До тук се спряхме на няколко ключови момента, свързани с работата в екип:

• Какво е истинското съдържание на думата „екип“.

• Изграждането на силен екип е възможно чрез вдъхновена, целенасочена, здрава работа.

• Екипът определя облика на предприятието (организацията); влияе върху ценностната система в другите сфери на живота.

• При изграждането на екип да бъдем предпазливи, за да не попаднем в петте естествени „капана“, които биха забавили или унищожили виждането.

  

Прочети още:  Успешният екип – най-силното предимство пред конкуренцията!

Преди да разшифровам „капаните“, бързам да отбележа, че точните и красноречиви формулировки на всеки един от тях взех от книгата на Патрик Ленсиони „Петте основни слабости при работата в екип“. Примерите, които давам, и заключенията, до които стигам,  са изцяло от моята практика.

 Доверието: какво не е то?

Веднага си спомням жива ситуация от моя опит. Бях в една организация заедно с екип, обучен да действа като такъв. Отделихме доста време, докато изградим единна ценностна система във взаимоотношенията си. Достигнахме много добро ниво, защото всеки обичаше съответните ценности и искаше да бъде част от професионален екип, който действа безотказно по поставените задачи. В организацията имах точна и ясна цел: да сработя два екипа, да ги „смажа“ да действат като един. Хората от двата екипа не се познаваха, но бяха дошли да разгръщат възможностите си на едно и също поле. Бях поставила стратегия за опознаване от страна на моите хора с другия екип.

Но! Още щом пристигнахме в организацията, жената, която водеше другия екип, се опита да ни елиминира. Отиде при управителката (която беше ни поканила да помогнем като екип за съответната работа) и й наговори куп лъжи за нашия екип, без да ни познава. Една от лъжите беше, че сме от столицата и няма да можем да се справим с предварителната работа по подготовка на базата. Другата лъжа беше, че не контактуваме с тях, че ги гледаме отвисоко. За наша изненада управителката ѝ повярва.

Дойде при нас и с много недружелюбен тон ни укоряваше за всичко, което беше чула. Запазихме добро, спокойно отношение, защото имахме принцип: в ситуации, в които не сме виновни, да не се защитаваме, а да изслушаме спокойно. Ако заемем позиция на самозащита, това означава, че приемаме обвинението; че тези, които ни обвиняват, наистина са прави. Управителката се успокои, но й стана много неудобно, че се е доверила на думите на водачката на „екипа“ и дори се извини… Впоследствие дори ни похвалиха за извършената работа, но…

Какво тук не е доверие? Когато „предсказваш“ поведението на другите.

Тази жена „предсказа“, че няма да се справим, защото сме „софиянци“. Вероятно тя беше наблюдавала поведението на други хора от София в такава ситуация, а може би не, защото впоследствие открихме и други „клопки“… Попадането в едната „клопка“ отвеждаше двата екипа (призoвани да станат един) в друга. Това са последователни факти от една история с разрушителен край…

Не е доверие, когато кажеш: „Зная, че този колега ще избухне, когато му кажа, че не е коректен към отговорностите си“, а след това да отидеш директно при управителя и да наговориш лоши неща за него. Когато става дума за екип, това наистина не е поведение на доверие!

Доверието не е свързано с това, което „предвиждаш“ или знаеш за някого.
То е свързано единствено с уязвимост!

Доверието е основата на истинската екипна работа. Но в преобладаващите случаи членовете на екипа не са способни на уязвимост – не се разкриват един пред друг; липсва им искреност; не признават грешките, слабостите, тревогите си; страхуват се от възмездие и отхвърляне. Истината! Ако хората не се доверяват един на друг, не могат да бъдат екип, който ще постига резултати. Без доверие екипната работа е почти невъзможна.

Какво представлява доверието в контекста на изграждането на екипа?

