Все още не съм срещал човек, колкото и високопоставен да е той, който да не върши по-добра работа и да не влага повече усилия в условия на одобрение, отколкото в условия на критика. Чарлс Шваб, индустриалец
Харизмата е качество, което се развива. То не е вродено. Ето и съвети да се превърнете в личност, която привлича останалите:
Обичайте живота.
Хората, с които самите вие бихте искали да прекарате времето си са тези, които обичат живота: весели, не се оплакват, не са в постоянни депресии. „Ако искате да се привлекателни за останалите, трябва да сте като хората, с които ви е приятно да сте заедно“.
Давайте най-високата оценка на всеки.
Едно от най-добрите неща, които можете да направите на хората, е да очаквате най-доброто от тях. Това помага на хората да имат високо мнение за себе си, но помага и на вас. Бенджамин Дизраели казва: „Най-голямото добро, което можете да направите някому, не е просто да споделите вашите богатства, а да му разкриете неговите собствени“. Ако оценявата хроата и им помагате да разгърнат потенциала си, те ще ви обичат заради това.
Давайте на хората надежда.
Френският генерал Наполеон Бонапард определя лидерите като „продавачи на надежда“. Ако сте в състояние да бъдете човека, който поднася този дар на останалите, те ще бъдат привлечени от вас и ще са ви вечно благодарни.
Раздавайте се.
Хората харесват лидери, които постоянно споделят житейския си опит с тях. Споделяйте мъдростта, средствата и специалните моменти с хората, които водите. Споделяйте специалните моменти с тях, канете ги да пътуват с вас, да участват в различни инициативи, където сте въвлечени вие.
Ако НЕ сте харесвани, сигурно притежавате един от следните недостатъци: гордост, несигурност, рязка промяна в настроенията, перфекциониъм, цинизъм.
Съвети от Максуел:
За да усъвършенстване вашата харизма, направете следното:
– Променете фокуса си. Наблюдавайте се през следващите дни. Бъдете внимателни как протичат разговорите ви с хората: ако са повече насочени към вас и за вас, опитайте да смените посоката.
– Поиграйте играта „Създаване на първо впечатление“. Следващия път, когато се срещнете с нов човек, направете всичко възможно, за да оставите у него добро впечетлание за вас. Фокусирайте се върху интересите му, бъдете позитивни. И най-важното: дръжте се с него като с високо оценявана личност.
– Раздавайте се. Нека това споделяне на ресурсите ви с другите да бъде ваша постоянна задача. Помислете как през тази година от живота си можете да помогнете на петима човека – членове на семейството ви, колеги, служители, приятели – да бъдат по-стойности.
ДА СЛЕДЯ:
Склонен ли съм да забелязвам повече добрите неща у хората, отколкото неприятните?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Как ще работя над себе си, за да забелязвам повече добрите качества у хората?
СПОДЕЛЕТЕ:
Тъй като това е работа във виртуален екип, споделете размислите си в коментарите под статията.
……………..
Това е поредицата 21-дневно предизвикателство от книгата на Джон Максуел „21 незаменими качества на лидера“. Всичко тук е адаптирано или цитирано от книгата. Предложението „Да следя за деня”, „Предизвикателството” и „Споделете” е по идея на автора на блога.
Здравейте,към всеки един от нас ,навсякъде отношението е различно и много важно е нашето отношение към всички тези служители ,приятели ,роднини ,колеги и даже нашето семейство .
Моето отношение към всички независимо от пол ,занятие,религиозни принадлежности ,народност ,възрастови граници винаги е било еднакво .Становището ми е „Всички сме божи чеда и заслужаваме слънцето ,водата и храната божия.
Уважение за всеки “
Виждайки строг или намръщен човек пред себе си си казваш ,“колко добрина има в него“ или „колко ли мъка е събрал „и дали не мога да му помогна да се усмихне.
Във всичките 45 години трудов стаж , съм се стремила да търся доброто и винаги да намирам път ,към всеки човек. Удовлетворението ми са усмивките ,които получавам при всяка среща.
