Този, който в своето време е дал най-доброто от себе си, е живял за всички времена. Йохан фон Шилер, драматург.
Отдадеността ни дава нова сила. Без значение какво ни връхлита – заболяване, бедност или нещастие – ние никога не отклоняваме поглед от целта. Ел, Мак Елрой
Какво е отдаденост?
За боксьора е да се изправиш на крака с един път повече, отколкото си бил повален на тепиха;
За маратонеца е да пробяга още петнадест километра, когато силите му вече са го напуснали;
За войника – да превали хълма, макар и да не знае какво го чака от другата страна;
За мисионера – да се сбогува със собствените си удобства, за да направи живота на другите по-добър;
За лидера е всичко това и дори повече, защото всеки, когото водиш, зависи от теб.
Действителният водач е отдаден. Неговата отдаденост въодушевлява и привлича хората; показва им убежденията му. Ако водачът вярва в каузата си, според закона за доверяването, хората вярват първо на него, а после на собственото си виждане.
Разгледайте следните 3 наблюдения за отдадеността:
Отдадеността започва от сърцето.
Ако искате да промените живота на другите хора, вгледайте се във вашето сърце и вижте: наистина ли сте се отдали на това; наистина ли сте го решили в сърцето си. Хората следват водача си, ако са убедени в неговата отдаденост.
Майкъл Джордан заявява: „Влагането на сърце е това, което различава доброто от великото”.
Отдадеността се проверява на дело.
Светът не познава нито един голям лидер, на когото е липсвала отдаденост. Действието е единствената истинска мяра за отдаденост. Артър Гордън потвърждава: „Няма нищо по-лесно от това, да изречеш думите. Няма нищо по-трудно от това, да ги сбъдваш в живота си ден подир ден”. Важно е как постъпва човек, когато дойде времето да изпълни ангажиментите си.
Отдадеността отваря врата към постигането на целта.
Лидерът среща много пречки и противодействия, но: отдадеността е единственото нещо, което го тласка напред. Дейвид Макнали коментира: „Отдадеността е враг на противодействието, защото тя е сериозното обещание да стиснеш зъби и да се изправиш на крака, независимо от това, колко пъти те повалят на земята”.
Ти какъв тип личност си? Постигаш ли целта си? Хората вярват ли ти? Следват ли те с готовност? Ако отговорът на тези въпроси е „не”, проблемът може да е в степента на твоята отдаденост.
СЪВЕТИТЕ НА МАКСУЕЛ:
Измерете вашата отдаденост и я усъвършенствайте като:
– прецените дали действията ви съответстват на думите, които сте произнесли; разгледате как си разпределяте времето за работа, магазини, семейство, здравословни и възстановителни дейности …; изчислите колко пари харчите за основни разходи, забавления, личностно развитие, даряване …;
– обмислите за кое трябва да умрете наистина; задайте си въпроса: „За какво съм готов да дам живота си?”; „Какво в моя живот няма да мога да спра да правя, независимо какви са последствията?”;
– използвате метода на Едисън. Ако ви е трудно да направите първата крачка към поемане на ангажимент, може да свикате пресконференция, на която да обявите публично плановете си. Така ще бъдете по-ангажирани да следвате плановете си и да ги изпълнявате.
ДА СЛЕДЯ:
Има ли съответствие в моята отдаденост на думи и на дело?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Какво имам нужда да променя в моята отдаденост?
СПОДЕЛЕТЕ:
Тъй като това е работа във виртуален екип, споделете размислите си в коментарите под статията.
………………………….
Това е поредицата 21-дневно предизвикателство от книгата на Джон Максуел „21 незаменими качества на лидера“. Всичко тук е адаптирано или цитирано от книгата. Предложението „Да следя за деня”, „Предизвикателството” и „Споделете” е по идея на автора на блога.
