Всеки голям успех изисква да поемете отговорност … В крайна сметка качеството, което всички успяващи хора притежават, е способността им да поемат отговорност.
Майкъл Корда, главен редактор на „Саймън и Шустър”
За да влезе в позицията на отговорност, лидерът трябва да достигне до убеждението, че, положението, в което се намира, не е плод на това, че той е жертва на родителите си, на брачния си партньор, на децата, на правителството, на шефовете или на колегите си; да осъзнае, че това, кой е той, зависи единствено от неговата лична отговорност.
Да разгледаме следните характеристики на хора, които поемат отговорност.
Те вършат работата докрай. Те работят много. Един милионер споделя: „Трябваше да работя 15 години в една голяма организация, за да осъзная, че в нашето общество е така: ако работиш само осем часа на ден, единственото, което постигаш, е оцеляване… Всичко над осемте часа е инвестиции в бъдещето ти”. Никой не може да направи минимума, а да достигне максимума си като потенциал.
Те са склонни да направят повече от необходимото. Отговорните хора никога не протестират: „Това не е моя работа!”; те са склонни да направят необходимото, за да бъде свършена работата, от която се нуждае организацията. Ако искате да успеете, поставете организацията на първо място във вашия списък.
Те са водени от желанието да постигнат най-доброто. Желанието да се постигне най-доброто – това е най-добрият мотиватор. Хората, които желаят най-доброто и работят усилено, за да го постигнат, по правило са отговорни; като дават всичко от себе си, те постигат вътрешна хармония. Експертът на постиженията Джим Арон казва: „Стресът идва, когато си направил по-малко, отколкото можеш”. Ако превърнете високото качество във ваша цел, отговорността ще го последва съвсем естествено.
Те са продуктивни, независимо от ситуацията. Способността да завършва нещата – това е най-великото качество на отговорната личност!
„Безценно е да попаднеш на човек, който може да поеме отговорност и да завърши работата, като проследи всичко до последния детайл; прекрасно е да знаеш, че някой ще приеме задача и ще я изпълни съзнателно и докрай” (от книгата „Открит път” на Ричард Л. Еванс).
Да поразсъждаваме за това:
На линия ли сте, когато стане дума за отговорност? Другите виждат ли ви като човек, който завършва нещата? Хората търсят ли ви, за да поемете топката в трудни ситуации? Известен ли сте със стремежа си към най-доброто? Ако не се представяте на ниво, трябва да развиете по-силно чувство за отговорност.
СЪВЕТИТЕ НА МАКСУЕЛ за усъвършенстване на Вашата отговорност:
-
Продължавайте да опитвате. Понякога невъзможността да се направи нещо не се дължи на трудните обстоятелства, а на липсата на упоритост. Ако попаднете в ситуация, в която ще изпуснете крайния срок, ще изгубите сделка или ще се провалите в програма, спрете и помислете как да успеете. Мислете по-мащабно. Бихте ли могли да работите през нощта? Бихте ли потърсили помощ от колега? Бихте ли наели член на екипа, който да ви помогне – или да намерите доброволец за това?
Креативността може да доведе до проявление на отговорността.
-
Признайте, че нещо не е достатъчно добро. Може би сте занижили стандартите си – затова не постигате най-доброто. Къде в личния ви живот нещата са излезли извън контрол? Направете промени за повишаване на стандарта.
-
Намерете по-добри средства. Ако откриете, че стандартите ви са високи, отношението ви – правилно; че работите усилено, без прекъсване, но не постигате желаните резултати, оборудвайте се по-добре – подобрете уменията си, като взимате уроци, четете книги, слушате лидери. Намерете си съветник. Станете по-добър в това, което правите.
ДА СЛЕДЯ:
Как ми действа думата „отговорност” – стресиращо или удовлетворяващо? Довеждам ли работата си до края, или при първите трудни обстоятелства съм готов да се откажа и да започна нещо друго? Хората търсят ли ме, за да поема отговорност при трудни ситуации?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Да попитам хората от най-близкото ми обкръжение (семейство, включително и деца; приятели; колеги от екипа, с който работя) как ме възприемат – като отговорен или като безотговорен човек? Да бъда готов да изслушам мненията им; да ги приема и, ако е необходимо, да работя над себе си според съветите на Максуел.
