Първото и най-добро завоевание е да победиш себе си. Платон
Никога не може да се каже, че един човек без изграден характер принадлежи на себе си… Той принадлежи на всеки, който успее да го зароби. Джон Фостър, писател
Без самодисциплина никой не може да постигне успех и да го задържи. Един лидер може да е много талантлив, но талантите му никога няма да се реализират максимално, ако той няма самодисциплина. Тя е ключът към трайното лидерство.
Ако желаете да станете лидер, чието предимство е неговата самодисциплина,
нужно е да минете през следните етапи на действие:
Развийте приоритетите си и ги следвайте. Този, който прави каквото трябва само когато е в настроение за това, или когато му е удобно, няма да постигне истински успехи – нито пък хората ще го уважават и следват.
Същността на самодисциплината е да си изградите план; да определите кое е приоритетът и да се освободите от всичко останало.
Превърнете самодисциплината в задача на вашия начин на живот. За успяващия самодисциплината не може да бъде единична проява. Тя се превръща в начин на живот. В областите, които имат решаващо значение за вашето дългосрочно израстване и успех, развийте системи и практики.
Например, понеже непрекъснато пиша и говоря, всеки ден чета и обработвам материали, които ще използвам в бъдеще. След като през септември 1998 г. преживях инфаркт, всяка сутрин правя упражнения. Това не е само за определен период от време, а до края на живота ми.
Отхвърлете оправданията. Елиминирайте всяка тенденция да се оправдавате. Френският класик Франсоа Ларошфуко казва: „Почти всички наши грешки са много по-простими от методите, които измисляме, за да ги скрием”.
Ако има няколко причини, които ви пречат да бъдете самодисциплинирани, осъзнайте, че те са куп оправдания, които трябва да бъдат отхвърлени до едно. Това ще ви помогне да се издигнете на следващото ниво като лидер.
Докато работата не бъде свършена, оставете възнагражденията настрани. Ако ви липсва самодисциплина, може да имате навика да си изяждате десерта преди основното ястие. Един баща научил децата си, докато не свършат работата, да не се възползват от привилегиите. Неговият принцип бил: „За всичко е нужна система. Никой няма право да ползва банята, преди да е готов лагерът”. Това ги изградило като страхотен семеен екип.
Фокусирайте се върху резултатите. Ако се фокусирате върху трудността на работата, вместо върху резултатите (възнаграждението), твърде е вероятно да се обезкуражите; вместо самодисциплина ще развиете самосъжаление.
Когато се изправите пред задача, използвайте следния принцип: „Първо избройте ползите, които ще имате, ако изпълните правилно задачата, после се захванете за работа”.
Да поразсъждаваме за това
Писателят Х. Джаксън Браун Младши остроумно отбелязва: „Талант без дисциплина е като октопод на ролкови кънки. Той непрекъснато се движи, но никога не знаеш накъде ще тръгне – напред, назад или настрани”. Ако знаете, че притежавате талант и извършвате много движения, но те водят до малко резултати, на вас вероятно ви липсва дисциплина.
Каква част от времето си посветихте на конкретни, добре планирани дейности? Направихте ли нещо за професионалното си израстване и развитие? Включихте ли се в дейности, спомагащи за поддържането на добро здраве? Отделихте ли част от доходите си за спестявания или инвестиции? Ако сте отложили тези неща, може би трябва да поработите върху самодисциплината си.
СЪВЕТИТЕ НА МАКСУЕЛ за усъвършенстване на самодисциплината:
- Изберете приоритетите си.
Помислете кои две или три житейски области са най-важни за вас. Запишете си ги – заедно с качествата, които трябва да развиете, за да продължите да израствате и да се усъвършенствате в тези области. За да превърнете обучението си във всекидневна или месечна самодисциплина, създайте план.
- Направете списък на ползите.
Напишете списък с ползите от обучението си в самодисциплина и свързаните с него качества, които току-що написахте. Закачете списъка, за да бъде всеки ден пред погледа ви. Ако в някои от дните загубите желание да следвате плана, препрочетете списъка.