Отдаденост това е, сякаш моето призвание ,независимо дали получавам нещо или не щом съм започнала дадено дело ,не се отказвам от него особено когато е група и има макар един или двама работещи ,без значение са комисионните и печалбата ,аз съм отдадена на тези хора,защото те са повярвали в мен и са ме последвали,не носят никаква вина ,за несполуките причинени от компанията и сами трябва да преценят ,кое е доброто за тях ,това разбира се ми носи и не малко трудности , при мен е така.
Да съответствие на думи идело в моята отдаденост има,всички около мен могат да разчитат на помощта ми независимо ,дали става въпрос за лични или служебни взаимоотношения.
Всеотдайна съм и за близките си готова съм на ВСИЧКО,за родителите си /за които се грижа и са на 85/86 години ,почти неотлъчно съм до тях/ аз децата и внуците си които отгледах с голяма любов,а сега съответно на 21/20/19/17 год. Обичам ги много и знам ,че това което съм им предала има приемственост . Доволна и щастлива съм от това бях и съм всеотдайна за тях ,но и резултатите са добри.
Какво мога да променя ,?
Отговор на този въпрос ми е малко трудно да дам ,но сигурно има неща ,които трябва и могат да се променят ,за да има още по добри резултати,а аз съм готова за тази промяна.
Веднага мога да коментирам, седя пред Outlook-а с екран, пълен от задачи. Трудно отказвам ангажименти и те се трупат. Има дни в месеца, когато ей така си седя и гледам списъка и нищо не ми се почва. Както днешния слънчев ден. Но това чувство се лекува. Отдадеността се създава и потдържа. И трябва да се потдържа. Ето, започнах с приятните неща, този коментар, нещо друго … и бавно денят ми набира скорост. Макар да е вече 10:00 часа съм сигурен, че до довечара ще отметна всички точки в списъка. А са предимно текстове (някои би казал научни), които трябва да довърша.
С пожелания на всички да бъдете отдадени на работата и семейството си …
Камен, привет! Прочетох твоите мисли още сутринта. Те повлияха и на моя ден, който „бавно започна да набира скорост“. Сега скоростта ми е толкова голяма, че не зная как да спра…
Много ми е познато това с гледането на списъка „ей така“… Точно в тези моменти съм пред избора: да се отдам на размишляването или да започна да действам. Тъй като и моите ангажименти са повечко, винаги решавам да действам :).
Много се надявам да си успял с целия списък за днес! Аз моя още го довършвам…
Не мога да повярвам, че всеки „действа“ по всяко време и всеки ден. Ние сме хора, трябва ни малко почивка. Някои би казал, че отпуската ще ни даде сили, но не е така. Аз например поне веднъж в месеца, когато ми е напрегнато си давам почивка за ден. Оставям всичко, със семейството съм или се разхождам по улиците. Без да мисля за нищо, нарочно оставяйки несвършени задачите. Като изключим проблемите с неизпълнените задачи, тези дни имам време да мисля и понякога подсъзнателно стигам до много важни решения на проблеми, останали нерешени … тези дни са ми полезни и приятни.
В тази връзка – в една фирма колегите роптаят на шефа, че единия от тях все седи и гледа в една точка, без да работи. Шефа пита, погледа му е един замрежен и блуждае в една точка, така ли. А те – да. Тогава шефа доволно протрива ръце и казва, миналата година по същия начин блуждаеше и измисли бизнеса който и тази година ни дава заплати. Оставете го да мисли, а Вие работете …
В повечето случаи области от живота ми думите ми отговарят на делата ми, но имам области където това не е така. Знам за какво бих дала живота си – изпитано е. Мога да бъда отдадена, знам какво е, но не го прилагам правилно. Вече са предприети действия и тези публикации ме насочват че се движа в правилната посока.
Имам нужда от по-ясно планиране на по-реални цели и по-гъвкави графици. Вече започнах и искам да съм достатъчно търпелива към себе си:)).
Първото стъпало е качено.
