ми седмичен ритъм.

Е, дойде времето на първия такъв експеримент. Не зная какво ще се получи и какви ще са резулатите, но ще ви разкажа малко за него (доколкото мога да разкрия).

 

Как реших да направя подобно нещо?

В момента с един от ключовите ни клиенти разработваме стратегия за навлизане на външни пазари. Тъсим онова нещо (“по-така”, както той го нарича), с което можем да пробием и да стъпим дългосрочно и здраво. 

Ежедневието ми е твърде програмирано (някой път ще ви разкажа как успявам с всичко). От сутрин до вечер редувам различни дейности. В един момент силно усетих, че ако искам да постигна резултати “БУМ!”, ще трябва да направя нещо, което е “БУМ!”. И, да, такава творческа почивка за мен е точно такова предизвикателство. И тук намерих смисъла. 

Смисълът е в инвестицията на времето. Смисълът е в концентрацията. Смисълът е в поставянето на ЕДИН приоритет. 

Ами другите проекти?

Те ще се оправят без мен. За тях излизам в отпуск. И не се притеснявам от това. Кой знае, ако някой от тях е толкова ценен и важен, твърде вероятно е и заради него да направя следващите си подобни “жертви” :). Стъпвам смело напред, защото съм твърде ангажирана и вдъхновена да очаквам резултатите, които биха се получили от този експеримент. 

ДА, толкова е важно! Важно е да видя себе си в друг ритъм и да извадя мозъка си от “многоправенето” (multi-tasking-a), за да го амбицирам и концентрирам да мисли само за едно нещо достатъчно дълго време.

Не заради друго, а за да го видя какво ще “роди” 😉 и дали цялото това упражнение ще има смисъл. 

Как се подготвих? 

Е, тук вече е по-сложната част. Ентусиазъм и вдъхновениe – хубаво, но има и нещо друго: запряташ ръкавите и действаш “като машинка”, което в моя случай означаваше:

• Да предупредя ВСИЧКИ (екип, клиенти, приятели, организации), че ще се наложи (някак си) една седмица да изкарат без мен :). 
• Да свърша всичката си техническа текуща работа предварително, да съм преизпълнила всичките си отговорности. Това не е лесна задача. Работя денонощно, за да успея, но зная защо го правя! Все си повтарям: “Стегни се и действай, после ще си благодарна на себе си!”. Това проработи. Имам още малко да довърша и от събота сутринта (06.02.2016) съм “на чисто”.
• Да си направя TO DO лист с всички задачи, които искам да свърша по време на творческия експеримент, в които обаче НЕ влиза техническа работа, а само стратегическа и концептуална. 
• Да изготвя принципи, по които ще се движа, за да съм продуктивна. Някои от тях са: да се наспивам добре, да не си създавам излишно напрежение, да пиша много, да работя основно с мисловни карти, да не забравям, че, когато аз съм добре, и бизнесът ще е добре. Има и още.
• Да си напиша основните въпроси, над които ще мисля и накрая да отсея само 3 най-важни и те да са фокусът.
• Да реша дали ще чета или гледам нещо мотивиращо или ще се изолирам от всяка външна инфомрация. 

Всичко това до тук е направено. 

Как си представям подобно приключение?

Ще напиша как си го представям, но то може изобщо да не се случи така :). Добре, престрашавам се да мечтая “на глас” пред Вас.

Ще дам воля на мисловните процеси да се развиват по свой ритъм, без да ги поставям в конкретен график. Няма да има ограничения в броя на работните часове. Няма да обръщам внимание кога е ден и кога – нощ. Единственото ми ограничение ще бъде да не мисля за странични неща, а конкретно за целта. 

Ще пиша много на ръка. Взела съм си три различни тетрадки с чисто бели листи, за да мога да рисувам, да драскам, да пиша. Ще използвам много цветове, много символи и знаци. 

Ще си водя и дневник. Част от него ще споделям с Вас тук.
Всеки ден ще обновявам тази публикация за съответния ден.

Ако ви е интересно, следете! 🙂  

ДНЕВНИК

на  един творчески експеримент

(LIVE UPdate: пише се в момента)

ДЕН 1 (06.02.): провал на плана и нови решения

Ето ме! Първият ден от приключението започна! Пътувах 3 часа и половина до мястото, където ще прекарам следващите 7 дена. Имах план по време на пътя и той беше: да систематизирам още по-конкретно някои от задачите, да си напиша план за всеки ден поотделно, който да съдържа фокус тема на деня и няколко опорни точки за размисъл.

