Николай Герджиков, Startup@Благоевград

Николай Герджиков е студент последна година в Американския университет в Благоевград. Специалността му е „Бизнес администрация и икономика“. Има няколко бизнес идеи, които е оставил на пауза заради организирането на StartUP Благоевград. Именно това събитие е поводът да водим този разговор. Николай Герджиков е човек, който познава принципите на бизнеса и иска да бъде проводник, чрез който много хора да се запалят по предприемачеството. Начинът, по който говори, е завладяващ. Смята, че формата „вие“ в българския език трябва да отпадне, затова задължително говорим на „ти“, въпреки че се „срещаме“ за първи път във видео-връзка по скайп.

Как се запали по предприемачеството?

Винаги съм имал мечта да си имам собствен бизнес. Може би това е наследство от баща ми, защото той е предприемач. Започнах да уча бизнес, защото имах очакването, че в университета ще попадна в среда, която практично ще ме научи как се прави бизнес. За съжаление, въпреки че учим много за бизнес, а и Американският университет е елитно място, не получих това, което очаквах. В началото имах амбиции да организирам лекции за предприемачи, проведох няколко лекции с предприемачи в университета. Но исках да направя нещо още по-голямо.

Как започна всичко със Startup Благоевград?

През 2009-та един приятел ми спомена за конференция StartUP в София  и реших да отида. В момента, в който влязох и започнах да слушам, имах чувството, че не съм бил толкова щастлив през целия си живот! Още когато излезе първият предприемач, просто знаех, че точно това трябва да правя. Но не предприемах нищо, докато през май 2011-та не отидох на Startup в Пловдив.

Тогава си бях наумил да се запозная с всички, които са се събрали,  и да намеря екип, с който да направим StartUP в Благоевград. Като се прибрах от Пловдив, веднага събрах няколко приятели, разказах им за идеята и те много я харесаха. След това отидохме в София, запознахме се с екипа на StartUP и взехме лиценз. Тогава се събрахме екип от 6 души, а в момента сме 12. Така започна всичко. В последните 4 месеца работихме  усилено. Успяхме да привлечем 14 от най-успелите предприемачи в България, а също и доста стабилни спонсори.

Наистина ли събитието се организиара само от добровлци?

Да, напълно. Всеки от нас работи безплатно, защото искаме да направим нещо в Благоевград, което досега не е правено.

Как решихте таксата да е толкова ниска?

Имаше доста разногласия по този въпрос. По принцип стартъп събитията винаги имат добри спонсори. И ние имаме. Но не това е причината да направим таксата ниска. Причината е, че правим това събитие за пръв път тук и, че жизненият стандарт в Благоевград е много нисък. Цените на билетите ще покрият само кетъринга.

Нашата цел е да изградим екосреда, която да насърчи предприемачеството. Искаме да направим нещо, което ще промени живота на хората. Ще е срамота, ако някой заради 5-10 лева се откаже от това. В момента цената за студентите от университета е само 10 лева, защото те ни помогнаха много. За всички останали студенти е 20 лева.

Ще има и превод от български на английски в реално време. Това отделно перо на спонсорство ли е?

Студентското Правителство на АУБ ни спонсорира с достатъчно средства, за да осигурим професионален превод в ефир на всички чуждестранни студенти. В Американския университет има студенти от над 30 държави, като повечето са от бивши комунистически републики. Оказа се, че и те имат като нашите виждания за живота. Повечето от тях, точно като българските момчета и момичета, искат да живеят на Запад. Оказа се, че не сме толкова различни, затова реших, че ще е срамота, ако това събитие няма да е достъпно за тях. Затова дадохме всичко от себе си да намерим финансиране, за да преведем конференцията на английски език. 

Какви са ползите от бизнес събитията?

Винаги ще има хора, които ще 0бикалят с години, ще ходят на конференции и ще ги е страх да започнат, но рано или късно, времето, в което човек узрява, идва. Мисля, че е изключително важно хората да се образоват, въпреки че ги е страх да действат. По-добре е да имаш образвани страхливци, отколкото глупави такива.

Какви са личните ти мотиви да организираш това събитие?

Първата ми мечта е да се запозная с много успели хора, а втората – да направя нещо, което да насърчи икономическото развитие и да подобри положението в България.

Когато бях малък, много ми правеше впечатление как всички около мен са негативни. Оплакваха се как нямат пари; как са малки заплатите им; как шефът е лош и животът е скапан. Винаги съм се чудил защо има държави, които успяват, а ние не. Даже сами обичаме да говорим по следния начин: „В България това не става, другото не може…“. Не бях готов да приема този негативизъм.  

На езда - Разлог

Може би отново съм наследил това от баща си, защото той ме учеше да задавам много въпроси, а не да приемам на готово отговорите. Дойдох тук, в университета, започнах да уча икономика, изчетох много литература. В един момент разбрах каква е сериозната причината, заради която другите държави се развиват добре икономически:

високият процент предприемачи на глава на населението. 

Изчетох книги за Израел – икономическото чудо; за Силиконовата долина, за Германия – как се възстановява след войната, за скандинавксите държави. Убедих се, че в тези държави има огромен брой предприемачи.

