Компетентността не се изразява с думи. От способността на лидера зависи така да изкаже, планира и направи нещата, че другите да разберат, че той знае как – и да осъзнаят, че искат да го последват. Джон К. Максуел
Всички се възхищаваме на хората с висока компетентност, независимо дали са прецизни занаятчии, спортисти от световна класа или успешни лидери в бизнеса.
Ако искате да развиете качеството компетентност, ето какво можете да направите:
Присъствайте всеки ден. Отговорните хора са винаги налице, когато има нужда от тях. Но високо компетентните правят една крачка в повече. Те не просто присъстват физически. Те идват всеки ден, готови да играят – без значение как се чувстват, с какви обстоятелства се сблъскват, или колко трудна се очертава за тях играта.
Усъвършенствайте се непрекъснато. Компетентните хора непрекъснато търсят нови начини да се учат, да израстват и да се усъвършенстват. Онзи, който знае как никога няма да остане без работа, но този, който знае защо, винаги ще бъде във водещи позици.
Изпитвайте нещата до съвършенство. Компетентният човек довежда нещата до тяхната пълна реализация. Да действаш на високо ниво (до съвършенство) е избор, проява на волята. Лидерът подава топката на хората и очаква те да я реализират докрай. От своя страна, хората очакват от лидера многократно повече.
Постигайте повече от очакваното.Високо компетентните хора винаги извървяват един километър в повече. За тях доброто постижение никога не е достатъчно.
Вдъхновявайте останалите. Истински компетентните лидери не само достигат нови високи нива на влияние, но мотивират екипите си да правят същото.
Има три типа компетентни личности
- Тези, които виждат какво трябва да стане;
- Тези, които могат да го направят;
- Тези, които осъществяват нещата, когато наистина е необходимо.
Нека да разсъждаваме!
Какво правите, когато дадена работа трябва да се свърши? Атакувате ли по всички възможни линии с плам, за да осъществите нещата на най-високо ниво? Как най-често постъпвате – разсъждавате, действате или правите каквото ви попадне?
СЪВЕТЪТ НА МАКСУЕЛ:
Усъвършенствайте своята компетентност по следния начин:
- Като вкарате съзнанието си в играта. Т. е., не се дистанцирайте от вашата работа умствено или емоционално; време е да се ангажирате с нея по нов начин: отдайте се на работата си; вземете решение да й отделите необходимото внимание в пълна съсредоточеност; помислете защо сте били дистанцирани – конфликт с началника или колегите; работата не ви предлага развитие… След като определите източника на проблема, създайте план как да го решите.
ДА СЛЕДЯ:
Къде е границата между доброто и най-доброто постижение в моята работа? Какво не ми достига, за да направя крачката към по-високото ниво?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Кои от съветите на Максуел е нужно да приложа спешно?
СПОДЕЛЕТЕ:
Тъй като това е работа във виртуален екип, споделете размислите си в коментарите под статията.
……………………………….
Това е поредицата 21-дневно предизвикателство от книгата на Джон Максуел „21 незаменими качества на лидера“. Всичко тук е адаптирано или цитирано от книгата. Предложението „Да следя за деня”, „Предизвикателството” и „Споделете” е по идея на автора на блога.
Е, тук се изисква вече постоянство…..а и като цяло само по един ден практикуване е супвер малко да осъзнаеш, разбереш, промениш толкова много неща, може би трябва да се направи списък какво точно трябва да оправиш, а после идва и най-сложния въпрос – КАК… А ПОСЛЕ И ДЕЙСТВИЕТ…. а също е нужда и дисциплина….. и да си последователен….не че се оплаквам, но са все неща, които за мен не са навик, за един ден няма как да ми стане навик и някак си започвам да се дразня и аз не знам от какво, може би оттова, че ми трябва двойно повече време да вляза в час, отколкото при останалите, но и това ще мине :)))
Венета, това предизвикателство е като фенер – да осветлим наистина онези неща от поведението, характера си, начина си на живот, които ни спъват.
Разбира се, че за един ден не е възможно да се преобразим, но поне можем да погледне, цялостно себе си, на бърз ход, и да разберем върху кои неща е добре да работим. Не си мисли, че всеки се справя с всичко :), не се и ядосвай, а просто продължи!