И казвам „имаХ“, защото този план изобщо не се получи. Пътувахме много хора с малко превозно средство, буквално „един върху друг“ и всеки се взираше в тефтера и в телефона ми. А аз не мога да творя така – под наблюдение.Забравих си и слушалките, което означаваше, че не можех да слушам и аудио книга. Чудно! 🙂 Примирих се. Нали съм решила да следвам принципа да карам по естествен ритъм. Сега трябваше да докажа на себе си, че мога да го направя.

Все пак, прочетох няколко страници от книгата (Do less – get more), която взех със себе си. Но тъй като съм решила да ползвам тази книга съвсем практично и да записвам идеи, които да решавам как да приложа в моя ритъм на живот, нямаше как да я ползвам като прочитна книга за из път. Ако искате да разберете какви книги обичам да чета, имам няколко ревюта в Youtube канала ми.

Наистина ли се нуждая от външен източник на информация?

Колебаех се дали да имам външен източник на информация, но в крайна сметка реших, че тази книга отговаря напълно на това, което искам да постигна през тези 7 дена: много свършена работа с пълна концентрация върху едно нещо.

Когато пристигнах, слънцето ме поздрави, гледката през прозореца ми ме вдъхнови и… се отдадох на почивка. Да, правилно :). Приех днешния ден като „преходен“  – ден за планиране и приспособяване. Вече и това съм решила да правя.

Преди се впусках от едно нещо, в друго, в трето – без никакъв „въздух“ между тях. Вече няма да е така. Психиката и тялото имат нужда от време за преход. Все пак, стигнах до голямото прозрение, че не съм робот ;).

Какво предстои?

Така или иначе, ще трябва да направя този план. Реших, че, ако поставя 7 топ теми, които да са като слогани на всеки от дните, ще е много по-лесно да се концентрирам. Как ще избера тези теми? Леснооо :)))

Да направиш стратегия за позициониране
на даден продукт или услуга не е толкова проста задача.

Има много компоненти, които трябва да се допълват и да се подпомагат. Например, ако се обмисля онлайн стратегията за даден продукт, това трябва да се съобрази с много външни фактори (среда, конкуренция, състояние на пазара и т.н.), но и с много вътрешни фактори – такива, които касаят „кухнята“ на продукта. Ето защо, моите 7 теми почти се изясниха. Външните фактори са проучени, вътрешните фактори ги зная. Няма как да ги споделя тук, но в следващите дни със сигурност ще се опитам да открехна малко завесата.

Големи теми и „малки“ задачи

Сега ще разделя на 7 големи теми цялата информация, ще направя дъълъг списък със задачи и утре започвам да творя, да пиша, да чертая, да планирам, да рисувам … и всичко, което може да се прави по време на едно такова предизвикателство.

Ако Ви е интересно какво се случва през деня, и не искате да чакате вечерното обновяване, следете ме в Instagram :). Tам ще публикувам по-често (когато има какво).

Сега остава да си пожелая успех! 🙂

ДЕН 2 (07.02): Да бъдеш там, където трябва да си

Денят започна обещаващо. След спортуването сутринта, веднага започнах целевите дейности. Чувствам се на правилното място и в точното време. От една страна ми е интересно, защо чак сега правя подобен експеримент, но пък от друга страна сякаш това начинание се оформя с перспектива за постоянна практика. Ще видим!

Точно сега мога да се отпусна и да тръгна по течението на хубави планове за бъдещето, но не! Вътрешният ми часовник тик-така и ще му се доверя.

Топ теми за деня и разбивки по подтеми

Днес най-накрая написах топ темите за всеки ден, разбих ги на малки темички и към всяка от тях си поставих конкретни задачи за изпълнение. Използвам нон-стоп mindmeister.com. Много харесвам този софтуер за мисловни карти, за диаграми, за схеми и за съвместна работа по проекти. Мобилното му приложение е супер бързо и удобно. Използвам го и за служебни, и за лични нужди.

В него си направих схемата, която по темплейт изглеждаше така (това не е реалната моя схема).

