Само уверените лидери дават сила на другите. Това е законът за предаването на сила. Неуверените лидери складират силата в себе си, макар и да не знаят как да я използват. Всъщност, колкото по-добри са хората на такъв лидер, толкова по-неуверен се чувства той и толкова по-усилено работи, за да ограничи техния успех и признание. Джон Максуел, кн. „Двадесетте и един неопровержими закона на лидерството”
Неуверените лидери имат следните общи черти:
1. Не осигуряват увереност на другите.
Една стара поговорка гласи: „Не можеш да дадеш това, което нямаш”.
2. Взимат от хората повече, отколкото им дават.
Неуверените хора търсят как да се докажат, да се утвърдят, да бъдат признати и обичани. Поради това търсят сигурност. Те взимат, вместо да дават. Взимащите не могат да станат добри лидери.
3. Постоянно ограничават най-добрите си хора.
Несигурният лидер е човек, който не може да празнува победите на своите хора. Той дори е в състояние да им попречи да осъзнаят победите си. Колкото по-добри са хората на такъв лидер, толкова по-неуверен се чувства той и толкова по-усилено работи, за да ограничи техния успех и признание.
4. Постоянно ограничават организацията си.
Неуверените лидери обезкуражават и дори спират изявата на потенциала на последователите си. Когато това стане, цялата организация страда.
Обратно – уверените лидери вярват в другите, защото вярват в себе си. Те притежават самоуважение: познават силните си и слабите си страни; не са арогантни. Уверените лидери събират най-добрия екип и импулсират хората. Когато екипът на уверения лидер постигне успех, това му носи огромна радост. За него това е най-възможният комплимент за лидерските му възможности.
Нека да поразсъждаваме:
Доколко уважавате и разбирате самите себе си? Познавате ли силните си страни? Открили ли сте своите слабости; приели ли сте тези от тях, които не можете да промените? Уверени ли сте като лидери? Подкрепяте ли силните идеи на вашите подчинени, или ги отхвърляте? Празнувате ли победите на вашите хора? Когато вашият екип успее, признавате ли заслугите на неговите членове?
Ако вашите отговори не са положителни, вероятно имате проблем с увереността. Това ограничава вас, екипа ви и цялата ви организация.
СЪВЕТИТЕ НА МАКСУЕЛ за усъвършенстване на увереността:
- Опознайте себе си.
Открийте какъв тип личност сте, като използвате добри тестове. Помолете няколко човека, които ви познават добре, да определят вашите три най-добри качества и трите ви май-големи недостатъка. Когато чуете отговорите на тези хора, не се оправдавайте, нито се защитавайте. След като съберете информацията, разсъждавайте върху нея.
- Раздайте признание.
Вие ще постигнете успех, ако други получат признание за работата, която вашият екип върши. Опитайте! Ако помогнете на други и признаете техните заслуги, ще повишите морала им, ще помогнете на тяхната кариера и ще подобрите организацията. Това ще ви направи ефективен водач!
- Потърсете помощ.
Ако не можете сами да преодолеете чувството за несигурност, потърсете професионална помощ. С помощта на добър съветник намерете корена на вашите проблеми. Това ще помогне на вас и на хората ви.
ДА СЛЕДЯ:
Наблюдавай проявлението на слабите и силните си страни. Като какъв тип лидер се определяш – уверен или неуверен?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Признай заслугите на другите при успеха на твоя екип. Помоли няколко човека да маркират три от силните ти страни и три от слабите ти страни; не се оправдавай, не се защитавай, а внимателно разгледай информацията; ако е необходимо, потърси помощ.
СПОДЕЛЕТЕ:
Тъй като това е работа във виртуален екип, споделете размислите си в коментарите под статията.
……………
Това е поредицата 21-дневно предизвикателство от книгата на Джон Максуел „21 незаменими качества на лидера“. Всичко тук е адаптирано или цитирано от книгата. Предложението „Да следя за деня”, „Предизвикателството” и „Споделете” е по идея на автора на блога.
Трудно е когато трябва сам да даваш оценка на собствените си качества,но въпреки всичко смело мога да кажа :
-Да аз съм уверен лидер ,в смисъл нямам случай ,когато консултант от групата ми да има макар и минимален успех ,това не е станало достояние до всички .
Винаги съм се стремила да поощрявам,за да има положителен ефект,аз съм в другата крайност и сега е така ,може аз да се лиша от бонус ,но консултант никога .
И все пак мога да кажа аз самата все още имам на какво да се уча ,за да се утвърдя като истински уверен лидер.
Самонаблюдавам се и ще продължавам ,
„… може аз да се лиша от бонус, но консултант – никога“. Yotka, това ми звучи като истинско посвещение на другите, на екипа; като „раздаване на признание“, за което говори Максуел. Това не е крайност, а приложена компетенция, която ще подобри екипа ти и ще те направи по-ефективен водач!
