Би трябвало да обичате хората си повече от позицията си.
Джон К. Максуел
Истинският лидер служи. Служи на хората. Служи на техните най-добри интереси. Това не винаги го прави популярен, не винаги впечатлява останалите. Ала тъй като истинските лидери са мотивирани от истинска загриженост, а не от желание за лична слава, те с готовност плащат тази цена.
Юджин Б. Хабекър, писател
Умението да се служи не е свързано с позицията или способностите. То е въпрос на отношение. Най-добрите лидери желаят да служат на другите, а не на себе си.Какво означава да бъде въплътена добродетелта на служенето? Лидерът, готов да служи истински, прави следното:
Поставя другите преди собствената си програма. Способността да поставяте другите преди вас и вашите желания е първият белег на умението да служите. Това е нещо повече от стриктното спазване на програмата ви. Това означава да се интересувате съзнателно от нуждите на вашите хора; да приемате желанията им като важни; те да могат да разчитат на помощта ви.
Притежава увереността, че трябва да служи. Сигурността е истинската сърцевина на способността да се служи. Ако някой смята себе си за твърде важна клечка, той е дълбоко неуверен. Как се отнасяме с другите е отражение на това, какво мислим за себе си. Поетът философ Ерик Хофър улавя това в следното размишление:
Най-удивителното нещо е, че ние наистина обичаме ближния си, както обичаме самите себе си. Постъпваме спрямо другите така, както постъпваме и със себе си. Мразим ги, когато мразим себе си. Толерантни сме към тях, когато сме толерантни и към себе си. Прощаваме на другите, когато прощаваме на себе си. Не себелюбието, а ненавистта към себе си е това, което измъчва нашия свят.
Законът на отдаването на сила гласи, че само уверените лидери могат да дават сила на останалите. Факт е, че само уверените лидери показват способност да служат.
Посвещава се в служба на другите. Големите лидери виждат нуждата, сграбчат възможността и служат, без да очакват каквото и да било в замяна.
Не се интересува от ранг и положение. Лидерът е човек, който се опитва да помогне на друг човек; той ясно осъзнава задължението си да служи. Когато служи на човека, рангът е последното нещо, за което лидерът мисли.
Служи с обич. Не манипулацията, а обичта задвижва способността за служене. Вашата дълбока загриженост за другите определя размера на вашето влияние.
Да поразсъждаваме за това:
Какво чувствате, когато стане дума да служите на другите? Защо желаете да станете лидери – от тщеславие, заради облагите, мотивирани от желанието да помагате на другите?
Ако нагласата ви е другите да служат на вас, вместо вие да им служите, най-вероятно сте се запътили към неприятности. Може би се нуждаете отследното:
- Престанете да се държите господарски с хората и започнете да ги слушате.
- Престанете да играете роли за да напредвате; започнете да рискувате в името на доброто на другите.
- Престанете да търсите вашия собствен път и започнете да служите на другите.
Истината е, че тези, които са призвани да бъдат велики, трябва да са в състояние да омаловажат себе си и да бъдат в услуга на всички.
СЪВЕТИТЕ НА МАКСУЕЛ за усъвършенстване на способността за служене:
- Правете дребни жестове. Започнете с хората, които са най-близо до вас – брачния партньор, децата, родителите. Още днес направете някои дребни жестове, с които да покажете на другите, че ви е грижа за тях.
- Научете се да вървите бавно през тълпата.По време на събиране с клиенти, колеги, подчинени, движете се сред тях и разговаряйте. Фокусирайте се върху всеки отделен човек; изградете си план да опознаете нуждите и желанията на всеки. Когато се приберете вкъщи, оставете бележка, която ви напомня да направите нещо в полза на петима или шестима от тези хора.
- Преминете към действие.Започнете да служите физически; вашето сърце, рано или късно, също ще се включи. Запишете се в социално бюро или доброволческа организация да служите на другите за по-дълъг период от време (например, 6 месеца). Ако нагласата ви след този период не се е променила, направете го отново. Придържайте се към това, докато сърцето ви се промени.
Алберт Швайцер казва: „Не знам каква ще бъде съдбата ви, но знам едно нещо – истински щастливи ще бъдат тези от вас, които са търсили и намерили как да служат”.
ДА СЛЕДЯ:
Как се държа с хората – господарски или с уважение? Каква е нагласата ми – аз да служа на другите или те да ми служат?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Да направя дребни жестове към някои хора, за да покажа, че ме е грижа за тях.
