Смелостта е страх, който вече си е казал молитвата.
Карл Барт, швейцарски теолог
Смелостта! Лесно е да я откриете в герои от войната, но тя присъства и във всеки голям водач в бизнеса, правителството и църквата. Когато една организация бележи значителен прогрес, можете да сте сигурни, че лидерът й прави смели решения. Позицията на водач не дава на човека смелост, но смелостта може да му даде позиция на водач. При високо ефективните лидери изпъква една характерна особеност – готовността да рискуват.
Когато сте изправени пред труден избор, ще оцените следните истини за смелостта:
Смелостта се ражда във вътрешна битка. Шелдън Коп отбелязва следното: „Всички значителни битки се водят вътре в самите нас”. Смелостта не е отсъствие на страх. Тя е да правиш това, което те е страх да правиш. Тя е да имаш силата да изоставиш познатото и да навлезеш в нова територия.
Смелост е да правиш нещата правилно, а не да се плъзгаш по тяхната повърхност. Борецът за граждански права Мартин Лутър Кинг декларира: „Колко струва един човек – това става най-ясно, когато той се намира във време на предизвикателство и противопоставяне, а не в мигове на задоволство и удобство”. Големите лидери имат добри умения да убеждават хората да достигат до споразумение и да работят заедно. Когато е необходимо, те могат да заемат и твърда позиция. Смелостта е свързана с принципите, а не с разбиранията. Вашата преданост към потенциала трябва да остане по-силна от желанието ви да угодите на другите.
Смелостта на лидера вдъхновява последователите да бъдат отговорни. Проповедникът Били Греъм твърди: „Смелостта е заразителна. Когато един храбър човек заеме позиция, готовността на останалите да не превият гръб се затвърждава”. Показаната от лидера смелост вдъхновява. Тя кара хората да искат да го следват.
Животът ви се обогатява в съответствие с вашата смелост. Джон Хенри Нюман, британски теолог, казва: „Бойте се не от това, че животът ви ще свърши, а от това, че може никога да не започне”. А римският историк Тацит пише: „Желанието за сигурност е пречка пред всяко велико и благородно начинание”. Една от най-големите ползи на смелостта е, че тя създава възможности.
СЪВЕТЪТ НА МАКСУЕЛ за усъвършенстване на смелостта:
- Изправи се срещу трудностите. Захвани се с нещо ново и рисковано, за да се сдобиеш с повече смелост. Например: парашутизъм, реч пред публика, участие в пиеса, скално катерене…
- Говори с човека, с когото си в конфликт. Повечето хора избягват конфронтациите с работодател, роднина, колега. Ако при теб е така, говори с този човек до края на седмицата. Говори с него истината с добро отношение, без да се нахвърляш и без да го обиждаш.
- Направи гигантска стъпка. Ако със сърцето си знаеш, че трябва да напуснеш старата си работа, но се страхуваш да се заловиш с нова, посрещни това решение. Отдели време, в което да го разгледаш. Поговори с брачния си партньор; посъветвай се с доверен човек или с близък приятел. Ако това се окаже правилното нещо, направи го.
ДА СЛЕДЯ ЗА ДЕНЯ:
Кои са страховете, които ме спират да предприема крачки на смелост?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Вземи решение, във време на предизвикателство към гняв или страх, да реагираш по различен начин: със смело сърце, без обвинение към човека, с когото си в конфликт. Запомни резултата! Това ще усъвършенства смелостта в теб.
СПОДЕЛЕТЕ:
Тъй като това е работа във виртуален екип, споделете размислите си в коментарите под статията.
……………………….
Това е поредицата 21-дневно предизвикателство от книгата на Джон Максуел „21 незаменими качества на лидера“. Всичко тук е адаптирано или цитирано от книгата. Предложението „Да следя за деня”, „Предизвикателството” и „Споделете” е по идея на автора на блога.
Добре де, например как да говориш с човек който те е обидил до такава степен, че не искаш да говориш с него, така излиза, че все едно му лижеш подметките и не държиш на себе си, а и този човек би те сметнал за слаб след като го търсиш отново след такова нещо.
