Ушите на лидера трябва да са винаги отворени за гласовете на хората.
Уудроу Уилсън, американски президент
Добрият лидер окуражава последователите си да му казват това, което има нужда да знае, а не онова, което иска да чуе. Джон К. Максуел
Преди да помоли за протегната ръка, лидерът докосва сърцето. Но, преди да докосне нечие сърце, той първо трябва да знае какво има вътре в сърцето. Това лидерът може да научи, като слуша. Слабите лидери не желаят да слушат. От лошото слушане произлизат множеството от проблемите във взаимоотношенията. Целите на слушането са две: да установите взаимоотношения с хората и да се учите.
За кои хора е нужно да държите ушите си отворени:
За вашите подчинени. Хората искат да следват добрите лидери. Взаимодействието на добрите лидери с техните подчинени е нещо повече от ръководене на бизнеса. Това е да усетиш всеки човек като личност. Филип Станхоуп, граф на Честърфийлд, смята, че „често човек предпочита да чуете неговата история пред това да изпълните молбата му”. Ако имате навика, когато слушате, да обръщате внимание само на фактите, а не на човека, който ги излага, променете фокуса си – и наистина слушайте.
За вашите клиенти. Една поговорка на индианците „чероки” казва: „Вслушай се в шепота – така няма да се налага да слушаш виковете”. Някои лидери са толкова потънали в своите собствени идеи, че никога не чуват безпокойствата, оплакванията и предложенията на своите клиенти. Бил Гейтс, шефът на „Майкрософт”, казва: „Недоволните клиенти винаги са грижа. Но те са и вашата най-голяма възможност”. Контактът с хората е постоянен приоритет на добрите лидери.
Вашите конкуренти. Когато един лидер вижда друга организация като конкурент, той съсредоточава вниманието си върху изграждането на своя собствена позиция или защитава своята собствена кауза, като забравя да се учи от това, което другата група прави.
Лари Кинг казва: „Всяка сутрин си припомням: нищо от това, което днес ще кажа, няма да ме научи на каквото и да е. Така че, ако ще се уча на нещо, трябва да го направя като слушам”. Като лидер, продължавайте да слушате и да се учите от всичко, което може да ви помогне да се усъвършенствате.
Вашите наставници. Никой лидер не е толкова напреднал и опитен, че да може да си позволи да няма съветник. Ако още нямате наставник, идете и си намерете такъв, който да ви помага лично; започнете да го правите, като четете книги. Най-важното е да тече такъв процес.
Нека да поразсъждаваме:
Вие добър слушател ли сте? Когато навлизах в лидерството, аз не бях добър в слушането. Бях твърде зает да правя каквото си знам и да се опитвам да реализирам нещо. Но, когато забавих темпото и обърнах по-голямо внимание на това, което става около мен, забелязах, че дейността ми доби по-ясен фокус и постигнах по-големи резултати.
Кога за последен път сте обръщали наистина сериозно внимание на хората и на това, което имат да ви кажат? Започнете да се вслушвате не само в думите и фактите, но и в чувствата, в значенията, в скрития смисъл на изговореното към вас.
СЪВЕТЪТ НА МАКСУЕЛ за усъвършенстване на слушането:
Променете програмата си. Отделяте ли време да изслушате вашите подчинени, клиенти, конкуренти и съветници? Ако тези 4 групи не присъстват редовно в календара ви, вероятно, вие не им обръщате достатъчно внимание. Впишете всяка от тях в графика си така, че да можете да й отделите време ежедневно, ежеседмично или ежемесечно.
Срещайте се с хората на тяхното поле. Когато се срещнете с ваш подчинен или клиент, задайте му 4-5 въпроса за него като личност. Постарайте се да се разберете кой е той; потърсете обща територия, върху която да изградите взаимоотношенията си с него.
Слушайте между редовете. Когато общувате с хората, обърнете внимание на действителното послание на разговора, но, не пренебрегвайте и неговото емоционално съдържание. Понякога може да научите повече за това, което се случва, ако четете между редовете. В предстоящите дни и седмици отделете време да слушате със сърцето си.
ДА СЛЕДЯ ЗА ДЕНЯ:
Вникнете във взаимоотношенията си с вашите подчинени, клиенти и конкуренти. Ако някои от тези взаимоотношения не са добри, помислете: дали това не се дължи на неумението Ви да ги изслушвате.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Готови ли сте да включите в програмата си срещи с посочените четирите групи; по време на срещите да слушате не само фактите, но да възприемате и емоционалното съдържание на посланието? Предизвикани ли сте да слушате със сърцето си?
СПОДЕЛЕТЕ:
Тъй като това е работа във виртуален екип, споделете размислите си в коментарите под статията.