На стената на един разсадник в Канада бил поставен следният надпис: „Най-добрият момент да засадите дърво беше преди двадесет и пет години… Вторият подходящ момент е днес”.
Засадете дървото на самодисциплината си днес.
- Отървете се от оправдания.
Напишете всяка причина, поради която може да не сте в състояние да следвате плана за усъвършенстване на самодисциплината. Прочетете списъка от край до край. Отървете се от извиненията, които ви се предлагат. Дори ако някоя причина изглежда обективна, намерете начин да я преодолеете. Не си давайте възможност за кръшкане.
Помнете, че само в момент на самодисциплина имате силата да постигнете мечтите си.
ДА СЛЕДЯ:
Оправдавам ли се в ситуация, когато ме коригират? А, когато съм в конфликт? Задача: открий истинските мотиви, поради които се оправдаваш.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Направи списък с ползите от самообучението в самодисциплина; постави го на вниманието си всеки ден; препрочитай списъка в моменти, когато загубиш желание да следваш плана.
СПОДЕЛЕТЕ:
Тъй като това е работа във виртуален екип, споделете размислите си в коментарите под статията.
Да следя:
Да оправдавам себе си, когато ме коригират, не ми е практика.
Имам специални за мен хора, на които съм дала правото да ме коригират. Това са моят съпруг и децата ми; приятели на семейството, с които сме в специални взаимоотношения; хората от екипа. Отворена съм да приемам корекция и от децата си; те много ми помагат, защото са загрижени за мен. Това не означава, че ме гледат под лупа, за да открият грешките ми, но когато е нужно, дала съм им свобода да ме коригират. Всички в моето семейство сме отворени за корекция от другия. Това е голяма сигурност! Предпазваме се от грешки! Преди да си дадем шанс да се коригираме един друг, ние си говорихме, че корекцията не бива да ни плаши; че тя е изграждаща; без нея не можем да вървим напред.
Склонна съм да се оправдая в следните случаи:
1. Когато корекцията звучи като обвинение (т.е., има вид на корекция, но тя не е истинска!).
Обвинението от отсрещната страна непременно предизвиква самооправдание, няма значение кой си ти и колко опит имаш в справянето с взаимоотношения. За мен е много важно да разпозная дали това е обвинение, или корекция. Ако е обвинение, пазя себе си, като не го приемам. После отивам при хората, които съм помолила да ме коригират, питам ги дали това, което съм чула за себе си, е вярно. Интересно, но във всички случаи, когато съм практикувала тази схема, те ми казват, че изречените думи са обвинение и нямат нищо общо с истината за мен.
2. Когато някой си е направил грешни изводи за мен въз основа на влияние от хора с нереалистичен поглед.
В тези случаи съм била склонна да се оправдавам, защото отношението е на нападение. Ти си нападнат неочаквано! Ако не се вземеш в ръце, започваш да се защитаваш чрез оправдание. За подобни случаи съм си поставила за цел да се изясня спокойно (независимо какво е поведението отсреща) и да представя как точно стоят нещата, а не да се оправдавам. Това има голям ефект – човекът разбира, че е подведен и ми се извинява!
Предизвикателството:
Ще направя този списък! Възхитена съм от възможността, която ми е предоставена за самомотивация и самодисциплина!
Да споделя:
Когато говорим за корекция, много е важно кой ме коригира. Не всеки има опита, кроткия дух и справедливото отношение, за да коригира; не на всеки давам правото за това. И не е необходимо! Да не приемаш обвинение от случайни хора в живота си е здравословният начин; грижата за самия теб. Ти наистина си отговорен за състоянието си, ако пуснеш вътре в себе си обвинение.
В последно време виждам дори родители, които се опитват да коригират децата си, а всъщност ги обвиняват. При това, дори и най-малките деца се затварят в себе и блокират – нито приемат, нито отдават внимание; замълчават; не са способни да кажат каквото и да било. А родителите изпадат в неовладян гняв.
Обвинението е страшно отношение! Дано да бъдем разумни да не обвиняваме другите; но дано да бъдем разумни и да не приемаме обвинение!
Ако не си отворен за корекция, трудно е да се самодисциплинираш, защото не си наясно със себе си.
