Тези, които обучават, вземат нещо просто и го правят сложно.
Тези, които общуват, вземат нещо сложно и го правят просто. Джон К. Максуел
Вие имате нужда от способността да общувате. Успехът на вашия брак, работа и лични контакти в много голяма степен зависи от начина, по който общувате.
Четири основни правила, които могат да ви направят по-ефективен в комуникирането:
Опростете посланието си.
Общуването не се състои само в това, което казвате, а и в това – как го казвате. Простотата е ключ в успешното общуване. Наполеон Бонапарт казва на секретарите си: „Бъдете ясни, бъдете ясни, бъдете ясни”.
Един ръководител съветва относно добрата реч: „Напиши вълнуващо въведение, което ще грабне всеки от слушателите. После напиши кратко драматично изложение и заключение, което ще накара хората да поискат да действат. След това ги сбий колкото е възможно повече”.
Вгледайте се в човека.
Когато комуникирате с отделни личности или с аудитория, бъдете ориентирани към тях. Следните въпроси ще ви помогнат да научите нещо за тях: „Коя е моята аудитория?; Какви въпроси има тя?; Какво трябва да постигна?; С колко време разполагам?. Ако вярвате на хората, с които общувате, те също ще ви вярват.
Казвайте истината.
Доверието е основното условие за пълноценното общуване. Има два начина, по които да внушите доверие на вашата аудитория:
- Вярвайте в това, което казвате; бъдете възпламенени от убеждението си! Фелдмаршал Фердинанд Фох отбелязва: „Най-мощното оръжие на света е възпламенената човешка душа”.
- Изпълнявайте на дело това, за което говорите. Няма по-голяма достоверност от едно убеждение, превърнато в действие.
Търсете отклик.
Целта на всяко общуване е действието. Ако стоварите цял куп информация върху публиката, вие не общувате с нея. Нужно е хората да усетят това, което им говорите, да го запомнят и да го извършат. Това ще издигне комуникацията ви на ново ниво.
Да поразсъждаваме върху изказването на Данто Манкез, президент на корпорацията „Ем Ви Ем”:
Един лидер трябва да върши нещата чрез останалите хора. Затова той е длъжен да притежава способността да вдъхновява и мотивира, да води и насочва, а също и да изслушва. Единствено чрез комуникацията лидерът е в състояние да накара останалите да възприемат неговото виждане и да го осъществят.
Как оценяваш твоята способност да комуникираш? Можеш ли да вдъхновяваш и да мотивираш хората? Околните разбират ли твоите виждания; възприемат ли ги; реализират ли ги?
Ако знаеш със сърцето си, че идеята ти е страхотна, но хората все още не я възприемат, твоят проблем би могъл да бъде неефективната комуникация.
СЪВЕТИТЕ НА МАКСУЕЛ:
За да усъвършенстваш общуването си, направи следното:
- Бъди кристално ясен. Използвай кратки изречения; използвай възможно най-малко думи.
- Пренасочи вниманието си. Ако вниманието ти е фокусирано върху темата, нужно е да го пренасочиш към хората, мислейки за техните нужди, въпроси, желания. Приемай хората такива, каквито са.
- Изпълнявай на дело посланието си. Може да попиташ твоя брачен партньор, наставник или близък приятел дали има противоречие между това, което говориш, и онова, което вършиш. Изслушай коментарите им, без да се оправдаваш. Постарай се да промениш нещата, в които не си последователен.
ДА СЛЕДЯ:
Усложнявам ли изказа си (или той може да е много по-ясен и разбираем)?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Какво да променя в моето общуване с отделните личности и с аудиторията? Готов ли съм да потърся помощта на близките си: брачен партньор, наставник, приятел?
СПОДЕЛЕТЕ:
Тъй като това е работа във виртуален екип, споделете размислите си в коментарите под статията.
………………………….
