Умните лидери вярват само на половината от това, което чуват. Прозорливите лидери знаят на коя половина да вярват.
Джон К. Максуел
Първи закон за дупките: „Когато си в дупка, спри да копаеш”.
Моли Айвинс, журналистка
Прозорливостта може да се дефинира като способност да достигне до корена на нещата; тя се осланя колкото на интуицията, толкова и на рационалното мислене.Прозорливостта е абсолютно необходимо качество за всеки лидер, който желае да постигне максимални успехи. Тя позволява да бъдат направени няколко важни неща:
Да се достигне до корените на въпроса. Лидерите на големите организации не са в състояние да се справят с хаоса и сложностите всеки ден. Те не могат да съберат достатъчно информация, за да получат цялостна картина за всичко. На тях им се налага да разчитат на прозорливостта. Тя позволява на лидера да види частичната картина, интуитивно да попълни липсващите парчета и да открие истинската същност на въпроса.
Увеличете възможностите си да решавате проблеми. Ако видите корена на проблема, вие можете да го решите. Ако искате да използвате добре вашата прозорливост, работете в полето на силните ви страни.
Разширявайте избора си за максимален ефект. „Никога не пренебрегвайте какво ви казват емоциите, но и никога не смятайте, че това е достатъчно”. Прозорливостта не се състои в разчитане само на интуицията, нито пък само на интелекта. Тя ви позволява да използвате и усещане, и разум, за да постигнете най-добрия избор за хората хората ви и за вашата организация.
Увеличавайте възможностите си. …аз съм уверен, че лидерите създават свой собствен „късмет” в резултат на прозорливостта – онази специфична готовност да използват своя опит и да следват инстинктите си.
Да разсъждаваме за това
Вие прозорлив лидер ли сте? Можете ли веднага да идентифицирате същността на сложните въпроси? В състояние ли сте да видите корена на трудните проблеми, без да е необходимо да прегледате всяко парче информация? Вярвате ли на интуицията си; разчитате ли на нея толкова, колкото на интелекта и на опита си? Ако отговорът е „не”, вие имате нужда да я развиете.
СЪВЕТИТЕ НА МАКСУЕЛ за усъвършенстване на интуицията:
- Анализирайте миналите си успехи. Кое ви е дало възможност да се справите с основния въпрос на всеки от проблемите? Ако обхванете същината на станалото в няколко думи, ще можете да научите как да го правите и в бъдещи ситуации.
- Научете как мислят другите. На кои големи водачи се възхищавате? Подберете и прочетете няколко биографии на хора, чиито професии и таланти са близки до вашите. Като научите как мислят други прозорливи лидери, вие може да станете по-прозорливи.
- Вслушайте се във вашата вътрешна същност. Спомнете си случаи, в които вашата интуиция ви е „говорила” и се е оказала права (независимо дали сте я послушали, или не). Какво е общото между тези случаи? Потърсете закономерността, която може да ви помогне да проникнете във вашите интуитивни способности.
ДА СЛЕДЯ:
„Вслушвам” ли се в интуицията си по време на трудна ситуация през деня? Как реагирам, ако се водя от прозорливостта си и каква е реакцията ми, когато не се съобразявам с нея?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Опитай се да извлечеш полза от моментите на несигурност. Използвай интуицията си все повече; тогава тя ще става все по-силна; ти ще се научиш да се водиш в нея.
СПОДЕЛЕТЕ:
Тъй като това е работа във виртуален екип, споделете размислите си в коментарите под статията.
…………….
Това е поредицата 21-дневно предизвикателство от книгата на Джон Максуел „21 незаменими качества на лидера“. Всичко тук е адаптирано или цитирано от книгата. Предложението „Да следя за деня”, „Предизвикателството” и „Споделете” е по идея на автора на блога.
Много, много подходяща тема, сякаш предизвикателствата са подредени според някаква зависимост, т.е. последователност има 🙂
Аз лично на този етап не съм способна да видя корена на проблема или го виждам, но си мисля, че не го виждам и не предприемам никакви действия….
А попринцип вярвам на интуицията си, не ме е предавала, но не винаги и се доверявам, което си е голяма грешка.
Чудно предизвикателство ще ми е интересно да се следя 🙂
И… какво проследи от днес? 🙂
Да, Вени, и аз долових зависимост между всяко от предизвикателствата. Май започваме да ставаме все по-прозорливи… Какво ли ще ни предложи утрешният, т.е., днешният ден?
Макар и няколко минути преди края на деня се включвам отново ето моята интуиция не ме излъга ,много са малко коментарите и си задавам въпрос ,защо плашим ли се от самите себе си .Сутринта по обичайно време проверих дискусиите и и за съжалени е сега намирам пак същото .Да аз много често ползвам интуицията си и не греша в преценките .Та е по лесно да решиш проблем ,когато го виждаш от близо.
Много ми се искаше да има повече коментари и открити мнения .
Не зная дали е от страх, или по-скоро се дължи на факта, че днес беше първият работен ден след почивните… 🙂
Ето ме и мен, днешният ден приключи неочаквано късно :).
