Някой да ви е казвал, че не ставате за бизнес? Че сте много млад или много възрастен; че сте прекалено беден или твърде богат; че нямате връзки или нямате способности?

Спокойно. Това се е случило и на „Чичкото с чикънчетата“ (както му казвах аз преди години). Инвеститорите смятат, че полковник Сандърс е твърде възрастен, за да започне бизнес. По онова време той е на 60 години. В него се заражда идея, която за врелите и кипелите в бизнеса изглежда налудничева. Не заради друго, а заради възрастта му.

Зад гърба си Сандърс има почетната титла „Полковникът от Кентъки“, дадена му от губернатора на Кентъки – Лафон. Сандърс измисля рецептата и започва да търси инвеститори. Целта му е голям бизнес. Но постоянно му отказват. След време той събира пари и започва да търси хора, които са съгласни да продават продуктите му. В рамките на две години той се среща с хиляди собственици на заведения с предложение да му дадат франчайз.

Само 6 ресторанта приемат предложението му. Но той не се отказва. През следващите 4 години той успява да продаде правата за рецептата си на още 200 партньора. В следващите 3 години, броят на партньорите му се увеличава тройно. 

Бизнесът се разраства и до 2008 г. са отворени 9 хиляди ресторанта в 86 държави. Тайната е в рецептите за сосове, които полковникът измисля. Така Сандърс се превръща в собственик на една от най-мащабните вериги ресторанти – KFC.

Чудех се… какво ли щеше да се случи, ако Сандър се беше отказал след първите си 20-тина представяния пред инвеститори? Ако се беше отказал на втората година? Ако се беше предал след като е спечелил първите си 20 партньора? Оставям отговорите на вас….