Да определено съм си поставила цел да помогна признавам си на повече от пет човека да открият ,доброто в себе си и да си помогнат сами, ако те желаят разбира се.
За себе си мога да кажа ,ще следвам пътя ,който съм следвала в годините и ще търся винаги доброто в себе си и около себе си.
Това е лесно :)))) Отдавна съм го овладяла , а и в моята работа няма как да не съм позитивна и с добро отношение към хората !
Да следя:
В основни линии успях да забележа доброто в хората, до които се докоснах, и да комуникирам с него. Открих, че вътрешната борба в мен – сблъсъкът между това, да виждам в човека добрите неща или неприятните – може да бъде преодолян и не толкова драматичен, ако знам, че животът и хората могат да изглеждат по-добри, щом ги обичам, ако съм готова да им дам повече от времето си, ако им предавам отношение на сигурност и надежда; ако самата аз съм харизматична, пълна с радост и устрем…
Предизвикателството:
Реших да бъда взискателна към себе си и – безкомпромисна; да се вгледам малко по-дълбоко във вътрешния ми живот, в сърцето ми, и да открия евентуалните пречки, заради които не успявам в постоянство да откривам добрите качества на хората около мен. Получих свобода, когато разбрах, че понякога съм завладяна от гордост, друг път – от перфекционизъм; че тези два източника причиняват дискомфорт в мен и в хората около мен. Затова ги игнорирах! И реших да преживея поне един цял ден, в който да не съм повлияна от тяхната манипулация и контрол.
Това предизвикателство си струваше! Вече съм готова да го прегърна и в утрешния ден. А защо не да го превърна и в начин на живот …
Споделете:
Рано сутринта видях темата за размислите и самонаблюденията за деня. Едната ми цел беше да не пропускам възможността да поработя над себе си, а другата – да се подготвя за възможно по-харизматичен ден, като си създам нагласи за вдъхновяващи разговори и взаимоотношения с хора. Това даде тон на целия ми ден; помогна ми да дам най-доброто от себе си. Бях изненадана от сълзите на споделяне от страна на човека, с когото разговарях; бях стоплена от това, че пред него се откриха хоризонтите на нови очаквания за творчество и красота.
Здравейте и от мен! Това предизвикателство наистина ме провокира много сериозно днес.
ДА СЛЕДЯ:
Ако гледам повърхностно, може би бих казала, че нямах реални причини да виждам добрите неща у хората… точно днес :). Всеки искаше всичко за невъзможно кратко време. Но, има такива дни, нали?
Човекът, с когото се наложи да работя, беше изключително изискващ и изтормозващ от гледна точка на детайли (които нямаха особено значение). Да, цялото отношение „изтормози“ мен, но пък думите „намери нещо хубаво у него, днес задачата ти е тази“, крещяха силно. И, да, намерих! Открих, че той е прецизен, че държи на работата си; че има картина в главата си и обича да я вижда реализирана. А в цялата ситуация аз бях един от хората, които помогна за реализирането й! И… знаете ли колко различен поглед ми даде тази гледна точка?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Успях! ПОБЕДА! 🙂
ДА СЛЕДЯ:
Напълно съм склонна да забелязвам повече добрите, от колкото неприятните неща у хората. И го правя!
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Може би преди съм го правила несъзнателно, но сега е напълно съзнателно решение, което съм взела – да се отнасям с уважение към отсрещния човек, да давам шанс, без да преценявам предварително, да насърча и похваля доброто, малкия напредък, да оценя, да търся доброто…
Точно това правих и днес:)
СПОДЕЛЕТЕ
За мен това отношение е голямо вдъхновение и ми носи удовлетворение. Виждам какво става наоколо, всички сме се наслушали на хора, които си мислят, че няма да се справим и не вярват в нас. И когато започнеш да общуваш с хора, които са пълна противоположност на този масово разпространен модел, първо започваш да се променяш ти, а в последствие възприемаш тези принципи за свои, „прихващаш“ и предаваш, и хората около теб също го усещат:) Това се случи и с мен и съм много БЛАГОДАРНА за всичко!
