Когато реших да имам свой бизнес, се сблъсках с трудността на началото: изключително много задачи за безсрамно кратко време. Звучи ли ви познато? Сякаш всичко чакаше мен, аз не знаех откъде точно да го започна, в същото време изграждах система на работа за по-висока ефективност.
В тези нелеки моменти си задавах въпроса от заглавието на тези мои размишления: на какво се дължи ефективността – на постоянни упражнения или пък е вродена?
За всички е ясно – синдромът на днешното време е: ставаме все по-забързани, все по-натоварени и все по-малко ефективни. Уж вършим много неща (даваме си вид на заети), но свършваме малко неща (ефективността ни понякога е нулева).
Работим по цял ден, а накрая на деня няма почти нищо черно на бяло – някои от задачите са изпълнени наполовина, а други сме оставили за „утре” (а „утре” понякога не идва). И при мен често се случва така. Затова реших да адаптирам за вас някои истини от книгата на Питър Дракър „Ефективният ръководител”. Те много ми помогнаха и сега идеята за ефективност е много близка и приложима в ежедневието ми. Ясно е, че не всички ще трябва да ставаме ръководители на екипи, началници на отдели, мениджъри на компании…, но съм убедена, че тези истини ще ни помогнат в ежедневието. Тук се говори за ефективно водене, но ние спокойно, докато четем, можем да си зададем въпросите:
„Как да приложа този принцип днес?
Как да отделя важните от маловажние неща?
Как да взема решението, което ми предстои? ”.
Отговаряйки си на тези въпроси, може и да не станем най-великите лидери, но ще се научим как да управляваме ежедневието си; как да водим самите себе си. А не е ли това най-великото лидерство – да управляваш себе си? Ето какво разкрива Питър Дракър по темата:
За ефективността
Ако ефективността беше дарба, с която хората се раждат, също като родените с музикална дарба или с око за рисуване, ние щяхме да сме съвсем зле.
Знаем, че само нищожно малцинство са родени с големи дарби в тези области. Ако ефективността беше дарба, сегашната ни цивилизция би била силно уязвима, ако не и беззащитна.
Ако обаче ефективността може наистина да се научи, задаваме въпросите: „Какво наистина съдържа тя? Какво трябва да се изучи? Какъв вид да е обучението? Знание ли е тя – а знание човек усвоява в систематична форма и чрез концепции? Умение ли е, което човек изучава по чирашки? Или е практика, която се усвоява, като се повтарят едни и същи елементарни неща отново и отново?”
Скоро разбрах, че такова нещо като „ефективна личност” не съществува.
Ефективните ръководители, които съм наблюдавал, се различават по темперамент и способности, по това, което вършат и как го вършат. Различаваха се по личностни интереси, познания – фактически, в почти всичко, което отличава човешките същества едно от друго.
Практиките са изключително трудни, ако се прилагат.
Необходимо е те да се усвоят, както ние всички сме усвоявали таблицата за умножение. Това означава безкрайно повторение, докато 6х6=36 стане условен рефлекс и здраво внедрен навик. Практиките се научават като практикуваме и пак практикуваме.
Любче, и аз от известно време си задавам въпросът – “ Как да съм по-ефективна ? “
Виждам, че колкото повече се старая да върша нещата както трябва, толкова по-успешно и ефективно се справям 🙂 Практика, практика, практика …