Лидерството е способността да обединиш чрез волята си мъже и жени за постигането на една обща цел, но също и характер, който внушава доверие.
Бърнард Монтгомъри, британски фелдмаршал
Един човек завел малката си дъщеря на панаир и тя веднага се затичала към някаква будка, където се продавал захарен памук. Когато продавачът й подал грамадна топка от лакомството, бащата попитал:
– Миличка, сигурна ли си, че можеш да изядеш всичко това?
– Не се притеснявай, татко – отговорило момичето. – Аз съм много по-голяма отвътре, отколкото отвън.
Тази история илюстрира точно какво означава да имаш силен характер: да си по-голям отвътре.
Това, как даден лидер се справя в житейските ситуации, говори много за неговия характер. Кризата не създава задължително характера, но със сигурност го разкрива. Трудностите са кръстопът, който поставя личността пред избор – да прояви характер или да направи компромис. Всеки път, когато човек избере първото, той става по-силен, дори ако този избор има негативни последици. Максуел
Ето и основите на характера:
1. Характерът е нещо повече от думи. Характерът определя кой си; това кой си определя какво виждане имаш; какво виждаш определя това, което правиш. Характерът не може да бъде отделен от действията.
2. Талантът е дар, но характерът е избор. Характерът се изгражда всеки път, когато правим избор: дали да кажем истината (въпреки последствията) или да излъжем; дали да разрешим ситуацията (колкото и трудна да е тя) или да се измъкнем; дали да спечелим лесни пари или да платим цената.
3. Характерът носи трайни успехи на хората. Хората не се доверяват на лидери, които имат слаби характери.
4. Лидерите не могат да надскочат ограниченията на характера си. Има талантливи хора, които постигат голям успех и не след дълго се сриват. Това се дължи на характера. Хората, които имат дарбата да постигат сериозни успехи, но нямат характер, са обречени на провал. Има 4 А-та, които тези хора притежават (или са изявени в различна степен): Арогантност, болезнено усещане заАлиенация, деструктивен Авантюризъм и Аморално поведение.
Съветът на Максуел: „Ако някое от тези 4 А-та ви е засмукало, обявете прекъсване на играта. Направете каквото е необходимо, за да се измъкнете от стреса на успеха. Не си мислете, че пропадането ви ще се оправи с времето, с повече пари или с нарастването на престижа ви.“
Характерът е най-важният актив!
Насоки за усъвършенстване на характера:
– Потърсете пукнатините. Вгелдайте се в основните обалсти на живота си (брак, семейство, работа и т.н.). Преценете къде имате пропуски.
– Потърсете закономерности. Прегледайте областите си. Ако има някоя област, в която се проявява слабост постоянно, открийте на какво се дължи тя. Това ще ви помогне да установите какви са неизправностите в характера ви.
– Бъдете отговорни за действията си.
– Изградете по нов начин. Съставете план, който ще ви предпази от повтарящите се грешки.
ДА СЛЕДЯ:
Как взимам решения – разумно или емоционално? Допусках ли да се дразня на независещи от мен фактори?
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Какво имам нужда да променя в характера си?
СПОДЕЛЕТЕ:
Тъй като това е работа във вирутален екип, споделете размислите си в коментарите под статията.
………………..
Това е поредицата 21-дневно предизвикателство от книгата на Джон Максуел „21 незаменими качества на лидера“. Всичко тук е адаптирано или цитирано от книгата. Предложението „Да следя за деня”, „Предизвикателството” и „Споделете” е по идея на автора на блога.
Ако работиш с човек по конкретен проект и той е единственият, с който можеш да го направиш, но в повечето случаи при трудности прави компромиси и не проявява характер, какво можеш да направиш? Проектът е общ и не зависи само от единия осъществяването му. Според мен вариантите са няколко – никога да не се завърши проекта, – само единият партньор да впрегне силите си и в крайна сметка с много труд да го осъществи, – човекът, който прави компромиси да се промени, да започне да показва характер и да си застане на мястото…..