Днес приятел ми каза, че ми е изключително благодарен, че го подкрепям, защото това му е дало увереност… и това ме направи щастлива:)
Друг приятел, когато започваше ново и голямо предизвикателство, аз го насърчих и казах, че поради тези и тези негови качества аз виждам потенциал и мисля, че ще се справи чудесно. Днес си говорихме и резултатите сами говорят /а имаше доста скептици/.
Търся доброто и ще продължавам!
Отдавна работя над тези неща, но се оказва, че на българина му е добре да чува похвали и одобрение. Дори понякога си задавам въпроса:“ какво си мислят за мен“. Моите ученици за тях бях като бърза помощ на повикване; други познати и непознати си мислеха, че работя безплатно, но всичко се купува с пари. За отношението ми със сина ми: той си мислеше, че всичко му е позволено, за семейството ми също; за приятелите и колегите ми. Може би трябва да променя критерия си за добро и когато върша нещо да питам себе си дали това е добро за мен. За българина не важи доброто, Много хора си мислят, че света се върти около тях и дори не се сещат да ти кажат дори благодаря.
Ще се науча да раздавам добро, но по моя преценка.
През деня се стараех да помогна на един колега да разбере, че всеки има свои мисли и никой не може да мисли като него. трябва да се съгласяваме с мнението на другия, но може би след разговор за да уточним мислите си.
Вечерта занесох вечеря на моя близка, която гледа вече 42 години своята болна дъщеря от Даун.
Дон Мигел Руиз казва, че имаме най- малко 4 лица и сигурно трябва да разберем кое лице да показваме в даден момент.
Dobro utro, vecerta v nikakav slucaj ne stignah da pisa. Ustanovjavam , ce da vidja dobroto v horata, ne e goljam problem za men. I tam, kadeto imam neprijatnosti s coveka, uspjah da izpolzvam situacijata. No i tova ce v momenta vaobste malko rabotja s hora ne mi sazdava taka stresovi situacii v tova otnosenie…Zornitza
Някои беше казал, че добрият лидер подбира екипа си по възможности на хората, а не по това дали ги харесва. Така в екипа си има различни по характер и възможности хора.
Та да си поговорим за харесването … за съжаление трудно работа с хора, които не харесвам. Или хора, които правят неща които не харесвам. Макар такива хора да са ме изненадвали най-приятно с успешни идеи и решения. В случаите не съм бил аз лидера в екипа.
Случвало ми се е да бъда подведен от добри постъпки, затова не винаги приемам така радушно добрите качества. Но винаги се опитвам да ги отсея.
Нещо, върху което трябва да работя е да не бъда лековерен и да не се ръководя от една постъпка или ситуация. Защото натрупаните добри отзиви се стопяват много бързо след една кофти постъпка …
Здравейте и от мен.Малко късничко се включвам, но сега успях. До преди известно време бях по-склонна да виждам у хората около мен нещата, които не харесвам.Позволявах си много постъпки и думи, казани от други, да ме дразнят и дори изкарват от равновесие. Но с всеки изминал ден съзнателно се уча ( и все повече успявам ) да търся у всеки това, което е положително.Когато нещо все пак ме подразни, се сещам, че този човек има право да бъде такъв, какъвто е, независимо дали на мен това ми харесва.Думите “ бъди себе си и остави другите да бъдат други “ бдят над моите реакции към постъпките и думите на околните.Свикнах да се наблюдавам как реагирам .Понякога спонтанната ми реакция е да изкажа недоволство и критика, но вече успявам все по-често да не го правя. Ако все ми е трудно да открия доброто у някого, поне се старая да не отдавам голямо значение на това, което на мен не ми харесва,защото това не е гаранция , че е лошо.
