Станах рано (както обикновено) Седнах, за да пиша. Исках да пиша за вдъхновението днес. Тъкмо започвах, тъкмо събрах мислите си, тъкмо си начертах посоката на статията и… Христо Стоянов ме изненада с публикуваното интервюто ми в lifehack.bg. Защо пък да не го споделя и от „трибуната“ на „Бизнес уроци за начинаещи“?

Когато получих въпросите, още преди да ги прочета, сe попитах вътрешно: „Защо пък точно мен?“. Този въпрос не е проява на скромност. По-скоро е проява на гордост. Сякаш исках да съм по-зряла, с придобит по-голям опит, с видими „wow“ – кампании (които сега работим „в тайнотo“ в Media start). И след това да се „поява“.

Lifehack.bg е авторитетно място, препълнено с много информация и предизвикателства, които постоянно продължават да текат. Как успява Христо, идея си нямам!

Разбира се, че веднага приех! Разбира се, че съм изцяло искрена и открита в интервюто. Но осъзнах едно важно нещо:

Понякога да се „покажеш“ не е израз на гордост, а на скромност. Защото могат да те видят точно какъвто си и там, докъдето си стигнал. И се изисква препучване, дори прескачане на самия теб.

Защо ли? Просто е. Както споменавам в интервюто, задвижвам се силно от голяма картина. И, както е очевидно, още не живея в голямата картина. На път към нея съм. Всяка сутрин се събуждам с мисълта за нея и именно това ми помага да не се впримчвам в невъзможностите на реалността. Да представиш себе си в момент, в който все още не си в „голямата картина“, е смиряващо. Поне за мен.

Няма да пиша повече тук, но с удоволствие ви каня да прочетете интервюто ми ТУК!

Ще се радвам на обратна връзка и въпроси! 🙂