СПОДЕЛЕТЕ:
Тъй като това е работа във виртуален екип, споделете размислите си в коментарите под статията.
………..
Това е поредицата 21-дневно предизвикателство от книгата на Джон Максуел „21 незаменими качества на лидера“. Всичко тук е адаптирано или цитирано от книгата. Предложението „Да следя за деня”, „Предизвикателството” и „Споделете” е по идея на автора на блога.
ДА СЛЕДЯ:
Как ми действа думата „отговорност” – все по-удовлетворяващо. Признавам, че е имало време когато ме е плашила, но когато осъзнах отговорността за собствения си живот, че за истинската промяна, която исках е нужно поемане на отговорност, и то ежедневно с всяко решение, започна да става удоволетворяващо, дори и вдъхновяващо.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Казаха ми, че съм отговорна, но аз не съм доволна от себе си, знам че има още да работя в тази посока, но точно когато признавам грешката си вече съм видяла и подобрението, точно както съветва и Максуел „признайте, че нещо не е достатъчно добро“. Открих, че да имаш ментор е стабилност, сигурност и вдъхновение.
ДА СЛЕДЯ: Как ми действа думата „отговорност” – стресиращо или удовлетворяващо? Довеждам ли работата си до края, или при първите трудни обстоятелства съм готов да се откажа и да започна нещо друго? Хората търсят ли ме, за да поема отговорност при трудни ситуации?
Абсолютно удовлетворяващо! Ако всеки носеше отговорност за нещата, които трябва, живота щеше да е много по-лесен… Обикновено завършвам това, което съм започнала, не обичам да се отказвам лесно. И да, търсят ме в трудни ситуации, за да поема отговорност. Леле, дано не звуча много самохвално…
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Май по-отговорна от това няма на къде :о) понякога даже се усещам, че се опитвам да нося оговорност за неща, които не са моя отговорност.
Да следя:
Думата „отговорност“ е жива и практична за мен; не се стресирам от нея, напротив – чувствам се пълноценна личност, когато поемам отговорност. Трудните обстоятелства не ми пречат да продължа напред; виждам отвъд тях, привлича ме крайният резултат. Когато някой около мен няма търпение да се случат определени неща, стимулирам го. Тази вечер имах разговор с човек, който ми припомни как заедно сме преодолели трудна за него ситуация. Зарадвах се до сълзи, че това изобщо се е случило!
Старанието ми да доведа работата до края понякога е болезнено. Дори ми пречи да тръгна в новото предизвикателство. В момента точно чувството за отговорност ме спира
да приложа в работата си метод, който е по-плодоносен, отколкото метода, който използвах през последните няколко години. Реших да се справя постепенно, след като окончателно приключа започнатото. Щом една работа е свързана с хора, не мога да си позволя да я оставя с лека ръка и да започна ново нещо, независимо колко ефективно е то.
Предизвикателството:
Ето мнението на много близък човек относно моето чувство за отговорност: „Ти си един от най-отговорните хора, които познавам. Всяка казана дума е действие. Винаги съм напълно спокойна и уверена, че мога да разчитам на уговорките ни докрай“.
Да споделя:
В момента ми хрумва следното: Отговорността към каузата, към хората работи не толкова за тях, колкото за теб самия. Рано или късно ти си този, който се храниш с плодовете на отговорността. Отговорните действия непременно оставят следа, безотговорните – също.
Ако ти си отговорен човек, по естествен начин привличаш около себе си хора, които наистина са отговорни.
Да отговорна съм, пред себе си и пред другите – и точно за това пиша тези редове ,поставих си за цел да бъда отговорна пред себе си и тези 21 ден да бъда абсолютно постоянна,да се наблюдавам и да изглаждам ръбовете си, а може би са двадесет и един ,знае ли човек.
Никога не бягам от отговорности ,и не ги прехвърлям на друг ,не защото не съм искала ,а просто така се е стекъл живота ми до сега ,че почти не съм имала с кого да ги споделям /за съжаление /,сигурно звучи странно ,но е истина.