СПОДЕЛЕТЕ:
Тъй като това е работа във вирутален екип, споделете размислите си в коментарите под статията.
…….
Това е поредицата 21-дневно предизвикателство от книгата на Джон Максуел „21 незаменими качества на лидера“. Всичко тук е адаптирано или цитирано от книгата. Предложението „Да следя за деня”, „Предизвикателството” и „Споделете” е по идея на автора на блога.
Само набързо да кажа, че като че статиите стават все по-интересни, колкото повече края на серията наближава…
Да, това е така, защото има надграждане, а и ние набрахме сериозно темпо ;), аз се чудя какво ще правим като приключи… 😉
Може да ни бликне някоя нова идея!
ДА СЛЕДЯ:
Решила съм да се боря с човешкото в мен да иска все за себе си, все аз да съм пръв, та нали съм най-важен… И това си е борба всеки ден, сигурно никога няма да стане лесничко, но аз продължавам…И всичко започва от вътрешното ми решение.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
На скоро загубих близък човек и установих, че не съм направила толкова колкото ми се иска да направя зя него, не съм раздавала себе си в това взаимоотношение… и ме заболя от този факт. За това реших да не пропускам ден, в който да кажа по нещо мило на някой и да направя нещо мило за някой, и най-вече сама да търся възможнжстите за това. Да решиш да обичаш и да действаш, и то без оправдания. Човекът, за когото ви говоря е от тези дето бихте казали за тях: “ О, той въобще не заслужава това отношение от теб“, но пък аз си казвам „че….то кой всъщност го заслужава? Нима Любовта към децата ни е по заслуги, нима обичаме истински по задължение?“ И така…да служа с постоянство е моето предизвикателство.
Цвети, „да се боря с човешкото в мен“ – това е ожесточена битка – не всеки се залавя с нея. Приветствам те, че си се изправила срещу природата на плътта с едно от най-силните оръжия: решението на твоята воля! Действай! Успехите след такива битки са най-сладки, най-удовлетворяващи…
Страхотно предизвикателство, Цвети, действай:) Аз пък мисля, че ще става все по-лесничко, защото колкото повече го правиш, толкова повече ще ти харесва и ще изпитваш потребност за още и още – визирам служенето:) Поне при мен е така:)
ДА СЛЕДЯ:
През изминалата седмица имах сериозни предизвикателства относно отношението ми към хора, които са директно подчинени на мен. Те допускаха грешки, постоянно изникваха извънредни ситуации, които не бях особено приятни. Имаше пълно нарушаване на комуникацията и сякаш говорехме на различни езици. Е, това беше школа за мен! Вместо да им се скарам и да внеса напрежение, реших да ги приема като мои „учители“, които ми помагат да узрея. С всяка възникнала ситуация си припомнях няколко важни истини:
1. Всеки човек има ДОСТОЙНСТВО.
2. Никой не ми е дал правото да го разрушавам с негативизъм и обвинения.
3. Моите думи ще се отразят трайно на тяхната самооценка.
4. Ако внеса напрежение в хората, няма как да продължат да си вършат ефективно работата. Рискът да направят още грешки се увеличава.
Това, което направих в ситуациите – директно поех комуникацията (въпреки, че ми костваше доста усилия и емоции), след това – проверих всеки детайл, за да открия къде се е скъсала нишката. Поех крайната отговорност за всичко случило се.
Толкова съм щастлива, че успях да не бъда „господар“, а да „послужа“ на хората с добро отношение, открито разясняване на пропуските (но без гняв!) и така да запазя тяхното достойнство. Аз преживях моите изпитания в тази област, а те научиха своите уроци.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Обичам да правя дребни жестове! След това разбирам, че не са били толкова дребни, защото са повлияли на емоционалността и достойнството на човека.
СПОДЕЛЕНО:
Изключително ме докосна съветът на Максуел „Преминете към действие“. Силно съм предизвикана. Впечатлена съм от практичността и тласъка, който дават тези съвети. Най-впечатляващото за мен е, че той говори за мотиви; за сърце; за нагласи… все дълбоки неща, които водят до много прозрения.
Любче, да откриеш принципи на слугуване от една жива за теб ситуация, е откривателство!
Това доказва, че си преживяла истинска вътрешна трансформация в полза на истината, която Максуел издига като знаме: да поставиш другите на първо място. Виждам, че четирите точки, които си изброила, се отнасят за другите – не за това, как ти си се почувствала; как техните грешки са се отразили на авторитета ти; как ти се е разбъркала програмата за деня; как е било погълнато времето ти… Сякаш егоизмът ти е претопен!
