Главната съставка на формулата за успеха е да умееш да се разбираш с хората.
Тиодор Рузвелт, американски президент
Уилям Ослър – британски лекар, университетски професор и писател – практикува и преподава медицина до смъртта си. Основният му принос към света е: да подготви медицината да практикува със сърце; основната му страст – да научи лекарите на състрадание. Ослсър казва на студентите си:
„Широкоразпространено е схващането …, че днешните лекари, сме твърде отдадени на науката, че ни интересува много повече заболяването и неговите научни аспекти, отколкото самия човек… . Бих искал да ви подтикна да се грижите повече за отделния пациент … трябва да запазим сърцето си чувствително и отзивчиво, та да не изпаднем в презрение към ближния си”.
По време на една грипна епидемия през 1918г. той работи основно в болницата, но посещава и пациенти по домовете. Една майка на болно момиченце разказва, че Ослър посещавал детето й два пъти през деня; прекарвал време с него, за да научи повече за симптомите на заболяването. Тъй като знаел, че детето е пред прага на смъртта, веднъж пристигнал с прекрасна червена роза, увита в хартия – последната лятна роза, отгледана в собствената му градина. Подарил розата на момиченцето, обяснявайки му, че дори розите не могат да останат толкова дълго там, където са израснали, а трябва да отидат в нов дом. Детето видимо се успокоило от думите и от подаръка му; няколко дни по-късно починало.
След смъртта на Ослър, един от британските му колеги казва за него:
Приживе уважавахме Ослър преди всичко като приятел – като човек, който притежаваше гения на приятелството в много по-висока степен от всеки друг в нашето поколение. Най-невероятната черта на характера му беше неговият невероятен интерес към всички нас. …Този изключителен интерес към ближните му изглежда беше изворът на всички негови сили.
За ефективното лидерство способността за работа с хора се оказва абсолютно незаменима. За да установите и развиете добри взаимоотношения като лидер, може да имате предвид следните три неща:
- Да имате глава на лидер – да разбирате хората.
Всички хора обичат да се чувстват специални – правете им искрени комплименти.
Всички искат по-добро бъдеще – дайте им надежда.
Искат посока – направлявайте ги.
Егоистични са – затова се обърнете първо към техните нужди.
Емоционално уязвими са – затова ги окуражавайте.
Искат успех – помогнете им да успеят
- Да имате сърце на лидер – да обичате хората.
Всеки ден да сте наясно, че „…човек е тук заради другите”, Алберт Айнщайн.
- Да имате ръка на лидер и да я протягате в помощ на хората.
Ако се фокусирате върху това, какво можете да вложите в хората, вместо върху онова, какво можете да вземете от тях, те ще ви обичат и уважават. Това създава прекрасна основа за взаимоотношения.
Да поразсъждаваме върху това
Какви са вашите умения за общуване? Бързо ли се адаптирате към непознати? Умеете ли да поддържате отношенията си с дългогодишни познати? Ако комуникативните ви умения са слаби, лидерството ви винаги ще страда от това.
СЪВЕТИТЕ НА МАКСУЕЛ за усъвършенстване на взаимоотношения:
- Обогатете мисленето си, като прочетете няколко книги по въпроса.Например: творбите на Дейл Карнети, Алън Лой Макгинис и Лес Парът III. Прекарайте повече време с хората, за да приложите наученото.
- Вложете повече сърце. Ако не сте достатъчно загрижени за другите, снемете фокуса от себе си. Изгответе списък с дребни неща, които можете да направите, за да обърнете внимание на вашите колеги и приятели. Направете това с чувство!
- Коригирайте взаимоотношения, които са нарушени. Направете необходимото, за да възстановите някои ценни за вас дългогодишни взаимоотношения, които напоследък са започнали да избледняват. Ако сте имали спречкване с човек, инициирайте контакт с него; поемете отговорността за вашето участие в създалия се конфликт и се извинете. Опитайте се да разберете как да обичате този човек по-добре; как да му бъдете от полза. Никога не подценявайте влиянието на взаимоотношенията върху човешкия живот!
ДА СЛЕДЯ:
Разбирам ли хората, с които общувам; протягам ли ръка да им помогнa? Убеден ли съм, че имам лична отговорност във взаимоотношенията; склонен ли съм да мисля, че грешката постоянно е в отсрещната страна, че аз непременно съм прав?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Да снема фокуса от себе си; да инициирам разговор с човек, с когото съм в конфликт; да поема моята отговорност за конфликта; да проявя практическа загриженост към човека.