Мисля, че с този чек лист, който ми дава Любомира и всички вас, ще ми е по-лесно изпълнението на целите и мечтите ми.
Не знам защо думата „случаи“ в първото изречение го изписах, ако е възможно да не се чете :))))
Yumi, поздравявам те за това, че наблюдаваш себе си и знаеш в кои области имаш нужда от промяна; за това, че уважаваш търпението като ценност и работиш, за да я придобиеш.
Юми, какво значи, че не прилагаш правилно това да бъдеш отдадена? Как според теб трябва да изглежда един посветен човек?
Страхотен въпрос Любомира! Това означава, че е наясно точно какво иска и как да го постигне. Фокусиран в целите съобразени с приоритетите. Наясно е кои умения му липсват и работи да ги развие, без да се разсейва. Постоянно е нащрек и знае какъв иска да бъде.
Интересно! Точно днес обещах на човек „думи“ и при определени обстоятелства ще имам много реална възможност да докажа обещанията си. За целта си записвам какво казах и смятам да се проверя… а може би по-добре е да запозная близък приятел, на който може да се разчита за обективност със ситуацията, за да имам и друго мнение за сверка. Да, все повече ми харесва да се движа по план с конкретна цел!
Цвети, пожелавам ти да достигнеш докрай при реализиране на твоята възможност да изпълниш обещанията си към човека! Това, че си записала обещанието си, говори, че си прецизна и уважаваш човешката личност; че думите за теб не са празно нещо – че имат смисъл и съдържание; че носят перспектива. Браво!
ДА СЛЕДЯ:
Много често се улавям, че имам огромното желание на свърша много неща. Имало е случаи дори да скачам в нови проекти, без предварително да обмисля дали имам силите и времето да издържа. С цената на жертви, съм устоявала, но това ми е коствало много. Сега вече следвам две остновни правила:
1. Не давам веднага отговор дали ще поема нещо.
2. Във времето на мислене оглеждам внимателно програмата си и си давам преднина, за да преценя реално.
Именно така вече постигам съответствието между думи и дела.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Все още работя по въпроса за поемането на задачи. Искам да увелича посвещението си, но, за да го направя, трябва да съкратя броя на задачите.
СПОДЕЛЯМ:
Много ме „грабна“ заглавието на това предизвикателство (то си е 100% на Максуел, както и всички заглавия от поредицата)!
Сякаш на лента пред мен изминаха всички „мечти“, които, без отдаденост, са се превърнали във фантазии. Свързвам отдадеността с посвещение, а посвещението – с поредица от много решения на ежедневно ниво. Понякога тези решения не са удобни, но, имайки посвещение, трябва да бъдат взети.
Любомира, имам въпрос: „За какъв период от време ще съкратиш броя на задачите си?“.
Хахахахахах 🙂 (смях в залата :))))! В следващите три месеца съм се заела сериозно с „отсяването“ и в края на годината ще имам резултат.
Да следя:
Какво би се променило в мен (относно настроение, преживяване, ниво на удовлетворение, вътрешна свобода, израстване за живота…), ако насоча сърцето си и действията си в посока „отдаденост“?
Предизвикателството:
Днес да се отдам не толкова да изпълня графика си за деня (въпреки че го следвах), колкото да се отдам да направя хората около мен радостни, спокойни, уверени и сигурни в моята подкрепа; в обичта ми, която не поставя условия.
Отдадеността ме предизвиква към риск! Ами, ако бъда наранена; ако отсрещната страна не разбира от отдаденост и не я оцени … Какво ще се случи с мен? Какви ще бъдат последиците?
Споделям:
Когато си решил в сърцето си да бъдеш отдаден на човека до теб, ти се чувстваш примирен и спокоен; себичността в теб не говори и не действа, не изисква, не внася напрежение. Това е омиротворяване, себевладение, равновесие, баланс, които, без отдаденост, не би могъл да ги преживееш.