Това е поредицата 21-дневно предизвикателство от книгата на Джон Максуел „21 незаменими качества на лидера“. Всичко тук е адаптирано или цитирано от книгата. Предложението „Да следя за деня”, „Предизвикателството” и „Споделете” е по идея на автора на блога.
Ето и моят явен проблем ,понякога наистина съм многословна ,много пъти съм се замисляла кое е това по силно от мен ,което ме кара да го правя и в крайна сметка до сега нямам голяма промяна ,искрено желая промяна в тази посока ,защото ето на първи пак направих грешка .Обажда се момиче от групата ми и аз просто въодушевена от текущата дискусия -започнах ти знаеш ли ,какво върви сега? ……….и така нито тя се включи в дискусията ,нито аз бях доволна .Е какво трябва да направя за промяна на собственото си поведение ? Знам ,че ще се справя , това не е и старата школа ,а може би моят характер ,не мога да кажа ,че не съм печелела успехи ,но за мен това не е достатъчно,трябва да мога повече.
Йотка, избягването от многословието идва малко бавничко и то се изработва по следния начин:
1. Да се науча да слушам сама себе си, докато говоря.
2. Да се питам: Скучно ли е говоренето ми? Аз самата бих ли се слушала, докато говоря?
3. Ако имам само 2 минути, какво бих казала? Един ТВ репортаж в новините, примерно е между 30 сек и 1 мин. и половина, а казва доста неща. И ние можем за кратко време да кажем същността.
4. Анализиране…
Благодаря и за днешната порция предаване на опит. Със склонността към употреба от една страна да дълги, и от друга на сложни изречения се боря и аз. Да не говорим за игрите на думи, които толкова обичам, а не се възприемат и разбират от повечето хора. Почти винаги, когато имам публично изказване или по-важна среща репетирам това, което предстои да коментирам, по възможност и пред огледало. Овладяните жестове и посланията на тялото са от огромно значение. Въпреки емоциите, които бушуват в мен и трудността от напиращите мисли в милион и една посоки се опитвам да спазвам някаква структура на разговора. В противен случай става едно пилеене на енергия и мисъл, а това ни измества от целта на общуването, колкото и неформално да е понякога. Стремя се и да избягвам болезнени за отсрещната страна теми и да фокусирам вниманието върху взаимополезността от сътрудничество, обмяна на идеи, познания, опит…Това, което споделяш, Любомира за двете минути е точно така-старата формула-кратко, точно, ясно и разбираемо. Погледът по време на говорене е също от голямо значение и прави впечатление, първо или остатъчно. Контролът трябва толкова добре да е овладян, че да не се създава усещане за напрежение, стегнатост и предпазливост. Фамилиарниченето също дразни. Благодаря още веднъж за мини-обучението, което трябва да прерасне стъпка по стъпка в начин на живот.
Милена Белчева
ДА СЛЕДЯ:
Имам още доста работа за подобряване на изказа си. Да, случва се да не разбират какво искам да кажа, но като се замисля, дали всъщност съм чула какво се е искало от мен. В момента работя върху правилното задаване на въпросите и мисля, че разковничето на общуването са въпросите.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Какво да променя в моето общуване с отделните личности и с аудиторията?
Имам напредък в слушането, но и трябва да се чува. Имам насоки в предходните материали, които не съм прилагала и с които ще се съобразя.
Готов ли съм да потърся помощта на близките си: брачен партньор, наставник, приятел? Това все още ми е много трудно, но правя опити и влагам голямо усилие. Това което знам, че ИСКАМ ДА МОГА да помоля за помощ.
Много съм съгласна за въпросите, Юми! Те присъстваха и като съвет, когато се следяхме за ХАРИЗМАТА (ден 2 от това предизвикателство). Чрез въпросите стигаме до събеседника си и ставаме по-приятни за него, защото се интересуваме повече от него, отколкото да говорим за себе си…
Да следя:
Днес изказът в посланието ми пред аудитория не беше никак сложен, по-скоро максимално достъпен. Проследих сама себе си, но и други ми го казаха.