СПОДЕЛЕТЕ:
Тъй като това е работа във виртуален екип, споделете размислите си в коментарите под статията.
………..
Това е поредицата 21-дневно предизвикателство от книгата на Джон Максуел „21 незаменими качества на лидера“. Всичко тук е адаптирано или цитирано от книгата. Предложението „Да следя за деня”, „Предизвикателството” и „Споделете” е по идея на автора на блога.
Да следя:
Да разбера човека, да му подам ръка за помощ – това е сферата, в която работя от години, но винаги имам какво да променям в собственото си сърце. Мисля, че ако се обърна назад във времето, нямам развалини във взаимоотношенията с хората. Бих се срещнала и с най-големите ми врагове, бих говорила с тях, бих им помогнала …, както съм го и правила. Наистина се чувствам отговорна за взаимоотношенията!
В младостта си съм мислила, че винаги правотата е на моя страна. Сега – започвам първо от мен; търся моята грешка в дадено взаимоотношение; питам се какво не успях да дам, за какво не ми стигнаха силите, после – решавам да приема себе си и човека, с когото съм във взаимоотношение.
Предизвикателството:
Да, много държа да разговарям с човека, да го изслушам, да се изясня, да го помоля да ме извини – дори ако не се считам за виновна.
Да споделя:
Не бих се радвала на успех, който е постигнат с цената на пожертвано взаимоотношение.
Взаимоотношенията стоят в основата на истински изживяния живот; те са най-важни от всичко.
Когато не правиш компромиси с твоите ценности, имаш истински хора около себе си. Противоположното решение те обгражда с мними приятели, мними колеги …, мнимо верен екип в бизнеса.
Едно взаимоотношение е силно, когато общуваш не толкова с поведението на човека, колкото с неговото сърце. Този принцип действа много силно, ако го използваме при възпитанието на децата си.
Когато някой е бил некоректен с теб, колкото и уязвен да се чувстваш, не унижавай достойнството му.
Във взаимоотношенията между хората не бива да се допускат полуистината и благородната лъжа. Да кажеш половината истина, означава, че си излъгал; да изречеш благородна лъжа – просто няма такава. Това натоварва взаимоотношението, обременява го.
Любовта в едно взаимоотношение започва тогава, когато манипулацията спре.
Здравейте отново , особено съм щастлива от днешния ден ,за сетен път установих ,че с комуникациите нямам никакъв ,ама никакъв проблем.
Може да ви се стори странно, но ето случай:
За мен обикновен работен ден с чакане по опашки в НАП и РУСО на опашка пред финансовите ревизори поздравявам ,виждайки ,че ми трябва поне час докато ми дойде ред ,учтиво помолих последното момиче да ми пази реда ,за да отида в друг кабинет.
Връщайки се след около 20 минути ,усмихнато младо момиче ,ми направи място на пейката до себе си и каза ,че ще почакаме още.
Това добре ,завързахме разговор и тя сподели ,че понеже времето напредва и тя пътува с автобус сигурно няма да успее да изчака .Попитах за къде пътуваш и тя казва -за Карлово.
Останах учудена ,колежка от нашия град ,която както се оказа добре ме познава ,но аз просто не съм я забелязвала ,Както може да се очаква от мен ,топлия контакт беше осъществен,поканих я да пътува с мен и ето ти приятна компания ,
Направих едно и две минутната по време на пътуването ,момичето не е чувало за Мрежов маркетинг, не влиза в социалните мрежи,понеже сега завършва магистратура и
„няма време да се занимава със странични неща „,но просто каза -Благодаря за мен беше полезно,ще ти се обадя да поговорим пак.
За сетен път се убедих ,контактите ги създавам лесно ,без проблем,а знам ,че не всеки създаден контакт ти дава бизнес партньор.
Години наред поддържам контакти с колеги и приятели и има много хора ,които знаят ,че могат да разчитат на мен,а не са малко тези на които мога и аз да разчитам.
Предизвикателство:
По въпроса за конфликтите колкото ида ми е неприятно има и такива проблеми и пред мен стои такъв казус за решаване ,твърдо съм решила по най- тактичния и практичния начин да застана срещу проблема ,защото само така мога да бъда спокойна ,когато нещата са сложени на дневен ред няма нерешени проблеми ,има нежелание за разкодирането им
,
Здравей Йотка!