Като цяло това предивзикателство ми харесва и дори мога да отговоря на някои въпроси без да се следя днес, защото съм се следила, но не съм предприела никакви мерки поради не знам каква причина….. Мисля ли, че страха ми от успех и неуспех ми пречат да направя каквото и да било и навикът ми да не постигам нещо съществено в живота ми, да, кофти е да си го признавам така публично, но това е, част от смелостта според мен е да можеш да се изправиш очи в очи със страховете си и да си достатъчно силен, за да си ги признаеш 🙂
Здравей Венета!
Ето как действам аз в такива ситуации:
Искам да те попитам, дали този човек знае, че те обидил? Наясно ли е с факта?
Второ – ако да, честито, ти вече познаваш част от този човек защото както казват ние сме огледала.Но ако той не знае, че ти е причинил това мислиш ли, че трябва да е наясно с това което ти е причинил?
Ако предприемеш някакви действия с този човек за изясняване на ситуацията, ще освободиш себе си от негативните преживявания или най-малкото, което ще се случи е да вземеш решение, дали си струва да отделяш от времето и вниманието си за него.
Здравей Любче 🙂
Не съм сигурна, че знае, по-скоро не знае, но би трябвало да се досети или може би за него е ежедневие да се държи по този начин, може и представа да си няма, че ме е обидил всъщност, но това не променя факта, че съм обидена, независимо дали знае или не…. Може би трябва да е наясно, не знам, но съм афектирана, а в такива моменти човек не може да комуникира ефективно, затова и не искам да предприемам никакви действия…. трябва някак си вътрешно да се успокоя и като че ли да му простя, колкото и да ми е трудно, но да така като мисля и пиша наистина трябва да е наясно и ще помисля в тази посока, блаодаря ти за съвета, Любче, страхотна си, задаваш точните въпроси! 🙂
Юми, извинявам се, не знам защо ми излезе, че това го е коментирала Любомира, хиляди извинения!!!!!!!!!!!! Или аз не съм довидяла нещо, но за всеки случай се извинявам!!!!!!! Та, Юми всъщност си много добтра в справянето с такива ситуации, супер, ще се радвам, ако мога да черпя от твоя опит и занапред! 🙂
Хахаха, дааа, това беше Юми, не аз :). Много точно попадение с въпросите!
Здравейте момичета Юми и Вени ,приятно ми е че съм с вас в тази дискусия .
Разбира се , че трябва не да търсим мъст, но и да не предприемаме никакви действия ,когато сме засегнати е просто слабост и мълчаливо съгласие с мнението на този ,който го е сторил.
Моето скромно мнение е – Никога конфронтация ,глупаво и грозно е.
Просто по най-тактичния начин показваме правотата за възникналия проблем и изказваме мнението си ,като съответно зачитаме и ответното .
Смелост е да решаваш проблемите си ,без хленч и с повече разум,да постигаш поставените цели, да не се отказваш по средата или още в началото на даден проект/такава грешка направих и аз/
Смелост е не само да мечтаеш ,но ида осъществяваш мечтите си.
Имам вече достатъчно житейски опит ,но понякога и това не се оказва достатъчно да си зрял.
Ето я моята смелост ,ще извървя този път докрай с Вас -младите ,разумните искащите ,знаещите и можещите и това което ми е убягнало в годините ще се върне при МЕН .
ОБЕЩАВАМ!!!
Йоте, не че търся мъст, но като че ли този човек събуди стари нагласи в мен и не мога да се примиря с това….. аз не търся конфронтации, изключително спокоен човек съм, той ги търси и ме провокира да се конфронтирам, но като се замисля, той май е искал да изкара наяве тези черти в мен, може би за да се справя с тях…..всъщност трябва да съм му благодарна като се замисля….
Йоте, да, наистина това е смелост да останеш докрай с това предизвикателство и те поздравлявам най-сърдечно :)Много се възхищавам на хора като теб :))))
Сериозни неща дискутираме тук…
Когато някой постъпи непсраведливо с мен, предпочитам да мисля, че има вътрешни неща, с които се бори и, ако не съм била аз мишената, то със сигурност е щял да бъде някой друг. Нараненият човек наранява. Винаги стреля на посоки и понякога просто мишената наблизо съм аз. Този поглед ми дава изключителна свобода да не приемам лично нещата (дори и да изглеждат лични).