Вие какво мислите? Кой от трите варианта е добър? А може да има и други варианти.
Аз бих си задавала постоянно въпроса:
А наистина ли съвсем няма друг човек на тази земя, с когото да работя такъв тип проекти?
Бих го търсила, докато го намеря…
Бих внимавала да не се поддавам емоционално на неговата нестабилност, за да мога да дам всичко от себе си и да изпълня моята част от задачите. Бих се постарала да му предам малко огън от моя – да му хвърля мотивационна искра, с която да „извадя“ най-доброто от неговите възможности; бих го въвлякла по естествен начин, без да го натоварвам.
Добро утро! Чудесна тема за закуса!
Зори, мисля, че ако има екип, макар и от двама, и проекта се осъществи успешно за сметка на по-силния характер на единият и по-слабия не е успял да види своите крещящи черти за промяна…той е провален. По- лошото е, ако той не успее да създаде реална преценка за себе си…т.е да се мисли наравно успял, да не отчита факта, че проекта е спечелен от колегата му, а не от екипната им работа. Ако човек няма реална преценка за себе си, ще му е много трудно да направи корекциите.
Добро утро ,замисълът мисля ,че беше за в края на деня ,но размислите сутрин са добри.
Да Зори най -добрия вариант е когато се работи екипно всеки да заеме позицията на отговорния сътрудник ,за да има добри резултати.
Много често и в семейната общност единия партньор поема отговорностите ,а другия просто му делегира права и после отчита резултати ,като разбира се е горд от добре свършената работа и недоволен от евентуален провал,
Аз лично признавам ,че винаги съм заемала позицията на всичко знаещия и можещия и СЕГА го отчитам за най-голямата грешка в живота си.
Сега има неща ,който не са непоправими ,но е и трудно да се променят ,в личен план и знайте ,че не е възможно да се делегират права на този който не ги иска -Отчитам го сега ,но си задавам въпрос
-Защо не съм намерила изход?
В професионален план също позволих поради емоции да направя лошо за себе си.
Разкривам душата си пред Вас ,макар да зная ,че всеки приема нещата еднозначно ,от собствената си гледна точка ,но знам вече ,че в екип с Вас и добро желание от Мен ,нещата могат да се променят в моя полза,затова ще следвам ежедневно правилата ,макар ,че в живота си повече съм била ЕДИНАК във вземане на решенията .
Благодаря ти за искрения коментар, Йотка! Убедена съм, че заедно ще се справим по-лесно, защото сме устремени в един цели. Но пък решенията и отговорностите са си лични…
Йотка, привет! Колко е хубаво човек да разбира потребността си от общност, в която да изрази вътрешните си състояния! И, колко е хубаво, да знаеш, че тази общност също се нуждае от теб!
Йотка, напълно се препокриваме, но това да поемаме всички задачи на своите плещи е много трудно. Аз се изморих да се натоварвам – започнала съм от училище като чертаех чертежите на картон, накрая всички мои съученици имат написани дипломи с моя почерк, много, много съм носила и сега разбрах, че всъщност живеех по социалистическата заповед: “ Обичай ближния“, а къде остана „както себе си“. Времето лети, благодарение на случките в моя живот и Вие от Менторинг клуб ми помогнахте да се променя. Трябва да разберем, че ние сме най – важни и да застанем на своето място така, че и нашето семейство ще бъде доволно.
Здравейте!
Днес в у-ще имахме съвет, на който се отчете, че на мен и един колега, като екип, ни е възложена задача с нереално кратък срок. Удължиха срока и директорката ни каза който не е в отпуск, да ни помага, за да успеем. След края на съвета всички се разотидоха, само аз останах и работих до 14.30 ч., след което си тръгнах. Реших да си тръгна, защото:
1. сама, до 17 ч. бих свършила работа, която с помощта на един поне – е за 30 мин.
