Смелостта на големия лидер да изпълни своето виждане идва от страстта, а не от позицията, която заема. Джон Максуел
Бъдещето принадлежи на тези, които виждат възможностите,
преди те да станат явни.
Джон Скъли, бивш изпълнителен директор на „Пепси” и на „Ейпъл Компютър”
Виждането е всичко за лидера. За него то е незаменимо, защото го движи. Виждането рисува мишената, запалва и подклажда вътрешния огън, кара човека да върви напред. То пали огъня и у тези, които следват такъв лидер.
Ако лидерът няма виждане, той се е запътил към нищото. В най-добрия случай той обикаля в затворен кръг. Ето няколко неща, които изграждат представата за виждането на лидера.
Виждането се заражда отвътре.
Ако ви липсва виждане, погледнете в себе си. Използвайте природните си дарби и желания. Потърсете призванието си, ако имате такова. Ако нямате усещане за вашето собствено виждане, свържете се с лидер, чието виждане ви удовлетворява. Станете негов партньор. Това направил и Рой – братът на Уолт Дисни. Рой бил добър бизнесмен и лидер, можел да осъществява нещата, но Уолт осигурявал виждането. Заедно те били невероятен екип!
Виждането се ражда от вашето минало.
Виждането не е мистично качество, което идва от празното пространство. То израства от миналото на лидера и от историята на хората около него. Поговорете с някой лидер. Много е вероятно да откриете ключови събития от миналото му, които са залегнали в създаването на неговото виждане.
Виждането се грижи за нуждите на другите.
Истинското виждане достига далече – отвъд това, което един човек може да постигне. Ако виждането има истинска стойност, то прави повече от това да приобщи и други хора. Ако имате виждане, което не служи на другите, най-вероятно то е твърде незначително.
Виждането ви помага да съберете средства.
Виждането действа като магнит – привлича, предизвиква и обединява хората; привлича средства и финанси. Колкото по-голямо е виждането, толкова по-голям е неговият потенциал за привличане. Колкото е по-предизвикателно, толкова по-активно участниците се борят да го постигнат. Едуин Ланд, основателят на „Полароид”, съветва: „Първото, което трябва да се направи, е да накарате човека да усети, че виждането е много важно, но почти невъзможно за реализиране. Това предизвиква правилния импулс у победителите”.
Да разсъждаваме за това
За да откриете виждането, така незаменимо за лидерството, нужно е да станете добър слушател, като се вслушвате в следните гласове:
Вътрешния глас
Виждането се заражда отвътре. Знаете ли мисията на живота си? Какво вълнува сърцето ви? За какво мечтаете? Ако това, което преследвате в живота, не идва от вътрешно желание – от самите дълбини на това, което сте и в което вярвате, – няма да можете да го постигнете.
Недоволния глас
Вдъхновението за велики идеи идва от това, което не работи. Негодуванието от статуквото е огромен катализатор за виждането. Дали сте изпаднали в самодоволство или искате да промените света?
Успешния глас
Никой не може да постигне велики неща сам. За да изпълните велико виждане, необходим ви е добър екип; добър съвет от някой, който е стигнал по-далече от вас по пътя на лидера. Ако искате да водите други към големи неща, намерете си наставник. Имате ли съветник, който може да ви помогне в изострянето на вашето виждане?
Висшия глас
Вярно е, че виждането идва отвътре, но не бива да го оставяте затворено във вашите ограничени възможности. В истински ценното виждане е необходимо да има Божия намеса. Само Бог знае пълните ви възможности. Докато сте търсили вашето виждане, поглеждали ли сте извън себе си – отвъд собствения си живот? Ако не сте, може би сте изпуснали истинския си потенциал и най-доброто за вас в живота.
СЪВЕТИТЕ НА МАКСУЕЛ за усъвършенстване на виждането:
- Оценете себе си.
Ако сте си изяснили виждането за вашия живот, преценете колко добре го следвате. Говорете с няколко ключови хора – брачен партньор, близък приятел, подчинени. Попитайте ги какво според тях е вашето виждане. Ако успеят да ви го опишат ясно, вероятно вие го изявявате в живота си.
- Запишете го.
Запишете виждането си още днес. Писането избистря мисленето. След като го запишете, преценете дали то е достойно да бъде виждането на живота ви. Ако е така, преследвайте го с всички сили.
- Направете вътрешен тест
През следващите няколко седмици помислете кое наистина ви влияе най-дълбоко?
Какво ви кара да плачете?–––––––––––––
Какво ви кара да мечтаете?––––––––––––
Какво ви дава енергия?––––––––––––––
Помислете какво искате да видите променено в света около вас. Кое според вас не е такова, каквото би трябвало да бъде? След като идеите ви се изяснят, запишете ги и говорете за тях с наставник.