Идеята ми харесва, да за бърз ход да погледнеш себе си е направо страхотно, но след като се фиксират нещата за оправяне след тези 21 дена трябва всеки един отделен ден да се наблюдава за 21 дена, за да ти стане навик и така излиза, че за около година, ако си постоянен ще станеш по-добър :)))
в
Съгласна съм с теб Вени,така или иначе ,аз се слагам в групата на хората ,които знаят -Как да не останат без работа ?
Е…сигурно няма да е трудно да догоня и успешните ,човек винаги придобива това ,което желае ,макар и с по голямо усърдие и постоянство,а тези навици се научават.
Да, Йоте, навиците се научават, въпросът е да се организираш и да решиш и да го направиш, а това на пръв поглед не са сложни неща, но анвика, както казват е втора природа, трудно може да се откъснеш от него, но не е и невъзможно 🙂
Здравейте и от мен!
ДА СЛЕДЯ:
Къде е границата между доброто и най-доброто постижение в моята работа? Какво не ми достига, за да направя крачката към по-високото ниво?
Да си призная до този ден нямам критерии за добро и най-добро постижение. Бих се радвала ако споделите идеи в тази насока, защото на мен нищо не ми хрумва.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Кои от съветите на Максуел е нужно да приложа спешно?
Да взема решение за отделяне на необходимото внимание в пълна съсредоточеност. Пак стигам до поставянето на ясни и постижими цели.
СПОДЕЛЕТЕ:
В момента в който реша, че ще свърша определена работа, то тя е свършена доколкото може качествено и в срок. Имам принцип, който гласи, че една работа се свършва както трябва независимо какво е физическото или емоционалното ми състояние или дали ми харесва или не. В много случаи съм получавала високи оценки за свършена от мен работа и не съм могла да си обясня защо ги получавам. Може би защото нямам критерии или заради принципа си, все още не зная. Може би след вашите коментари ще намеря отговор. Има области от живота ми от които не съм доволна. но съветите на Максуел и споделеният от вас опит ми дават яснота и вече действам. Очаквам с нетърпение коментарите ви!
ДА СЛЕДЯ: Къде е границата между доброто и най-доброто постижение в моята работа? Какво не ми достига, за да направя крачката към по-високото ниво?
Хм… преди няколко години бях голям перфекционист и работохолик. До някъде ми помагаше, но в същото време не беше чак толкова полезно, защото от това страдаха отношенията ми с хората. Сега мисля, че съм достигнала по-добър баланс в това да върша работата си възможно най-добре, и в същото време да не си развалям настроението, когато нещо не се получи точно както съм го искала. Но… улавям се, че сега на моменти се задоволявам с постигнатото и не се стремя към нещо повече (говоря в професионално отношение, макар че в момента съм отпуск по майчинство). Така че ще трябва да поработя в тази насока, когато се върна на работа…
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО: Кои от съветите на Максуел е нужно да приложа спешно?
Да се ангажирам с работата си по нов начин – или да си потърся нова работа, ако се окаже, че въпреки всичко сегашната не ми дава повече възможности за развитие или е изчерпала възможностите си и не ми носи повече удовлетворение и вдъхновение. Поне имам време да мисля за това. :о)
Да следя:
За границата между доброто и най-доброто искам да споделя съвсем практичен пример от днешния ден. С приятелски семейства имахме събиране. Исках да дам най-доброто от себе си, според моето разбиране за най-добро. Приятелите ни са толкова близки, че, когато сме заедно, ние се чувстваме свободни да отидем, носейки кой каквото има за почерпка. Аз си помислих: „Мога да купя някакви бисквити от близкото квартално магазинче, за да не губя време да приготвям изненада за тях. И без това времето ми е оскъдно; трябва да работя до последната минута преди тръгването. В срок трябваше да приключа редактирането на едни субтитри и да ги предам“. Това, според моето разбиране, беше твърде добро; съответваше на възможностите ми за ситуацията. Но, отвътре бях неудовлетворена. Казах си: „Да, това е добро, но аз искам да дам най-доброто от себе си за тази среща! Затова, докато си почивам от работата върху субтитрите, още предния ден, ще направя една торта и ще им я занеса. Дори да се наложи да си довършвам работата през нощта, ще направя тортата. Те всички много обичат торта! Така и направих. Тортата стана чудесна! Това ми помогна да работя още по-вдъхновено и уверено върху субтитрите. Успях да ги приключа навреме. Когато отидохме днес на събирането, каква беше изненадата ми: един от приятелите ни казал на съпругата си, че много се надява да има торта; че само торта му се яде. Оказа се, че и другите тайно се надявали да има такава вкусотия. . . Преживях голяма радост, когато ги чух да споделят това!