Интуицията е много специална за мен… ето и моите констатации от днес:
ДА СЛЕДЯ:
Много често, противно на обстоятелствата, интуицията ми говори съвсем различни неща – дава ми различни отговори. Много често всичко сякаш се оплита, а аз имам вътрешен мир, на който се доверявам докрай и решавам да не се притеснявам. Не съм била подведена.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Да, това се учи… цял живот.
СПОДЕЛЕНО:
Хареса ми това да създаваш свой собствен „късмет“ в резултат на прозорливостта. Интересно! Мислих цял ден и ето какво разбрах:
1. Прозорливостта е по-важна от всяко обстоятелство (без значение добро или лошо).
2. Ако няма прозорливост, няма и сигурност във взимането на решения.
3. Прозорливостта внася „дух“ в сухотата на знанието и на отношението „това трябва – онова не трябва“.
Ей такива неща ми проблясват днес 🙂
Любче, би било добре да продължиш с тези проблясъци …
Да следя:
Сега, след като приключих работния ден, мога да кажа, че интуицията в мен е един много тих, сякаш непретенциозен глас, но винаги убедителен, категоричен, постоянно присъстващ, докато му се покоря. Разпознавам този глас; той ме насочва, омиротворява ме; дава ми увереност в трудни ситуации.
Днес имах два силни момента, в които, благодарение на интуицията, избягнах излишното напрежение. Първият момент беше свързан с подаването на документите ми за задграничен паспорт. Някъде бях чела, че имало големи глоби, ако просрочиш времето да си подновиш стария паспорт; дори имаше съвет да го скриеш, да премълчиш, че имаш такъв… Дълбокият вътрешен глас ми говореше, че всичко ще е наред. Вслушах се и не си позволих да се поддам на напрежението. На гишето за подаване на документи постъпих честно – дадох си паспорта с изтекъл срок, казах какво искам. Всичко мина много спокойно – без глоби, без притеснения. Впоследствие разбрах, че глобяването е свързано с определени подробности …
Другият силен момент беше свързан с корекция на един човек. Интуицията ми подсказваше, че, ако си позволя тази корекция, няма да се получи смут; че човекът ще приеме и всичко ще е наред. Така и стана …
Предизвикателството:
Сутринта прочетох предмета на размисли за днес и съвсем преднамерено реших да действам в тази област. Дори бях решила да не се поддавам на вътрешни сблъсъци, ако в мен има дилеми – просто да се вслушам в прозорливостта и да я следвам. Това ме направи по-категорична от всякога.
Да споделя:
Още веднъж се убеждавам, че често пъти външните обстоятелства говорят едно, а действителността е съвсем друга. Затова, не е добре човек да се води само от това, което вижда и чува, а да
„се консултира“ и с вътрешния си глас. Това ни прави по-дълбоки хора, предпазва ни от повърхностно отношение към живота и действителността. Ако знаехме повече за интуицията и за нейното предназначение, може би бихме били по-спокойни, по-уравновесени, дори по-мъдри … А, иначе, противоречието между разума и интуицията е стародавен проблем, за някои неразрешим …
ДА СЛЕДЯ: „Вслушвам” ли се в интуицията си по време на трудна ситуация през деня? Как реагирам, ако се водя от прозорливостта си и каква е реакцията ми, когато не се съобразявам с нея?
Не винаги се вслушвам в интуицията си, понякога разума надделява. За добро или за лошо. :о) И тогава има случаи, когато прибързвам, или се ядосвам излишно, или се тревожа. Но се уча да слушам все повече вътрешния си глас.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО: Опитай се да извлечеш полза от моментите на несигурност. Използвай интуицията си все повече; тогава тя ще става все по-силна; ти ще се научиш да се водиш в нея.
Добро, много добро предизвикателство, особено за човек като мен, който не обича несигурността! Последните няколко месеца все повече си напомням, че трябва да развивам интуицията си по отношение грижите за бебо… и се уча…
След като прочетох рано сутринта днешното предизвикателство разбрах, че интуицията е нещо, което не съм развивала и усъвършенствала целенасочено и не съм осъзнавала нейната важност в такава степен. Да, имало е моменти, когато вътрешният глас ме е насочвал да вземам решения:)
За жалост и аз рядко се доверявах на интуицията, а е трябвало. Доверявайки й се, това означава че ЛИЧНОТО АЗ е на преден план и съответно каквото и да стане все пак мислим и за самите себе си. Последните месеци полагам усилия да се оставя на интуицията. Дано успея…
ДА СЛЕДЯ:
„Вслушвам” ли се в интуицията си по време на трудна ситуация през деня? Как реагирам, ако се водя от прозорливостта си и каква е реакцията ми, когато не се съобразявам с нея?
Познавам интуицията си. Да имало е моменти когато не съм с вслушвала в нея и лично аз съм плащала висока цена от това пренебрегване. Тепърва ще работя върху прозорливостта.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Вече знам как да използвам интуицията си – остава да го прилагам.