След прочита на материала, първата дума която ми се набива е алтруизма ми. Да страхотно е да си такъв, но има доста моменти в които плащаш огромна цена. Сега отчитам, че това е било следствие от начин на мислене и липса на приоритети, благодарение на което са се възползвали от тази добродетел в моя вреда. Все още първо виждам добрите качества в хората!
Да сподея: По принцип си мисля, че съм настроила себе си вътрешно да забелязвам добрите неща в другите, но понякога е много трудно, особено когато те заобикалят хора, които си мислят че ще просперират, когато „съборят конкуренцията“, когато те смачкват с негативизъм и други подобни, имам в предвид в личен план. Но това си е ежедневно предизвикателство, понеже всеки за себе си избира как да са нещата.
Предизвикателство: Вярвам, че предварителната вътрешна настройка променя отношението към „трудните“ хора, да искаш да видиш добрите неща, там е ръсковничето.
Всеки път се уча и уча, и пак уча…и продължавам…
Споделете: Точно, защото сме решили да се променяме нещата имат шанс да се променят, то е ясно че ще има провали, но по-важното е че Винаги ще има надежда за тези, които предпочетат последното нещо, което да направят – да се изправят, а не да останат долу в нокаут….Не се ли откажеш, вече успяваш!?!
Да следя: Да развивам своите качества
Предизвикателство: Да надвия над мързела и самодостатъчността
Коментар: Приемам себе си повече за интроверт. Затова ми се наложи преди години да работя над това, да съм отворен за срещи с хора, разговори с непознати клиенти.
Така с течение на времето развих свой стил на общуване…
Признавам си, че перфекционизмът е нещо, с което се боря, защото на моменти се питам дали е ПЕРФЕКЦИОНИЗЪМ ИЛИ ДРЕБНАВОСТ?
Това, което правя е да си напомням, че всички сме различни и че всеки е значим по негов си начин. Старая се да се вглеждам повече в добрите страни, отколкото да критикувам! Перфектни хора няма, няма и да има! С годините се справям все по-успешно и наистина така съм спечелила много приятели 🙂
БР
Това което забелязах днеска в себе си го разбирам за пореден път, че не е никак трудно да видя доброто у хората и да им се усмихна стига да надигна глава от компютъра 🙂 само че когато съм потънала в работа трябва да си напомням, че има и други около мен и това е нещо над което трябва много да работя 🙂 🙂 🙂 , защото когато виждам доброто се ядосвам по – малко, а това е хубаво 🙂
Това, с което трябва да се боря е несигурността в себе си. Но стъпка по стъпка успявам да я преодолея и с много помощ от приятели и познати.
Старая се да съм положително настроена спрямо хората, но понякога не ми се отговаря със същото.
Izvinqvaite za latinicata. edinstveniqt nachin, za koito s e shtam, da vijdam poveche dobri kachestva u horata , e da smenq fokusa – da gledam na samite hora, a ne na dumite i deistviqta ili bezdeistviqta im.
Здравейте и от мен.
Днес имах няколко срещи и се наблюдавах внимателно през целият процес на протичане на разговорите.
Определено съм склонен да търся доброто в хората. Не съм дребнав и не се хващам за малки неща, защото хората са различни и всеки си има някакви недостатъци. Много е важно да имам индивидуален подход в комуникацията си с хората, защото, ако следваме един и същи стереотип рискуваме да попаднем в зоната на „клишета“.
Днес се усмихвах при запознанствата, говорех ясно с факти. Дискутираните въпроси бяха изяснявани точно и конкретно ( Защо?, Кой?, Как?, Методология., Цели., Възможности за приложение ). Накрая завърших с комплимент и отново с усмивка.
Бих работил върху следните аспекти за да мога да се акцентирам върху доброто у хората:
1. Осъзнаване, че хората са различни и всеки си има някакви недостатъци
2. Индивидуален подход към всеки човек, защото характерите на хората, също са различни
3. Метод „Три пъти Защо назад“, за да успея да хвана първопричината. Често човек е принуден да постъпи по даден начин в следствие на други обстоятелства, а още по често дори не осъзнава какво е направил.
