Какво ще кажете, ако вашата житейска история е низ от редувания между провали и откази? Да, да! Правилно прочетохте. Не говорим за редувания между провали и успехи. Представете си следващите няколко години да са подредени така: провал-отказ-провал-отказ-провал-отказ… Точно такъв е бил животът на Уинстън Чърчил (1874-1965) – премиер на Великобритания за периода 1940-1945 и за втори път от 1951-1966.
Детството: ужасяващо възприемане от хората
В училище го мислят за бавноразвиващ се. Винаги завършва с най-ниския успех от целия клас. Баща му настоява да стане адвокат, но Чърчил не успява да завърши шести клас. Записва курсове по математика, за да успее да премине в по-горния клас. Нито Оксфорд, нито Кембридж отварят врати за него. Опитва да кандидатства и в армията. На приемния изпит се проваля и там. Този провал е два пъти. След усърдна подготовка и много учене, той опитва за трети път. Приемат го.
Кариера в армията
Постъпва в британската армия. През 1911 г. е назначен за министър на флотата. В следващите 4 години е на този пост. През 1915 г., по време на Първата световна война, Чърчил помага на сапьорите в неуспешна битка, която е позната като Френското бедствие. Чърчил поема отговорността и в резултат на това е понижен, неговите думи след това понижение са: „С мен е свършено“. Знаем обаче, че с него не е свършено, напротив. След края на Втората световна война той отново е избран за министър на флота и става член на военния кабинет. По време на войната, тогавашният премиер Чембърлейн подава оставка. Единственият претендент за мястото е Чърчил.
Извеждане до победа
С поста на премиер идва и основната отговорност за победоносния изход на Англия. И Чърчил го прави. Той извежда страната до победата. Управлението му обаче не е осеяно само с успехи. Той се сблъсква и със сериозни трудности. Той е спорна фигура за историците. Те не са сигурни дали успешното му управление би било също толкова успешно и в мирно време. Така или иначе, той става премиер за втори път.
Нобелова награда
Когато не се занимава с държавни дела, Чърчил пише книги за английската и световната история. Заради това, през 1953 г. печели Нобелова награда.
Днес го цитираме, учим се от него, използваме крилатите му мисли, за да се мотивираме. Но сякаш рядко се замисляме колко изстрадани ситуации стоят за всяка негова мисъл. И се питам: „Какво ли би се случило с историята, ако Чърчил липсваше от нея?“. А той щеше да липсва, само ако се беше отказал.
Какви уроци виждате за себе си тук? Споделете в коментарите, моля :)!
Уинстън Чърчил ми е бил винаги една от любимите исторически личности, така че ще ми е любопитно да прочета коментарите за него 🙂 Но точно защото го харесвам наистина (и то не само цитатите му, а по-скоро целият му живот) не мога да се въздържа и аз да не напиша нещо. Казват, че са му предоставили поста на министър-председател през Втората световна война, защото английските политици очаквали, че Англия ще загуби войната, а Чърчил бил… най-подходящият да се провали – и без това нямал кой знае каква репутация на успешен човек. А той взел, че мотивирал целият английски народ да се бори до победа! Не до последно, не до смърт, а до победа 🙂 Уникален пример за постоянство и вяра, който лично мен много ме вдъхновява.