Креативността не е начин на мислене, тя е начин на живот!Катя Антонова е живото доказателство за това. Тя е част от издателство “Рибка“, което оцветява печатния пазар с книги за деца. Тя посвещава кариерата и живота си на изкуството. То е двигателят на нейния свят и на света изобщо.
Катя е майка на четири деца, които са извор на нейното вдъхновение и мотивация. Тя е млад човек, който с лекота и ентусиазъм приспособява работата си към общото благо и личното удоволствие.
Ако искате да научите повече за колоритната й личност, прочетете нашето интервю с нея.
Разкажете ни как започнахте да се занимавате с издателска дейност. Защо именно детски книжки?
Решихме да се занимаваме с издаване на детски книжки, когато осъзнахме дефицита им в българските книжарници. На пръсти се броят стойностните съвременни книги за деца. И ние, естествено, ги имаме всичките – просто няма какво да предложим на собствените си деца. Цикламената каша, която залива рафтовете на книжарниците, не само не съдържа хубави книги, а доказва, че и тази творческа форма може да бъде сериозно опорочена. Същевременно по света непрекъснато излизат нови и нови детски книги на млади автори. Книги, които те карат да мечтаеш, да фантазираш; провокират, създават усещането, че държиш в ръцете си истински предмет на изкуството.
Една позната беше казала, че в чужбина почти всичко в книжарниците й харесва, а в България – почти нищо. „Не е честно!“ – смятаме ние! „Не е честно децата ни да са лишени от прекрасните съвременни детски книги!“ Затова решихме да ги издаваме.
КАНИМ ВИ:
Кое вдъхновява сюжетите в книгите Ви? Какви са посланията, които искате да предадете чрез тях?
Децата ме вдъхновяват – техният свят е толкова чуден! Може да звучи като клише, но те са по-хубавата чест от човечеството. Не искам да предавам никакви послания. Искам да ги забавлявам, да ги провокирам – да ги накарам да задават въпроси, да мислят и да ползват прекрасното си въображение.
Трудно ли е да бъдеш част от бизнес, който се крепи върху креативността?
В България – да. За съжаление, отново има сериозна разлика между нас и останалия свят. Тук изкуството е ниско ценено, нямаме и капацитета да го разбираме. Много сме закърнели в това отношение, защото от десетилетия се води битка да бъдат изкоренени индивидуалността, различният поглед, търсенето – предпоставките човек да твори. Зле сме във всички форми на изкуството, на светлинни години сме. Но трябва да се стимулират младите хора да творят! Дори творчеството им да не е достатъчно изтънчено, трябва да се поощряват опитите да се прави изкуство. Така че, бъдете снизходителни, не критикувайте толкова, подкрепете българските творци! На тях не им е лесно, а всички се
нуждаем от труда им.
Доставя ли Ви удоволствие работата? Доколко споделяте идеята, че работата непременно трябва да носи удовлетворение?
О, да! За първи път през живота си мога да кажа, че това, което правя, ми носи истинско удоволствие. Вярвам, че работата трябва да е удоволствие! Само така можем да дадем най-доброто от себе си и да се съхраним като психика.
На какво смятате, че се дължи професионалният Ви успех? Без кое нямаше да се справите?
Все още е рано да говоря за успех, защото издателство „Рибка” се появи преди по-малко от година. Имаме само една издадена книга, но се надявам проектите, които подготвяме за тази година (а те не са малко), да се наистина успешни, защото са много интересни. Вярвам, че публиката ще ги оцени.
Изработвате ръчно различни изделия – картички, кукли, бижута. Това е просто Ваше хоби или сте го приспособили към сферата на бизнеса?
Не знам откъде сте разбрали за тези мои занимания, защото те са хоби и не напускат дома ми. Обичам да работя с ръцете си – това ме успокоява. Често нещата, които майсторя, са общи занимания с децата ми.
Творчеството е гимнастика за мозъка. Поддържате ли и тялото си във форма с някакъв спорт?
Не бих казала, че творчеството е гимнастика за мозъка. Творчеството е част от мен. От дете имам нужда да творя – подобно на нуждата ми да се храня и дишам. За съжаление, не ми остава много време за спорт, но обичам да се разхождам и да практикувам йога всеки път, когато имам тази възможност.
Как прекарвате свободното си време? Кои са Вашите други интереси, които не споменахме?
Всичко ми е интересно. Аз съм изключително любопитен човек. Непрекъснато се уча на нови и нови неща. И това ме ободрява.
Имате четири деца, трудно ли е да съчетаете работата с майчинството? Как организирате ежедневието си?
Не е лесно, но е много приятно. Работата ми до голяма степен е вдъхновена от майчинството и децата, така че те си вървят доста добре заедно. Ежедневието ми не е особено организирано, общо взето се води по ритъма на децата. Те са основният ми приоритет – останалото се намества спрямо тях.
Предполагам, че децата Ви са наследили от Вашия творчески талант. Как им помагате да развиват креативността си?
Нямам никакви очаквания от децата си, не ги притискам за нищо – просто се опитвам да ги оставя да бъдат такива, каквито са. Смятам, че това е най-правилният начин да се стимулира креативността им. Иначе, често правим заедно различни творчески проекти, готвим, пеем, майсторим, но само ако децата имат желание – нищо задължително, нищо насила.
Какво влияние оказва работата върху светоусещането Ви? С какво Ви променя?
Надявам се, че ставам все по-добра в това, което правя. Но, честно казано, не мисля, че работата ми ме е променила. Тя е резултат от това, което вече съм.
Кои са трите бизнес урока, които сте научили от опита си до момента?
1. Да приемаш всеки нов проект все едно е първи; да подхождаш към него със същия ентусиазъм, старание и грижа.
2. Да не бъдеш надменен, дори да си най-добрият.
3. Да вярваш, че това, с което се занимаваш, има смисъл; че смисълът не е само в това, да печелиш пари.
Предвиждате ли в бъдеще да продължите да се занимавате с издателството, или искате да се развивате в друго направление?
Разбира се, че искам да продължа да се занимавам с издателство „Рибка”; да творя; да правя така, че да се случват интересни проекти; да помагам на българските деца да опазват любознателността си.
Интервюто взе: Юлияна Георгиева
Юлияна е 3-ти курс в СУ, специалност „Връзки с обществеността“. Обича да изследва това, което се случва около нея. Интересува се от различни приложни практики, които провокират хората да преосмислят и пренаредят живота си, да бъдат по-щастливи, по-доволни, по-добри.
Коментари
Липсват коментари.