Спомних си и първия ми урок по икономика, който беше за свойствата на парите. Едно от свойствата е, че парите са инструмент  за трансфериране на стойност. Затова ги възприемаме като нещо, с което можем да купуваме.20 лева не са 20 лева. Това са 20 единици стойност, за които някой друг има дълбокото вярване, че може да си купи нещо с тях.Когато си спомних този първи урок от икономиката, си зададох въпроса:

Кой всъщност създава стойността? Ако нямаме пари в България, не е ли логично да си задаваме въпроса кой е създал стойността? Този ред на мисли се върза много добре с идеята за предприемачеството.

Всяко едно изобретение е измислено от предприемачи и е въведено в експлоатация. Осъзнах, че всичко, което е стигнало до мен в ежедневието ми, е измислено от предприемаческия дух: плочките, на които стъпвам вкъщи, кофичката на киселото мляко, лаптопа, на който работя.

Любимият ми пример за иновативно предприемачесто от миналото е хладилникът. Хората в 19. век са се смеели на такива смели предприемачи, които са казвали, че ще измислят кутия, която ще може да задържа продуктите с ниска температура и да произвежда лед. Тогава е имало търговци, които са продавали лед. Карали са го с каруците от планините. Само богатите са можели да си го позволят. И ето как една идея е променила всички хора. 

Кои са трите урока по бизнес, които си научил от опита си до момента?

Първо, всички хора се взимат насериозно – повече от колкото трябва. Хората имат много силно изявено желание да се самонаказват. Важно е да се забавляваш, без значение какво правиш. Въпреки, че звучи банално, ще го кажа: не е важно дали си богат или беден, важно е да си щастлив. Аз се уча на това в момента. Когато ти е хубаво и работата ти върви по-добре, и спиш по-малко, и хората те обичат повече, и ти идват по-добри бизнес идеи…

Ето, аз в момента съм беден, нямам пари, но ми е много хубаво!

Второ, не се отказвай! Томас Едисон е направил хиляди опити, преди да измисли крушката и е търсил къде ли не да открие необходимите елементи и не се е отказал. Хора, които не се отказват от първия път, успяват. Хенри Форд не е успял от първия път. Няколко пъти е бил пред фалит, но е вярвал в себе си и е бил постоянен. Да си постоянен е най-важното.

Любимият ми пример за постоянство е г-н Хонда. През Втората световна война американците три пъти му взривяват фабриката. След като свършва войната, става земетресение в Япония и фабриката му се сравнява със земята. Тогава той пише хиляди писма до всички велопрозиводители в Япония, като моли за парична помощ, за да възстанови фабриката си за малки мотоциклети. Много от тях му отговарят и той успява. Човек, който съдбата е сринала 4-5 пъти, успява да се вдигне и да направи една от най-големите компании в света. 

Трето, това е урокът от Стив Джобс на лекцията, която изнася пред студентите в Станфорд. Той я завършва със следните думи: Stay hungry, stay foolish. Трябва винаги да сме любопитни и да научаваме нови неща. Противно на разбиранията в училище, хората учат много бързо. Нещата, които ни се случват, ги научаваме веднага, но проблемът е, че научаваме много глупости, които после ни пречат да се развиваме.

Какво е посланието ти към читателите на блога?

Няма смисъл от много мислене. Ако имате някаква идея, започвайте. Най-вероятно ще се провалите, но ще научите много.  Ако се чудите какво да започнете, посетете някои от събитията за започване на бизнеси – StartUP, Start it smart…

След ходене по такива събития, мотивацията нараства, защото може да видите точно същите хора, с които сте стояли заедно, че са успяли и са напред. Това е много хубавото на StartUP конференцята, че дава личен пример. Има шофьори на таксита, товарачи по гарите, на които изведнъж им писва и се взимат в ръце, започват да си развиат идеите и постигат неща, които изглеждат невъзможни. В повечето случаи бъдещето изглежда невъзможно. След 5 години всички бизнес модели ще са грешни. Например, за нашето поколение – между 20 и 30 годишните, няма да има пътувания за срещи, ще се срещаме в скайп, както правим ние в момента с това интервю. Тепърва още 1 милиард хора ще влязат в Интернет. Има необятни възможности за развитие онлайн, затова ми се струва, че в близкото бъдеще няма да има значение къде ще живееш, важното ще бъде да имаш компютър.

Ще е срамота, ако изпуснем всички тези възможности!

ИЗВЪН БИЗНЕСА

Николай обича да чете, да научава полезни неща. Счита, че няма време за губене. Обича да се занимава с неща, които помагат на хората. Едно от най-големите му хобита в последните 4 години са мюзикълите. Студентите от Американския университет в Благоевград са първите, които организират мюзикъли по лицензи на Бродуей. Там Николай се изявява като съорганизатор и помощник с техническата поддръжка. Не очаквайте да го видите на сцената, но със сигурност ще е зад нея :).

За събитието StartUP@Благоевград, прочетете тук!

ОЩЕ интервюта ОТ ОПИТА прочетете ТУК!