Предизвикателството:
Сега, когато пиша това, сякаш в мен зазвучава една непозната до момента истина, която ме прави свободна: истината за „взаимоотношението“ между доброто и най-доброто: човек си е изградил някакви критерии за добро, но, ако се вслуша в сърцето си, той може да даде най-доброто от себе си. А, направеното най-добро те прави щастлив – много по-щастлив от хората, за които го правиш. Доброто й най-доброто сякаш воюват помежду си. Често пъти, когато видиш, че нещо е добро, можеш да спреш и да не достигнеш до по-превъзходното преживяване: да отдадеш сърцето си на най-доброто – за теб и за другите. Ако спреш до доброто, ти губиш, защото доброто ниво е посредствен начин на съществуване. То е враг на най-доброто; ограничава живота ни.
След тези нови за мен „откровения“ мисля да не спирам до идеята за направеното добро, а постоянно да предизвиквам себе си, да се питам: „Кое все пак е най-доброто за тази ситуация, за този човек, за това взаимоотношение…?“. И, когато съм наясно, да не се щадя, а да намеря начин да го дам…
Просветна ми още нещо: Когато отдаваш от себе си най-доброто, ти, всъщност, го правиш за самия теб.
Споделете:
Сега се улавям, че много пъти съм искала да направя много добри неща за хората около мен, но сама съм се спирала по ред причини: обстоятелства, време, мисли от типа на: „как ще бъде разчетено това „най-добро““… Много бих се радвала, ако, от този момент нататък не се спирам пред въображаемите пречкии, а да приложа принципа: „Просто го направи!“.
Здравейте, екип! Преди да споделя своите наблюдения и заключения от днешния ден, изразявам благодарността си, че сме заедно в това предизвикателство! Така е доста по-лесно да бъдем отговорни и постоянни (ако не друго, тази 21-дневка ще спомогне за постоянството ни :)). Ето и моите преживелици от деня през призмата на компетентността:
ДА СЛЕДЯ:
Постоянно се старая да върша задълженията си като постигам отличие. Днес преразгледах всичко, с което се занимавам – всеки един проект, като го наложих върху съветите на Максуел. Забелязах, че има тенденция при мен: няколко неща са започнати с отличие, но са преминали в рутина (което никак не означава, че не ги върша добре, напротив!). И това е станало поради един факт: занимавам се с МНОГО неща и времето трябва да е добре премерено, за да успявам. Това ме поведе в посока – взимане на решения с кой от всички проекти да прекратя, за да постигам максимален ефект с останалите. Следващите 3 месеца ще направя точно това – всяко едно нещо минава през „цедката“ и поне едно – отпада.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Заемам се със задачата през следващата седмица да вдъхновя отново екипите, с които работя. Ще го направя, имам план :).
ДА СЛЕДЯ:
Както бях споменала и преди – един от моите принципи е когато правя нещо, да го направя по най-добрия начин или просто да не го правя. Когато почувствам удовлетворение от свършената работа, аз познавам, че съм дала най-доброто, а не просто съм свършила със задачата. Вземам под внимание и мнението на хората, с които работя в екип, заото е важна и обективната оценка.
Не ми достига пълната съсредоточеност – склонна съм да се поддавам на разсейващи фактори, което понижава степента ми на ефективност.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Мисля, че в по-голяма степен спазвам тези съвети. В случай, че не се чувствам компетентна в дадена област, предпочитам предимно да задавам въпроси и да слушам.
Предизвикателство е да отделям повече време за мислене – какво правя и как го правя, как да бъда по-добре подготвена.
СПОДЕЛЕТЕ:
Имам въпрос: Как лидерът трябва да подаде топката, за да бъде по най-добрия начин?
Здравей, Радост?
Според мен лидера трябва да делегира отговорност и пасивно да участва в процеса след това, което означава да наблюдава и да напътства оставяйки човека сам да се справи използвайки собствения си потенциал, умения и креативност.