……….
Това е поредицата 21-дневно предизвикателство от книгата на Джон Максуел „21 незаменими качества на лидера“. Всичко тук е адаптирано или цитирано от книгата. Предложението „Да следя за деня”, „Предизвикателството” и „Споделете” е по идея на автора на блога.
Да следя:
Преди време си мислех, че хората ме занимават с дребни, незначителни неща. Изглеждаше ми глупаво да слушам, че някой казал нещо на някого; казал го по определен начин – нелюбезно, високомерно; погледнал го „на криво“, направил жестове на пренебрежение … Едва издържах да приключи разказа; беше много натоварващо за мен! Мислех си, че това са неща, с които всеки е длъжен да намери начин да се справи. Защо трябва да отделяме време; защо е нужно да изхабяваме емоциите си за толкова незначителни преживявания – това бяха въпросите, относно които недоумявах.
Бях на мнение, че животът ни се дава само веднъж и е нужно да погледнем на него по по-възвишен начин: разбиране между хората, красота във външния вид, отношенията, околната среда … – все хубави неща … Тези мисли са твърде мотивиращи за един човешки живот!…
Но! Животът впоследствие ми показа, че не може да има красота във взаимоотношенията, ако сърцето на човека не е свободно от отхвърлянето на другите, от унижението, от чувството за малоценност, от огорчението. Ако имаш тези вътрешни гледни точки за себе си, ти нямаш здрав поглед да видиш свежестта на тревата, да се порадваш на песента на птиците, да се насладиш на новороденото дете…
Разбрах, че хората са изваждали тежките неща от сърцата си с цел да получат моето разбиране, утеха и надежда. Убедих се, че изобщо не е губене на време да изслушаш едно човешко сърце; да покажеш съчувствие; да му помогнеш, като му дадеш принцип, който може да го изцели и освободи.
Предизвикателството;
Научих се да изслушвам другия. Сега за мен това е най-ценното нещо, което правя: да изслушам търпеливо; да приема човека точно такъв, какъвто е; да се опитам да го разбера; да не му поставям закони, които да изпълнява, а да застана на неговата страна и да помислим заедно от какво той се нуждае.
Да откликна адекватно на нуждата – това е моето постоянно предизвикателство!
За да отговоря на него, непременно включвам сърцето си: слушам с него, разбирам с него, изваждам думи, които произлизат от него …
Затова се радвам на много добри взаимоотношения с хора!
Да споделя:
Една от най-важните нагласи на човека е неговата готовност за самонаблюдение и промяна; желанието постоянно да опознаваш твоята личност. Ако не познаваш себе си, трудно е да кажеш, че познаваш човека до теб.
Началото на промяната в отношението към себе си и към другите започва от промяната в мисленето и … в сърцето. Защото от сърцето произлиза отношението към другия.
Отхвърленият човек търси обич и разбиране, но щом ги намери, не ги разпознава. По-скоро е готов да ги отхвърли и да влезе във взаимоотношение, в което отново ще бъде отхвърлен…
Огорченият човек е уплашен и затворен в себе си. Той също не би разпознал истинското добро намерение към него. Готов е да огорчава, да нагрубява …
За да помогнем на такива хора, нека да ги изслушваме със сърцата си!
ДА СЛЕДЯ ЗА ДЕНЯ:
В момента нямам пряк контакт с хора от тези групи, но мислейки за времето ми, докато бях на работа, осъзнавам, че съм се опитвала да слушам това, което клиентите и конкурентите ми казват. Особено клиентите. Интересно е как се променя отношението и поведението на човека от другата страна на телефонната слушалка, когато усети, че го слушаш и наистина се интересуваш от него. И как може да се изгради някаква степен на приятелство с човек, който никога не си виждал.
Сега основните хора, с които имам взаимоотношения през деня, са детето ми – той все още не може да говори, но точно затова трябва да се уча ежедневно да го слушам, да слушам оттенъците в звуците, които издава, особено писъците :о); другите майки, с които излизам – познаваме се от скоро, но забелязвам колко голяма нужда имат просто да ги изслушаш, без да даваш съвети или да критикуваш, и това ги кара да са по-открити и споделящи; съпругът ми – при него май трябва да се уча повече да слушам, защото често вечер бързам да си излея всичко, случило се през деня с мен, а той е уморен от работата.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Хубавото на това да си в отпуск по майчинство е, че може да нямаш време за домакинстване, но имаш мноооого време за слушане и разговори по време на разходките… дори и без да ги планираш! НО определено трябва да се науча да отделям повече време за детето си, в което да му давам неразделеното си внимание.