4. Всеки заслужава втори шанс. Когато някой сгреши е човешко да му дадем втори шанс за да открием доброто у него. Бих работил върху това да мога да давам втори шанс
5. Ще се опитам да прощавам всеки път
6. Ще съм дискретен, когато някой сбърка или постъпи непочтенно, за да не го излагам пред останалите общи приятели и колеги
7. Ще съм деликатен
8. Ще съм тактичен
9. Ще съм прям и решителен, ако обстоятелствата го налагат
Много ми харесват конкретните ти отговори, Боби:) С удоволствие ги чета:)
Много често виждам лошите страни на хората вместо да се вгледам в положителните. Затова днес се усмихвах повече на хората и така поглеждах по ведро на тях.
днес реших да помогна на петима приятели в следващата една година.да направя нещо за тях,което не успяват,или да ги побутна.вече правя нещо за първия и се надявам да е успешно.с много упражнения/от известно време / се научих да виждам доброто в хората,опитвайки се да видя тяхната гледна точка.
Това предизвикателство наистина много ми харесва и го чувствам изключително близко до мен 🙂
Вярвам и съм убедена, че подобното привлича подобно (хора, ситуации… ) Искам да съм заобиколена с жизнени, усмихнати, позитивни, ентусиазирани и целеустремени хора…Ето защо и аз се опитвам да бъда такава 🙂 Не може да се държиш арогантно, надменно…и да очакваш каквото и да било от другите …независимо дали става въпрос за бизнес, приятелство и т.н.
Вярвам в това, че една усмивка прави чудеса! Вярвам също така в добротата на хората ( може би трябва по-скоро да се научим да прощаваме и да не забравяме, че никой не е идеален) и в това,че всеки един от нас притежава уникални и безценни качества…и всеки трябва да разкрие своят потенциал…
Обичам да се чувствам полезна! Може би и за това приятелите ми имат доверие и често съм тяхна опора. Вярвам, че пред каквито и изпитания да ни изправя животът няма невъзможни неща и всичко е въпрос на силно желание, воля и постоянство!
Добър вечер!
Моят втори ден за самонаблюдение протече без първи срещи с други хора, но за това пък се замислих повече над това, което ми се е случвало до сега.
По принцип се старая да бъда усмихната не само при срещите ми с хората, но и по време на телефонни разговори с тях. Добронамерена съм и при първа среща с някого обикновено виждам добрите му черти. Но ако обстоятелствата наложат да опозная човека по-отблизо, когато открия недоброто в характера му, то като че ли взема превес в мнението ми за него, особено, ако трябва да свършим нещо заедно и тази му черта е от значение за резултата. Напомням си, че и аз не съм идеална, но трябва да призная, че все си имам „едно на ум“.
Как ще работя повече над себе си, за да забелязвам повече добрите качества у хората?
Мисля, че в бъдеще би трябвало да работя повече над това, как да поощрявам и помагам на хората да използват добрите си качества.
и при мен е така…в момента в който видя посредственост или лицемерие това ме отблъсква от човека…много е трудно после да търся добри страни
Здравейте, много хубава тема сте поставили като предизвикателство. Харизмата е наистина важна за хората, които работят и общуват с клиенти и контрагенти. Първото впечатление е важно, но не само то. Харесва ми предизвикателството и стъпките, действията, които трябва да предприемем, позитивизма преди всичко и доброто отношение към всички. Някъде бях чела нещо, което много ми хареса и е в подобен дух – отнасяйте се към човека, с когото общувате като че ли това е най-специалният човек на земята. Комплименти за идеите!
Здравейте,
Напълно споделям и съм съгласна със съветите описани в текста на днешното предизвикателство. Бих казала, че често изпитвам доброто въздействие на доброто отношение от другите към мен – те са склонни да ти помогнат доста по-често и в доста по-спешни ситуации.
