Ще ви разкажа за преживяването, което предизвика у мен смях със сълзи. Бях част от невероятно „customer experience“ приключение. Това е термин в маркетинга, който включва преживяванията, които клиентът има, когато се докосне до вашите продукти и услуги – какви са впечатленията, които оставяте у него, с какво усещане го изпращате; като цяло – как се чувства той от „допира“ си с вас. Много грубо на български можем да го наречем „потребителско преживяване“. Точно такова преживяване имах преди няколко дена – незабравимо, комично, емоционално и запомнящо се!
И така… Намираме се в Кюстендил – уикенд, който включваше много емоции и приятна компания. Искахме да избягаме от жегата и да се освежим с хубаво кафе и панорамни планински гледки. Именно затова избирахме мястото, където ще седнем, според гледката. Спряхме се на този изглед:
Тъкмо беше валяло. Настанихме се на полумокрите от дъжда столове в едно заведение. Докато коментирахме красивата природа, се появи човекът, който трябваше да ни обслужи. Подаде ни меню и си замина. Разбира се, започнахме да разглеждаме и да си избираме какво да си поръчаме. След няколко минутки той дойде с химикал в ръка и шоуто започна.
Когато си поръчахме капучино, той съвсем нормално каза: „Няма капучино, защото няма мляко“. Някой го попита какво кафе предлагат, а отговорът беше: „Ей, вече е крайно време да науча как се казва кафето, защото често ме питат.“
Докато се ориентираме в обстановката, изглеждахме ето така: леко притеснеснено, на границата между трагедията и комедията.
По време на този несмислен разговор поискахме да вземем нещо сладко (като се надявахме, че поне това ще стане лесно :)). Когато човекът разбра, че влизаме вътре, за да си изберем нещичко, изстреля думите: „Не бързайте, защото аз обслужвам и бара вътре, изчакайте ме!“. В крайна сметка вафла имаше – на скромната цена от 80 ст.
Разбира се, на шега го попитахме: „А случайно да отговаряте и за басейна?“. Той спокойно отговори: „Разбира се“. Ето такива бяха спонтанните ни рекции, когато слушахме, виждахме и „преживявахме“ (потребителски) всичко това:
Фреш – мечта
Поръчката за фреш от моркови се проведе на три етапа. Звучеше така:
-Имате ли фреш от моркови?
– Мисля, че трябва да има.
Сцена 2 (5 мин. по-късно):
– Какво стана? Има ли моркови?
– Приблизително.
Сцена 3 (много по-късно):
– Какво стана с фреша?
– Оказа се, че нямаме моркови. Искате ли от мандарини?
– Добре.
През това време бяхме разбрали, че има кафе, има и сметана. Еврика! С нетърпение очакваме доставката, но тя не идваше и не идваше… Можете ли да се досетите за причината…? Очаквахме да донесат мляко от друг близък хотел. Вижте какво уважение :). И в крайна сметка имахме кафе…
Още крилати фрази, които предизвикаха бурни реакции:
„Тук по принцип така свършват нещата, ама никой не им обръща внимание.“
„Вие защо изобщо сте дошли тук?“
Е, това ако не се казва „потребителско преживяване“, какво друго? Бих отишла пак, но този път с видео камера :).
Предизвикателството ми към вас е да открием заедно бизнес уроците, които можем да научим от тази смехотворно-трагикомична безхаберна ситуация :).
Имали ли сте подобни преживявания?
Снимки: Христо Нейчев
“Вие защо изобщо сте дошли тук?” Ето тук е разковничето! 😀 Защо му разваляте рахатлъка на човека?
Но като чета написаното едва ли Ви е било скучно? Трагикомично май е точната дума 🙂
Бизнес „урок“ №1 Клиента НЕ Е важен, важно е да е отворен комплекса и да се изживяваш като бизнесмен.
О, за скука не може и да се говори 🙂
Направо бомбастична трагикомедия. Сигурно ви е било и забавно от една страна, въпреки отрицателния привкус. Понякога е добре да се види как да НЕ се правят нещата. Жалко е, че съществуват много такива „бизнесмени“.