По повод курса, който предстои през следващата седмица, искам да ви предизвиквам с едно единствено нещо: НЕ СПИРАЙТЕ НА ЧЕРВЕНО! :). Колкото и да е трудно, аз вярвам, че
Една врата не е толкова заключена врата, че да няма ключ за нея.
Винаги има решения. Винаги има изход. Винаги има път напред.
По този повод ви поздравявам с кратко „писание“, което избликна от мен в един от най-трудните ми моменти.
Воля, усилия, решения, избори, продължаване… болезнено е. Силите са си тръгнали неусетно. Няма останала и една глътка въздух. Хоризонтът се е скрил. Птиците над главата са се умълчали. Всеки звук достига деформиран. Няма пътека, която да води към изхода.
Какво се случва?
Настъпил е нов сезон, нов живот. Различното начало е трудно, болезнено, мъчително…
И точно тогава, точно в този момент животопроменящ е отговорът на въпроса:
Да се откажа или да продължа?
Критичният момент е настъпил. Когато натискът стане непосилен, явно случващото се придобива космически стойности. Голямото съпротивление се изправя срещу големите перспективи.И точно, когато съпротивлението стане непосилно, тогава е моментът да продължим… УСПЕХ!
Критичният момент е настъпил. Когато натискът стане непосилен, явно случващото се придобива космически стойности. Голямото съпротивление се изправя срещу големите перспективи.И точно, когато съпротивлението стане непосилно, тогава е моментът да продължим… УСПЕХ!
Така е Любче,
но трудното е да откриеш кога трябва да продължиш „дори и да боли“ и кога просто трябва да се откажеш? Не всяко нещо трябва да продължава на всяка цена. Понякога просто получаваме намеци, че това не е за нас 🙂