Ако се чудите как да уредите онлайн бизнеса си, има начини. Само трябва да се запознати с е-правото. Поканих Десислава Станкова да гостува в Бизнес уроци за начинаещи, за да хвърли светлина върху принципите на този сравнително нов „клон“ на правото. Разбира се, може да задавате въпросите си към Деси в полето за коментари 🙂
Десислава Станкова е юрист и сертифициран ръководител проекти (Project Management Professional, PMP) от международния Project Management Institute.Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски” (2004 г.) и магистърска програма в областта “Law and Technology” в Tilburg University, Холандия (2010 г.).
Професионалният й опит включва както юридически услуги, така и управление на проекти (най-вече IT), като пресечната точка е именно в областта на право на информационни и комуникационни технологии (IT аутсорсинг, електронна търговия, права на интелектуална собственост в IT, защита на личните данни, кибер-престъпления и др.) .
Какво е е-право?
Е-право включва всички правни аспекти на един онлайн бизнес или просто онлайн присъствие на офлайн бизнес. Е-правото касае и хора, които са в интернет, но не влизат задължително в търговски отношения – например блогъри и участници в социални медии.
Е-правото обхваща нормите, които регулират това, което правим онлайн – договорите, които сключваме в интернет, обектите на интелектуална собственост, които създаваме или срещаме, електронните подписи, които използваме, търговските съобщения, които изпращаме и получаваме, правата, които имаме относно домейна на уебсайта си и много други.
С какво е добре да бъде наясно един млад предприемач?
Трудно е да се отговори накратко на този въпрос, но като цяло всеки стартиращ предприемач трябва да е наясно с основните аспекти на своя бизнес, които имат правна регулация с оглед на интернет. Това са например необходимият минимум от информация, която трябва задължително да присъства на уебсайта му съгласно Закона за електронната търговия, Закона за защита на потребителя и други нормативни актове.
От друга страна, трябва да има обща представа кой договор, необходим за създаване и поддържане на бизнеса му може да бъде сключен онлайн и за кой се изисква квалифицирана писмена форма за валидност, т.е. онлайн формата е неприложима.
Допълнително, ако извършва директен маркетинг в интернет, е особено важно да знае при какви условия може да праща търговски съобщения на потенциалните си клиенти, в противен случай рискува да му бъдат наложени имуществени санкции.
От особено значение за млад интернет предприемач е да знае основните правила за създаване и защита на интелектуална собственост в интернет – има ли авторски права по отношение на уебсайта си и информационните продукти, които предлага, и ако тези права са нарушени, какви са първите стъпки, които да предприеме, за да ги защити. Трябва ли да регистрира търговска марка по отношение на стоките и услугите си и какви ползи ще му донесе това.
От друга страна в зависимост от спецификите на конкретния бизнес, може да се говори за специфични правила – например ако е хостинг компания, до къде се простира отговорността му за противоправно съдържание на информацията, предоставяна от трети лица посредством неговите услуги.
Примерите са много и би било трудно за предприемачите да навлязат във всички детайли – това все пак е работа на юристите, но правната култура в тази област би предотвратила излишни рискове и усложнения.
Ти си практикувала в чужбина. Какви са тенденциите в българското законодателство?
Българското законодателство е в голяма степен хармонизирано с европейското в областта – имаме ред действащи закони, касаещи изцяло или отчасти интернет сферата – закон за електронната търговия, закон за електронния документ и електронния подпис, закон за защита на личните данни, специфични правила относно компютърните програми и базите данни в закона за авторското право и сродните му права и много други.
От друга страна обаче, дори и в световен мащаб, нуждата от регулация на отношенията свързани с бизнес или присъствие в интернет е по-широкообхватна от наличната нормативна уредба.
Една област, която в България е подценявана, е например регулацията на онлайн рекламата. Конкретно в САЩ има правила относно рекламата на продукти в интернет – ако един блогър получи някакъв имуществен стимул от дадена компания, в замяна на доброто представяне на продукта в блога му, той е длъжен също така да оповести връзката със спомената компания, независимо дали е получил пари в замяна на рекламата, безплатен продукт или друг материален стимул.