Има хора, които от една страна страдат от определени вътрешни проблеми, но от друга не искат да се разделят с тях. Когато всичко стане непоносимо, търсят корекция, но не се движат в нея, не я следват. Нещата се успокояват за кратко време и отново настъпва
криза, непоносимост. После те пак търсят корекция, но отново не я следват. Така се оказват в цикъл, който периодично се повтаря. Забелязала съм, че тази е основната причина, поради която хора се борят със себе си (с едни и същи проблеми) вече 20 години.
За да уважаваме корекцията и да я търсим, необходимо е да променим разбирането си за нея; да имаме убеждението, че тя е сила, която ни предвижва напред.
Самодисциплина- Имам ли я – Определено -Да – ,но и не във всичко и навсякъде ,признавам си ,че има една насока в която цял един живот си измислях оправдания ,днес за това ,утре за другото докато времето си мина ,сега обръщайки се назад виждам ,че всичко е безвъзвратно отминало също ,като есенните листа ,които никога не се връщат обратно на дървото.
Истинската причина за моите оправдания – да знам я ,но въпреки всичко си задавам въпрос ,нямаше ли да бъде по добре ,ако беше по решителна и по -трезво мислеща.
Самодисциплината в работата ,да в последните години сякаш започнах да се плаша от създадени ситуации и това много попречи на бизнеса ми ,наистина бях прекрачила границата между самодисциплина и самосъжаление /за съжаление има и такива моменти и никой не е застрахован/ .
Не се сърдя когато се наложи корекция на постъпките ми ,просто осмислям нещата , ако корекцията е по добрия вариант я приемам.
Тогава когато съм в конфликт също осмислям постъпките си и постъпвам според случая ,ако съм сгрешила просто се извинявам, а оправданията -да те са човешки слабости – винаги търсим логични оправдания .
Ползи от обучението в самодисциплина има ,но в момента наистина трябва приоритетно отново и отново да преразгледам и осмисля всичко ,без да търся каквито и да са оправдания и задействам системата за безотказност и да бъде добро.
ДА СЛЕДЯ: Оправдавам ли се в ситуация, когато ме коригират? А, когато съм в конфликт? Задача: открий истинските мотиви, поради които се оправдаваш.
По принцип не обичам да се оправдавам. Ако корекцията е правилна, може и да ме заболи, но я приемам на драго сърце, защото е за добро. Ако ме коригират в ситуация на конфликт, ставам по-опърничава и може да отреагирам по-остро, но след това обмислям насаме нещата, и ако има нужда, действам за промяна. Дори от човек, с когото не съм в добри отношения, може да получа „подритване“ за положителна промяна. :о)
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО: Направи списък с ползите от самообучението в самодисциплина; постави го на вниманието си всеки ден; препрочитай списъка в моменти, когато загубиш желание да следваш плана.
Не знам ще направя ли подобен списък – но за себе си знам много добре колко е полезна самодисциплината и се опитвам да я прилагам във всички сфери на живота си (личен живот, семейство, отношения, работа…). Имало е ситуации, в които не съм била достатъчно дисциплинирана, и след това жестоко съм съжалявала, защото това е водело до нарушени отношения и загубено уважение. Не искам да повтарям грешките си.
Много ми хареса мисълта за октопода!!!
ДА СЛЕДЯ:
Ами за съжаление се оправдавам във всякакви сутуации… То не знам дали е хубаво да пиша такива неща онлайн или да си ги запазя за себе си…очевидно разбрах, че има върху какво да се работи, за сега все още не съм намерила система за изграждане на навици….някои хора мислят как да успея, докато аз все още съм на ниво на изграждане на навици…..какво да се прави, няма измъкване 😉
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Хубав списък наистина, т.е. идеята за списъка е много добра 🙂 и ще се замисля сериозно над него, за момента ми трябва система за изграждане на навици и последователност, но си нмам и на идея каква трябва да бъде, някакви идеи? :))
Поклон пред смелостта ти Венета!
Самият факт на осъзнаване според мен е постигнат невероятен успех. Останалото е въпрос на решение и избор – ще следваш ли система или ще опиташ „проба – грешка“.