Днес изпълних една непредвидена задача, за да успокоя човек, напрегнат от много такива – това беше моята практическа отдаденост към него. Пред друг проявих друга форма на отдаденост – като се показах уязвима до сълзи. Към трети – като коригирах неоснователно накърнените му чувства… Отдадеността може да има различни форми на проявления към различните хора – нужно е да усетиш конкретната потребност на човека.
В мен остава истината, че отдадеността към хората е по-превъзходната форма на живот, отколкото отдадеността на някаква собственическа кауза. Първото сякаш има непреходна стойност, второто – придобива смисъл за тук и сега. На какво ще отдам сърцето си през следващите дни? Как ще съединя в едно думите и действията си? Тези въпроси ще ми напомнят за важността на избора – и за плодовете на отдадеността.
Хубава тема… днес имах много задачи и малко време. Но като че когато си подредих приоритетите (на първо място бебето, а останалите неща едно по едно, доколкото имам време), всичко се подреди дори по-добре, отколкото очаквах! В същото време трябваше да преглътна няколко коментара спрямо съпруга си, защото усетих, че след тежкия работен ден те бяха последното, от което се нуждае, въпреки, че бяха справедливи. Така че в общи линии думите и поведението ми бяха в унисон. И съм доволна от това и от хубавия продуктивен ден!
Какво искам да променя? Да се стремя по-често да поставям първите неща на първо място!
Приоритети, приоритети, приоритети… и то всеки ден (както си направила ти, Вили) трябва внимателно да ги оглеждаме и подреждаме.
ДА СЛЕДЯ:
Да, мисля, че имам съответствие между думи и дела, защото чувството ми на отговорност е силно изявено. Когато знам, че сама съм взела решение да се посветя и защо съм го взела това решение, давам най-доброто от себе си и го правя със сърце, в противен случай не се чувствам удовлетворена. Следвам принципа, че или правя нещо както трябва, или по-добре да не го правя.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
За да бъда максимално ефективна и отдадена на това, което правя и проектите, по които работя, трябва да поработя още над планирането на ангажиментите и минимизиране на „времегубките“:) Това ще ми освободи и повече време за почивка, което пък ще подобри резултатите като цяло.
Да обявявам повече от решенията си пред хората, пред които съм избрала да съм отчетна.
СПОДЕЛЕТЕ:
Съгласна съм с Любомира за отдадеността и посвещението. Бих допълнила, че освен всички решения на ежедневно ниво, те са свързани и с решение за инвестиция на време и усилия. А това решение се взима още в началото:)
Много много ми хареса момента с отчетността! Прекрасен ход… и печеливш!
За мен думата е като изречено на глас обещание! Понякога се случва да изгубя фокус, но тогава си припомням какво съм обещала на себе си, на екипа, с който работя … и за да се мотивирам и ентусиазирам поемам отговорността пред някого да свърша определено нещо. Така знам, че някой има очаквания и разчита на мен, а в такъв момент съм ОТДАДЕНА на 1000%.
БР
Дали съм отдадена в това, което върша. Отначало винаги съм, защото ми харесва и ме въвлича в кръговрата. Но след известно време намирам нещо още по-добро и това с което съм се захванала вече отива на заден план, но правя всичко възможно да го довърша и него. Постоянно кроя някакви планове, правя обещания – наблюдавала съм се, че някои ги изпълнявам, а другите си остават само на думи.
Интересно ще ми е ако не оставаха само думи, а да се бях отдала и да ги развия до реалност.
🙂 🙂 🙂 Благодаря! Тук съм в стихията си! Явно съм Орисана да съм Отдадена!!!
Здравейте и честит празник !
Има ли съответствие в моята отдаденост на думи и на дело?