Дали обичам да слушам определено ДА и НЕ .Просто си винаги изслушвам приятелките си ,колегите си консултантите с които работя ,внучката и внуците си и всички те разказват ли разказват , а аз винаги попивам и давам практични съвети .
Така си мислех до скоро ,когато ми си наложи да чуя прослушам проведен разговор.
– О господи ,това аз ли го правя ,изневерила ли съм на принципите си или просто не съм го забелязвала .Толкова ли съм бързала или от нетактичност съм го сторила.
в началото се ядосах на себе си и после си казах :
-Спокойно поправимо е,важното е да си вземеш добра поука от това и да се научиш ,да не бързаш и да слушаш !!!!!!!
С всички които работя имам добри взаимоотношения и лични и служебни,но въпреки всичко ,ще се опитам да бъда още по чуваща .
Предизвикателство:
Да бъда много внимателна и цяла седмица да наблюдавам себе си и околните,в края на периода да си дам отчет за доброто слушане.
ДА СЛЕДЯ:
Факт е, че повечето недоразумения са в резултат на недобро изслушване на човека. И по-добре да отделя малко повече минути да изслушам всичко докрай, отколкото после няколко дена да изчиствам кой какво казал; как го казал; както имал предвид и т.н.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Усърдно се уча да слушам и четирите групи.
СПОДЕЛЯМ:
Дискутираме това умение с моите приятели от Менторинг клуб редовно. Заедно открихме, че изслушването върши повече чудеса, отколкото даването на съвети. Самата аз по някога имам нужда някой да ме изслуша и да мисля „на глас“ пред него. Така съм получавала много стойности отговори на вълнуващи ме въпроси. Интересно е…
ДА СЛЕДЯ ЗА ДЕНЯ:
Полагам старание да слушам внимателно човека отсреща. Понякога се хващам, че когато човека е многословен, започват да ми минаваш мисли през главата и се опитвам да ги спра. Обичам да задавам въпроси и това ми помага да науча повече, да предразположа човека да споделя, за да мога да го разбера.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Отворена съм да се уча и слушането ми помага да научавам много нови неща, да разбирам по-добре хората. Самата аз съм доста емоционална и по този начин възприемам и посланието. Може би е добре да обръщам повече внимание и на езика на тялото, докато слушам, стига това да не ме разконцентрира и отвлича вниманието.
ДА СЛЕДЯ ЗА ДЕНЯ:
Отчитам напредък в слушането дори в чуването-и това се случва. Това за мен ще е постоянен процес защото засичам пукнатини. При мен това зависи от търпението върху което сериозно работя. Много ми е трудно, когато слушам хора с песимистични нагласи, с негативни нагласи. Интересното при тях е , че когато са провокирани правилно и помислят могат да мислят, но не го правят. Засичам се, че реагирам и това ме дразни – не проявявам реакцията си, овладявам я, осъзнавам я , но все пак успявам да позволя да ми повлияят.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Готови ли сте да включите в програмата си срещи с посочените четирите групи; по време на срещите да слушате не само фактите, но да възприемате и емоционалното съдържание на посланието? Предизвикани ли сте да слушате със сърцето си?
Заради предизвикателството ще опитам. Знам как да включа такива групи в живота си. В момента нямам от всички представители. Особенно за съветниците си е мое отношение върху което работя.
СПОДЕЛЕТЕ:
Осъзнах силата на слушането и ми допадна, защото ако ти харесва да си полезен на околните – това е ключа.
Имам още какво да работя върху това, засичам реакции от моя страна но това, което е казал Лари Кинг: „Всяка сутрин си припомням: нищо от това, което днес ще кажа, няма да ме научи на каквото и да е. Така че, ако ще се уча на нещо, трябва да го направя като слушам”.
Аз съм от хората, които приемат останалите такива каквито са и в този контекст засичам и понякога много ме дразни това че, много хора се опитват да налагат тяхната си гледна точка и поставят етикети. В такива моменти ми трябват около 10 минути докато се овладея, но в този период не слушам. Като цяло по темата, това което е изписано за нея е вярно и възможно за постигане.
ДА СЛЕДЯ ЗА ДЕНЯ:
Научил съм се да изслушвам. Това е толкова важно, колкото да можеш да четеш между редовете. В повечето случаи хората ти казват едната половина от нещо, а за другата трябва да се досетиш сам.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Готов съм и го правя. Това е висша форма на общуване – да го правиш със сърцето си.
СПОДЕЛЕТЕ:
Да слушаш със сърцето си е трудният начин, но това е правилният начин. Така човек става по-дълбок, по-прозорлив и проницателен. Често, обаче опознаването и на най-дълбоките места в душите на хората е натоварващо.
