Нали помните „вечната неразделна любов“ от училище? Е, почти всички имена, които познавам с „+“ между тях не издържаха много в това уравнение. Но пък познавам и двама души, които са женени вече над 30 години и са от времето на ученическата си любов. Само че са се трудили, за да постигнат този резултат. Нищо не се случва просто така. 
В бизнеса обаче има една друга любов  – любовта към напредъка, към успеха и към преборването на конкуренцията. Простете, но пропуснах и още нещо:  да обичаш това, което правиш. Да, но този път го казвам само за протокола. Защо?

Не мисля, че само да обичаш това, което правиш, ще ти донесе успех.

Хоп! Май засегнах болезнена струна.

Обичам работата си. Обичам да се събуждам сутрин с надежда и с нови идеи. Обичам да се запознавам с нови хора, които да ме предизвикват да свърша нещо несвършено досега за тях. Обичам дългите срещи с клиенти, в които обмисляме цялостното развитие на техния бизнес. Със сигурност не съм против това да обичаш работата си. Но за мен любовта е пряко свързана с дисциплина.

Дисциплината помага за изпълняването на поставените цели. Тя движи напред. Тя е безотказна. 

Ако има сила на този свят, която може да спре процеса на градеж и напредък, това е липсата на дисциплина. Склонността да правя това, „което ми се иска в момента“ е емоционална и временна. Често съжаляваме, че сме я послушали, защото, ако правим това, което ни харесва в момента, изпускаме дългосрочните си цели и губим темпо и резултати. Не винаги това, което ни харесва, е правилното нещо.

Откакто стартирах собствен бизнес открих, че

може да харесваш това, което правиш, даже да го обичаш, но винаги ще ги има онези малки, дребни нещица, които не са ти толкова приятни.

Но точно те движат колелото и трябва да бъдат свършени. В повечето случаи обаче не ти се занимава с тях. Това осмисляне се случва, когато мине първоначалната еуфория и запретнеш ръкави, за да видиш резултати.

Първоначалната емоция, когато започваш бизнес е огромна движеща сила. Тя е точно толкова важна, колкото и последващите малки крачки. Тази лавина ти дава първоначален тласък да хвръкнеш и да превземеш света. Но в процеса на превземането има стръмни склонове, безсънни нощи, неотговорени въпроси и рутинни задължения, без които няма как да стигнеш до това, което „искаш най-много“. И така стигаме до истината, че:

Дисциплината е свързана с кофата за боклук.

Може да си намерил човека на живота си; да сте в прекрасни взаимоотношения и пълна хармония, но… все пак трябва да изхвърляш кофата с боклук, нали? Постоянно. Неприятно занимание, но без него няма да има чистота и уют. Със сигурност не сме в постоянен трепет да хвърляме боклука и едва ли някога ще ни дойде това настроение. Но със сигурност не искаме да затънем в боклуци, нали? И стигаме до следващата истина за дисциплината:

Дисциплината е посвещение. 

Тази стряскаща думичка „посвещение“ не означава нищо друго, освен това, че ще трябва да вземеш решение да изхвърляш кофата с боклук всеки ден – до края на живота си. Няма как да минеш без това. Независимо дали ще се наложи да жертваш от съня си, да си изцапаш новите дрехи или да нарушиш комфорта си. Боклукът наложително трябва да бъде отстранен. Само че той няма как той да се самоизхвърли (или поне не съм чела още за такава иновация). Налага се да извършиш няколко действия: да решиш, да станеш, да вземеш кофата, да изтичаш постълбите, да я изпразниш в казана и да я върнеш обратно (този път нагоре по стълбите). Ето защо:

Дисциплината е действие.

Тя е „любимата“ на успеха, без която той няма да е това, което може да бъде. Искаме или не, дисциплината и успехът вървят ръка за ръка. Ако премахнем знака „+“ между тях, ще сме свидетели на разпадаща се връзка и разрушени мечти. А ние искаме ВНЛ, нали така? 🙂

Какви тактики за самодисциплина използвате? Коментирайте под статията, а най-добрите практики ще бъдат публикувани!