Постоянно се старая, но все още съм далеко от съответствието, към което се стремя.И то не, защото не съм приела нещата със сърцето си, а защото приемам и започвам повече от това, с което мога да се справя. Като добавя и факта, че в момента се налага да върша и нещо, което не приемам със сърцето си и което изяжда голяма част от времето ми …. и тук трябва да направя промяната. От средата на миналия месец до края на настоящия направих подробен ежедневен план на всички служебни ангажименти. Ежедневно следя за коя задача колко време съм планирала, колко в действителност ми отнема и какво друго още изяжда времето ми. Анализирам ежедневно, но в края на периода ще направя окончателен анализ и ще взема решение как най-оптимално да изразходвам деня си, така че да се отдам повече на нещата, които приемам от душа и сърце.
Колко познато ми звучи това да поемаш повече неща, отколкото чисто физически и технически можеш да понесеш… Ето защо е толкова нужно да знаем колко можем да издържим…
ДА СЛЕДЯ:
Определено има отдаденост на моите думи и на дело. Старая се да имам повече междинни, измерими и реални във времето цели за да нещатата да се случват по-правилния начин. Досега няма нещо в живота си, което да съм пожелал и то да не се е случило под една или друга форма. На мнение съм, че човека трябва да внимава какво си мисли и още повече да внимава какво говори, защото всичко това има изразяване и се случва рано или късно.
Да знам за какво бих умрял и имам кауза.
Когато работя не мисля за парите, а за крайния резултат като удовлетворяващ.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Повече бих действал отколкото говорил. Бих искал изцяло да се превърна в човек на действието. Също така бих работил повече върху това да планирам всеки един въпрос, който бих могъл да получа по работата си върху нещо, за да мога да го докажа с реални доказателства ( факти, числа ).
Много конкретни насоки, Боян! Много ми харесва да чета толкова точните ти коментари! Благодаря ти, че си с нас :)!
Удоволствието е мое.
Честит празник. Относно днешното предизвикателство мога да кажа че се отдавам напълно на работата семейството и приятелите си. Те знаят че не обичам да говоря много и празни приказки 🙂 и че могат да разчитат на мен. Ще се стая да не променям това и да се самоосъвършенствам в тази насока 🙂
Привет на всички предизвикващи се! Напълно съм убедена, че отдадеността е задължителна, ако искаме да постигнем целите си. Аз обичам да бъда отдадена докрай на каузите си. Мисля, че има една граница, която е добре да спазваме – в стремежа си да сме отдадени да не се преуморяваме до болест (говоря от опит). Затова, сега това, което имам нужда да променя в себе си, е дозирането. Да, наистина много много харесвам и обичам всичко, което правя, но трябва да има мярка. 🙂
ДА СЛЕДЯ:
Има ли съответствие в моята отдаденост на думи и на дело?
До голяма степен има, но често обстоятелствата са ме карали да променям плановете си в действително движение (?) Важно е какви са били целите ми, , често съм сменял пътя по който ги постигам, но никога не съм оставял една работа недовършена. Ако не ме удивлява нещо и не мога да говоря с плам за него, не си го поставям за цел. И аз съм на мнение, че е по-добре след като свършиш нещо да говориш за него, но ако не се отдадем на думи е трудно е да свършиш делата, защото не си си създал идеал./
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Какво имам нужда да променя в моята отдаденост?
Може би по-малко думи и повече действия, но това се постига след повторения, проби и грешки. Освен ако някой не успее да ти го втълпи.
Харесвам една мисъл – постоянството е, когато работиш здраво въпреки че вече си уморен от здраво работене. Моят житейски урок в това направление беше през следването ми, когато се научих да не се отказвам и да се боря независимо от резултатите и въпреки тях, когато ме късаха 6-7 пъти по 1-2 предмета и аз продължавах да се явявам и пак, и пак. Отдадеността на целта да се дипломирам изискваше да забравям задното и да опитвам отново докато стане.