Това, което не винаги успявам да постигна е да виждам доброто в хората и понякога се ядосвам, заради това, че някой не е направил нещо, направил го е погрешно, защото той е „некомпетентен“, „мързелив“ или „не си е свършил работата“. Проблемът тук е, че за грешката може да има различни причини и не трябва да обвързвам човека веднага с определения.
Това, което мога да променя:
1. Да не давам оценки/определения на хората, базирани на конкретни ситуации
2. Да не забравям, че всички сме различни и това, което за мен е правилно, може да не е задължително начинът, по който другия човек смята, че трябва да бъде свършена работата
3. Да се не забравям да търся доброто у хората
4. За да го постигна мога да си задавам въпроса „какви добри качества притежава тя/той“ всеки път като усещам някакво недоволство от съвместната ни работа.
5. Да не забравям да давам позитивна обратна връзка за добре свършената работа
До понеделник…
Има ли начин да разбера предизвикателството за неделя още утре сутрин?
🙂 🙂 Здравейте! И Благодаря! Мога с чиста съвест да си поставя оценка 6+ 🙂 🙂 Не съм знаела, колко сам добра в това да „повиквам“ доброто в хората и по този начин и на тях и на мен да ни е по-усмихнат и пълноценен деня!!! Невероятно е! Благодаря! От днес ще се наблюдавам, и вече знам – харизмата е Божи Дар, който триабва да не спирам да развивам! Успех на всички!
Здравейте и от мен! Добро предизвикателство! Винаги съм приветлива и усмихната, но не винаги виждам у хората основно доброто. От днес нататък си поставих за цел да се старая де правя именно това. Все пак в последните години съм се превъзпитала до голяма степен и се старя да приемам хората такива каквито са – всички имаме и добри и слаби страни, не си приличаме и е добре, че е така 🙂
Когато откриеш доброто в човека; когато посветиш достатъчно време, за да му предадеш ентусиазъм за действие, ти може да му помогнеш да възстанови взаимоотношение, което е било разрушено.
Днес се случи точно това: две личности с напълно различни характери преоткриха доброто в другия и поставиха ново начало на работа в екип.
Едно от постоянните предизвикателства на лидера е да помирява хората, да ги сработва, да им помага да преодолеят сблъсъка в характерите си. Без вяра в доброто това не би могло да се случи!
„Помислете как през тази година от живота си можете да помогнете на петима човека – членове на семейството ви, колеги, служители, приятели – да бъдат по-стойностни.“ Това ми хареса най-много… и ми даде база за мислене. Да видим как ще го съчетая с гледането на малкия вкъщи. :о)
Здравейте и от мен:) Това ми е много любимо предизвикателство:) И макар, че физически не се чувствам много добре и не съм имала срещи днес, а само разговори по телефона, разсъждавах върху предизвикателството.
ДА СЛЕДЯ:
Определено се старая да забелязвам повече добрите неща у хората и това е решение, което съм взела. И затова определено са ми повлияли хората около мен. Мисля, че спазвам всички насоки за усъвършенстване на харизмата, дадени по-горе и го правя наистина, защото ми е отвътре:) Моите приятели ще кажат дали успявам и собствената ми преценка е реална?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Това, което правя е, че съм решила да уважавам хората и да давам шансове. В комуникацията си с толкова много хора и клиенти не бих могла да си позволя друго! Отбелязвам хубавите неща, които са ми направили впечатление и не пестя своето одобрение и насърчение. И е толкова хубаво, когато видиш усмивката отсреща:) В разговорите ми с хората обичам да задавам въпроси и да слушам много повече, отколкото да говоря за себе си. Старая се да съм толерантна и деликатна във взаимоотношенията си.
Много хора са ми казвали, че когато се поопаря няма да съм толкова доверчива и добра… И все пак, правя нещата, в които вярвам:)
Добър вечер! Тук не мога да кажа за днес, защото видях само хора, които обичам, но вчера ми беше малко по-социален ден.
