Едва ли има някой, който да не е чувал и виждал веригата за дрехи втора употреба Mania. Разговаряме със Севдалин Спасов – основател на Mania. Както ще преположите, ще обсъдим  бизнеса, дрехите и … уроците!

Защо започна бизнес точно с дрехи за втора употреба?

Понякога нещата стават случайно. Просто трябва да попаднеш в точното време на точното място. Честно казано, преди да започнем, не сме  правили ( говоря в множествено число, защото на времето започнахме двама) специално маркетингово проучване. Тогава думата „маркетинг” беше непозната за нас. Просто ни се стори, че от тази работа може да излезе някой лев. Така започнахме. Отворихме първия гараж, наречен „Магазин за дрехи на кг.“ Първоначалният ни капитал беше 500 германски марки J. Първата година беше много трудна, защото през зимата на Жан Виденов доларът достигна 3000 лв. Но после нещата тръгнаха! За две години гаражите ни станаха десетина.

Какъв е пътят от малко гаражно магазинче до огромна компания с десетки магазини и стотици работници?

Труден, но много приятен. С удоволствие бих го изживял пак. Младежкият ентусиазъм, който ни беше завладял тогава, е наистина страхотно преживяване. В началото мечтите и амбициите  вземаха връх; обръщах малко внимание на сметките, затова касата беше винаги празна. Но след това неволята ме научи да обръщам внимание на „неприятни“ неща като счетоводство, бюджетиране и целеполагане. Сега нещата могат да се прогнозират, но затова са по-скучни.

Как стигна до идеята за франчайз?

Отново неволята се прояви като учител. Бяхме открили повече от 25 магазина с над 300 човека персонал. В един хубав ден осъзнах, че нямам потенциал да ги управлявам. Към този момент се занимавахме с всички възможни проблеми (междуличностни дразги, кражби, скандали), но не и с основната ни дейност – търговията. Затова реших, че незабавно трябва да се промени из основи стратегията ни за развитие. И започнахме със франчайзинга. Тук лично искам да благодаря на Светльо Билярски от „Франчайзинг БГ“ и на неговия екип за незаменимата помощ, която ни оказаха при преструктурирането на системата. В момента имаме 40 магазина на франчайзинг и само един собствен.  Общият персонал в цялата верига наброява над 500 души.

Личното ми наблюдение показва, че много хора у нас са предубедени към този тип дрехи. Мислят си, че става въпрос за опърпани дрехи, от които пазаруват само бедни или възрастни хора. Започна ли да се изкоренява това разбиране от манталитета на младия българин? 

Въобще не мога да се съглася с това мнение. Няколко години подред (по наша поръчка) водещи маркетингови компании правят национални проучвания (ще ви прикача файл),  които показват съвсем различни резултати. Българинът с всяка изминала година става все по-разумен и прагматичен. Изследването от тази година, проведено от „Маркет линкс“,  показва, че близо 50% от българите открито заявяват, че са си купували дрехи втора употреба. Доходите на тези хора са около и над средните. По тези показатели започваме да приличаме на западните държави, защото там предразсъдъците отдавна не съществуват; хората мислят прагматично. Като пример мога да дам САЩ – там е най-големият пазар за употребявани дрехи. Има вериги с по над 2500 магазина, всеки с площ над 2000 кв.м. За повече информация виж www.goodwill.com   или www.savers.com.

А ти какви дрехи обичаш да носиш?

Удобни и модерни, включително втора употреба.

Бил си на едва 20 години, когато си отворил първия си магазин. Възможно ли е в сегашната обстановка в България други съвсем млади хора, без много финанси, да повторят този бизнес успех, независимо от сферата?

Днес определено е по-трудно. Особено с 500 марки няма как да стане. Но, ако един човек има добра идея и хора, които да я реализират, пари се намират. Сега има „бизнес ангели“ и други хора с възможности, които са готови да инвестират в добри идеи и хора с потенциал. Но всичко започва от идеята – мечтата…

Какви са най-основните съвети и напътствия, които би им дал?

Много да мечтаят и истински да искат да постигнат мечтата си. Да си съберат подходящ екип и да действат. Някой беше казал: „Трудностите са камъчетата край пътя към голямата цел“,

Как се печели доверието на българския клиент?

Трудно. За съжаление, през последните 20 години българският потребител доста си напати от некоректни търговци; стана доста мнителен и предпазлив. Затова е необходимо повече време, за да му спечелиш доверието. Трябва да си много внимателен като търговец, защото доверие лесно се губи. Особено напоследък в маркетинга „Една жена каза…“ е много силен канал за комуникация. Това трябва да накара търговците да бъдат още по-коректни и лоялни към своите клиенти.

Остава ли и до днес твоят бизнес най-голямото ти хоби и мечта?

Абсолютно. Аз нямам други хобита. Всеки божи ден идвам с огромно удоволствие на работа. Ако един ден това удоволствие секне, трябва да си намеря друго занимание. Дано този ден не дойде скоро. Аз обичам работата си!

Кои са основните принципи на твоята компания?

Това са мисията и ценностите.

Мисията е:

Нашите магазини да бъдат място, в което обикновените хора да се чувстват като у дома си – да се забавляват; срещу малко изхарчени пари да се почувстват необикновени.

Ценностите са:

ЛОЯЛНО И ЧЕСТНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ КЛИЕНТА;
КОРЕКТНО И УВАЖИТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СЛУЖИТЕЛЯ;
НЕПРЕСТАННО ДА СЕ УЧИМ И САМОУСЪВЪРШЕНСТВАМЕ;
СТРЕМЕЖ КЪМ ПРОМЯНА;
ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ ВЪВ ВСЯКО НАШЕ НАЧИНАНИЕ;
ДА РАБОТИМ В ЕКИП;
ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ;
В РЕЗУЛТАТ ОТ ПЪРВИТЕ СЕДЕМ – ПЕЧАЛБА.

Искам да отбележа, че това не са само думи, изписани по стените на офисите и магазините ни. Това са послания, които се спазват и ни водят в отношенията ни с клиентите и между нас самите.

По какви критерии избираш хората, които работят за теб?

Лоялността и позитивното отношение са водещи. За съжаление, първото можеш да го разбереш след години съвместна работа.

Мислиш ли, че ролята на добрия екип е най-важната част от една компания? Защо?

Хората стоят преди всичко. Не го казвам само защото така е прието да се казва. Казвам го от личния си опит. Ако имаш добър екип, всичко можеш да постигнеш. Ако нямаш подходящите хора, можеш да съсипеш и най-добрата идея.

За съжаление, напоследък в България е доста трудно с хората. Не че българинът е глупав или мързелив. Напротив! Образованието ни е посредствено, не произвежда „качествена продукция“. Лично имах възможност да се убедя в това, защото наскоро завърших висшето си образование. Няма абсолютно никаква връзка между теорията, която се изучава в университетите, и практиката в реалността. От липсата на тази връзка българският бизнес те- първа ще страда изключително много.

Кои са трите основни бизнес урока, които си научил от опита си до момента?

Много са, не мога да ги сведа до три. Някой ден ще напиша книга „Стоте урока на един предприемач…“ Шегувам се! :).

ИЗВЪН БИЗНЕСА: Кои са хобитата и разтоварващите дейности, с които се занимаваш?

Нямам хобита. Обичам да пътувам по света и да се радвам на децата си.