Старая се да изслушвам хората, защото знам, че така ще мога да откликна на нуждите им и да намеря точния начин, за да им бъда полезна или пък да извлека някои важни поуки за себе си. Преди планирани срещи и разговори си подготвям въпроси към събеседника, които смятам, че биха помогнали за доизясняване на ситуацията. Но, ако човекът отсреща е много обстоятелствен, често губя търпение да го изслушам и започвам да се разсейвам. Ако пък започне да прескача и от тема в тема, мислите ми се насочват към това как да го върна към началото на разговора ни и съвсем се изнервям. За мен предизвикателството е да се науча да се справям с такива събеседници.
🙂 Хубаво предизвикателство! Установих, че умея да чувам дори това, което се премълчава! 🙂 🙂
Умея да изслушвам хората. Смятам, че личното отношение към всеки един човек е изключително важно. Хората ми имат доверие и сами идват при мен да споделят, да търсят помощ… В същото време аз самата съм готова винаги да се уча от по опитни, успешни хора и да се вслушвам в техните съвети.
Библията ни призовава да бъдем бързи да слушаме и бавни да говорим.В медицината има сентенция:Qui benne interogat benne diagnoscit,benne curat.Който добре слуша добре диагностицира,добре лекува.
Бих прибавила само да се научим да слушаме емпатично.
Благодаря за статията и за инициативата въобще!
Забелязал съм, че често не изслушвам докрай събеседниците си, защото част от техния разказ ми е станала интересна и мисля в тази посока, вместо да следя всичко, което ми казват. Понякога прекъсвам хората и пак питам относно минала тема, особено когато усетя, че от другата страна се запазва част от истината. Малко съм резервиран към случайните срещи и разговори, защото предпочитам да имам точен план, който да изпълня според обстоятелствата (хаотично). Преди среща или важен разговор, обикновено си отбелязвам мислено какви въпроси да задам, какви теми да избягвам, за какво трябва да следя внимателно. Дразня се, когато ми се говори с примери, които нямат общо с темата (например веднъж бях задал конкретен въпрос, а ми отговориха с виц. След няколко месеца разбрах и вица, и отговора, но вече беше късно. Не ми беше до смях. Бях надценен. Можеше лесно да ми се обясни с едно изречение ..)
Забелязал съм, че хората имат проблеми. Те не обичат да говорят за проблемите си, но им харесва да слушат за подобни на техните ситуации, заради различни гледни точки. Ако успееш да вникнеш в проблема им, да захванеш тема, която им е болна и обичат да я развиват, то ти си наполовина слушател. Ако успееш само с активно слушане да внушиш на събеседника си, че заедно разрешавате негов проблем, то съвсем малко е нужно, за да го побутнеш да направи това, което си запланувал. Най-удобно за постигане на дадена цел е да се работи не с изслушване на всички (понякога заучени или насадени) мнения, а чрез намиране и разбиране проблемите на другия, влизане под кожата му през сърцето (защото често то се намира на челото му и виждаме всичко така, както си е) и, най-важното, уважение към чувствата му (дори и да е наш конкурент 🙂
Това е уникална стратегия за смислен начин на живот: „Никой лидер не е толкова напреднал и опитен, че да може да си позволи да няма съветник.“
Старая се да слушам активно и да чета зад думите, които се говорят, защото поведението, реакциите, тонът, казват доста повече от думите сами по себе си. Затова се старая да приемам посланието, което идва към мен, цялостно, а не само да чувам думи.
Имам още какво да работя в областта на изслушването, но, когато го правя целенасочено, се получава ефективно. Затова съм си го поставила за цел – преди всеки разговор си примномням, че трябва да слушам…
Много добри съвети от Максуел и този път. Имам много да работя над слушането, защото сама съм си поставила за цел да не слушам хората (имам предвид хората, а не това, което ми казват). Знам, че не е правилно, така че да, има над какво да се работи.
ДА СЛЕДЯ ЗА ДЕНЯ:
Смятам, че съм добър слушател и съм развила в голяма степен умението си да слушам, имам търпението да изслушвам.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Обичам да задавам въпроси и да слушам, защото чова е чудесен за мен начин да научавам нови неща. Мисля, че когато си напомняме по-често да слушаме със сърцето си, слушането ни ще е по-ефективно и ще възприемаме по-цялостно посланието.
ДА СЛЕДЯ ЗА ДЕНЯ:
Вече „слушам“ не само думите, но и тялото, тона на гласа, като се опитвам да разбера човека. Това дава добра информация и е много интересно.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Имам напредък в слушането с наблюдение. Освен, че слушам се опитвам да разбера човека и анализирам ситуациите. Това е умение за което всеки ден вземам решение.