Искам да споделя с теб, какво се случи с мен относно конфликтите:
В момента в който приех, че нещата се случват и хората са си точно такива с техния си начин на мислене, темперамент и опит се чувствам много по-добре. За мен има ситуации които ако не ми харесват и могат да с променят се променят и то ако е желано и удобно и на другите страни ако има такива.
Хората – на мен ми трябваха години и огромно усилие да стана и поддържам това което съм в момента и все още има какво да променя и да работя / това е процес за цял живот/. Просто когато с сблъскам с определени хора си спомням каква бях в миналото и след това вземам решение и предприемам действия ако си струва.
Радвам се, че споделяш с нас. Страхотна си!
ДА СЛЕДЯ:
Старая се да разбирам хората, с които общувам, да помогна с каквото мога. Когато не мога да помогна с някакво конкретно действие, изслушвам човека, защото много често дори самата подкрепа и разбирането означават много.
Ако съм сбъркала, не се притеснявам да се извиня, дори това ми носи облекчение. Не съм склонна да мисля, че грешката постоянно е в отсрещната страна, защото що се отнася до взаимоотнощения, всичко е двустранно.
Днес усетих в един разговор с жена /свързано с работния ден/, която беше доста неучтива, въпреки моята любезност, леко раздразнение от тона й у мен, което предизвика промяна и в моя тон. По принцип това не е характерно за мен, защото се старая да запазя своето любезно и учтиво отношение. Може би добрият вариант щеше да бъде просто да я помоля да се придържаме към добрия тон.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Мисля, че няма хора, с които да съм в конфликт. За мен е важно взаимоотношенията, които играждам да са добри и когато има нещо, то да се комуникира на момента.
Много ме впечатли нещо, което Мая каза – че моли за извинение, дори и да не се счита за виновна. Може би това е едно много високо ниво на лидерство. Аз още не съм го достигнала:)
СПОДЕЛЕТЕ:
За мен е важно да поддържам дългогодишните си познанства – приятели, съученици, колеги, и винаги тези срещи ме изпълват с много емоции:) Напоследък аз често спадам към инициаторите на подобни срещи. Тази инициативност е нещо, което се развива през последната година – две у мен и все повече ми харесва:)
А и когато има изградени мостове, защо да ги оставяме да запустяват и да се рушат сами…:)
Мостовете… много добре го каза, Радост!
„А и когато има изградени мостове, защо да ги оставяме да запустяват и да се рушат сами…:)“
„А и когато има изградени мостове, защо да ги оставяме да запустяват и да се рушат сами…:)“
Страхотно Радост, ти ми припомни едно от важните неща. Сега остава само да се организирам :).
Радост, изказването за мостовете ми звучи като истинска сентенция; напомня ми за камък, който е паднал на мястото си! Това поражда в мен следните мисли: „При някои взаимоотношения полагаме много усилия, за да ги изградим: инвестираме време, материални неща, оставяме докрай сърцата си в тях… В един следващ момент, когато се появи недоразумение, сблъсък в резултат на различно мислене или недоизказаност, неразбиране …, вместо да потърсим диалог, склонни сме с много лека ръка да отрежем взаимоотношението, мислейки, че скоро тази празнота ще бъде запълнена от взаимоотношение с друг човек. Тогава наистина мостът на това взаимоотношение запустява и се саморазрушава.
За такива случаи съм се питала: „Кое е по-добре: да се върнеш при „моста“ и да положиш нови усилия да го възстановиш, или да започнеш да градиш нов мост?“.
Стигнала съм до следния отговор, който по някакъв начин ме успокоява: „По-добре е да се върнеш при стария мост, който е изстрадан; за когото си плащал сериозна цена… и да се опиташ да го подновиш. Това е отговорността във взаимоотношението! Ако си сигурен, че си дал всичко от себе си, но нещата не са се получили – мостът не може да бъде възстановен – тогава се оттегли. Със сигурност те чака нещо по-добро, но е много важно да не допуснеш старият разушен мост да ти попречи да започнеш да градиш нов мост на взаимоотношение: в пълно посвещение, без да се щадиш, без да се страхуваш, че и този мост ще рухне; да действаш с цялото си сърце“. Ако преодолееш самосъжалението, това със сигурност ще се случи: ще построиш нов мост, здрав, издръжлив на тежестите на живота; мост, който може да носи неограничено големи товари и да ти помага да се движиш над водите на времето. Неразрушим мост! Това е мостът, изграден от най-здравия строителен материал – любовта, която не поставя условия! От сърце я пожелавам на теб, Радост, и на всички участници от новоизградения ни екип около истините на Максуел: Yumi, Yotka, Венета, Цвета, Любомира, Вили, Стоян, … Защото, кой знае, може би всички ние градим нови мостове, които ще се пресекат и ще представляват съоръжение, което няма точно определено име, но по него ще могат да стъпват със сигурна крачка хората на бъдещето. Ние не знаем! За сега само строим …
ДА СЛЕДЯ:
Рабирането на хората е изкуство, което усвоявам всеки ден. И тъкмо като си помисля, че съм успяла, се задава ново предизвикателство. Колкото повече „узрявам“, толкова повече се старая да разбирам хората, с които общувам.