Това което споделяш тук според мен ще помогне на много хора. Замисляла ли си се, че една от силните ти страни е смелост, честност ……..поне това виждам аз :). Страхотна си!
Вени, и аз мисля като Yumi, че смелостта и честността са твоите основни черти! Поздравявам те!
Винаги съм мислила, че ако човек е прозрачен и не се страхува да изяви грешките си, той е отворен за промяна. Това наистина ще се случи с теб!
Браво, Вени!
ДА СЛЕДЯ:
Преди години основната ми „цел“ беше да докажа, че аз съм „правата“. С узряването през годините разбрах, че оправданията не са пътят към промяната. Напротив – те изграждат бариери. Вече се старая да не се оправдавам. Преди време, бях публикувала една статия „Бъди щастливо критикуван“, давам линк към нея: http://wp.me/p1kwOV-1o. Това е моята позиция за критиките към днешна дата. Директно преценявам от кой от трите кръга идва критикуването :).
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Имам подробен списък с приоритетите си, а сега активно работя върху списъка за ползите от самодисциплината в посока на приоритетите. Тези списъци ми дават сигурност. Те са като огледало, в което оглеждам деня си и преценявам дали съм се справила с приоритетните ангажименти.
СПОДЕЛЯМ:
Самодисциплината е основна тема на живота ми. Почувствах изключително близки съветите на Максуел! Имам няколко въпроса за саморегулация в областта на дисциплината. Най-важният от тях е:
Това, което правя в момента, без никой да ме вижда, отговаря ли на ценностите, които установявам в екипите, с които работя?. Когато съм сама и трябва да взема решение как ще прекарам времето си, си представям хората, с които лично съм работила за установяване на ценности и приоритети в техния живот. Спомням си за моментите, когато им е било трудно да приложат конретна истина, но с помощта на волята и решенията, са се борили и са успявали. Тогава в мен нараства изключителната отговорност за моите думи, постъпки и МИСЛИ, дори когато никой не ме гледа. Това е постоянен процес в живота ми.
Любче, мерси много за линка към статията, страхотна е! :о)
ДА СЛЕДЯ:
Моята реакция много зависи от това кой и как ме коригира. Ако корекцията е на място, аз я приемам и дори и да не ми харесва, благодаря, защото намеренията са добри и с идеята аз да се представя по-добре следващия път.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Не съм правила до момента такъв списък. Записах си го като задача.
От въпросите по-горе открих, че съм отложила някои неща /например добре планираните дейности, планирането на бюджета/, което показва, че имам още да работя в тази посока.
От моя опит мога да споделя, че съм имала случаи, в които съм изграждала полезни навици, като съм била постоянна в действията си. Например успях да се самодисциплинирам да закусвам здравословно още преди 3 години и това го следвам и до днес. От което си правя заключение, че ще мога да се самодисциплинирам по същия начин и в други насоки.
„Същността на самодисциплината е да си изградите план; да определите кое е приоритетът и да се освободите от всичко останало“
Ето това трябва да направя. До сега съм определяла приоритети, но не съм се освобождавала от „останалото“.
ДА СЛЕДЯ:
Оправдавам ли се в ситуация, когато ме коригират? А, когато съм в конфликт? Задача: открий истинските мотиви, поради които се оправдаваш.
В миналото да, освен това съм убеждавала, че аз съм правата. Дори не съм приемала другата гледна точка. Но това се промени и съм много доволна от факта.
В наши дни, в тези ситуации, решенията ми зависят от ситуацията и кои участват в нея, гарнирано с ценностите и принципите, които следвам.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Това ми е едно от слабите места върху което ще вложа голямо усилие.
СПОДЕЛЕТЕ:
Съветите са много практични и при мен дават резултати, които честно казано не съм очаквала от себе си на база досегашен опит. Специално за това качество съм наясно, че ще вложа много сили и знам, че ще го направя защото си виждам резултатите и все повче ми харесва и не само затова, че увереността ми расте :).