Много е силно! Много вдъхновяващо! Моделът изглежда обърнат спрямо всички реакции, които познаваме за подобни ситуации, но съм сигурна: Този модел е ИСТИНСКИ! Ще го прочета отново! Ще го науча! Ще се постарая да го приложа!
Да следя:
Винаги се държа с уважение към човека. През цялото време на разговора бдя, за да открия неговата спешна нужда. Това ми е отговорност! „Ами ако той неотложно се нуждае от нещо, а аз не го разбера и не му помогна, какво би се случило с него…“ – това е преобладаващата вътрешна мисъл, която тече в мен като постоянна река.
Предизвикателството:
Днес наистина направих осъзнати жестове на обич и внимание към хората, с които се срещнах.
Да споделя:
Да служиш на другите означава да застанеш в позицията на слуга, който е мотивиран от вярна любов; движи се в постоянно и пълно посвещение. Служенето е да кажеш думата и да я изживееш докрай. В повечето случаи то не е толкова думи, колкото действие. Забелязала съм, че хората, които служат с цяло сърце, не служат толкова на човека, колкото на неговата нужда. Тя ги задвижва, вдъхновява ги, дава им прозрение как точно да откликнат. Най-важното е, че после не очакват отплата за доброто деяние. Такива хора не спират да слугуват на другия, защото такава е тяхната потребност. Служейки на другите, те дишат, живеят, творят… Техният живот може да се определи с една дума: „служене“.
Най-сладкият начин да послужиш на някого е когато намериш начин така да му помогнеш, че той да не знае, че помощта идва от теб. Защото някои хора са чувствителни и, когато им направиш добро, те се чувстват отговорни да ти върнат добрината; постоянно мислят как да ти се отплатят.
Наскоро бях сред приятели. Много се изненадах, когато на едно място видях оставено малко червено пликче с надпис: „За Дина“ (това не е истинското име). Развълнувах се много, сякаш някоя ръка бръкна в сърцето ми. Казах си: „Вероятно някой от приятелите ми знае, че Дина има неотложна нужда. Откликнал е по този начин, за да не я безпокои“. Каква проява на служене! Какъв изблик на обич, която не чака отплата!“. Бих искала някой ден да постъпя като този, който е оставил червеното пликче!
Ако нямаш сърдечното отношение на слуга, не си способен да уважиш някого.
Уважението към човек а е да можеш да погледнеш в сърцето му и да видиш неизцелените там болки, страхове, несподелените мечти, самотата …Толкова много неща има в едно човешко сърце!
Ако човек се нуждае да бъде изслушан, да разкрие себе си …, а ти му дадеш нещо материално, това не е уважение, а опит да успокоиш съвестта си.
Щом решиш да служиш на хората, бъди готов да разчупиш живота си като хляб за тях!
И наистина ги храни – всеки ден и постоянно! Това няма да те отегчи – ще те вдъхнови и възвиси.
Човек, който не е изработил в себе си готовност да служи на другите, не познава истинската наслада от живота, все нещо не е удовлетворен, все нещо му липсва …
Служенето на лидера разпалва огъня на живота му!
Мисля, че истината за служенето, с която Максуел ни занимава днес, е едно от най-големите предизвикателства към нас – първо като хора, след това – като лидери.
Кой всъщност е лидерът: някой, който служи на другите или някой, който очаква да му служат?
В тази насока имаме доста да мислим и да действаме; да се променяме, като правим осъзнати жестове на внимание към човека. Докато това се превърне в наша потребност и постоянен начин на живот!
ДА СЛЕДЯ: Как се държа с хората – господарски или с уважение? Каква е нагласата ми – аз да служа на другите или те да ми служат?
Повечето пъти се държа с уважение към хората и съм готова да им служа… макар че, за мой срам, има моменти, когато неусетно започвам да командвам. Или да се държа леко по-остро, отколкото трябва – не със всички, но с определени хора. Това е област, в която имам да поработя…
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО: Да направя дребни жестове към някои хора, за да покажа, че ме е грижа за тях.
Направих нещо малко за съпруга ми, което той от доста време иска, но все не ми оставаше време – и двамата бяхме доволни. :о)
Много обичам ,когато има коментари ,изчитам ги всичките ,размишлявам ,усещам настройките на хората ,който са ги написали и …….в крайна сметка започвам да пиша.
Кой всъщност е лидера ,за мен това е човекът ,който безрезервно ,с душа , сърце и разум -изслушва ,обнадеждава и помага тогава ,когато се наложи на всеки член на групата си .