За личната отговорност във взаимоотношенията – имам такава. Зная, че една моя дума може да привдигне някого или да го съсипе. Затова, доколкото мога, се наблюдавам как говоря – думи, интонация, отношение и т.н.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Още вчера направих това. Не бях в конфликт с човека, а в леко недоразумени поради липса на комуникация.
А СЛЕДЯ:
Аз съм от хората, които обичат да помагат и винаги съм готова да подам ръка и го правя с каквото мога и както мога Да, попринцип имам лична отговорност във взаимотношенията ис, но не всичко в разговора ми с хората зависи от мен, т.е. от моето държание, всиочко някак си рефлектира, ако се държат кофти с мен и аз се променям, хубаво е човек да е доиобър, но има момент, в който му се качват на главата 🙂
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Не съм и8нициирала разговор с човек, с който съм в конфликт, може би заради егото си,а пък и не смятам, че само аз трябва да съм инициативна във всеки такъв случай, може и да греша, не знам, но това е положението засега 🙂 А пък и как да проява загриженост кън някого, който няма такава към мен, би излязло, че не държа на себе си или?
ДА СЛЕДЯ:
Винаги съм умеела да водя приятни разговри независимо от пола и възрастта, но през последните години се уча да общувам. Като погледна назад, не бих казала, че съм общувала.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Да снема фокуса от себе си; да инициирам разговор с човек, с когото съм в конфликт; да поема моята отговорност за конфликта; да проявя практическа загриженост към човека.
Това вече го прилагам и се чувствам неверятно. Бих казала, че си струваше усилията.
Дори прилагам това което пише Мая:“Да, много държа да разговарям с човека, да го изслушам, да се изясня, да го помоля да ме извини – дори ако не се считам за виновна. “
СПОДЕЛЕТЕ:
В последно време /дори вчера/ прилагам от сърце принципите за които чета и резултатите са : в рамките на 15 – 20 минути съм разбрала за основните неща за които мисли човека, разбрала съм и за семейтвото му, с какво основно се занимават, имат ли тревоги и т.н. просто е невероятно усещане. Всичко това ме обогатява много и ми дава възможност да бъда полезна, ако имат нужда от мен. Цялото усилие си струваше. Все повече се мотивирам да имам лидерски качества, защото с тях животът ми е много по – хубав.
Животът наистина е хубаво преживяване – стига да го избереш.
„Животът наистина е хубаво преживяване – стига да го избереш.“ – толкова много ми харесва това, Животът е подарък и все пак е избор, благодаря ти Юми, че го каза.
ДА СЛЕДЯ:
Отношението във взаимоотношенията е избор, решение и действие. Все повече осъзнавам тази истина, всеки ден се уча на нея и наистина става по-хубаво когато решиш да поемеш твоята си отговорност и решиш ТИ да бъдеш лидера. Ето и днес, когато бяхме с моите приятелки и си споделяхме преживяванията всички единодушно стигнахме отново до извода, че определящ си остава личния избор във всяка ситуация. Ние обичаме да си говорим за превантивни решения, а именно да реша да изслушам, да реша да внимавам, да се фокусирам, да дам всичко което мога на човека отсреща и много други, и да го реша предварително. Предварително да решиш за себе си каква ценност от себе си ти би желал да подариш на другия човек…Обичам превантивните решения…мисчя, че именно такива решения преодоляват всичко.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Да съм търпелива, тогава когато няма отклик или истинско тоношение отсреща, да запазя моетното отношение докрай, да остана себе си и да не избягам, това ми е трудно, това е моето предизвикателство, но продължавам, понеже съм го решила….и то предварително :)))
Като цяло се стремя да разбирам хората, с които общувам.При поява на конфликтна ситуация съм готова да изслушам аргументите на отсрещната страна и тогава да дам оценка на моята „роля“ в конфликта. Не е проблем да се извиня, ако грешката е моя. Правила съм го. Но, ако обективни факти показват правотата ми, нито се извинявам, нито пък обявявам човека отсреща за виновник. Вземам поука от случилото се за себе си и се надявам и той да направи същото.