Как оценявам себе си?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Попитай ключови в живота ти хора (брачен партньор, близък приятел, подчинени) какво според тях е твоето виждане.
СПОДЕЛЕТЕ:
Тъй като това е работа във виртуален екип, споделете размислите си в коментарите под статията.
……
Това е поредицата 21-дневно предизвикателство от книгата на Джон Максуел „21 незаменими качества на лидера“. Всичко тук е адаптирано или цитирано от книгата. Предложението „Да следя за деня”, „Предизвикателството” и „Споделете” е по идея на автора на блога.
Добро утро екип:) Много творческо е последното предизвикателство:) Имаме доста материал за разсъждаване днес – мечти, виждания, промени…:) Хубав и успешен ден от мен:)
Радост, благодаря ти, че се появи в началото на деня! Обръщението „Добро утро, екип!“ ми навява малко тъга, породена от това, че постигнахме близост помежду ни; сякаш започнахме да се нуждаем едни от други, а дните ни като екип свършват… Но се радвам, че в теб (а и във всички нас) се е развило усещането за екипна работа! Колко е хубаво човек да се чувства част от една общност, в която всички споделят сърцата си, водени от едно основно ВИЖДАНЕ: „Аз искам да преживея промяна! Искам в живота ми да дойде ново нещо, за което поемам отговорността да се преборя със самия мен – не с хората около мен! Искам да бъда компетентен относно промяната: какво представлява тя; как се постига; как да тръгна по този път; от къде да започна! Искам не само да говоря за истините на промяната; не само да се вдъхновявам от тях; не само да ги споделям с приятели, но да ги приложа на практика, да ги превърна в начин на живот, да ги материализирам; да ги направя моите истини! Истините така да оживеят в моя живот, че, докосвайки се до мен, хората да знаят, че това не са само думи, че невъзможните неща могат да станат възможни“.
Да следя:
Най-лесно мога да се саморазкрия и (самооценя до известна степен) с едни стихове, които излизат директно от сърцето ми:
Аз съм птица – готова за полет!
Разперила здраво криле, тичам;
с душата си тичам нагоре!
И виждам, все виждам небе..
Но свързано здраво със Корена…
Там, между небето и земята аз се родих.
Птица – със здрави криле за … полет!
Предизвикателството:
Един от най-ключовите в живота ми хора е моята снаха. Обърнах се към нея, за да откликна на днешното предизвикателство. Тя написа и ми изпрати следното:
„Виждането ти за живота или за конкретна ситуация не обхваща само теб, твоите мечти и стремежи. То включва и хората, които обичаш; тези, в чийто живот искаш да допринесеш за промяна, да им помогнеш да погледнат по-надалеч.
Винаги имаш солидна причина, заради която си последователна в решенията си.
Виждането ти носи живот, емоция, вълнение!
Ти вдъхновяваш, не оставяш човека безразличен. Умело, по естествен начин предизвикваш както себе си, така и хората около теб да тръгнат с теб. Мисля си, че често пъти тази реакция в тях е плод на доверието им в теб; доверието, че няма да спреш да говориш по даден проблем, че превръщаш изводите в действия. Хората се доверяват на силата и постоянството, с които следваш целта. Не спираш по средата на пътя, целиш се към края, докато видиш картината цяла и завършена. Това е моментът, когато си мотивирана постепенно да разширяваш виждането си до следваща цел.
В затруднен момент си предизвикана да търсиш разрешение на проблема, не спираш до невъзможността. Готова си да приложиш промяна в стъпките си, щом дойде по-добра идея или възможност за практично приложение.
Не се затваряш в своето очакване и модел за най-добро; отворена си към чуждия опит, щом провериш и се увериш в източниците му.
Мога да кажа, че си човек, който обича да е буден, да вижда напред, да търси и да намира“.
Да споделя:
Когато учим хората да носят нашето виждане, нека да не забравяме, че виждането „изтича“, лесно се забравя. Това е поради тяхната отговорност към много други неща. Нашите екипи понякога губят целта, независимо колко пъти им повтаряме едни и същи неща. Затова, в осъществяването на виждането си, като водачи, нека да имаме търпението да го напомняме постоянно и да го формулираме с възможно най-кратки думи, за да бъде запомнено.
Когато трябваше да отговоря на въпроса „Как оценявам себе си?“, не употребих често срещаната реплика: „Не ми е много удобно да говоря за себе си“, защото съм сигурна, че един лидер може да се движи в истински успех само когато познава себе си; разпознава сезоните в живота си; правилно разчита всяка своя крачка; вижда личността си вписана в голямата картина на виждането за живота му. Всичко това е базирано на много други фактори, но и на себепознанието.