Предизвикателството:
Относно начина, по който общувам, периодично търся помощта на семейството ми и на много близки приятели, за които зная, че ме обичат и на които се доверявам. Обикновено казват, че създавам много благоприятна среда за общуване, дори отпочиваща.
За мен все още е предизвикателство да изслушам докрай човека, с когото говоря. Причината е, че сякаш предварително зная какво ще каже по-нататък. Мислите ми текат бързо и ми е трудно да ги задържа, докато човекът свърши изказването си. Другата причина е, че, когато някой ме пита нещо, отговорът ми идва много бързо. От доста време работя върху тези особености; мисля, че имам резултат, но борбата да не прекъсна човека, когато говори, продължава. Може би някои не знаят, че имам тази борба,
но аз си я преживявам.
Днес моята дъщеря ми каза, че силата на моето послание и неговата достъпност са плод на това, че говорих практични неща.
Сподели:
Възприемам общуването като основа на човешкия живот. За мен не е важно само какво ще кажеш, но и как ще го кажеш, какво отношение ще проявиш към човека, с когото говориш. Особено неблагоприятно се чувствам в средата на хора, които постоянно викат, когато говорят, или говорят така, сякаш се карат на човека. Преди време приемах това лично. Сега вече зная, че, ако човек по принцип си говори така, той говори с всеки по един и същ начин.
С различните хора общувам по различен начин – съобразявам се с потребностите им. Понякога съм по-любвеобилана; друг път – нежна; директна или делова, дипломатична, по-разговорна и обстоятелствена или лаконична, вежлива… Важно е при всичките случаи (дори когато съм по-критична) да запазя уважение към човека, за да не нараня достойнството му. Сферата на общуване е много определяща за човешкото достойнство – дори при децата. Когато един родител коригира, не бива да руши достойнството на детето си. Това много често се случва и оставя последици в детето за цял живот …
„За мен все още е предизвикателство да изслушам докрай човека, с когото говоря. Причината е, че сякаш предварително зная какво ще каже по-нататък. Мислите ми текат бързо и ми е трудно да ги задържа, докато човекът свърши изказването си. Другата причина е, че, когато някой ме пита нещо, отговорът ми идва много бързо. От доста време работя върху тези особености; мисля, че имам резултат, но борбата да не прекъсна човека, когато говори, продължава. Може би някои не знаят, че имам тази борба, но аз си я преживявам.“
Понякога и аз се боря със същото… много хубаво си го казала!!!
Вили, благодаря! Отношението и разбирането са твоите силни черти, с които изразяваш внимание към човека. С тези силни черти ти ще бъдеш ефектина майка за живота на прекрасното ти детенце!
Толкова ми е полезно да чета всичките коментари! Вярвам, че така се учим и сме по-отговорни – когато има някаква форма на отчетност за нещата, които предприемаме.
Да следя:
Сякаш имам много какво да напиша относно комуникирането. Следих се много „под лупа“ днес и, за мое щастие, открих, че съм се научила доста да „сгъстявам“ това, което искам да кажа и да предам посланието си възможно най-изчистено.
Днес трябваше да споделя нещо пред много хора, но преди това целенасочено търсих възможно най-краткия начин да го направя. Обикновено в такива моменти се питам: Ако имам само 30 секунди, какво бих казала? Този начин на мислене ми помага да оформя точно и ясно послание.
Мисля си, че голямата грешка (поне според мен е грешка) е, мисленето: „Ако го кажа накратко, никой няма да ме разбере“.
Предизвикателството:
Съвсем искрено казвам тук, че още ми е трудно да приемам мнения без да съм ги искала, затова – решавам по-често да питам близките си хора как съм се справила с общуването. Така аз няма да имам напрежението, че ми се казва мнение, което не съм търсила, нито пък те ще имат притеснението да ми кажат това, което мислят.