Веднъж моя приятелка ми каза, че ме мрази :). Аз не приех думите й насериозно. Приех го като реакция на наранен човек, който (колкото и да не иска) наранява останалите. Така и беше, след време всичко се изясни.
Има един човек, който може да ме нарани дълбоко и това съм аз – ако позволя жлъчните реакции да се настанят вътре в мен. Затова си мисля, че по-скоро въпросът тук е: ЗАЩО се чувствам обиден? Къде са корените дълбоко в мен?
Любче, начинът ти на мислене е в правилната посока, благодаря ти, че го сподели, за пореден път се убеждавам. че начинът на мислене е много важен, стига да знаеш как да го промениш и по как точно да погледнеш на ситуацията, предполагам, че с времето това се учи… 🙂
Хмм, ЗАЩО се чувствам обидена – първо съм много чувствителна,, второ и аз съм била мнго много дълбоко и жестоко наранявана и както има една дума все още не съм се излекувала, не понасям конфронтации, но май нещата, които най не обичаме, точно те ни се случват, имам все още остатъчни страхове от порицание, недобре свършена работа и много други, което само по себе си е илюзорен страх, защото вече няма такова нещо, но не знам защо го нося все още в себе си след толкова години, не мога да се отърся от него, а това ме спира да вървя напред, аз затова и си цикля на едно място…….и съм в нещо като омагьосан кръг……
А да попитам хората, които се държат надменно и високомерно и те карат да се чувстваш като по-нисък и от тревата дали пък случайно нямат комплекси или слабости, които прикриват?
Благодаря ти Вени, ще се радвам ,ако аз провокирам добри помисли и чувства във всички в наши дискусии и от всички участници.
Да следя:
Страховете, които са ме спирали да проявя крачки на смелост за разговор с човека, с когото съм в конфликт, са били: че човекът не ме обича и затова не ме разбира, че ми завижда и като цяло е настроен срещу мен; че в конфликта аз съм правата страна, а не той; че човекът е глупав; че, ако отида да говоря с него, ще ме нарани … – все доводи, които са неправилни и неработещи за едни здравословни отношения. С този начин на мислене човек може да остави много разрушения зад гърба си; развалини, които тежат на съвестта му, а той дори не разбира…
През последните около 10 години се научих да предизвиквам разговори дори при най-малки недоразумения, при случайно появили се напрежения във въздуха. При такива случаи каня човека на разговор, споделям му как се чувствам от думите или поведението му, после го питам той какво мисли. Оказва се, че външните изяви не винаги са осъзнат акт на отсрещната страна да те нарани…
Относно шофирането в София имам страхове, с които не съм се справила. Причините за страховете ми са: недоверие, че другите шофьори спазват правилата за движение; прекалено чувство за отговорност към живота на другите и към моя живот; непредвидените ситуации на пътя.
Предизвикателството:
Да казвам истината на човека, водена от чувството на обич към него, от желанието да му помогна. Днес бях предизвикана на това, но се справих добре. Корекцията с отношение на разбиране и приемане даде резултат.
Споделете:
Все повече се убеждавам, че повечето от конфликтите между хората се създават изкуствено – въз основа на тайни предположения, тълкуване на определени поведения, които нямат нищо общо с истината. Повечето от конфликтите са плод на фантазия…, не на реално съществуващи отношения.
ДА СЛЕДЯ:
Появи ли се страх, зная, че трябва да действам. Досегашните ми опитности са показали, че, когато се изправя срещу страховете, мотивацията ми нараства и съм готова да превзема света ;). Има една мисъл, за която се сещам: „Подхранвай вярата си и страховете ти ще умрат от глад“. Е, моите страхове са на предсмъртно легло ;).
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО:
Силата на предварителните решения е изпитана в живота ми. Затова ще я използвам и за това предизвикателство. Решила съм да не приемам лично настроенията срещу мен, за да не им позволявам да влизат навътре, да дълбаят и да хващат горчиви корени.
СПОДЕЛЯМ:
Когато видя нещо, което ме разпалва, предпочитам да поема риска и да скоча в него. Не ме е страх от непознатото. То ме мотивира и предизвиква. Преди няколко години, когато реших да започна свой бизнес, за малко си задавах въпроси, продиктувани от страхове, но после просто скочих и сега не съжалявам. Пак бих избрала това решение.