В допълнение, блогърът има задължение относно твърденията, които прави по отношение на продукта – да бъдат реалистични. Ако говорим за блог пост, рекламиращ поразителния ефект от хапчета за отслабване, блогърът трябва да може да докаже, че резултатите, за които твърди, са представителни за общия случай, както и да спомене други фактори, които имат отношение към получения резултат.
Голяма част от бизнесът се случва онлайн. От какво да се пазим?
Това до голяма степен зависи от спецификата на работата ни, но като цяло – от една страна трябва се пазим да не нарушим изисквания на закона към нашия бизнес, така че съзнателно или не, да не влезем в ролята на нарушители на закона – например законосъобразно обработване на личните данни на нашите клиенти, спазване на изискванията при изпращане на непоискани търговски съобщения, спазване на правата на интелектуална собственост на другите участници в интернет живота и бизнеса и т.н.
Има ред стъпки, които, ако предприемем, може да си гарантираме някакво бизнес предимство – например регистрация на търговска марка за продукт, наличие на писмени договори, които уреждат основните отношения, в които влизаме – договор за създаване на уебсайта ни, детайлен договор за разработка на софтуера, на който се базира бизнес модела ни, общи условия за ползване на уебсайта или продукта ни и много други.
Нека да поговорим за авторското право. Как един блогър, който създава уникално и ценно съдържание, да регламентира своята собственост върху него?
Авторското право възниква в момента на създаване и обективно изразяване на произведението, без да е необходима регистрация или друго формално действие. За да бъде произведението годен обект за защита обаче, трябва да отговаря преди всичко на едно основно изискване – оригиналност, т.е. трябва да бъде резултат от собствената интелектуална дейност на автора. Важно е да се знае, че защита получава обективният израз на тази интелектуална дейност, а не идеите, заложени в едно произведение.
Ако блог постовете отговарят на изискванията на ЗАПСП (Закон за авторското право и сродните му права), което ще се преценява отделно за всеки конкретен случай, те ще се ползват с авторско-правна защита.
А какво се случва, когато авторът види собственото си съдържание, копирано в друг сайт?
Моят съвет е в този случай да се обърне към адвокат, който да го посъветва какви възможности за защита има с оглед на конкретния случай. Ако говорим все пак за основните неща, за които може и сам да се погрижи е от една страна да има доказателства за собственото си авторство върху произведението и датата на възникване, а от друга страна – за акта на нарушение на правата му – например да запише интернет адреса на чуждата страница, на която намира собственото си съдържание, да направи скрийн-шот на екрана, и т.н. Като следваща стъпка е препоръчително да се свърже с нарушителя и да го помоли да преустанови нарушението и ако това не помогне, следват ред действия в зависимост от конкретната ситуация.
У нас разпространена практика е да се купуват контакти, които да се използват за разпращане нюзлетъри. Това как се регулира от е-правото?
Съгласно нашия закон за защита на личните данни, с изключение на някои специфично посочени случаи, те могат да бъдат събирани и обработвани, само когато физическото лице, за което се отнасят данните е дало изрично своето съгласие.
Законът дава обща дефиниция на понятието „лични данни. Там не се споменава изрично кои данни се считат за лични и съответно подлежат на тази защита. Затова от значение е какви данни се купуват (само и-мейл или и имена, ЕГН, професия и други), за да може да се прецени доколко това е в съответствие с изискванията на закона. Принципно обаче може да се приеме, че ако въпросните контактите включват лична информация и са събрани и се продават, без изричното съгласие на лицата, за които се отнасят, с това се нарушава Закона за защита на личните данни.
Допълнително следва да се прецени дали изпращането на нюзлетърите е в съответствие със Закона за електронната търговия и Закона за защита на потребителите, които съдържат специални правила в тази област.
Кои са трите бизнес урока, които си научила от опита си до момента?
Ако говорим за бизнеса в интернет, трите основни правила, които моят опит показва, че е важно да се спазват са:
1. Договори – да имаме договори за всички бизнес отношения.
2. Информация – да търсим и намираме адекватна информация, необходима за вземане на решения.
3. Безкромпромисна точност – да спазваме дадените обещания, срокове и уговорки.
Коментари (1)