Това с 30-те секунди много ми хареса …
Репетирам го и писмено даже понякога… когато изложението е дълго, се питам: В крайна сметка, какво точно искам да остане у хората?
Общуването ни отличава от останалите организми (с малки изключения). И като всяко нещо можем да го усложним до степен на пълна неразбираемост. Сами си вдигаме бариери, вкарваме шум в средата или неразбираме отсрещните. Но „Успехът … в много голяма степен зависи от начина, по който общуваме“*.
Моят личен опит – без да се наблюдавам, съм осъзнал че имам типичния „даскалски манталитет“ да обясня и най-простата истина вместо с 3 със 100 думи. И как няма да е така, като почти съм навъртял 20 хиляди часа със студенти, курсове за възрастни, семинари, курсове във фирми и какво ли още не. Бройката я следя, още 2000г. започнах да си записвам курсовете, а студентите от преди това са в Excel. Добре че ползвам MS Outlook, за да вкарам всичко в 24-те часа на денонощието 🙂
Колко пари съм изхарчил по семинари и обучения, колко книги съм изчел, за да се усъвършенствам … и пак имам трески за дялане. Тези трески са една от причините да се включа в „тези 21 дни“. И съветите на Максуел са точно в десятката на общуването. Бих добавил само „малко душа, сърце и себе си“.Особенно в общуването при преподаване. Иначе една курсистка нямаше да напише цял лист ода, но това е друга тема …
Да следя: усложнявам ли изказа – да следя се, докато напива този текст изтрих и обмислих поне 3-4 пъти толква. Понякога говорейки с хора се спирам, искам да разбера какво са разбрали и продължавам с техните думи – ефекта е потресаващ. Да успееш да смелиш нещата така, както отсрещния би очаквал. Трябва да погледнеш от неговите очи с неговите знания и възможности.
Предизвикателството за мен е огледалото – безскрупулен слушател, застинал в безмилостна схватка със самия теб. Когато го погледнеш с други очи си вече готов за публиката … а тя иска зрелища, хляба е достъпен за всеки.
Голямо удоволствие е да чета коментарите ти, Камен (нали може на „ти“, защото тук сме си екип :)?) Виждам много реализъм и готовност за истинско „оглеждане“ в истините. Благодаря ти, че се включи в това предизвикателство!
ДА СЛЕДЯ: Усложнявам ли изказа си (или той може да е много по-ясен и разбираем)?
Много се дразня от завъртяното и сложно говорене… харесвам идеята, че дори най-сложното нещо трябва да мога да го обясня и на дете, и то да ме разбере – доколкото е възможно за него. И се опитвам да го правя. Мисля, че следвам и принципа на Камен, когато пиша нещо, обикновено чета и преработвам по няколко пъти, докато съм наистина доволна от написаното.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО: Какво да променя в моето общуване с отделните личности и с аудиторията? Готов ли съм да потърся помощта на близките си: брачен партньор, наставник, приятел?
Според съпруга ми говоря разбираемо, и предполагам е така – в крайна сметка той живее с мен всеки ден.
Любче, а ти какво ще кажеш? :о) Приемам критика и коментари!!!
Вили, съпругът ти е най-добрият критерий за отчитане на многословността (така да му кажеш, хахахах :))), защото той е постоянно с теб и щом той казва, че си разбираема, значи си :).
А по мое мнение – ти се един от най-точните в изказа си хора, които познавам. Но все пак си мисля, че можем да съкратим поне наполовина „разказите си“ и това ще донесе още повече плод в комуникацията.
Вили, според мен, ти говориш не само разбираемо, но компетентно, целенасочено и увлекателно. Приятно е човек да те слуша.