ДА СЛЕДЯ:
Работя в сферата на мотивите ми отдавна. Да потърся, да се вгледам в себе си и да намеря отговор на въпроса защо всъщност се оправдавам ми помага винаги. Истината за това къде всъщност съм и защо така съм постъпила ме „развързва“ да взема правилното решение за ситуацията и за в бъдеще. Добре е, когато човек има истински приятели, които не се колебаят да НЕ СПЕСТЯВАТ ИСТИНАТА. Благодаря им! 🙂
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Ще направя този списък, имам нужда от тези външни напомняния, с тях живота ми като че ли става по-цветен, като че ли става по-ясно и по-светло, защото изяснения фокус ме спира от инертността.
Почти винаги, когато ме коригират, в първия момент се оправдавам. Опитвала съм се да се коригирам и сама, и тогава пак започвам да се оправдавам пред себе си. Понякога корекцията си е бивала и обвинение. Но дори и в такива случаи, винаги след това анализирам причините, поради които съм допуснала да се стигне до тук и се старая да не ги повтарям.
Днес завърших тридневен курс по йога – практики за дишане „Изкуството на дишането“. В края на обучението лекторът обясни, че ако практикуваме наученото последователно в рамките на 40 дни, можем да очакваме сериозни промени в себе си. Прикани всички да се запитат, дали могат да си обещаят това пред себе си. Последва мълчание в залата. В този момент, докато мислено прехвърлях всичките си ангажименти като оправдания, си дадох сметка, че това би било едно истинско предизвикателство към моята самодисциплина. Лекторът ме посочи и ме попита:
– Ти можеш ли да си дадеш такова обещание?
Без повече да се замислям отговорих:
– Да!
– А да обещаеш това и лично на мен?
– Обещавам!- отговорих и така поех предстоящо 40-дневно предизвикателсто по самодисциплина.
Независимо от това ще направя и списъка с ползите. Идеята ми допада!
Все още имам да работя по написаното по-горе от мен. Единствено имам малък напредък с планирането на бюджета – започнах да си записвам всеки ден приходи и разходи, за да знам как се справям и кои са най-големите ми разходи.
Да си призная никога не се бях замисляла колко е важно в действителност това качество самодисциплина до момента, в който моя преподавателка от университета ми каза, че съм успяла да го усвоя и за непред ще ми бъде от голяма полза.
Приемам критика..колкото и да не ми харесва понякога това което ще чуя. Ако сметна, че не съм била добре разбрана се опитвам да изясня позицията си…но се опитвам да избягвам излишни спорове. Не съм от хората, които си мислят, че знаят всичко и са вечно прави, се стремят на надделеят над останалите само и само да стане на тяхната или да се инатят…
Относно списъкът – не съм се сещала до сега да си направя точно такъв, но ще го имам в предвид!
ДА СЛЕДЯ:
Оправдавам ли се в ситуация, когато ме коригират? А, когато съм в конфликт?
Не съм от хората които се оправдават, поне не помня такива случаи. За корекциите – зависи кой ме коригира. Обмислянето много ми помага и разбирането.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Вече работя със списъци по приоритети. Това се усъвършенства всеки ден.
СПОДЕЛЯМ:
Имам голям напредък и съм доволна от себе си, но искам повече:)
От много време не ми се е налагало да се оправдавам 🙂 🙂 Усъвършенствала съм самодисциплината! И продължавам да работя ежедневно! 🙂 🙂 Успех на всички!
Ехее, ако бях чела нещо такова преди 3 години, нямаше по толкова болезнен начин да науча урока на дисциплината и постоянството. Най-хубавото на дисциплината са резултатите и веднъж щом ги получиш и разбереш, че си струва, вече не можеш да си позволиш да се недисциплиниран. Истината е, че с дисциплина нещата стават по-лесно колкото и на недисциплинираните хора да им изглежда обратното.
Да, много се оправдавам – пред себе си, пред другите, в конфликт, при комплимент. Понякога стигам до такава креативност в оправданията си, че чак се изумявам. Оправданието не е само спирачка, но и лош навик, за който ми се струва, че предложението на Максуел би свършило добра работа. И все пак в някои професии се изисква да го владееш и се счита за талант 🙂
This piece of writing will assist the internet visitors for
setting up new weblog or even a blog from start to end.