Главните теми са най-отгоре, а отдолу – всички допълнения, разбивки и задачи. Получи се малко километрична табличка, но не се плаша :). Всяка тема ще бъде в отделна мисловна карта, където ще има много подробни разбивки.

Всеки ден си има знаме 🙂

Сега концентрирам всеки ден да протича под различно „мото“, УРА! Всеки ден си има свое „знаме“ :).  Представям си, че съм на 7-дневна конференция с различни видове тематични работни групи. Какво ли не прави човек, само и само да се вкара в пътя :D.

Денят днес: преосмисляне и разделяне на работата

Днешният ден посветих на преосмисляне на всичко, правено до сега; на преглеждане на всичко изписано и начертано и на писане на няколко публикации и текстове за онлайн пространството.

Разделих работата си на две части: 1. генерално мислене и концепции и 2. творческо изпълнение. Всеки ден ще бъде разделен така. До обяд мисля генерално, а следобяд започвам практично да реализирам идеите. Струва ми се работещ модел, но ще тествам и ще видим.

Днес мисля и идеи за писане на съдържание, и идеи за няколко интересни видеа. Ето защо, съм настроена супер творчески. Но няма да спра само до настройката, ами и ще действам :). Залавям се…

Имам ВАЖЕН ВЪПРОС 🙂
Искате ли да споделя с Вас и част от видео дневника, който си водя? Ако да, дайте сигнал и ще помисля как да го направя :).

P.S.: Днешната публикация е сравнително рано (18:30), но съм вдъхновена за писане и ще се изолирам напълно, а ще видим утре какви ще са резултатите.

Ако Ви е интересно какво се случва през деня, и не искате да чакате вечерното обновяване, следете ме в Instagram :). Tам ще публикувам по-често (когато има какво).

ДЕН 3 (08.02):
Открих, че не съм робот.
Преосмисляне на голямото „защо“. 

Ден като всеки друг, но не съвсем. Задавах си въпроси. Много въпроси. Част от тях са: „Наистина ли толкова много обичам това, с което се занимавам? Заслужава ли си това посвещение? Кой е най-големият ми мотиватор да продължа? И… защо не съм се отказала до сега?“.

Много поводи за отказване

Ама чакай, ще кажете… Нали отиде да работиш, а се връщаш назад. Ами не, не се връщам назад. Отидох напред. Много напред. Отидох там, където се намира моето основополагащо „ЗАЩО“. Често се връщам при него. Тази година Media Start става на 7! Не мога да повярвам! Преминах през толкова много. Експериментирах. Тръгвах. Спирах. Отказвах се. Продължавах. И пак продължавам. Защото обичам този избор, който направих преди 7 години – изборът да се боря, да изграждам, да проектирам, да откривам. Трудностите не ме спряха. Напротив – тласнаха ме да продължа докрай.

Преди да продължа напред, беше съвсем редно да се попитам дали тези 7 дена от живота ми са добре инвестирано време.

Наистина ли исках да се събуждам и да ставам 7 сутрини и 7 вечери с тази гледка? 

Това са двата ми основни инструмента на работа и вдъхновение: компютър и работен дневник. 

Исках да Ви снимам нещо по-различно, нещо „по-така“, достойно за Instagram, но се спрях. Не защото не успях да измисля какво, а защото нямаше да бъде истина. А истината е, че всеки ден заспивам и се събуждам така. Гледката е една и съща, но динамиката, с която се отнасям към тази гледка, е различна.

Понякога творческите процеси не могат да се опишат, докато се случват.

И днес беше точно така. Случваше се творчество, течаха мисли, имаше устрем, но не мога да Ви го опиша точно как протече. Важното е, че отговорите на горните въпроси бяха категорични и безкомпромисни. Харесва ми да променям средата, в която съм, макар и с толкова малко. И не искам да правя нещо по-различно от това сега.

А, и най-голямото ми откритие за днес – не съм робот! 🙂 Отпускането и почивката са също толкова важни, колкото интензивната работа. Днес тествах точи принцип. Позволих на мозъка ми да почива, да се отпусне, защото… не знае утре какво го чака (хахахахахха :))

Утре ще разказвам пак! 🙂

ДЕН 4 (09.02):

Концентрацията е голяма работа.
Някои тактики и похвати за успешно творене

Не, не, не си мислете, че ей сега ще дам рецепти, трикове, тайни и какво ли не за по-добра концентрация. Никак! Ще споделя какво точно проработи за мен в това време и за тази цел.