Благодаря! :о)
Леле, тук вече се представих доста незадоволително, много словна съм и аз, нямам наввика да разбирам какви са нуждите на човек, не мога да изслушвам, оказа се, болно място тази комуникация, явно ще трябва да и обърна особено голямо внимание….
Вени, не бързай да даваш за себе си оценка „незадоволително“. Това, че сама оглеждаш себе си в „огледалото“ на Максуел и трезво откриваш поведения на характера си, вече е голям успех.
Първата крачка към успеха на промяната е направена! Това е повод за радост! Защо ли? Защото точно първата крачка е най трудната – тя е свързана с най-тежката задача: да се пребориш със себе си. Някои хора не обичат да предприемат битката със себе си, защото тя действително е най-трудна. Ако не беше дръзнала да се вгледаш в самата себе си, ти би останала на същото място. А сега започваш да се движиш; имаш точна цел и посока, които да те издърпат напред. Да, истина е, че целта задвижва човек, мотивира го да предизвиква себе си да направи следващата крачка. Ако ти не беше направила първата крачка, останалите крачки просто нямаше да ги има. Сега ти си вече задвижена!
Моята оценака за теб е: „Браво, ти стъпи на правилно място; това е началото на пътя, наречен „Промяна“. Следвай „указателните табели“ на Максуел и ще достигнеш до резултати, които наистина ще те удовлетворят. Аз те подкрепям!
Моят отговор е малко късен пак, но е много интересно да чета всички коментари:)
ДА СЛЕДЯ:
Старая се да говоря ясно и разбираемо. Много ми хареса идеята на Любомира за 30те секунди и мисля, че имам да работя още в тази посока – формулиране на посланието. Забелязала съм, че съм по-многословна при разговори по телефона и отговаряне на съобщения, което ако се редуцира, би ми освободило време.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Винаги съм склонна да поискам помощ или съвет от близки и хора, на които имам доверие. За мен е важно да имам обективен поглед и затова често се допитвам.
Трябва да поработя още над гладкостта на изказа, що се отнася до говорене пред по-голяма аудитория. Практиката и тренингите ми помагат във времето да се справям по-добре.
СПОДЕЛЕНО:
Общуването с хора е нещо, което страхотно ме зарежда. Срещи с хора, запознаване, общуване… мисля, че не мога без това:) Откакто открих каква сила се крие в задаването на въпроси и слушането, моите притеснения какво ще си кажа с човек, който не познавам, значително намаляха. Обичам да задавам въпроси и както каза по-горе Любомира: „Чрез въпросите стигаме до събеседника си и ставаме по-приятни за него, защото се интересуваме повече от него, отколкото да говорим за себе си…“ – абсолютно! Поради това говоря по-малко и питам повече:)
Забелязвам напоследък, че повърхностните разговори доста ме дразнят. Предпочитам да изграждам взаимоотношения и отделям време за общуване с хора, от които мога да се уча.
Много ми хареса това, което е казал Максуел: „Ако стоварите цял куп информация върху публиката, вие не общувате с нея. Нужно е хората да усетят това, което им говорите, да го запомнят и да го извършат. Това ще издигне комуникацията ви на ново ниво.“
В общуването ми с хората много ми помагат думи и изрази като „благодаря“, „много се извинявам, че ви безпокоя“, „много се радвам“, „дали е удобно“, „съжалявам“, „бихте ли“, учтиви поздрави… Подхождам с учтивост, уважение, усмивка и виждам страхотното въздействие на всичко това. Същото важи и за разговорите по телефона.
Радост, ти си човек, който не просто комуникира; твоето общуване създава среда, атмосфера, благоприятно въздействие върху човека срещу теб. Ти умееш да покажеш сърдечно внимание. Твоята комуникация има респект, изразителност, пълнота. Ти общуваш и изваждаш от човека най-доброто, което той има като думи и отношение. Твоята комуникация има бъдеще с по-голяма аудитория! Не забравяй и блясъка, който погледът ти излъчва – това е пламъкът, който заразява и привлича. Ти имаш бъдеще да говориш пред аудитория!