2. аз ли съм най-глупавата да работя, когато всички други си почиват.
т.е. решението ми се основава както на разума, така и на емоцията.
Какво трябва да променя в характера си:
1.да не се нагърбвам сама с работа, която по принцип е колективна
2. да подобря комуникацията си с колегите – вместо след съвета да се оттегля в кабинета и да почна работата сама, да бях помолила някой да остане с мен – предполагам, че все някой щеше да се съгласи.
Галя, здравейте! Участието ни в това 21-дневно скачане ще ни помогне да излезем с обновени мисли; със състояния, които да ни помогнат да се чувстваме свободни и продуктивни дори в ситуация като Вашата. Напълно възможно е Вашата директорка да е гласувала доверие на Вас и колегата Ви. Мисля, че един работодател на поставя задачи на подчинените си, ако ги счита за неспособни. Поне в моя учителски стаж не се е случвало такова нещо. Вероятно, Вие сте човек, който заслужава доверието на директорката си.
Харесва ми това, че мислите за промяна в характера си и за подобряване на комуникацията с колегите си!
ОТКРИВАМ СЕСИЯТА ЗА ТАЗИ ВЕЧЕР 🙂 Ето и моите отговори:
ДА СЛЕДЯ: Не допуснах днешните решения да са плод на емоция, защото нямаше да мога да доведа нито едно започнато нещо докрай. По-скоро поглеждах отстрани на ситуациите и си казвах: „Само утре днешната ситуация ще е вече минало“ :), това ми помогна много!
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО: Определено работя още върху това – да гледам на случващото се „сега“ отстрани и да бъда обективна.
СПОДЕЛЯМ:
Днес ОПРЕДЕЛЕНО се наложи да съм твърда като скала в няколко кризисни ситуации. Ако не бях взела решения да не се притеснявам и да не се поддавам, не зная как точно щяха да се развият нещата. Обаче, сещайки се за това изпитаните (21-дневното), си дадох сметка, че трябва да издържа, защото точно днес, като мен, поне още 30-тина души се борят с решения, които трябва да вземат.
Любомира, твоят подход към самата теб; към предизвикателствата, които си поставяш и към устояването в твърдост ме вдъхновяват! Това наистина е победоносна гледна точка! Ти си човек на осъзнатото действие! Обединявам се с теб в 21-дневната издръжливост!
Да, бих казал, че още от първия ден не съм изненадан – директен подход, конкретен пример и насоки … и почти лични въпроси. Но нали всички писахме „Скачам“ и ще трябва да скачаме. Първия ден е като отрезвително, връща те на земята, след като почти емоционално си взел решение да „скачаш“ 21 дни. И това е истината в бизнеса. Забелязали ли сте как една идея в началото те кара да тичаш, да работиш, да създаваш, да…. и след няколко дни забавяш темпото … всеки, който е продължил с подобно бързо темпо е постигнал много. Но да се върна към темата:
Да вземеш емоционално решение е красиво, неописуемо в емоционално отношение. Как пък ги избират все сладуранки момиченцата, които в големите хипермаркети услужливо ти предлагат на изплащане „без лихва“. Често съм бил свидетел на хора, стискащи палци да ги одобрят „до един час“ за да вземата поредната обезценяваща се модерна електроника. Не съм ги разбирал тези хора. Инякак си съм скучен за околните и близките си с това неразбиране. Не че не съм бил и аз в треска от купуване на нещо ново, в меката прегръдка на „шопинг терапията“.