За звученето винаги съм го усещала ,като галеща струна ,сега ,като свърша това и ГОТОВОООО ,но след него идва следващата мотивационна програма и се започва отново и отново ,защото това е храната за някои индивиди ,ако се налага мога да бъда и на денонощен режим ,докато не се реши даден проблем ,отказване няма ,даже и в най -трудните моменти ,а имаше много такива през годините.
Готова съм да следвам съветите на Максуел , и да усъвършенствам себе си ,защото всеки има нужда от това ,ползата ще очаквам след време .
Готова съм винаги да се вслушам в добрите съвети ,независимо дали са от по млади или обратното ,важното е да са практични .
Готова съм най -отговорно да да спазвам 21-дневното предизвикателство , да чета всеки ден свитъците публикувани от Стоян , да прилагам едноминутната и двуминутната презентация , да ползвам продуктите и да разказвам за техните ползи
на своите близки и приятели. Да изучавам и прилагам изцяло новата школа.
Най -отговорно съм заявила на СЕБЕ СИ ,че трябва да УСПЕЯ.
ДА СЛЕДЯ:
Определено думата отговорност ми действа удовлетворяващо. Когато съм взела решение, довеждам работата си до край и то по най-добрия начин. Не се отказвам лесно, особено, когато съм инвестирала време и усилия. Наясно съм, че трудностите са неразделна част от начинанията. Не обичам претупаната работа и не мога да си позволя аз да върша такава – по-скоро не бих я поела изобщо.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Мнението на хората около мен е, че съм възприемана като отговорен човек. Истината е, че чувството ми за съвест е толкова будно, че не ми позволява, щом съм поела отговорност, да оставя наполовина нещата. Може да не спя, но трябва да си свърша това, което съм поела – това ми се е случвало много пъти:) В трудни ситуации за хората около мен аз сама предлагам помощта си, за да ги облекча и да се справим заедно по-бързо. Готова съм да изслушвам мненията на другите и да ги приемам, което не означава, че се съгласявам с всичко.
Продължавам да опитвам и много случаи са доказали, че с упоритостта си и защото не съм се отказала, съм успявала.
Може би за да постигна желаните резултати, трябва да поработя още малко върху уменията си. Останалото го правя – високи стандарти, правилно отношение, усилена работа:)
ДА СЛЕДЯ:
АМи не бих казала, че думата „отговорност” ми действа стресиращо, защото се стремя към това :))) Но и на мен ми действаше преди стресиращо, дори и мисълта да поема отговорност за собствения си живот, но когато разбрах, че само аз и единствено аз съм отговорна за живота си в началото се стресирах, защото не знаех какво да правя с живота си, доста трагично, нали? но след доста премеждия вече взе да ми харесва, но в никой случай не ми е лесно, но правя каквото мога, нещата стават лекичка малко по-малко :)))
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Ами приемат ме обкръжението ми като отговорно-безотговорен човек, т.е. че съм на моменти и не съм постоянна, което си го знам де и се опивам да се преборя и с това постоянство, но и това ми е трудно, изграждане на навици…. който не ги е създавал когато е трябвало сега малко ще е поозори както се казва на дърти одини, но когато има желание смятам, че нещата рано или късно ще се получат :))))
ДА СЛЕДЯ:
Харесва ми да бъда отговорна. Понякога думата „отговорност“ ми носи стрес, който е свързан с отдадеността. Когато поема отговорност, си давам сметка, че, за да изпълня обещаното, трябва да инвестирам доста време, сили, способности и т.н. Фактът, че поемам „следващото“ нещо ми носи стрес. Но този стрес не е породен от нежеланието да се втурна в новото предизвикателство, а от идеята, че, ако започна нещо, трябва да го довърша докрай, независимо това колко ми струва. Щом съм поела отговорност, то със сигурност съм отдадена докрай.
Ежедневно съм търсена да поемам отговорности в трудни ситуации.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Попитах 2-ма души. Единият отговор ми беше особено интересен: „Мисля, че поемаш отговорности повече от необходимото“. 🙂 Продължавам да мисля над това…
ДА СЛЕДЯ:
Как ми действа думата „отговорност” – стресиращо или удовлетворяващо? Довеждам ли работата си до края, или при първите трудни обстоятелства съм готов да се откажа и да започна нещо друго? Хората търсят ли ме, за да поема отговорност при трудни ситуации?