ДА СЛЕДЯ:
Границата според мен се определя от отношението ни, т.е. наистина ли е от сърцето ми, от дълбокото на моята личност. Според мен и най-простите неща стават по-качествени, когато е прибавено сърце, хъс, истинско отношение. Моите манджи например, винаги са най-вкусни когато, може да е изтъркано, но има ли любов в готвенето ми, има и похвали и то без очакване. И не в похвалите е въпроса, а в удоволетворението, че някой друг е бил зарадван и „заситен с вкусна манджа“. В песледните няколко месеца съзнателно се съсредоточавах в детайлите, когато работя, дори и да са рутинни действията ми, това е отношение и то променя резултате ми. Само да отбележа, че по принцип съм слаба в тази област, скучно ми е в детайлите, пренебрегвам ги, но виждам как отношението ми и то съзнателното решение за промяна, е променило дадената сфера.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Кои от съветите на Максуел е нужно да приложа спешно? Лесно е за мен да вкарам цялата си страст и енергия, когато участвам в даден проект, но моето предизвикателство е да продължа в постоянство, да премина през всичко, да стигна до края, ама за това трябва да минеш и през средата, където може и да не е много забавно. За това във всичко, с което се захващам се предизвиквам за постоянство.
Най-важното, което открих в днешното предизвикателство е, че трябва да отрия проблемите, които ми пречат в работта и да се постарая да ги преодолея-от днес ще работя повече върху това да се справям с нещата , които пречат на моето развитие.
Трудно мога да определя къде е границата между доброто и най-доброто постижение в моята работа. Мисля, че за различните периоди на развитие тя е различна. Това, към което се сремя и се старая, е всеки път да бъда по-добра от предишния. Само по този начин бих достигнала най-доброто постижение, каквото и да е то. Това, което ме спира да направя крачката нагоре /както вече споменах в предишни коментари/ е неумението ми да казвам „не“, поемане на повече ангажименти и др.фактори, водещи до неоптималното ми изразходване на времето. Все неща, които ме разконцентрират и поради които губя фокус. С тях трябва да се преборя, за да мога спешно да приложа съвета на Максуел :“отделете необходимото внимание в пълна съсредоточеност“.
Най-доброто ми представяне е, когато имам железен график, пълен със смислени задачи, на база цел и стратегия. Тогава се чувствам най-удовлетворена и наистина свършвам най-много работа! Както се получи ДНЕС 🙂
Трябва да дам повече по отношение на присъствието си всеки ден!
За мен е изключително важно да се развивам непрекъснато в разлини насоки. На мнение съм, че хората не трябва да се подценяват и от всеки има какво ново да се научи. Ден без нещо ново научено е изгубено. Много често, когато се заема с някаква задача я приемам като вид игра. По този наин се състезавам сама със себе си…поставям си за цел какво трябва да постигна и се опитвам да го направя…а относно мотивацията според мен един от най-ефективните начини е като даваме личен пример с нашите собствени успехи на хората, с които работим. Обичам да чета автобиографии на успели хора, както и да комуникирам с такива – лично мен това много ме мотивира.
Здравей, можеш ли да ни препоръчаш автобиография на успял човек, от която си била вдъхновена и мотивирана?
За да бъде човек компетентен са нужни много квалификации, знания, умения и непрекъснато усъвършенстване. След това е желанието да се доведе всичко до край и на най добро ниво. Тук е необходимо умението да си твърд като скала. Границата между доброто и най доброто ми постижение е относителна величина. Днес най доброто, утре ще е само добро. Аз съм от хората, които могат да направят нещата.
Днес си поставих за цел да предприема нещо, което ще повиши моята компетентност, разбрах, че забързана в ежедневните задачи, аз не постоянствам да откривам новостите в моята професия, предизвиках себе си, да започна да отделям специално време, за да разучавам нови програми за работа и да отбелязвам постижения на други специалисти в моята област. Започнах днес, сега важното е да постоянствам!
Това е супер!
Здравейте 🙂 Благодаря и за днешния ден! Винаги съм се старала да съм „напред“ с материала… и знам, че в професията си съм добра! Но… има още толкова неща в които не съм в стихията си… 🙂 🙂 🙂 Благодаря! Прекрасно Предизвикателство!!!