За лидера всички нива са равни независимо ,кое по ред ,макар че държи всеки един спонсор да се грижи добросъвестно за консултантите си .
Малко не съм съгласна с физическото включване ,защото мисля ,че по трудно се учи човек на емоция ,аз лично влагам ,сърце ,разум и емоция ,смятам ,че половинчато не става.
Колкото до това ,да се държиш господарски ,неприсъщо ми е,защото там рядко се влага емоция ,това е моето мнение ,най-грозно е да гледаш другите от високо -високомерието е грях .
Работила съм с различни етноси ,пол и възраст и винаги съм намирала общ език с всички без изключение .
Когато хората усетят ,че ти имаш добро отношение се отплащат многократно ,те просто те обичат ,ако и ти ги обичаш разбира се.
По повод на човешкото сърце ,то е много ранимо, и аз винаги съм имала цел да стигна до едно сърце ,но уви наистина не съм успяла с всичката си любов и разбиране ,което съм давала в годините просто не успях.
Това е моята човешка драма и си признавам ,че много страдах и страдам от това ,то е
предизвикателство и към самата мен и към личността с която се опитвам и не осъществявам нормалните ,човешки отношения -толкова е трудно когато става въпрос ,за личния ти живот .
Имаше моменти ,когато се срамувах ,че е така докато разбера ,че когато не срещаш разбиране ,ти трябва да промениш единствено себе си , макар и да боли да продължиш напред,наистина не трябва да се чака и да се съжалява ,когато човек си отиде ,но какво да направиш когато не срещаш разбиране.
Толкова е жалко и не само за единия в лошия контакт ,кой страда повече не може да се определи ,от гордост и глупави предразсъдъци,но за съжаление това е част от начина на живот, а трябва да умеем да прощаваме и да живеем според божите и човешки закони.
Моето желание да помогна е по -силно даже от мен ,помощ се дава на този ,който я приема ,не чакам благодаря ,а желая да бъде най-доброто ,но…………
Да вървя бавно през тълпата,едва ли мога да нарека така людете сред които съм ,те са просто мои приятели и понякога се чувствам неудобно ,че аз го правя и то точно така ,не се спирам на едно място , а обгрижвам всички и съм тук и там и навсякъде в залата на сбирките ,даже съм получавала упреци „Ти не се спря „,но защо толкова е приятно при всички .
Толкова безвъзмезден труд ,съм дала за каузи ,които са ми доставяли лично и морално удовлетворение ,давала съм средства за дейности от които ,нищо не съм получавала и не съжалявам ,макар че погледнато от страни ,не си е заслужавало /според някой ,а и аз понякога си мисля дали всичко това си заслужаваше толкова сили и емоция ,не съм го правила за слава или за лична изгода ,плодовете са на лице..
Човек се чувства удовлетворен ,когато има видими резултати.,
ДА ОБИЧАМ ДА СЛУЖА НА ДРУГИТЕ МАКАР, че понякога им се вижда странно,но някои го проумяват макар и късно.
Моето предизвикателство е да бъда не толкова емоционална ,нормално въздържана ,силно обичаща ,общителна и винаги на разположение ,на хората които имат нужда от мен..
ДА СЛЕДЯ:
Моето решение е да се държа с хората с уважение. В следствие на това решение дойдоха промените в моето поведение и отношение. Помня, че един от първите тренинги в Менторинг клуб от серията Промяна на ума /по книгата на Максуел – „Мислене за промяна“/ беше моята първа провокация, която предизвика много размисли в мен и още на следващия ден аз приложих чутото – да пусна монетка на някой на улицата. Такова щастие ми донесе това…:) От тогава започнах съзнателно да служа на другите. И колкото повече го правя, толкова по щастлива съм:))) Невероятно е чувството:)
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Понякога дребните жестове за много по-значими…
Онзи ден подарих едно лакче за нокти на приятелка, която много си беше харесала цвета, който имам и аз:)
Днес изпратих картинка – детелинка на приятелка, която заминава на екскурзия в чужбина, за да й пожелая лек път:)
Купих на моята хазяйка вафличка /дори да звучи забавно:)/ от тези, които знам, че тя много обича и ще се зарадва:) Така и беше:)
Отделих време да се видя с приятели, които са важни за мен.
По време на бизнес срещата, която имах вечерта, благодарих за коректното отношение и съдействието, което ми оказаха, а хората бяха наистина любезни и нямаше как да не го отбележа това:) Срещата беше успешна.