Иначе днес взех няколко решения, чисто прагматични. Едното си беше с малка доза емоция. И аз си почесах характера, защото хич не е гладък и лесен. От доста време си го отглеждам и не виждам начин за „голяма“ промяна. Е ако ти е малко мек характера, втвърдяваш нещо друго и компенсираш …
Докато ми се лее мисълта, препрочитам няколко пъти поста. И се сещам за някои от шефовете си. Хипотетично и най-силният, при един откровен разговор „съблича силния характер“ и виждаш едно малко ранимо момченце, което дори иска подкрепа. Но това е за кратко. В другата хипотетична ос е „добрият шеф“, който не се кара, не те гони, но заедно вегетирате без особенни успехи на екипа … кой шеф бихте избрали? С твърдия характер, дето ще Ви ръчка непрекъснато (без нецензорни помисли) или „меката душичка“, дето ще Ви гали с памук?
Да… успешен скок е бил днес! Поздравления :).
Да следя: Днес наблюдавах себе си как се движа в целите, които си бях поставила: срещи с хора, целенасочени разговори; точност във времето… За пореден път констатирах за себе си, че добрият разчет на задачите през деня и постигането на конкретна цел ме вдъхновяват; помагат ми да се чувствам успешна; дават ми стимул да се придвижа към следващия момент.
Предизвикателството: Една от срещите беше толкова вдъхновена, че ми предложиха да продължим. Ако бяхме продължили, за сметка на тази среща, трябваше да си отложа следващите задачи за деня. Не се поддадох на вдъхновението, благодарение на механизираната в мен ценност „точност“.
Споделям: Когато работя върху твърдостта на моя характер, най-често и безотказно ми помагат ценностите (те са приоритет за мен!) и предварително взетите решения. Например, ако съм предизвикана да пренасоча времето си в непланирана посока – да не се поддавам, но да следвам линията за деня. Защото тя е част от по-дългосрочен план за живота ми! Завършвам деня с чувство за удовлетвореност!
ДА СЛЕДЯ: Интересен ден… сутринта ми започна с едно предизвикателство – сблъсък на характерите, на което реагирах доста емоционално и се подразних от случилото се, въпреки че не се случва за пръв път. Наложи се да се „вкарам в релси“ :о) след това всичко си тръгна нормално.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО: Отново и отново осъзнавам, че не трябва толкова да се паля при контактите с определен човек. Не мога да променя хората, но мога да контролирам реакциите си, което е по-добре и за мен, и за другите.
СПОДЕЛЕТЕ: Май споделих, каквото имах да споделям. :о) Не очаквайте дълги постове от мен, с бебето няма да имам много време.
„Не мога да променя хората, но мога да контролирам реакциите“ – това ме замисли за пореден път: Колко често се опитваме да поправим другите… и почти никога не си задаваме въпроса: „Ами ако той си остане точно такъв, какъвто е сега? Ако не се промени?“
Аз започнах да се примирявам с факта, че е възможно някои хора за някои неща никога да не се променят… но това са си те. Въпросът е: как аз да се променя, за да не се повлиявам негативно?
Dnes denja bese po- skoro pociven, taka ce predizvikatelstvata bjaha mnogo malko. Edinstvenoto, koeto me draznese bese, klasiceski, inatite na dasterja mi. A dali nejnite projavi zavisjat od men…ne znaja.
Във вече късния час аз също завършвам работния си ден.Удовлетворена съм макар ,че с много малко прекъсвания ,но просто задачите ги приключих. Проявих качествата си на лидер и създадох офлайн контакт,който включих в МЛМ Академия.
Имам много неща които трябва да направя за себе си,но наистина е трудно да планирам времето си точно ,защото работя с хора и никога не мога да кажа кой,кога има нужда от мен ,да посети офиса .
Поради тази причина винаги имат приоритет най-важните за деня ,тези които гонят срокове ,в моята работа е свързана с глоби и наказания.
За съжаление съм твърда в решаване на делови въпроси, но поставям все още себе си на заден план.
Решението ми е да променя себе си в посока себе си.Просто го заслужавам
Ето и моят мини отчет:
ДА СЛЕДЯ: Как взимам решенията? Като цяло денят не ми предложи предизвикателства, поне не такива за които се изисква непоколебима решимост.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО: Беше за това да съумея да изпълня всички задачи. Оказаха трудно! В началото на деня имах задача която можех и трябваше да прехвърля на колега.