ДА СЛЕДЯ: Къде е границата между доброто и най-доброто постижение в моята работа? Какво не ми достига, за да направя крачката към по-високото ниво?
Най-доброто постижение по отношение на това да бъдеш съпруга и майка? Недостижимо – и в същото време има определени неща, които знам, че мога и трябва да направя, за да съм поне с една идея по-напред.
Какво не ми достига? За момента – време и достатъчно почивка. :о(
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО: Кои от съветите на Максуел е нужно да приложа спешно?
Да присъствам всеки ден, или по-скоро да не се опитвам да върша по няколко неща едновременно, но да се концентрирам на това, което е важно в момента.
Компетентността не е да бачкаш непрекъснато. А перфектното е враг на доброто, както гласи клишето в ИТ средите. Човек трябва да има план и да го прилага, да отсява нещата по важност, защото изпипването в детайли много често краде време и в крайна сметка не води до по-добри резултати. В терминологията на Максуел високо-компетентните хора са инициативните и действащите проактивно хора, покрай които некомпетентните (пак в тази терминология) минават покрай капките с идеята „нека да бачкат маймуните, не се става лесно човек“.
За предизвикателството – да продължавам да се уча и да се усъвършенствам. Искам в България нещата да се правят, както трябва – изпипано, с професионализъм, а не всеки прочел книжка да прави от нищо нещо. Преди около година разбрах, че човек действително се учи цял живот, а не само в университета.
Границата между доброто и най-доброто постижение е доста дебела и, преди да си стрелял, няма как да разбереш дали въобще ще гръмнеш. Лесно се постига приемлив, трудно се достига отличен резултат, а недостижимо ли е да уцелиш право? На мен обикновено не са ми достигали време, постоянна мотивираност и няколко пъти съм страдал от промяна на общата идея в движение, но никога не ми е липсвало желание да дам всичко от себе си.
Кои от съветите на Максуел е нужно да приложа спешно ли? Храни се с правилната „ храна” ми е любимия, но това, което не помня да бях правил е: „Потърсете помощ.“ Учудвам се, че си признавам, че не съм могул да се справя 😀
Ето тук си открих моменти, които съм отбелязала по-горе, а не съм взела под внимание да работя върху тях – съсредоточаването, отделянето на повече време за размисъл какво и как правя, както и отделяне на време на ежедневно/седмично ниво за четене и усъвършенстване в областите, в които се развивам /това го правя, но не планирано/.
Привет и от мен! 🙂
ДА СЛЕДЯ:
Границата между доброто и най-доброто при мен е ясна: когато поемам много задачи наведнъж, няма как да ги изпълня по най-добрия начин – умствено съм разконцентрирана. Затова – все повече и повече се старая да се концентрирам само върху една задачка и, докато не я свърша, да не преминавам към другата. Получава се!
ДА СПОДЕЛЯ:
Още веднъж, след днешното предизвикателство, си дадох сметка, че, за да постигнем най-доброто, е необходима концентрация не в безброй дейности, а в няколко (2-3). Тогава се постига истинската компетентност. Няма как да си вещ във всичко, ако си пръснат на различни посоки.
Здравейте!
И аз стигнах до извода с избора от изпълнение на няколко задачи и „не“ на останалите. За да се случи това първо обмислям и анализирам според целите и приоритетите. Скоро имах отрезвителен пример свързан с необмислянето – да пак се получава 100 изпълнение, но времето което отнема е тройно. Откак използвам седмичното планиране и отчитането намалих стреса си. Извода за мен е фокус, обмисляне и действие.
Да следя границата между доброто и най – доброто, винаги се старая да давам най – доброто от себе си. Имам един познат които казава че на работното място трябва да си добър но не най – добър защото всички започват да се възползват и да прихвърлят задължения и от говорности. Аз се старя да съм посредата дадавам на моменти всичко и в други да го карам по кротко. Напоследък се усешам че ми липсва ентусиазъм да работя и може би трябва да помисля за промяна.
Да си компетентен е важно нещо, защото от желание до можене има разлика.
ДА СЛЕДЯ:
Границата между доброто и най-доброто постижение в работата е страстта. Ако човек работи с радост, страст и желание винаги надминава първоначалните си очаквания.
ППРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Бих мислил повече за момента и това, какво трябва да правя сега, отколкото за крайният резултат, тоест дали ще стане идеално.