Общуването! Невероятна тема, сфера която смятан, че до голяма степен определя качеството на живот за всеки човек.
Да следя: Усложнявам го с много емоции, особено в разговори с близки хора, но се старая да съм ясна докрай, понеже осъзнавам, че и най-незначителната дума може до безкрай да усложни нещата.
Предизвикателството: Винаги съм склонна да търся съвет, даже за важни за мен сфери, предпочитам да имам личен ментор или просто някой, който ще държа в течение и ще му дам възможност да си каже мнението.
Споделено: Смятам, че е моя силна черта, но непрекъснато работя върху определени неща. Например, да слушам по-добре, да изслушвам докрай, боря се с бързите си мисли, също като теб Мая това е и моята борба. Следя се и затова дали ползвам точните думи, дали съм концентрирана докрай в разговорите си, особено с хората, с които добре се познавам. Признавам, трудно ми е и си е борба, но няма да се откажа.
Привет за днес! Бързам да напиша коменара си – много любима тема!
Продължавам да спазвам моето правило за 30-те секунди (вижте в коменатара ми от миналото участие). Важно е за мен да посмиля какво искам да бъде кристално ясното ми послание и след това да го обвия с думи, които да са целенасочени, ясни и добре подредени.
Мисля си, че основната пречка, което застава между нас и точния изказ, е мисленето, че ако не обясним добре, няма да бъдем разбрани, но този тип мислене подценява хората около нас.
Продължавам на работя над границите между яснотата и обяснителността. :))))
ДА СЛЕДЯ:
Когато започна да говоря пред голяма група от хора се стряскам и винаги някой друг ми продължава изреченията. Трябва да е толкова навътре с нещата, които смятам да споделя или кажа, че да може да обоснове идеята ми с думи. Трудно ми е да обрисувам с думи действията, които смятам да направя.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
В момента съм започнала да се срещам с повече хора, да водя социален начин на живот и по този начин да подобря общуването си. Когато имам проблеми с него, винаги търся помощта на приятелите си. И по този начин усещам, че малко съм се променила. Но трябва още да работя с общуването. Старая се библиотеката, която съм си събрала в главата да я изкарвам на бял свят, а не когато някой ме попита нещо да казвам „АМИ НЕЗНАМ“.
Това за мен е сигурно най – важното и голямо предизвикателство над което ще работя много и няма да стане за един ден.Понякога седя в компания и само се усмихвам и не успявам да се включа в разговора, а когато се прибера и се замисля над ситуацията разбирам че е имало какво да кажа, но езика ми е бил като завързан. И познайте всички ме приема като малкото срамежливо момиченце и това много ми пречи не само в личния но и професионалния живот. Аз не съм от най – общителните и работя по този въпрос от известно време. Засега успеха който съм постигнала е да изразявам чувствата си такива каквито са поне пред най – близките ми и продължавам напред. Пътя ще е много труден 🙂 Така че чака ме много работа 🙂
Да следя: Със сигурност бих могла да се изразявам по-ясно, така че да бъда по -добре и по-лесно разбрана.
Предизвикателство: Да положа усилия да се изразявам по-ясно и да поискам мнението да събеседниците си за да разбера дали съм разбрана от тях.
Да следя: Смятам, че това, което се опитвам да кажа винаги е ясно. Моята система винаги е била “точно, кратко и ясно”.
Предизвикателство: И аз като Любомира трудно приемам мнения без да съм ги искала. Смятам да приема предизвикателството да се допитвам по-често до близките си.