Направих опит да му я възложа но на средата реших, че ще я свършим заедно.
СПОДЕЛЯМ: Това решение ме забави с останалите задачи. В крайна сметка осъзнах, че направих грешка. Предизвикателството пред мен ще е се науча да делегирам задължения!
Научаването на делегираш отговорности е много дълъг процес, но пък, след като се усвои, прави работата много сладка :).
Здравейте и от мен:)
Днес си мислих няколко пъти по тези въпроси:) По отношение на решенията – мисля, че моите са основани по-скоро на разума.Вероятно това е резултат от аналитичния ми темперамент:) Обикновено се дразня, когато не кажа правилните неща на момента или подходя неправилно. Дори не е точно раздразнение, колкото че премислям какво съм казала и какво си е помислил човека отсреща, дали ме е разбрал правилно, защо не съм се справила… И днес ми се случи и веднага се сетих за въпроса „Допусках ли да се дразня на независещи от мен фактори?“ И реших, че вместо да мисля в тази посока и това да ме напряга, може да я сменя и да помисля следващия път при подобна ситуация каква би била адекватната реакция. Наистина ми е трудно понякога да погледна отстрани, но отчитам за себе си, че в сравнение с периода преди една – две години, приемам нещата по-спокойно. Имам още да работя в тази насока.
Днес трябваше да взема и решение дали да довърша служебен ангажимент или да го оставя за утрешния ден, за да се видя с приятел – реших, че макар и да закъснея с 5 мин, ще довърша нещата докрай!
Още по отношение на характера – имам да работя и в посока „точност“. Забелязвам, че когато общувам с хора, за които това е приоритетна ценност, и аз „прихващам“.
Очаквам с интерес нататък:)
Хайде и аз да се включа, по-добре късно, отколкото по-късно :))
Оказа се, че имам наистина доста трески за дялане, но хубавото е, че са леко козметични и се дължат просто на сформиране на определени навици, което пък от своя страна не е толкова лесно. Но пък от друга страна като вече знаем слабостите си как бихме могли да се борим с тях, как да си изградим системата за справянето с тях? 🙂
Здравейте и от мен! Наистина по-важното е да се включи човек.
Моя размисъл днес(01.09) беше в посока „гневя ли се на независещи от мен фактори“ и разбира се попаднах в такава ситуация. Установих, че ми е нужно съзнателно решение, което вече взех и постоянство в това решение, за да мога докрай да преминавам през подобни ситуации без емоционално да се „разтрепервам“. Реших да си поставя „малки знаци“, с които да си напомням решенията и обещанията пред себе си. Трудно е да се общува с хора, когато хич и не им се променя, но точно както каза Виолета „аз не мога да променя хората, но мога да владея реакциите си“.
Любче, много ти благодаря за инициативата, конкретните въпроси винаги помагат за достигане на конкретни отговори и разрешения. Благодаря ти!
Цвета, какви са твоите малки знаци? :)))
Аз пък мога да кажа, че днес се справих по-добре с това първо предизвикателство, нещата, независещи от мен, на които се дразних дне, днес същите не ме подразниха, защото ги погледнах от друга страна :)))) И аз съм благодарна на Любчето, за това предизвикателство, страхотно е! :)))
Здравей Виолета!
Да ти споделя за моите малки знаци – пиша си бележки и си ги слагам тук-там, а също така и някои бижута по мен си решавам, че като си ги погледна и те ще ми напомнят за нещо конкретно. Аз даже обичам да си копувам такива с определена „напомняща“ цел. И така….иначе е лесно да си продължиш по старите начини на действие, ако не приложиш постоянство в следването на решенията.
Извини ме Венета не съм прочела правилно името ти, много се извинявам, че съм се обърнала към теб с друго име, грешката е моя, още един път се извинявам!