„Подхранвай вярата си и страховете ти ще умрат от глад“. Любче, тази мисъл е уникална! Звучи ми като напълно твоя. Веднага я запаметявам, за да ми помага в ситуации на задаващ се страх.
ДА СЛЕДЯ ЗА ДЕНЯ:
Днес денят ми беше свързан по-скоро с проява на чувството ми за отговорност.
Преди съм имала страхове, свързани с това какво ще кажат другите или ще си помислят, което осъзнах в един момент, че е било следствие от неувереност. Радвам се, че на този етап нещата стоят по различен начин.
Все още не съм преодоляла един страх – шофирането. Стои в целите ми за тази година и все още не се решавам да се изправя срещу страха си, защото се притеснявам, че нямам изградени реакции и в даден момент няма да реагирам адекватно.
Голям страх ми беше и говоренето пред хора – за това реших да предизвикам себе си и въпреки силните емоции /свиване на стомаха и буца в гърлото, силно вълнение/ и страхове /какво ще кажа, как ще го кажа, как ще звуча/, започнах да се включвам в онлайн тренингите на Менторинг клуб. В последствие и да водя. Усилието беше огромно, но знаех, че друг начин да се справя няма. А с практиката се задобрява:)
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Уча се да не приемам толкова лично нещата и да ги преживявам и така се чувствам по-добре. Ще си припомня предизвикателството при следващата ситуация:)
Забелязала съм, че конфликтните ситуации възникват доста често, когато има недоизказани неща за по-дълъг период от време… всичко се натрупва и в един момент човека избухва. Затова за мен е важно нещата да се комуникират на момента.
СПОДЕЛЕТЕ:
Имало е доста смели решения, които съм взимала и в повечето случаи първо премислям добре, преди да действам, и второ – имало е някой с мен или до мен в начинанието. Напълно осъзнавам, че за да израствам като човек и личност, трябва да се боря със страхове и предизвикателства. Сигурна съм, че няма да е лесно, но ще си заслужават усилията!
ДА СЛЕДЯ ЗА ДЕНЯ:
Кои са страховете, които ме спират да предприема крачки на смелост?
В миналото живеех със страха от отхвърляне и неувереност в себе си. Това са били основните ми страхове. Имам какво още да преодолявам за неувереността, не бих казала, че е преодолян напълно. Вече е по-лесно.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Вземи решение, във време на предизвикателство към гняв или страх, да реагираш по различен начин: със смело сърце, без обвинение към човека, с когото си в конфликт.
Винаги съм се изправяла очи в очи и със страховете си и в ситуации, които не са ми харесвали. Тогава просто действам без да влагам емоции и без предварителни очаквания. Резултатът винаги ме е радвал.
СПОДЕЛЕТЕ:
Борбата със страховете ни е вътрешна и постоянна.Това е въпрос на решение. От известно време насам приемам резултатите си, като уроци и това много ми помага.
Да следя за деня: Страховете ми не са да скоча с бънджи или да напарвя нещо екстремно….страховете ми са да се изправя пред шефа например или да взема решение да започна нова работа ….Тези страхове са породени от това което ще се случи ако имам смелостта да се изправя и да го направя.
Предизвикателство: Постарах се да реагирам по -смело без да се боя от отговора и псоледствията, които ще има.
Основният страх, който до сега ми е пречил е страхът, че ще бъда отхвърлена. След дълги битки със себе си, съм горда, че успях да го пеодолея в голяма степен.
Много често изпитвам и страх от неизвестността. За това, преди ново начинание отделям доста време да проуча нещата.
Днес се запитах какво ми е помагало да преодолявам страховете си до сега и си дадох сметка, че това е мотивацията. Силното ми желание да постигна нещо е превръщало скалите по пътя ми в камъчета.