При мен проблемът ми с отдадеността е в баланса в различните области на живота ми. Прекалено отдадена съм на работата, което ме изтощава до такава степен, че като се прибера вкъщи не ми се прави нищо дори да имам желанието – не ми се вижда с хора, не ми се занимава с домакинство, уморена съм за личностно развитие, взаимоотношенията ми страдат, емоционално се „развалям“. Така въпреки доброто желание и думите, делата в другите области липсват и желанието за отдаденост и самата отдаденост в тези области се разминават.
За да работя за баланс, трябва целенасочено да избирам да не се вживявам толкова много в една област за сметка на другите. И целенасочено да избирам да се вживявам в другите области, без да прекалявам разбира се.
Здравейте отново! Все повече ми харесва тази инициатива!
Студентка съм в V – ти курс, но едва преди 8-9 месеца започнах да чета интензивно литература свързана с личностното развитие, да посещавам различни семинари и курсове.
През последните месеци научих много и най-важното изградих си навика да се самонаблюдавам неприкъснато, така че да се опозная по-добре – да видя силните, слабите си черти, да разбера какво наистина ми доставя удоволствие да правя….За съжаление в училище не ни учат на тези изключително важни неща…..Може би и за това сега тези предизвикателства са ми изключтелно интересни и полезни 🙂
Определям себе си от типа хора, които когато поемат някакъв ангажимент правят всичко възможно да го изпълнят. Много често се съветвам и допитвам до по-опитни хора от мен, но необичам някой да ми стои на главата и да ми казва кога и какво точно да правя независимо дали става въпрос за задачки свързани с работата, университета или от чисто битов план. Обичам да правя всичко когато ми дойде вдъхновението или както често казвам на майтап – музата, за да свърша каквото и да било. Смятам, че съм достатъчно отговорна и успявам в повечето случай да планирам добре времето си така че това не ми пречи да свърша всичко в определения срок. Днес за пореден път го доказах 🙂
В повечето случай когато се захвана с нещо, което ми е много интересно наистина му се отдавам напълно, но понякога може би се „вглъбявам“ повече от необходимото. За напред си поставям за задача по-добре да подреждам преоритетие си, защото не малко пъти се опитвам да се захвана с купища неща едновременно, което обаче невинаги можи би е най-доброто решение!
Като цяло 21-дневното предизвикателство си е абсолютно изпитание за постоянството на всеки, който го е започнал… И понеже забелязвам, че коментарите намаляват… интересно ми е колко хора ще издържат докрай?:)
А сега по темата:
ДА СЛЕДЯ:
Когато вярвам в това, което правя и го усещам със сърцето си като правилно, аз се отдавам изцяло.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Установих, че не съм изпълнила това, което съм посочила в предишния си отговор. Имаше момент, в който работих по въпроса и после незнайно защо спрях. Вероятно периодът не е бил достатъчно дълъг, за да си го изградя като навик:)
Много голямо впечатление ми направи следният въпрос: „Какво в моя живот няма да мога да спра да правя, независимо какви са последствията?”
Мисля си по него и нещата, които първо ми изникват са да уча и да се развивам, както и да помагам, да давам от себе си…
Имам какво да подобря още, но отчитам голям напредък от предното участие. И аз мисля, че отдадеността е свързана вярата и постоянството. Мисля, че отдадеността е пряко свързана с дългосрочната цел /поне 10 годишна/ и хората с които си свързан.
Както казва Любомира за дозирането, което не ми беше хрумвало – ще погледна дали не прекалявам с дозите или кои да намаля 🙂
За мен отдадеността се дели на 2 вида отдаденост към хората около нас и отдаденост към самият себе си. Да бъдеш отдаден на 100% означава да намериш баланса между двата подвида.
Аз съм човек, който по-често се чувста щастлив, когато е отдаден към хората около себе си отколкото към самият себе си. Във вчерашният ден обаче, мисля че успях да се отдам както на себе си така и на хората около мен и успях осъществя 100% съответствие между думи и дела.