Ако не познавах себе си, нямаше да зная коя съм, а оттам трудно бих определила какво мога … Тогава, със самоопределението „Ничия“, как щях да дам нещо от себе си на другите и … какво всъщност бих могла да им дам; къде бих ги завела?!
ДА СЛЕДЯ:
Основните критерии, които използвам за самооценка, са:
1. Как влияя на хората около мен?
2. Успявам ли да предам нещата с плам, така че да запаля хората около мен?
3. Начините, по които комуникирам, леснодостъпни и разбираеми ли са?
4. Живея ли всеки ден, водена от това, в което вярвам силно, или позволявам на някаква инерция да ме завлече в посредствеността?
И днес се следих за всичко това. Понякога описвам наблюденията върху самата себе си.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Да, попитах близък човек какво според него е моето виждане. Той го определи с две думи: перспектива и размах.
СПОДЕЛЕНО:
Изключителното за мен днес беше, че целенасочено се опитвах да слушам различните видове гласове, които Максуел подчертава в това предизвикателство и… те НАИСТИНА говорят! Днес чух и вътрешния си глас, и гласа на успеха, и гласа на недоволството. Утре продължавам да се тренирам да ги разпознавам!
-Как да определя себе си?
Въпросът ражда отговор -АЗ се оказах един отговорен човек ,устойчив на всяко едно предизвикателство ,не просто надувко ,а човек който желае да се промени и да започне съвсем нов живот .
-Ще бъде ли лесно ?-Определено не пред себе си имам много ,много въпроси за решаване в личен и служебен план.
Твърдо съм решила -никакво отказване ,докато не се стигне желаната точка .
Целта не е далече ,но е ясно очертана ,вижда се и чака да бъде покорена ,пътеката стръмна ,но ще бъде извървяна с чест.
Вслушвам се във вътрешните си гласове и казвам „Благодаря ти боже ,за вярата ,силата и помощта ,която ми оказваш.Знам че вътрешния ми глас рядко ме подвежда и понякога ми трябва много малко увереност за да стигна до целта.
Обичам хората и с удоволствие откликвам ,на всеки повик .
Задавайки въпрос на момиче от обкръжението си ,как ме вижда отстрани ,казва:
– човек ,който мисли повече за другите отколкото за себе си,всеотдайна и разбираща ,помагаща в решението на много проблеми“
Какво мисля аз- има много неща които мога да променя в положителна насока и ще ги променя.Ще наблюдавам себе си в изпълнението на заложените задачи.
Ще направя вътрешния тест и ще запиша резултатите от него.
Остава да кажа БЛАГОДАРЯ ВИ ЕКИП !!!!!!!!! Бяхте страхотни !!!!!!!!
ОБИЧАМ ВИ!!!!!!!!
Йотка, а ти беше и си едно от постянните вдъхновения за мен! Благодаря ти за смелостта да ракзриеш себе си; за постоянството ти всеки ден; за доброто отношение и готовността за промяна!
ДА СЛЕДЯ:
Как оценявам себе си?
Като отговорна и справедлива личност, отворена да се учи и стремяща се към успех с цел да помогне и на други хора да успеят.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Човек даващ спокойствие, скромен, слънчев и търпелив. Това за търпението много ме учуди, че ме възприемат така.
СПОДЕЛЕТЕ:
Смятам от тук натаък да живея с тези принципи защото усетих позитивната им сила върху мен и това много ми хареса.
Ще се радвам да ви чета екип, вие също много ми помагате с вашата гледна точка, имам какво да науча от вас. За мен ще бъде удоволствие да се наблюдавам в развитието си и ако успея да предам това на детето си и на още някой – ще бъда щастлива. Благодаря на всички, че приехте това предизвикателство.
ДА СЛЕДЯ: Как оценявам себе си?
Здравомислеща, сравнително уравновесена, радостна, може да се разчита на мен, добър приятел, отговорна… май стига, че да не прозвучи много надуто. :о)
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО: Попитай ключови в живота ти хора (брачен партньор, близък приятел, подчинени) какво според тях е твоето виждане.
Според съпруга ми в момента основното ми виждане е да съм добра майка :о).
Особено много ми хареса ей този пасаж:
■Направете вътрешен тест
През следващите няколко седмици помислете кое наистина ви влияе най-дълбоко?
Какво ви кара да плачете?————————————–
Какво ви кара да мечтаете?———————————–
Какво ви дава енергия?——————————————
Помислете какво искате да видите променено в света около вас. Кое според вас не е такова, каквото би трябвало да бъде? След като идеите ви се изяснят, запишете ги и говорете за тях с наставник.