След няколко дни ми предстои разговор с човек, с който съм в конфликт. Да си призная, цял ден се питам как бих могла да разговарям с него без обвинение, след като той се опитва да ме изнудва…
ДА СЛЕДЯ:
Помъчих се да се сетя за моменти, в които страхът е толкова силен, че ме е спирал, но не успях… Както съм писала по-горе – дойде ли страх, това ме мотивира да го надмогна и да скачам! Не винаги скокът е смел обаче…
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Това решение е взето отдавна и всеки ден го устоявам :).
ДА СПОДЕЛЯ:
Когато дойдат мисли на страх, съзнателно избирам да не им вярвам, защото съм напълно убедена, че ако ги оставя да растат в мен, ще е спрат да действам. Мисля, че това предизвикателство всеки ден минаваш успешно.
Не обичам, по-точно мразя да се страхувам … ето защо, когато има такъв момент правя точно това, от което се страхувам!
Подобно на Любомира не се оставям на мислите, а се старая по-скоро да ги попаря с действие или аргументи ЗАЩО мога да се справя! Случвало се е резултатът да не е брилянтен, но винаги е съпроводен от желание за усъвършенстване и удовлетворение!
ДА СЛЕДЯ:
Често се наблюдавам и не обикновенно, когато почувствам страх се амбицирам още повече да го победя. Обаче трябва да се прави разлика между смелост (кураж) и безразсъдство. Лично аз се подготвям психически много добре преди скока към нещо за да мога да победя, издържа…
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Взимал съм такива решения и когато съм се изкривявал не с поглед на „жертва“ резултат е бил само положителен за личностното ми развитие. Смелостта много ни учи.
ДА СПОДЕЛЯ:
При мисли на страх, спирам навреме играта на мозъка ми, който ми изпраща негативни чувства и сигнали и започвам да си мисля как иначе ще остана роб на това нещо, което не съм преодолял.
🙂 Страх? Какво беше това? 🙂 🙂 🙂 Благодаря! Прекрасен ден имах днес 🙂 Летях, справих се Блестящо и съм доволна от себе си и екипа с който работя!
Смелост в различните ситуации е различно нещо – понякога смелост значи да започнеш нещо ново, друг път да се откажеш, трети път да изтърпиш или пък да решиш. Но при всички положения смелостта е избор и решение. Но смелостта според мен не означава да се изправиш срещу това, от което те е страх, напротив трябва да подходиш разумно спрямо страха си. Защото, струва ми се, у човека е заложен един страх, който понякога се включва, за да ни алармира да не поемаме по даден път.
Когато ме е страх, търся вяра. Ако я нямам, я търся у някой, който е наблизо или е в сходна на моята ситуация. Увереното заявление „Няма страшно“ много често ми помага, за да се окопитя и да продължа, без да губя време в опасни размишления.
Понякога съм склонна да анализирам повече от необходимото, затова съм щастлива, че имам около себе си такива смели хора, които се борят успешно със страховете си и от чиято смелост и аз да прихващам и да се уча:)
Много е полезно да чета коментарите ви, екип!:)
Здравейте!
Този път ще започна с полезния страх:). Благодарение на него оцеляваш.
Неполезният е този който сам си го режисираш и е правопропорционален на въображението:).
Според мен е важно да се науча да ги разграничавам. Да все още се появяват страхове и си мисля, че това няма как да се промени, но в такива ситуации винаги съм се изправяла пред страха и съм действала, но без обмисляне. Да има ситуации когато нямаш време за мислене, но в повечето случаи е добре да се огледа ситуацията преди да се действа.
Мисля, че имам напредък и тук.
Да следя страховете си. Когата стане дума за страх от професионална гледна точна най – големият ми стах е страха от провал. Страха че решението ще е грешно и последиците ще са много сериозни. Понякога си казвам че“ ще направя каквото мисля пък да става каквото ще“ или се почувствам мног ослаба и това ме изнерви си казвам “ ще го направя ако ще да е последното нещо на света “ , но в повечето случай се застраховам
Повечето важни за мен самата решения до този момент съм ги вземала изключително бързо. Премислям нещата, които правя, но почувствам ли ги наистина „от вътре“ съм готова да „скачам“ моментално. Дори след време да се окаже, че това не е било най-правилното решение поне знам, че съм опитала. Много ми харесва терорията за „зоната на комфорт“…не може да стоиш там където се чувстваш удобно и сигурно и да искаш да постигнеш големи успехи!