Думата „отговорност” ми действа удовлетворяващо. Когато поема действие го довеждам докрай, независимо колко трудно ми се струва. Търсена съм при трудни ситуации.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Да попитам хората от най-близкото ми обкръжение как ме възприемат – като отговорен или като безотговорен човек?
Оценяват ме като отговорен човек. Това си го правя периодично.
СПОДЕЛЕТЕ:
В близкото минало имаше моменти когато думата отговорност ми носеше стрес, но това е била отговорността която са ми прехвърляли и аз съм я приемала напълно неосъзнато. В момента в който осъзнах какво си причинявам и спрях да поемам чуждите отговорности и се почувствах лека като перце, почувствах щастие. И аз съм на мнение, че всики трябва да си носи отговорността без да я прехвърля на други
🙂 Безотговорноста ме смазва до такава степен, че ми е трудно да стоя в едно помещение с хора които са такива! И може би заради това съдбата е благосклонна с мен към момента 🙂 да работя под открито небе и екипът ми да са хора със съвест и даващи максимума от себе си за да не ме предадат! Отговорноста е важна за мен! И хората покрай мен го осъзнават! И повярвайте, така е по-лесно и за мен 🙂 и за тях! Дните ни минавта леко 🙂 🙂 🙂
За мен отговорността е „задължителен атрибут“, ако мога така да се изразя, в ежедневието ми. Приемам с отговорност всичките си житейски ангажименти-от най-дребните и рутинните, до най-крупните. За това по принцип думата „отговорност“не ми действа нито стресиращо, нито удовлетворяващо. Но неведнъж се е случвало да се нагърбя с повече отговорности, отколкото имам възможност да поема, било то в бизнеса или в лични взаимоотношения. И тогава картината е съвсем друга. Довършвала съм нещата до край , давайки всичко от себе си, но с цената на голям стрес.
Хората от най-близкото ми обкръжение са си казали думата по повод на чувството ми за отговорност. Семейството – че поемам повече отговорности, от физическите си възможности, а колегите-че могат да разчитат на мен в трудни ситуации. Правили са го и продължават да го правят, а последвалата след това благодарност ме кара да си мисля, че съм се справяла добре.
Смятам, че работата върху себе си трябва да насоча към намирането на по-добри средства /според съветите на Максуел/ и по-специално, като подобря някои умения. Първите и най-важни според мен на този етап са умението да казвам „не“ и да се съсредоточа и фокусирам изключително върху приоритетите си.
izvinete za latinicata i tozi pyt. da, ne vednyj sa mi kazvali, che sym otgovorna. a nqkoi ot nai-blizkite mi hora – che prekaleno mnogo se angajiram dori s neshta, koito ne sa moq rabota.
ДА СЛЕДЯ:
Не се отказвам лесно и обичам да довеждам работата си до край. Всичко, казано по-горе от мен, важи и сега. Ако попадна в ситуация, в която ще изпусна крайния срок, ще изгубя сделка или ще се проваля в програма, бих будувала цяла нощ, бих потърсила също и помощ от екипа, за да намерим заедно начин да се справим със ситуацията.
Стремежът ми към най-доброто е силно проявен.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Близък за мен човек днес ми каза, че съм един от най-отговорните хора, които познава:) Продължавам да работя по подобряване на уменията си:)
ДА СЛЕДЯ:
Отговорна личност съм и съм удовлетворена от това. Като се захвана със задача я довършвам, независимо от обстоятелствата.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Възприемана съм като отговорен човек.
Думичката отговорност обикновено ми действа удовлетворяващо. От както осъзнах, че всичко което ми се случва зависи изцяло от мен това чувство се засили още повече. Много хора около мен са ми казвали, че ме смятат за отговорен човек, за това и не малко пъти ме търсят за помощ, работа…. Относно работата…никога не ме е плашила, а точно обратното…като цяло според мен българите трябва да спрем да хленчим и да се оплакваме, а повече да действаме!!!!