Твоето отношение наистина ме мотивира! Ще го имам предвид при подобни ситуации.
Да следя:
Считам себе си за уверен тип лидер. Неща, в които не съм уверена, не ги следвам, не ги практикувам, не занимавам хората около мен с тях.
Моята увереност помага на мен и на хората около мен.
Предизвикателството:
Когато някой от моя екип постигне успех, винаги се радвам – на него и на успеха. Вдъхновявам го да предприеме нова крачка; поставям в ръката му нов „инструмент“; казвам му какъв ще бъде крайният резултат.
Ако наистина сме екип, неговите постижения са и мои. Радостта наистина е обща! Голямата ми цел е хората, за които се грижа, да постигнат по-високи нива на израстване в професионализъм от моите. Постоянно им напомням, че относно някои неща аз не бих се справила така добре като тях; дори откроявам какъв дар има във всеки от тях, който го няма в мен.
Наистина много се радвам в случаите, когато, вместо мен, препоръчам човек от екипа с думите: „Той ще ви даде точно това, което бих дала аз. Няма никаква разлика, защото действаме от позицията на едни и същи ценности, прилагаме едни и същи принципи“.
Да споделя:
Работата в екип е различна от индивидуалните предприемачески действия и изяви. Работата в екип е механизъм, в който действат повече хора. Силен е този екип, в който няма изпъкващи личности; там всеки е специалист, уверен във възможностите си; всеки знае кой е и какво се очаква от него. Затова няма страх, че другият ще се справи по-добре; няма и съревнование. Напрежението, което натоварва атмосферата, просто липсва. Хората дават повече от себе си, дори започват да творят, защото се чувстват свободни и оценени. Работата, колкото и сериозна и отговорна да е, се превръща в истинско удоволствие!
Екипът, който действа принципно, е като едно тяло, в което всички части имат своето уникално предназначение; никой човек там не е за пренебрегване.
Истински съм била удовлетворена, когато съвсем целенасочено водя екипа в някоя дейност; всички се справяме добре, като действаме така единно, че отвън погледнато, не става ясно кой е водачът.
Мисля, че съм по-скоро уверен тип водач… не винаги съм била такава. Но съм благодарна за хората, влагали опита си в мен, вярвали и вярващи в мен (понякога дори повече, отколкото аз съм била уверена в себе си!), които ми помогнаха да стана човека, който съм. И се надявам да продължавам да се променям все повече. Обичам да насърчавам хората около себе си, да им помагам да видят положителните неща в себе си, да ги използват и развиват. Понякога се радвам повече на успеха на другите, отколкото на своя. :о) Знам повечето от силните и слабите си страни, и когато нещо не е в моята компетенция, предпочитам да насоча хората към човек, който би им свършил работа.
Вили, със сигурност хората, които водиш, се чувстват добре с теб; предразположени са да дадат най-доброто от себе си. Ти си човек, който носи свобода и увереност за другите. И още нещо – уважаваш хората, които са те изграждали, като са влагали опита си в теб. И аз имам такива хора – ключови лидери в живота ми, без които нямаше да стигна до мястото, в което се намирам. Не минава ден, без да мисля за тях. Все повече ги оценявам, питам се: „С какво съм заслужила да имам такива ценни хора в живота си?“. И не бързам да си дам отговор. Просто ги обичам; благодаря им.
Уверен лидер…
Не се захващам с неща, за които не съм убедена. За да се впусна напред, спешно ми трябва едно нещо: УВЕРЕНОСТ. Увереността ми дава сигурност, че съм на правилното място, с точните хора. Когато всеки си тежи на мястото, няма шанс показността и постоянното доказване да присъстват във взаимоотношенията. Винаги, когато съм 100% уверена, самодоказването отпада напълно. Увереността ми помага да оценявам работата на екипа и да се вгледам внимателно в положителните практики на всеки един.
ДА СЛЕДЯ:
Усещам как хората около мен, в следствие на насърчението и вярата в моя потенциал, са помогнали много за да преживея транзицията от неуверена личност към човек, който изгражда уверено отношение както към себе си, така и към хората, с които общувам. Това не става веднага, а е процес. Забелязала съм, че увереността идва, когато има практика. Увереност ми носи и консултирането с моите ментори – хора, които имат повече опит и могат да ме провокират с въпроси и поглед от различен ъгъл.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Радвам се, когато хората, с които работя в екип постигат добри резултати:) Това означава, че работата ни е ефективна. Знам колко е важно за всяка личност да бъде оценена и не пропускам момент да го направя:)
Упражнението със силните и слабите страни съм го правила преди около година и беше много интересно. За себе си също съм написала това. С помощта на предизвикателствата още по-ясно разбирам в коя точно област имам нужда да насоча своето внимание и усилия, за да се усъвършенствам.