Това, че дните отминават така бързо (OУ! Вече съм на повече от половината от експеримента!), ме кара да се мобилизирам още повече и да искам да съм свършила всичко до края. Истината е, че се появиха и конкретни неща за изпълнение, което не ми влизаше в програмата за тази седмица. И бях склонна да си кажа: „Ами, ето, възникна нещо ново, ще е за сметка на планираните неща.“ Аааа, не! Няма такива работи. Трябва да се върна с изцяло успешна мисия.

А как изобщо ще оценя дали мисията е успешна?

Няколко са нещата:

1. Ще бъда ли удовлетворена?
2. Ще бъдат ли изпълнени задачите?
3. Ще съм съумяла ли да задвижа онези неща, които не успях в редовния ми ритъм на живот?
4. Ще съм била ли достатъчно щедра към себе си?
5. В процес на дописване… 

(Лирическо отклонение от Instagram профила ми):

Винаги има нещо на заден план, което или почти не виждаме, или не искаме да видим. В случая исках и го видях! Този изгрев. Тези цветове. Тази атмосфера. Денят започна много рано, много творчески и с много очаквания. 🙂

И така, за да не Ви заблудя със заглавието за днес, нека да споделя и няколко трикчета, които много ми помогнаха за концентрацията:

• Таймер, който отчита изтичащото време.  Виждайки как времето отминава, се амбицирам още повече да го победя и да свърша задачата преди то да е свършило :)!
• Музика – много ми помогна! Понеже е инструментал, хем не ме ангажира да слушам текста, хем ми помогна да устоя на изкушението да си  пускам разни образователни клипове в Youtube. Все пак, още не мога да слушам две неща едновременно :D.
• Ръчно написан списък със задачи, който следях постоянно.
• Хубава атмосфера.
• Смяна на работните места.
• Вършене само на едно нещо – пълна концентрация: Като пиша статия, пиша само и единствено нея. Ако дойдат други идеи, механично ги записвам и продължавам напред, не се отпускам във вдъхновения и мисли. Ако правя календар, концентрирам се само върху него.
• Почивка на всеки кръгъл час.
• Редуване на дейностите. Дори писането на дневника е част от тази стратегия. Когато усещам, че започвам да гледам в една точка и не мога да продължа, веднага сменям с друга задача за достатъчно дълго време. След това отново се връщам на предходната и мога критично да погледна и да прецизирам много детайли. Тази тактика работи повече от очакваното!

Може да чуете и 5-часовия музикален фон, на който работих ТУК ;). Enjoy!

ДЕН 5 (10.02):
Фокус, фокус, фокус

Изобщо не усетих кога отлетя днешният ден. Толкова бях погълната от всичко, с което се занимавах, че дори пропуснах да снимам и да пиша тук. Пълна концентрация, пълен фокус. Увлякох се, признавам :). Започнах да разработвам детайли по една от големите теми и напълно изключих за време, хора и атмосфера около себе си. Изключих и за храна :D. Докато се обърна и хоп – минали 3 часа. После минали още 2. После станало полунощ.

Принцип: спи достатъчно

Когато работя по нещо толкова вълнуващо, се ободрявам и имам чувството, че мога да изкарам няколко дена само в работен режим. Преди съм го правила, но не е разумно. А и един от принципите, които искам да си наложа, е да спя достатъчно.

Тъй като няма как да споделя точно какво правих (заради конфиденциалност), по-скоро ще изведа няколко принципа, които искам да запомня от днес, а и вярвам, че може да са Ви полезни.

Голямата картина или детайла?

Открих, че еднакво мотивиращо и силно за мен е и да правя стратегии, и да разработвам след това детайлите.  Мисленето на голямата картина не ми дава мира :), а след това реализирането на детайлите ме вкарва в друг филм. И важното е да мога да изключвам едното от другото. Т.е. – когато мисля стратегия, мисля концентрирано за нея. Когато разработвам детайлите, се фокусирам върху тях. Дълга тема е това. Ако Ви е интересна, ще се разпростра повече някой друг път ;).

Да усвоиш фокусирането е едно от най-трудните неща, но и най-отплащащото се!