ДА СЛЕДЯ:
Склонен ли съм да забелязвам повече добрите неща у хората, отколкото неприятните? Повечето хора крият недостатъците си, затова и аз не забелязвам от пръв поглед такива. Когато харесам някого за събеседник, тогава започвам да оглеждам по внимателно и да си правя списък с плюсове и минусчета, чрез които бих могъл да опиша въпросната личност на трето лице. Подсъзнателно търся хора, които приличат на мен, които са ми интересни или които са с „отворени длани“. Ако неприятните качества на даден човек са дразнещи или се набиват в очите, то повечето хора дори не опитват да потърсят добри страни на характера му. Вчера в купето, двама пътници (момиче и момче) не искаха и да погледнат жената, с която пътувах от по-рано. Заговорих тях, заговорих и нея (отново), тогава те започнаха да я включват в общия ни разговор все повече и повече, накрая аз само мълчах и ги слушах, докато те вече водеха разговор.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Как ще работя над себе си, за да забелязвам повече добрите качества у хората?
Не съм много компетентен, но може би трябва да премълчаваме забелязаните от нас недостатъци в характера на събеседниците ни и да им „помагаме“ с усмивка всеки път, когато те се притесняват заради такива.
Здравейте и от мен!
Винаги съм приемала хората такива, каквито са и съм виждала силните им страни докато не ми покажат слабите си :). Разликата вече е, че не ги сравнявам с наработещи модели, не ги осъждам, не ги поучавам а се опитвам да се поставя на тяхно място, да разбера това което чувстват и мислят. Като цяло вече възприемам всички хора като уникални, интересни и мои учители.
Харизмата за мен е излъчването на енергия която се усеща от другите: която зависи от отношението към живота, към хората, към ситуациите и изцяло зависи от личния избор базиран на принципи и ценности.
Аз съм положително настроен човек, усмихвам се и харесвам другите хора. Виждам доброто у тях. Има и хора, които са лицемерни, дребнави, зли – тях не ги харесвам и не се старая да ме харесват.
🙂
Все по-добра съм във виждането и казването на добрите неща у хората. Това, което искам да се науча е да им задавам въпроси. Трудно ми е, защото си мисля, че питайки навлизам в личното им пространство, т.е. може да ме помислят за нахална/любопитна. Също, иска ми се да мога да слушам повече, просто да слушам, без да се чувствам длъжна да коментирам.
Здравейте и от мен ! Преди време ( до преди няколко години) бях повече склонна да виждам отрицателните страни у хората и да обръщам внимание на това, което на мен не ми харесва. Благодарение на книгите, които харесвам и чета напоследък,нещата започнаха да се променят. Старая се да съм положително и позитивно настроена към останалите.Вярвам, че каквото излъчваш (мисли, думи…) към другите хора, това и се връща обратно към теб. Не винаги успявам. Често се оставям това, което някой каже или направи да ме дразни ,да ми развали настроението, дори да реагирам остро. Все по-често обаче се подсещам, че е по-добре да приема нещата такива и да не осъждам някого за дума или действие, защото хората са различни и мислят по различен начин.
Приятели, сега виждам, че коментарът ми от снощи не се е публикувал! Ето го отново:
ДА СЛЕДЯ:
Старая се, мноооого се старая да търся и да виждам доброто у хората. Мисля, че към момента се справям :). Когато дойдат обстоятелства, които не предразполагат да търся ценностите на човека, точно тогава се амбицирам още повече. Усещам, че имам вътрешни сблъсъци, докато призная, че тази „лоша“ черта на човека всъщност е част от неговата личност и неизменно е предпоставка за нещо добро у него. След като успея обаче… се чувствам като победител. Днес имах ситуация, която сериозно ме изпита в тази посока.
Коментарът с малко закъснение и все пак изпълнен на дело 🙂
Старая се да забелязвам положителните черти в хората, въпреки че природата ми е по-склонна към обратното!
Това, което направих е, че дадох възможност на няколко души да поговорим за нещата, които ги вълнуват, с убеждението, че комуникацията с положителна нагласа ме прави по-щастлива. Моите събеседници бяха видимо доволни, че сме поговорили 🙂