ДА СЛЕДЯ:
Наблюдавай проявлението на слабите и силните си страни. Като какъв тип лидер се определяш – уверен или неуверен?
Ще отговор по следния начин: аз се считам за неуверен лидер, но хората около мен ме възприемат като уверен лидер. Последвах съветите на Максуел и си направих тестове за личността – и там резултата е увереност.
Мисля, че имам отговор за себе си защо така се получава, но ми трябва още време за анализа.Тестовете ми дадоха насока.
И аз като Любомира, не се захващам с нещо без видя голямата картина и без да съм да съм сигурна, че мога да го изпълня на 100 %.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Винаги съм давала признание за заслугите на хората в екипа, освен тях самите и общността знае за постигнатия успех . Също така съм давала и от себе си при незначителни технически проблеми /които могат да обърнат резултата/ за да
не се разочароват и демотивират.
Относно силните и слабите страни, консултирам се с хора, които ме познават добре и чувам това което ми се каже. Вчера отново рбатих върху това и бих споделила:
силни страни – креативна; толерантна; издържлива;
слаби страни- разпиляна; самодостатъчна; недоверчива
СПОДЕЛЕТЕ:
След този ден разбирам, че се справям с живота си, но дълбоко в себе си знам, че мога повече и в други области които са ми интересни и недостатъчното физическо време ме натъжава.
Как да се справя с това?
Фокусирай 70% върху силните си страни. За да имаш успех, фокусирай времето, енергията и възможностите си върху силните си страни.
Фокусирай 25% върху нови неща. Ако посветиш известно време на нови неща, свързани със силните си страни, ще израснеш като лидер. И не забравяй – в лидерството няма място за тези, които не растат.
Фокусирай 5% върху слабите си страни. Работата върху слабите ти страни може да бъде сведена до минимум, ако ти, като лидер, я предоставиш на другите. Захвани се с нещата, които правиш най-добре.
Ще опитам!
Грижа!
Аз имам грижата => Аз имам отговорност => Аз изпълнявам отговорностите си.
…след един(а) ден(година, две, три) => Аз добих увереност!
Поддържам мнението, че придобиването на увереност е процес, по време на който човек трупа знания, опит, придобива умения.
Имала съм случаи, в които да започна нещо с увереност, но по пътя към целта някои обстоятелства да ме обезкуражат. Тогава подкрепата, насърчаването и признанието на хората около мен са възвръщали увереността ми. Знам колко стимулиращо е било за мен това чувство и за това с радост съм правила същото за колегите си. Обичам да стимулирам хората около мен, дори ако се наложи аз да се лиша от нещо.
🙂 Увереноста ми е придобита с годините, и сега ми е лесно и леко! Никога не пропускам да благодаря на екипа си за свършената работа! Така и те стават по-уверени в себе си 🙂 🙂 🙂
Старая се да окуражавам хората и да ги насърчавам да са самоуверени. Обичам да правя комплименти. За себе си съм доста критична и ако чуя от друг за недостатъците ще ми бъде тежко, затова предпочитам такива неща да са под хормата на предложения за подобрения, а не критика. Увереността ми идва от опита и знанието и много често е съзнателен избор, отколкото състояние. От друга страна несигурността по-скоро е чувство, с което се боря.
ДА СЛЕДЯ:
Изпитвам чувство на несигурност когато съм в началото на ново начинание. Забелязала съм, че увереността ми идва с повече практика . Имало е моменти, в които започвам да работя по даден проект и трябва да провеждам телефонни разговори, срещи, намиране на клиенти… и колкото повече го правя, толкова по-добра ставам, усъвършенствам подхода си, говоря по-уверено…
Наясно съм със силните и слабите си страни. Отговорите ми на въпросите по-горе са положителни, което значи, че увереността ми е развита.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Признавам успехите и заслугите на другите и на хората, с които работя и смятам това за истински ценно!
ДА СЛЕДЯ:
Наблюдавам слабите и силните си страни, като работя със силните. Вече съм уверена, но това се случи след като се захванах с нещата в които съм уверена.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Признавам заслугите на другите при успех. Научих се да търся помощ.
Радвам се, че прочетох тази статия точно сега…имах нужда да си припомня какво означава всъщност да си уверен човек. Незнам защо в последно време някой хора смят, че за да си уверен, в това което правиш трябва да си нагъл, нахален, надменен и ми казват, че ако си добър с хората нищо няма да постигнеш и едва ли не непрекъснато трябва да се състезаваш с останалите…и обикновено ме гледат странно когато се радвам за успехите на някой друг или кажа, че вярвам че някой ще се справи със задачката си колкото и останалите да не вярват… Хората прекалено много са се озлобили и са забравили да вярват в ценности като доброта, чесност, съпричастност….до толокова, че те гледат с недоумение или недоверие, ако се опитваш да им помогаш…