До утреее ;)!

ДЕН 6 (11.02):

Емоциите не са добър съветник

Няма да има емоционални излеяния днес, спокйно ;).
Скоро пуснах едно видео, което озаглавих Защо да не правя това, което искам и днес беше денят, в който да отпрактикувам онова, което само преди няколко дена споделих с Вас в него.

Днес се чувствам изтощена, постоянно ми се спи. За това допринесоха и многото технически задачи, които трябваше да изпълнявам.

Въпреки това, трябва „стягане“. Не защото не мога да си позволя да се отпусна, а защото не искам да го направя. Защото целта и мотивацията ми е толкова голяма, че забелязвам как надделява умората.

Какво правя, когато усетя, че съм изморена?

• Хайде да наредя пъзела. Започвам да правя нещо, което е твърде интересно, за да ме държи „будна“. Но нещото е работно ;). Имам достатъчно интересни и творчески проекти, които възприемам буквално като игри. Най-често като пъзел. Една кампания се състои от 1001 елемента :). Интересно ми е, когато ги подреждам и откривам нови начини да пренаредя вече съществуващите механизми на работа.
• Вдъхновявам се на MAX ;). Отварям случайни страници на някоя любима книга и прочитам нещо кратко, вдъхновяващо и предизвикателно. Веднага търся начин как да го приложа тук и сега.
• Отчетност. Обаждам се на някого, пред когото съм поела отговорност, за да го осведомя как протичат нещата при мен; да му разкажа до къде съм стигнала. Самият разговор за това ме вдъхновява наново.

ДЕН 7 (12.02):

Ако не сега, то кога?
Има време за всяко нещо под Слънцето

Не, не се бъркате. Заглавието на този ден е твърде противоречиво. Натиснах педала докрай. Исках да се изстискам, за да свърша колкото се може повече неща. Казах си: „Ако не сега, то кога?“. Щях ли да се справя, ако оставя някои задачи като се върна в София? Щях ли да съм достатъчно творчески настроена като се впусна пак в ежедневието си?

В главата ми се блъскаха двете противоположни теории за времето. Едната казваше: „Спокойно, дните са пред теб, ще има време за всичко.“, а от друга страна се питах: „Ако сега, в това определено време, не се напъна, за да свърша всичко, което съм си наумила, то кога ще успея“? Последният ден е предизвикателство.

Най-сложното е да направиш нещата прости.

Това е най-важният урок, с който се сблъсках. Отнема много повече време да отсееш важните неща, да ги сложиш на приоритетните места и накрая да ги накараш да заработят, отколкото да измислиш сложни схеми :). В това се убедих, но повече за това – друг път. 😉

Времето е разтегливо понятие.

Тогава се замислих колко относителна е представата ни за време. „Нямам време“ може да означава много неща, но не и това, че наистина нямаш време. Защото времето не ни принадлежи. Да, отговорни сме как ще го изживеем и какво ще изберем да правим точно тук и точно сега, но толкова. Не можем да го вземем. Не можем да го разтеглим. Можем само да го използваме така, както сметнем за добре.

И така, реших да го използвам. Но колкото и ефективно да си бях разпределила дните и програмата, имаше моменти, в които се задълбочавах в определени детайли, които сами по себе си изискваха дооооста време. Тогава часовете летяха неусетно.

Експеримент с продължение

Този експеримент вероятно ще се превърне в практика. Щастлива съм! Това беше мечта, в която до момента не се осмелявах да скоча! Беше в представите ми, но вече влиза в графата „преживяно“. Беше нестандартен подход, който исках да приложа, но изобщо не знаех как би се случил най-ефективно. Е, все още не зная, но хубавата новина е, че с всеки следващ път ще става все по-добре! Творих много. Писах много. Умувах много. Взех си уроците и продължавам напред.

Окончателната равносметка най-вероятно ще направя във видео. Но искам да мине малко време, за да погледна всичко малко по-трезво :).

БЛАГОДАРЯ ВИ, че бяхте с мен по време на това приключение! Ще има още, сигурна съм! Поздравявам Ви с разкошната ни природа – малка част от гледката, която преживях навръщане.

А това е видеото, което първоначално бях решила да запазя за личния си архив, но пък защо да не го споделя с Вас 🙂