СПОДЕЛЕТЕ:
Това, което би било добре да правя е да си водя дневник и може би тогава, ще ми е по-лесно да стигам до корена на проблемите. За съжаление дневника ми досега е празен /КАК СА МИНАЛИ 240 ДНИ- НЕ ПОМНЯ / и е време да да действам / ДРУГ Е ВЪПРОСА КАК щЕ СЕ САМООПРАВДАВАМ :)))/.
Про зорлив ли съм или анти зорлив още немога да разбера…май съм стигнал само до каламбура
Днес не ми се наложи, но по принцип в трудни ситуации не пропускам да се допитам до „вътрешния си глас“ /така наричам моята интуиция/. Преди да взема решение винаги започвам с рационалното мислене. Преценявам обективните факти и обстоятелства и търся логично решение, но през това време и малко след това, се опитвам да разпозная знаците, които ми дава съдбата във връзка с проблема. Вярвам, че винаги има такива! Важно е да ги разпозная и правелно да ги разчета. Ако рационалното и интуитивното решение съвпаднат, всичко е „ОК !“. Но, често пъти,ако логиката казва „да“, а вътрешният глас крещи „Не го прави!“ , се питам дали пък това не е гласът на страха. И все пак, винаги, когато не съм се вслушвала във вътрешния си глас, съм допускала грешки.
Винаги слушам интуицията си, този „вътрешен глас“, който има ужасен характер, безкомпромисен е и преценя какво и как да правя по най-егоистичния възможен начин, как да заобикалям неприятностите. Чувствата ми ме обръщат и ме карат да се държа по-добре и понякога прилично, да не наранявам хората, в т.ч. дори хората които обичам. Обикновено интуитивно се надсмивам над ситуацията, но след дълбоки вдишвания или изблици на агресия, тайно от своите събеседници, успявам да погледна на проблема през техния поглед и да се кача отново (на земята.)
Интуицията си трябва да тренирам да ме води към по-добър живот, а не само да ми помага да спасявам своя гръб предварително. Все пак си я обичам, защото ми позволява да върша много неща, без да искам съвети, а когато имам нужда, тя ми казва къде и от кого да потърся такива. Не е перфектна, но никой никога не спира да се учи.
Както се казва „Ако искаш да чуеш какво всъщност ти казва човек, запуши си ушите“. Но да не изпадаме в крайности. Според мен прозорливостта може да се развива чрез любопитство, чрез научаване на нови на пръв поглед ненужни и несвойствени за дейностите ни неща – художествени романи, георгафски факти, футболни резултати и какво ли не. Чрез житейски опит, разбира се, чрез общуване с прозорливи хора също 🙂
Анализирайки миналите си успехи, ключовите ми думи са – постоянство и ентусиазъм. За първото ме мотивира биографията на американския президент Линкълн. За второто ме мотивира успехът – неслучайно се казва, че успехът води след себе си успех.
Това, над което трябва да работя, е да не бъркам прозорливостта с подозрителността.
ДА СЛЕДЯ:
Това да се вслушвам в интуицията си го правя всеки ден. Аз, обаче съм открил за себе си, че се вслушвам в интелекта си, който е съвкупност от житейски опит и от интуиция. Той е е моят истински съветник.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Винаги извличам опит от моментите на несигурност, като достигам до корена на проблема с помощтта на различни въпроси и методи: “ Пет пъти Защо назад?, Как?, Какво?. Личното ми усещане за нещата е от голямо значение и интуицията ми досега никога не ме е лъгала.
СПОДЕЛЕТЕ:
Прозорливостта и това да умеят да се преценяват хората и ситуациите е много важно, защото понякога интуицията ти показва, че нещо е ОК, ако да кажем изпитваш чувства към някой, обаче тогава трябва да се попита и разума ( прозорливостта ) дали е правилното. Това би могло да се определи с методи като: наблюдение, и задаване на провокативни въпроси.
Следвам интоицията си винаги, тя ми е помагала неведнъж. В трудни моменти тя е водещата . От трудни моменти и от моменти на несигурност получавам най – добрите уроци
Подрепям с две ръце мнението на Цеци 🙂
Вчера беше труден и предизвикателен ден за мен… и за съжаление имаше моменти, когато не слушах нито интуицията, нито разума си. И съответно действах не особено мъдро. В такива дни осъзнавам колко много още имам да работя върху себе си и характера си!
Имам да работя тук! Спомням си, че наскоро имах предложение за работа и просто интуицията ми казваше, че не трябва да приемам. След като отказах, ми олекна:)
С това умение се справям вече по-добре в сравнение с миналото участие. Съобразявам се с интуицията си. Овен това наблюдавам, откривам начин на мислене и си водя записки по-редовно, но все още не е ежедневно. Сега имам възможност да поработя и върху това.
Когато човек истински иска нещо пред него няма невъзможни неща. Както и няма неразрешими проблеми! Доверям се много често на интоицията си и се опитвам да я развивам. Определено това много ми помага
Здравейте, няколко дена нямах вазможност да споделям, но се наблядавах 🙂 Искам да кажа, че интуицията ми винаги ме е водила, и никога не ме е подвеждала! С несигурноста се разделих, някъде назад в годините 🙂 и нещата се случват леко и безпроблемнно! Успех на всички!