Изпитвам потребност да знам, че моите близки и приятели са добре и затова обичам честичко да ги чувам, да им пожелавам успех или просто да им е хубав деня:)
Споделено:
Мисля, че в скоро време ще се разтърся за такива организации, докато дойде момента, в който и финансово ще имам възможност да помагам. Тази година една от целите ми беше да даря кръв. Щях да го направя на 15 август /Св. Богородица/, но поради това, че нямам необходимите килограми и съм с ниско кръвно, не ми позволиха:( Това беше нещо, което много исках да направя, но ще търся други варианти:)
А СЛЕДЯ:
Как се държа с хората – господарски или с уважение? Каква е нагласата ми – аз да служа на другите или те да ми служат?
Винаги уважавам личността – независимо пола, етноса , възрастта , социалното положение и т.н. Това понякога се е възприемало в моя вреда от отсрещната страна, но това не ми пречи да продължавам да го правя. При неправилни реакции от отсрещната страна можеш да поставиш граници – това го научих от Георги /има тренинг в Менторинг клуб “ Поставяне на граници“/.
Работила съм като мениджър и именно уважението което проявявах спомогна за ефективна и спокойна работа в екип. Не е мое мнение. Мисля, че алтруизма ми помага в този случай.
Служенето – бих казала, че служа, но разбира се има моменти които ще обмисля – не е било точно служене.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
През изминалия ден направих направих жестове, които не са ми хрумвали досега ии получих широки, сърдечни усмивки и позитивна енергия – много ми хареса. Бях заредена през целия ден. Просто досега не гледах така на нещата. Научавам нещо ново, което има огромна сила – невероятно. Ще го прилагам всеки ден – просто трябва да ми е във фокуса.
СПОДЕЛЕТЕ:
Нямам проблеи от гледна точка на служенето, може би трява да помисля – Как мога да служа по-добре?. Благодаря ви от сърце екип- имам идеи от вас. Искам тези 21 закона ли, качества ли принципи да ги прилагам всеки ден. Мисля, че първоначално ще ми бъде трудно, защото има пукнатини за запълване, но ако съм упорита може би ще се получи – времето ще покаже.
Днес специално осъзнах силата на малките жестове.
Мисля, че в отношението ми към хората преобладава уважението и нагласата да бъда полезна с каквото мога. Случвало се е и да получа упреци в това отношение от „странични наблюдатели“, че съм прекалено либерална например. Но в последствие, като съм се замисляла, винаги съм стигала до извода, че в това отношение не мога да бъда друга.
Определено обичам да правя малки жестове, в това число и на непознати и по-малко познати хора. Усмивката и радостта в очите им след това ми носят истинско удоволствие! Последният малък жест, който направих беше вчера към една млада жена, която ми сподели за нейн проблем и с която се бяхме запознали предната вечер. Направих и малко подаръче, с което да облекчи проблема, а тя искрено се зарадва и каза:
– Няма начин да не ми помогне, щом е направено от сърце!
Участвала съм в различни благотворителни акции. Вчера, в края на едно мероприятие, в което участвах, ни бе предоставена анкета за попълване. В нея имаше изброени няколко вида благотворителни акции, в които, според личните ни предпочитения бихме могли да с евключим. Без много да му мисля отбелязах „всички“.
Обичам професията си, най-вече заради това, че служа на хората! Всичко което аз и екипа ми вършим е за благото на хората! Удоволетворението е неупесуемо… И днешният ден беше ползотворен! Благодаря!
Старая се да помагам с каквото мога. За малките жестове ми е по-трудно, защото се притеснявам да не се приемат като подмазване или подкупване. Не ги възприемам, защото се чувствам задължена. А за по-близките ми е трудно да ги измисля 🙂
Обаче нека не подминаваме и факта, че има хора-пиявици, които се възползват от добронамереността на отзивчивите. Всеки ги е срещал, добре е да помислим какво прави един лидер с такива хора, които го използват.
Вярвам, че нашата мисия и основна цел в живота ни е да помагаме и служим на хората около нас!!! Гледам на хората с уважение и добронамереност… Относно малките жестове – за мен те са най-ценните и чувството на удовлетвореност е наистина неописуемо, когато знам, че с постъпките, действията, думите си съм станала повод за радостта и усмивките на някой друг….
ДА СЛЕДЯ:
Откак се помня уважавам личността такава каквато е. Нагласата ми е да служа, но има още какво да развивам в тази насока.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Уча се да правя жестове и комплименти така както и да ги приемам. Имам напредък, но има още какво да постигам.