То е увереност в сърцето на всеки един, че колегите му имат добро намерение, че няма причина той да се предпазва и да заема отбранителна позиция. Ако има доверие, хората не се чувстват зле при мисълта, че са уязвими един пред друг. Важно е членовете на екипа да станат уязвими един спрямо друг, но и уверени, че тази уязвимост няма да им навреди, като бъде използвана срещу тях.

Какво включва уязвимостта? Слабостите, недостатъците на личността, неточностите в уменията, грешките, търсенето на помощ от другите членове на екипа.

Ако хората се прикриват, за да не станат уязвими, настъпва притеснение, напрежение, тревога за личната безопасност.

Това изчерпва вниманието в работата, силата отслабва, ентусиазмът напълно е угасен. Те усещат товар по време на заседанията на екипите, затова не ги обичат. Не искат да поемат риска да помогнат на някого. Духът е нисък, уволненията – постоянни, текучеството – неизбежно.

Ето как изглеждат хората, в чийто екип липсва доверие:    

• Прикриват слабостите, грешките, провалите, страховете си.

• Дебнат се едни други (всеки тайно наблюдава другия), доносничат на управителя.

• Ласкателни са спрямо позициите над тях.

• Винаги има един-двама души (мними водачи, самозванци), които стоят близо до „управата“ и съзнателно й влияят; оформят негативно отношение към хората с по-големи способности от техните.

• Колебаят се да потърсят помощ или да осъществят обратна връзка.

• Нямат интерес към общия процес и отговорностите на другите от екипа.

• Не познават опита и уменията на другите, не го използват.

• Стигат до прибързани заключения относно уменията на колегите, не ги изясняват.

• Отмъстителни са, завистливи, злословещи.

• Намират причини да не прекарват време с останалите от екипа.

• Ненавиждат заседанията.

           А  хората, в чийто екип има доверие, изглеждат така:

• Признават слабостите и грешките си.

• Търсят помощ, осъществяват обратна връзка.

•  Приемат съвети за сферите, за които отговарят.

•  Преди да стигнат до негативни заключения, дават възможност на колегата си да се защити; опитват се да го разберат.

• Поемат риска да помагат на другите.

• Оценяват уменията на колегите си, прилагат опита им.

• Знаят целите на екипа, инвестират време, енергия, откривателство в тях.

• Извиняват се и приемат извинение, без да се колебаят.

• Обичат да прекарват време с колегите си.

• Очакват с нетърпение заседанията.

Какъв екип искаш да изградиш? От хора, които казват „внимавай с началника“, „не показвай, че ти е трудно да се справиш“…, или от онези, които не се страхуват да бъдат уязвими – не се притесняват един от друг; признават грешките си; търсят помощ, когато не могат да се справят;  извиняват се за грубостта си; признават силните страни на другите, имат реалистична представа за уменията и отговорностите си в екипа?

Преди да вземеш решение, добре е да помислиш за последиците…

И още нещо… иска се кураж! За да се изгради истинско доверие, членовете на екипа, заедно с техния лидер, трябва да поемат рискове без гаранция за успех. Нужно е да са уязвими, без да знаят дали другите ще ги уважат и ще им отвърнат с уязвимост…

ПИТАМЕ:
Вие какви опитности имате относно работата си в екип?
С какви трудности се сблъсквате?
Имате ли проблем с доверието?

Автор: Мая Колева

Мая Колева има сериозен опит в изграждането на екипи в дългосрочен план. Тя е ментор, редактор, и обучител. Редактира книги, статии, текстове за уеб страници, за социални медии. Провежда индивидуални обучения с хора, които искат да постигнат лични или професионални цели.

Един от основните похвати, които използва, за да изгражда здрави екипи, е вдъхновението. Вдъхновена е за живота и за хората. Успява да вдъхнови и екипите да постигат високи цели. Друга силна стратегия е индивидуалният подход, който прилага към всеки проблем, като се съобразява със свободната воля на човека. Убедена е, че добрата екипна работа е нужна навсякъде: в семейството, в бизнеса, във взаимоотношенията.