Този ден е лесен 😀 Нещата казани в статията ги знам и прилагам по принцип ^_^
В миналото имах склонност към дълги и обстоятелствени обяснения.Трябваше да прочета доста литература и да посетя ред семинари, за да разбера колко грешна е тази позиция, още повече, че самата аз не обичам да ме обременяват с информация, която не ме интересува.За това винаги преди среща или телефонен разговор обмислям как и какво точно ще кажа. Обикновено не ми отнема повече от минута, но за разговори и срещи с особена важност съм се подготвяла и с часове.Изхождам основно от това какво целя с този разговор, какъв е човекът отсреща и с какво разговорът ни би бил полезен за него.
Това, което рябва да променя в общуването си е да се въоръжа с повече търпение да изслушвам до край събеседниците си.Случва се, особено, ако са по-обстоятелствени, да имам усещането, че знам какво предстои да ми кажат или да ме попитат и избързвам с отговра си.А може би, в края на изказването им да се съдържа най-важното, което в този случай аз изпускам …
🙂 🙂 🙂 Благодаря отново! Не ми е минавало през ума така да се наблюдавам… 🙂 Незнаех какви скрити заложби съм имала 🙂 и с каква лекота общувам!!!
Здравейте,
Общуването е най-важният компонент в живота ни. Както е казано: “ Ако не можеш да обясниш нещо опростено, значи не го знаеш „.
ДА СЛЕДЯ:
Имам какво да подобря в общуването си както всеки от нас. Винаги има какво да се подобри. Според мен това се получава от житейски опит и след срещата с много различни хора, които ти дават поглед „извън картинката“ – правят те креативен. Бих подобрил в общуването си конкретно да изслушвам повече ( да вниквам в идеята на събеседника ) и разбира се да се концентрирам върху себе си ( важно е какво казваш и още повече как го казваш, защото думите имат различно значение за хората и в следствие на това тълкуването им е различно ).
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Потърсих помощ от най-мъдрия член на семейството ми – моята баба. избрах нея, защото е с най-голям житейски опит в общуването. Тя ми каза, че мога да поработя върху:
1. Понякога бъркам “ прост изказ“ с “ прям изказ „, а значенията на двете фрази са различни. Не винаги е плюс да си прям, често това е нож с две остриета в общуването.
2. Да не показвам колебания и нервност докато общувам, дори да съм притиснат, защото това показва неувереност.
Почвам да се подобрявам!
Общуването е важно за приемането на информация. Говоря просто, кратко, ясно.За да съм правилно разбрана и възприета темата която поднасям е нужно както знание така и емоция. Важна е и обратната връзка – как ме възприема и разбира аудиторията. Впечатлението което оставям, също е важно. За да мотивирам и вдъхновявам слушателите си ще се старая да бъда все по добра. И през следващите дни ще се наблюдавам и старая съзнателно.
Винаги са ми казавали, че умея да въздействам и убеждавам хората около мен чрез това, което говоря и правя. Много лесно и бързо се сприятелявам и комуникирам. Нещо, което смятам обаче, че трябва да променя и към което се стремя е да се науча да излагам идеите, мислите си по-възможно най-краткия, точен и ясен начин. Има моменти, в които това, че съм сладкодумна много ми помага, но не са редки случаите при които това се оказва проблем.
