Напоследък се улових, че доста често мисля за отказването. Интересен ми е процесът, през който човек преминава, за да стигне до момента на отказване от „нещото“, за което е мечтал, в което е вложил времето си, за което е гарантирал с името си…

От известно време на Desktop-a ми стои тази мисъл:

Ако все пак сте решили да се отказвате, не очаквайте от мен да ви мотивирам да не го правите. Просто ще ви предложа няколко „цедки“, с които да се проверите дали наистина искате да се откажете. Изпитани са. Научих ги именно от „онези“ моменти, в които усещаш, че силата ти е на изчерпване, а в същото време нищо не се случва, или не – по-скоро се случва постоянно „нищото“. (Много думи в кавички станаха, но тези вътрешни състояния без кавички едва ли биха могли да се обяснят…)

След голямата еуфория от идеята, настъпват онези практични моменти, в които ясно осъзнаваш, че идеята е по-голяма от теб: не можеш да я осъществиш сам – нямаш парите, нямаш съмишленици, нямаш конкретните стъпки, нямаш… почти нищо.

Познато, нали? Еуфорията изгасва бавно и в крайна сметка остават въпросите: Какво ми трябва, за да реализирам хрумката си? Как да намеря правилните хора, с които да работя? Как да създам наистина качествено „прозиведение“? Как да открия хората, които ще искат да купят това, което предлагам? Как…?

Преди да се откажеш напълно, върни се пет стъпки назад и пробвай тези няколко практики. А след това решавай.

1. Позиция: СТОП

Понякога е нужно да застинеш за малко, за да видиш по-голямата картина. Дори това да се случи и за един ден.  Дълбокото въвличане в идеята изкривява реалността. Със сигурност действителността не е точно такава, каквато я виждаш. Спри и я погледни отстрани. Позиция СТОП ще те дистанцира малко и вероятно ще промени погледа ти за кратко време. Няма смисъл да си напомняме, че не сме машини (въпреки че в днешно време е комплимент да чуеш: „Ей, машина си!“ :)). Точно затова имаме склонността да се въвличаме твърде много и също толкова рязко да се отказваме.

2. Дестинация: ПОЧИВКА

О, да не ти говоря за почивка ли? Ще, ще! Основна причина, поради която често си мислим за отказване, е преумората. Колкото и да си харесваш идеята, бизнеса, задачите; колкото и да ти е забавно, непрестанният работен цикъл ще те доведе до пълно зацикляне: липса на идеи, липса на мотивация, липса на радост от работата. След това ще ти стане скучно и безразлично. А тези състояния ще се превърнат в твърде основателна причина да се откажеш. Познавам хора, които са го правили. Затова, отдели един – два дена, или цяла седмица, за да се откъснеш от ежедневния кръговрат и да отделиш време за себе си. И помни: светът няма да се срути, ако теб те няма за малко!

3. Мисия: намери ЧОВЕКА

Само че не кой да е човек. А този, който наистина може да ти съдейства да видиш нещата отстрани; да ти даде неговата гледна точка за ситуацията и да ти помогне с експертно мнение. Не е нужно това да е експерт от световна величина. Достатъчно е да е някой, който знае повече от теб и е напреднал в неговата област.  Това може да е бизнес партньор, приятел, роднина, лидер на мнение в твоя бранш. Важно е да имаш доверие на този човек, че той ще е докрай честен с теб. Ако не се сещаш в момента за такъв, започни да го търсиш. Мрежата е много добро място да научаваш за събития от твоя бранш, на които да ходиш. Там може да търсиш и различни личности, които подкрепят стартиращите бизнеси, да проследиш какво точно правят, да прецениш дали ти харесват като хора и да поискаш среща с тях. Не е страшно :)!

Да откриеш експерт, с когото можеш да си говориш в неформална обстановка, е изключително богатство. От една страна – може да видиш, че си на правилния път, от друга – да коригираш основни грешки, които допускаш в работата си, от трета – да разбереш дали наистина „ставаш“ за конкретния бизнес.

4. Състояние: РАВНОСМЕТКА

Нали знаеш тази мисъл: „Най-постоянното нещо е промяната“? Е, да, но, когато сме забили глави в отчаянието, едва ли виждаме нуждата от промяна. Затова е важно да си направиш честна равносметка. Възможно е стъпките, които предприемаш за бизнеса си сега, да са остарели и неефективни, защото ги съобразяваш със стара информация. Следващите няколко въпроса ще ти помогнат да спреш, да помислиш и да оцениш реално ефективността си:

С какво разполагам  в момента? Къде искам да стигна? Какво е състоянието на пазара в моя бранш в момента? Какво мога да дам с услугите, които предлагам? Кои са проблемите, които искам да реша с бизнеса си? Има ли още нещо, което не е направено? Какви нови възможности са възникнали?

Въпроси от този тип ще ти помогнат да откриеш дали желанието ти да се откажеш е плод на емоция или е реално обосновано.

5. Посока: ПРОМЯНА

Когато разбереш кое точно не е наред, идва успокоение. Сега вече няма сянка, която те преследва, а материализиран проблем, който чака да бъде разрешен. Но, ако няма план за действие, няма да има и резултати. Не се колебай да действаш и да бъдеш генератор на промяна!

Накрая искам да ви припомня една известна мисъл

В момента, в който се чудиш дали да се откажеш, сети се за причината, поради която не си се отказал до момента! 

Да не те отказвам сега, но пък понякога най-доброто решение е да се откажеш :). Не мисля, че фразата „никога не се отказвай“ важи за всички случаи при всички обстоятелства. Често, когато затвориш една възможност, идват много други. При други обстоятелства пък е добре да затвориш хиляди възможности и да се посветиш на една. Все пак, решението ще дойде… само не се отказвай да го търсиш ;)!

Вие как проверявате дали е дошло времето да се откажете? Очаквам да споделите в коментарите по-долу!