Започвам с настройката да не редактирам тази статия. Ще я видите в първоначалния вид, в който съм я написала. Тази история не съм я разказвала. Може би, защото не съм я осъзнавала толкова ясно, колкото в последните няколко седмици.

От едната страна на монетата: Когато мен ме търсят

Днес, повече от всякога, получавам имейли и обаждания от хора, които искат да работят с МЕН. Опитвам се да им продам марката, в която през последните 7 години вложих живота си. Буквално. Те търсят името Любомира Любенова, а аз започвам да им говоря за бранда Media Start. Изслушват ме внимателно, привидно заинтересовано. Изчакват края на моите излеяния и накрая ме питат: „А може ли да ми разкажеш нещо за ТЕБ?“. Какво? За мен ли? Че нали сме на бизнес среща? Професионално ли е да говоря за себе си? Задавам си всички тези въпроси на ум.

Започвам аз… да ги просвещавам за творческия ми път, за това как първо съм била журналист, пък през какви перипетии съм минала, после как съм се насочила към маркетинга и как естествено фокусът ми се е стеснил към онлайн маркетинга. А после пък как съм съчетала предишния си опит с видео продукции и сегашната си маркетингова ориентация и то – взело, че се получило „видео маркетинг“. И как една нощ, към 3 мисля беше, съм започнала да търся в Google съчетанието „видео маркетинг“, как не съм го намерила на български и как… съм го потърсила на английски и … „О!НЕБЕСА!“, ама то съществувало! Как това се превърна в моята творческа кауза и как много искам българският пазар да прегърне тази идея и да я внедри като нещо нормално в комуникациите си. Така де. Това е накратко.

И след тази история съм наета. Платено ми е. Искат ме. Ама искат мен. Без значение, че ще получат фактура от Media Start. Всъщност, няма много значение от къде идва фактурата. Важното е името (в случая аз) да е налично. Не някой изпратен. И не назначен. Това са факти. Не разсъждения. Не тенденции.

И понеже аз искам Media Start да се знае, тръгвам срещу течението. И си казвам: „Те търсят мен, ама аз ще им кажа за Media Start“. Е, казвам им. Ама те искат пак мен. В около 80% от случаите е така. А това е доста солидна цифра. Реших да се примиря с фактите и да ги приема. Трябваше да се примиря и с уроците, които ми преподадоха тези факти:

Моето име е по-важно от марката, която градя. 

Съвременният маркетинг е основан на личности. Ако не беше така, социалните мрежи щяха да са напълно безполезни. Сега, ако искаш да работиш с някого, го проучваш навсякъде: блог, Facebook, Instagram, Youtube, Snapchat… и къде ли не! Започваш да го следиш. Допада ти. Харесва ти начинът, по който се изразява; това, което излъчва; снимките, които публикува. И после разбираш, че имал фирма. Че бил маркетолог. Че се занимавал с видео маркетинг… а, и че имало Media Start (а след 15 мин. се питаш: „Какво беше? Start Media? Media STAR?“. Без значение…

Един бизнес днес го има, утре го няма. Но името в паспорта ти остава. 

И е важно с какво е наситено името ти. Как са те запомнили. Какво впечатление си направил. Така името става марка, която остава, докато си жив. А и след това. По пътя си може да минеш през много компании (твои и чужди), през много кампании (твои и чужди), но името е това, което остава винаги с теб. То те преследва. То е печатът ти. То си ти.

От другата страна на монетата: Когато аз търся някого

Важно е за мен кой стои зад идеята. Кой е източникът на услугата. Когато търся услуга, обикновено стигам до момента, в който искам да зная име. След като разбера името, естественият ход е да го проуча в Интернет – да видя какво публикува; какви коментари оставя; как присъства в пространството.

Разбира се, не очаквайте да издам всичко, което правя, когато търся някого, с когото искам да работя ;)! Но схванахте посоката.

Ползите да изграждаш личната си марка, които работят безотказно за мен

Има ли нужда да пиша за това? Наистина ли? 🙂

Ама… наистина?

Добре, ето няколко от най-силните ползи, които съм открила:

 Можеш да поемаш отговорност. Изграждането на лична марка те поставя в условията на поемане на пълна отговорност за нещата, които казваш или правиш. Това води до зрялост, до сила и до баланс на емоциите и думите.

 Ставаш режисьор. Да планираш как сътвориш и да изградиш личната си марка, те прави автоматично режисьор на събитията от живота ти. Вече не зависиш от думата на работодател. Ти сам градиш темпото, пътя, знаците, дестинациите.

 Изграждаш доверие. Трябва да направиш това за клиентите си, което си обещал, че ще направиш. Това гради взаимоотношения, основани на доверие.

 Разгръщаш потенциала си. Твоят потенциал е твоето скрито оръжие. Винаги можеш да изненадаш с нещо неочкавано; да провокираш; да предизвикаш. Имаш свободата да направиш точно това, което поискаш. Когато го поискаш.

 Оставяш отпечатък. Това е най-голямата мотивация за изграждане на лична марка – да усееш да изградиш собствен стил (във всяко отношение) и почерк, който да бъде разпознаваем.

Има и още много! Безброй много! Ето защо постоянно споделям опита си за изграждане на лична марка чрез видео съдържание. Видеото има сила, която не подозираме, докато не започнем да използваме.