Който ме познава, знае – около мен се случват много неща в различни посоки. Постоянно гледам календара. Без него не мога да се движа, защото записвам всичко (ама всичко!) в него и така освобождавам ума си да не се напряга да мисли кое е следващото нещо, което трябва да свърша. Просто поглеждам и… хоп! Задачката е там.

Отделно имам няколко планера, с различни цели, които използвам ежедневно. И, не – не ми пречат. Помагат ми и то безгранично много. А точно в момента бюрото ми изглежда ето така:

Това е към момента, в който творя тази публикация. Липсва още един тефтер на малки квадратчета, който е разделен на 5 секции и там вписвам различни видове неща.

Моята история с планирането 

Толкова много системи за планиране съм пробвала, че сякаш открих своя начин. 1 година изкарах само с дигитални календари, бележки и планери – без да напиша нито 1 дума на лист! Тогава много ползвах мисловни карти, чертежи и диаграми, но само и единствено на компютър и мобилни устройства. И знаете ли какво открих?

Дигиталното планиране за мен сработи повече от добре. Но само за момента на съответната кампания или на определения проект.

Няколко месеца по-късно тотално забравям какво съм записвала и къде. Да, нормално е, защото в мозъка постъпва нова, по-актуална информация, и той по някакъв начин изтрива старата (складира я, по-скоро). Но за мен не беше просто забравяне. Чувствах се по-скоро в лек хаос, когато започна да ровя по папки, документи, софтуери и какво ли още не.

Когато забелязах това, веднага започнах да  пиша отново и на ръка. Взех си един календар-тефтер в размер А4 (много удобен!), в който имаше достатъчно място да вписвам основните неща за деня и така да стоя фокусирана. Продължих с всичко дигитално, но включих и добрите стари листи, моливи и химикали. Мисля, че съумях да съчетая много добре дигитален и аналогов свят и се чувствах много комфортно. До момента, в който имах до около 20 задачи за целия ден.

Дойде обаче друг период, в който клиентите и кампаниите рязко се увеличиха и около една малка стъпка циркулираха между 20 и 30 задачи. В един момент имах чувството, че задачите ме заливат и не свършват. Постоянно извират. От този момент сякаш започнах да приемам всичко, което се зададе в ежедневието ми, като задача. Дори разговорите с приятели. И тях си вписвах в бизнес календара. Целта ми беше просто да ги „вмъкна“ някъде в това торнадо от крещящи списъци.

На този етап много ползвах мисловните карти и по-специално софтуера Mindmeister. Ползвам го и сега, но с малко по-различна функция. Тогава създавах една мисловна карта за месеца и вписвах всички проекти. Към всеки проект правех клонове и вече задачите можеха да се „разможават“ съвсем спокойно там :>. Нямаше свършване, казвам ви!

Толкова много ме натоварваше като поглеждах една безкрайна мисловна карта, пълна само със задачи, че се чувствах безсилна и, въпреки шопската поговорка от прабаба ми „очи плашат, ръце отървават“, на мен ми идваше да заплача.

И ето – реших го! Преминавам САМО на ръчни списъци. Поне на един лист не мога да пиша безкрай (както в софтуера с мисловните карти). Разбира се, продължих да си рисувам мисловни карти; да си правя диаграми; да създавам списъци, но всичко това само на ръка. (Хоп, не точно! Продължих да си ползвам Google календара, но него дори не го броя, защото той е като част от мен ;D.)

За себе си вече зная, че трябва да превърна планирането в игра

Писането на ръка ме отведе към много много методи, които ми бяха доста полезни, един от тях е Bullet journal (потърсете го в Гугъл). Вече бях открила, че тефтерите на точки са моето нещо. И този журнал ми даде безброй идеи как да организирам точките и да ги предизвикам да работят за мен :). Там можете да направите всичко. Ако ви се рисува – да рисувате, ако ви се чертае – да чертаете. Ако искате да е възможно най-семпло – такова да е. И се започна едно творене при мен. Открих обаче, че, докато работя и планирам, всъщност си почивам.

Сега планирането е едно от любимите ми занимания.

Един ден, докато разучавах системите на Bullet Journal, съвсем случайно попаднах на Slice Planner. И какво да видя: един тефтер на точки, в който има разчертан аналогов часовник, който може да се сканира и да се синхронизира с дигитален календар. Не, не. Я пак? Изгледах всичко налично в интернет. Оказа се, че това е един стартъп, който е събрал средства от Kickastarter и сега развива тази иновативна идея.

Както се досещате, поръчах си го. Ама веднага. Имах чувството, че този планер събира абсолютно всичко, което съм търсила до сега: да пиша, но и да рисувам; да е много визуално, но пък и да е дигитално; да имам свободата да не съм ограничена от дати и часове, а да мога сама да си ги нанасям. И сега съм точно до тук. Тествам как Slice планерът ще проработи за мен.

А ето и видеото, в което го разопаковам, тествам и споделям първите си впечатления:

Разказвам ви всичко това, защото имам смелостта да кажа, че през последните 10-тина години тествах изключително много системи за дневно планиране.

Искате ли да направя по-подробни видеа, в които да ви разкажа за различните системи на планиране, които съм използвала? Ще ви ги покажа, ще ви кажа точно как съм ги използвала и ще споделя искрени впечатления – кое е проработило и кое не е проработило за мен. Ако искате, пишете ми – или в коментарите тук, или в коментарите под видеото в Youtube. И ще се задействам – обещавам! 🙂