Интересно е, че точно на вчерашния ден в книгата ми с размисли за ежедневно четене бях предизвикана да си припомня за какво съм призована… и след това четох в блога на една позната в същата насока. Като че Бог се опитваше да ми каже: „Да, сега си в такъв период от живота си, в който като че не става много и се чувстваш леко настрана от събитията. Но ти всъщност растеш и се променяш, и влагаш в следващото поколение това, което имаш в себе си. И ако се справиш, един ден не само ти ще си изпълнила виждането си, но ще си подготвила сина си, за да изпълни целта на своя живот.“ Последните години това, което ме предизвиква и ме кара да горя, се променя в зависимост от ситуацията, в която съм, за да е адекватно спрямо хората, с които съм и с които работя… но желанието ми да видя един по-добър и справедлив свят си остава същото!!! Знам какво ме кара да плача, какво ме кара да мечтая, какво ми дава енергия – и мисля, че това е страхотно. Чудесен завършек на тези 21 дни – благодаря, Любче, за инициативата, и благодаря на всички за споделеното. Беше ми много приятно да се учим и променяме заедно, и се надявам да продължим да го правим! Успех на всички! :о)
Вили, всяка дума, изказана от теб, беше много практична и като хвърлен камък на място! БЛАГДОАРЯ ТИ, че беше с нас, защото твоето присъствие обогати изключително случващото се тук :).
Определям себе си като човек, който се стреми да бъде отговорен, честен и справедлив. Човек, който обича предизвикателствата, отворен за промяна към по-добро и готов да помага на хората. Вчера, мой стар познат ме определи като взискателна към себе си и околните. Днес, връщайки се по-назад във времето,си дадох сметка, че най-често срещаното определение за мен от приятели и клиенти през последните 1-2 години е било като търпелив човек. А в края на настоящото предизвикателство мога да кажа, че то ме направи и малко по-дисциплинирана, накара ме да се вгледам по-дълбоко в себе си и ми даде импулс да продължавам да се променям и усъвършенствам.
Благодаря на Любомира за инициативата! Благодаря на всички, които отделиха от цинното си време и споделяха мнението си през последните 21 дни! За мен беше важно да сверя часовника си с всички ВАС!
Благодаря! Поклон пред всички които стигнаха да финалната права! Аз си подарих усмивка 🙂 Знам, че съм силна и отговорна личност. Осъзнавам, че имам още много да осмислям в живота си 🙂 Но знам, че съм упорита, искаща, можеща и успяваща! Умея да Виждам и чувам! Успявам да откривам правилния път! Благодаря на всички стоящи зад гърба ми и на всички които ми се доверяват! Няма да ги подведа! Това ме прави още по-одговорна! Аз се гордея с това което съм! 🙂 🙂 Гордейте се и Вие! Благодаря и успех на всички!
Хареса ми това, което Едуин Ланд, основателят на „Полароид”, казва: „Първото, което трябва да се направи, е да накарате човека да усети, че виждането е много важно, но почти невъзможно за реализиране. Това предизвиква правилния импулс у победителите”. Много е добро.
Поздрави и от мен за инициативата, беше ми полезно и интересно, а тепърва очаквам да бера плодове от това семе. Но ми се струва, че щеше да ми е по-полезно наведнъж да мина материала и да го възприема по-наедро.
Очакванията ми обаче не се оправдаха поради малкото хора, които се включиха и липсата на дискусии и комуникация. На няколко пъти зададох въпроси към коментари на различни хора, но не се получи дискусия, защото нямаше и отговор. Всеки пишеше за себе си предимно, не се интересуваше от мнението на другите върху написаното от него и не се връщаше да погледне има ли коментари. Както видях не е било така през септември, когато за първи път се е провело предизвикателството. В никакъв случай обаче не съжалявам, че участвах 🙂
Поздрави и успехи на всички!
Здравей, Йорданка!
Казват, че пътя към върха бил самотен и малко стигали до там.
Как мислиш по този въпрос?:)
Оказва се, че е така. Много хоро просто харесват развнините, берат цветя, разхождат се, но никога не се изкачват към върха. Малцина са тези, които искат да видят света отгоре 🙂
Определям себе си като позитивен човек и оптимист, пред който не съществуват невъзможни неща…това безспорно определя и моите виждания!
Искам да благодаря за възможността да участвам в това предизвикателство. За мен бе голямо удоволствие и много полезно…със сигурност бих се включила пак в подобна инициатива!
Още веднъж благодаря!
ДА СЛЕДЯ:
Преминах 2 път това предизвикателство 🙂
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Искам да съм от тази група и работя върху това – Бъдещето принадлежи на тези, които виждат възможностите, преди те да станат явни.