Говоря много бързо, дъвча думи, изговарям ги меко, например днес казах: „Къде ш’ хо’иш утрея“ и събеседника ми ме погледна доста укорително. Опитвам се, но мисля че е то средата и хората с които контактувам. Ако всички около мен говореха правилно и разбираемо, може би щях да внимавам повече и да изговарям правилно звуците и да се изказвам правилно, с изречения от две или повече думи.. Истината е, че ако не съм обърнат към ухото на човека, той не разбира по-голямата част от това което казвам. Вече съжалявам, защото умишлено започнах да говоря така. Когато говоря пред публика, или пиша, изрреченията ми стават доста дълги и трудно се следи развитието на идеята. Аз не считам това за проблем и не бих търсил помощ по този въпрос, освен ако някой не се оплаче, но тъй като това досега не се е случвало, засега евентуална промяна не мога да запиша в бележника си със задачи, хехе Много искам да се науча да мисля едно, а да говоря друго, или поне да говоря за нещо, а вече да мисля за следващото, което трябва да кажа.. Да, ама постигам само преумора и съм спрял вече да се опитвам. Търся и други начини да се усъвършенствам ::)
Казвали са ми, че има неща, които на мен са ми ясни и не ги споделям, защото си мисля, че и на другите са им ясни, а всъщност не са. Как мога да подобря преценката си за това какво другите не знаят, не знам. За мен е важно да не занимавам хората с неща, които вече знаят или смятам, че не ги интересуват. Може би тук е тънкият момент, в който бъркам. Защото и аз не искам да ме занимават с неща, които не ме интересуват или вече знам. В такива моменти включвам на режим „Говори си, не ми пречиш“. Което някои намират за обидно. Но пък като следствие потокът информация към мен намалява и не се претоварвам чак толкова с излишни данни. 🙂
Често се улавям, че съм отговорила адекватно и разговорът продължава, а аз не съм чула какво са ми казали…
Бих искала да подобря това да гледам хората в очите, когато си говорим, а не да гледам през тях или в компютъра, чинията, пейзажа, или другаде.
ДА СЛЕДЯ:
Винаги има какво да се подобри. Старая се да задавам ясни въпроси, а върху дължината на отговорите си бих поработила още. След като вече научих, че в общуването можеш да „спечелиш“ или „загубиш“ човека през първите 30 секунди и е много важно какво казваш за това време, внимавам повече какво първо впечатление създавам и как се представям. Уча се да давам по-малко информация и да задавам повече въпроси. Е, не е лесно:)
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Готова съм да търся помощ от близките ми хора и го правя, за да имам обективна оценка. В последните две години съм постигнала напредък по няколко въпроса, свързани с общуването ми /имам още да работя по тях/: преодоляване на огромното ми притеснение при говорене пред повече хора /много ми помогна участието в тренингите, които организираме в Менторинг клуб/; по-добър визуален контакт при разговор; задаване на въпроси и слушане; предразполагане на хората, с които общувам /открила съм, че за това допринася моето уважение, думичките, които използвам – по-горе съм ги описала, готовността за съдействие, търпението ми да изслушвам и др./
Напоследък улавям една паразитна думичка, която използвам – „в смисъл“, която ще трябва да премахна.
Вече знам, че общуването е една от силните ми страни, за което говорят добрите ми взаимоотношения с хората около мен. Смятам все повече да развивам уменията си в тази насока. Миналата седмица една приятелка /познаваме се от скоро/ ми каза, че излъчвам много топлина и спокойствие, когато общувам с хората.
Много благодаря и за коментара на Мая по-горе, който ми показва, че вървя в правилната посока:)
Имам подобрение и в това умение. Това което правя е, че се допитвам, чета, упражнявам се. Но все още не съм доволна от резултатите, независимо, че на хората им е приятно да общуваме.
Сега работя да подобря общуването си когато залозите са високи и за двете страни и има много адреналин и емоции.
Техниката която ще ползвам я прочетох в една книга и споделям една схема:
Премълчана ситуация или провокираща ситуация /и двете са с голям емоционален заряд/:
нещо виждам или чувам – мислено изграждам своя версия за случилото се, което означава придавам мой смисъл постъпката – към поведението си добавям мотив – добавям оценка – и на база на тези мисли се появява емоцията и реакцията.
Както казва Шекспир:“ Нищо не е добро или лошо. Мисълта го прави такива“.
Ако се замислим как да тълкуваме този модел и може ли да ни помогне, когато качим адреналина, ще е добре да осъзнаем, че сме емоционални в момента, да се отдръпнем за малко и да помислим какъв резултат желаем. Резултатите които аз желая са от типа „Печелиш – Печеля.“
Интересно ми е как се справяте при общуване „под силен стрес“?