Склонна съм да помагам под всякаква форма, но ако човекът отсреща не полага никакви усилия, за да си помогне сам, прекратявам с помощта. В някои случаи това може да е причина за прекратяване на взаимоотношенията ни.
Смятам, че не съм конфликтна личност. В живота ми няма хора, с които да съм някакъв сериозен конфликт. Но има такива, с които съзнателно ограничавам взаимоотношенията си, до колкото е възможно. Предпочитам да общувам с хора, които споделят близки на моите интереси, имат същите или близки на моите занимания, бизнес и т.н., с две думи „сродни души“.
🙂 🙂 🙂 Благодаря и за този ден!!! Ще споделя, че аз и тук съм в стехията си…идва ми от вътре 🙂 Никога не съм имала проблем с Взаимоотношениата с хората. Постъпвам с тях, така както искам те да постъпват с мен – и нещата се случват, дори по – добре от планираните!!!
Старая се да поставям взаимоотношенията над бизнеса и бих казала, че този модел работи безотказно. Когато има внимание, разбиране към човека, то тогава той е спокоен да си свърши и работата без напрежение. Дори да се получи „луфт“ или не толкова добри резултати, предпочитам да запазя взаимоотношението, а не да го губя за сметка на задачите.
Уча се на това постоянно.
ДА СЛЕДЯ: Разбирам ли хората, с които общувам; протягам ли ръка да им помогнa? Убеден ли съм, че имам лична отговорност във взаимоотношенията; склонен ли съм да мисля, че грешката постоянно е в отсрещната страна, че аз непременно съм прав?
Определено имам отговорност за качеството на взаимоотношенията си с хората около мен!!! Не мисля, че винаги съм права – а когато има конфликт в дадени отношения, обикновено има по нещо за дялане и в двете страни… Обикновено знам, когато бъркам или не постъпвам правилно; въпроса е готова ли съм да си призная и най-вече да направя нещо реално, за да се променят нещата!
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО: Да снема фокуса от себе си; да инициирам разговор с човек, с когото съм в конфликт; да поема моята отговорност за конфликта; да проявя практическа загриженост към човека.
Ей това е страшно актуално за мен в момента! Жалко, че не можах да го прочета по-рано днес. Вероятно щях да се държа поне мъъъъничко по-различно с един човек, с когото имаме сериозни търкания. Но и утре е ден, да видим дали ще се справя с предизвикателството.
Лесно се сприятелявам и изграждам приятелски взаимоотношения. За мен е много важно да показвам лично отношение към всички независимо дали става въпрос за университета, работата или приятелите. Винаги съм готова да помогна с каквото мога. Чувството да бъда полезна на другите ме прави изключително щастлива! Понякога обаче хората злоупотребяват с това и се опитват да ми се „качат на главата“. Относно препоръчините по-горе книги…все още не съм ги чела, но ще го направя 😉
ДА СЛЕДЯ:
Разбирам хората, с които общувам и това е избор който правя.
Протягам ръка да им помогнa особено ако са ме помолили за помощ.
Убедена съм, че имам лична отговорност във взаимоотношенията;
Не съм склонна да мисля, че грешката постоянно е в отсрещната страна, че аз непременно съм права, става въпрос за разбиране.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Вече съм снела фокуса от себе си; Инициирам разговори с човек, с когото съм в конфликт; да поема моята отговорност за конфликта, но този процес силно зависи и от другата страна;
Проявявам практическа загриженост към човека.
trudno se doverqvam i imam bolezneniq opit ot zloupotreba s dobronamerenostta. kachestvenoto obshtuvane sys stoynostni hora opredeleno me entusiazira i provokira da dam shans na oshte nqkoi i da ivestiram vyv vzamootnosheniq. imam nujda da se otkaja ot egoizma si i prekalenata samovglabenost, za da gledam na okolnite realisichno i po choveshki. ot nqkolko dni se opitvam da gledam na drugite s misalta, che sa choveci i gi vijdam po drug nachin, koito me kara da se darja s tqh kato s hora. tova moje da zvuchi prosto, no ponqkoga si e istinsko predizvikatelstvo, zashtoto v zabyrzanoto Ni ejednevie dokato se stremim da svarshim poveche neshta i po-kachestveno zAbravqme za horata, che gi ima, che sa hora i Se izolirame. no man is an island.