Дали съм твърда като скала или съм Дон Кихот на вятъра – това не зная. С това което се захвана някакъв вътрешен глас ми казва, че трябва да продължа напред да търся начини да реализирам начинанията си. Доста често ми казват „не виждаш ли, че никой не иска да учи“, а ти продължаваш да говориш, че е важна математиката. Но аз това съм учила, е да мога да започна да правя страници, но нека завърша и това начинание да давам безплатни 10 минутни уроци по математика. Ще цитирам – Конфуций „Учене без знание е празен труд.“ Решавам да бъда твърда в изучаването на английския език, който ми е необходим. Да продължа да търся начини за реализирането на създаването на хранителна добавка.
Набрах няколко задачи – доста трудна работа, но се справих. Стараех си да мълча, а не да реагирам спонтанно.
Другото, което много ме вълнува отдавна – здравето ни, коя е причината да остаряваме.Да се запазя поне 20 години такава, както изглеждам сега.
Жестът, който направи сина ме трогна страшно много и решавам да бъда по-сдържана в нашите отношения ( но пак ще подчертавам, че трябва да бъди твърд и да не се влияе от другите), защото той публикува работите ми в интернет.
Здравейте и от мен!
Това предизвикателство ми показа, че имам характер, но хе го определям като твърд – съответно, ще се закали! В повечето ситуации съм казвала истината, решавала съм проблемите и съм плащала сметката. Също така съм била и пасивен наблюдател, но това също има цена. Благодарна съм си, че никога не съм прехвърляла личната си отговорност върху друг.
Благодарение на това предизвикателство откривам пукнати в характера си на които не бях обърнала внимание, които ще се оправят, започнах действията.
Решенията ги вземам по двата начина. Досега не съм се наблюдавала в тази насока – променя се. Това което със сигурност знам, че като вземеш решение под въздействието на негативна емоция, трябва да си готов да платиш много висока цена.
Относно дразненето от независещи от мен обстоятелства, случи ми се и веднага се сетих за предизвикателството. Когато не с е наблюдавам т.е. отпускам явно желанието ми за контрол се проявява – ще се работи върху това.
Имам нужда от закаляване на характера с повече фокусиране, яснота и постоянство.
Искам да благодаря за инициативата, защото действам и ми дава план за действие върху личностното ми развитие.
Зори, аз мисля като Йотка:“Много често и в семейната общност единия партньор поема отговорностите ,а другия просто му делегира права и после отчита резултати ,като разбира се е горд от добре свършената работа и недоволен от евентуален провал“
Понякога губя инерция и вдъхновение за някои от нещата, с които се занимавам. Днес въпреки нежеланието си и опасенията си относно някои дейности, ВЪПРЕКИ това показах характер, елиминирах опасенията си и свърших нужната работа. Докато работех се оповавах на характера и лидера в мен!
Ох, че актуално… от няколко дни съм на тази вълна… да видим какво ще ми донесе днешния ден! Благодаря, Любче!
Да, аз вече се замислям дали да не го практикувам по веднъж годишно това предизвикателство 🙂
Да споделя: опитах се да помисля преди да взема решение ръководено само от емоциите ми. Изчаках за не зависещите от мен неща с известна доза търпение:)
Имам нужда да променя колебливостта и емицииите си при взимане на решение като преди това помисля и се вслушам в разума си. Имам нужда да не се опитвам да да променям всичко особено когато не зависи от мен.
Нели, поздравления за първия успешен ден :)! Остават още 20 … 😉
Благодаря!
Когато има работа знам че трябва да я свърша, ако има човек с когото да работя и той не взима решение тогава знам че трябва решението да взема аз. Тук идва въпроса „Мога ли да работя в екип с друг човек“? Отговора за мен е ясен „Не “ или ако трябва да съм по конкретна мога, но не обичам. Направо се ужасавям, особено ако човека е като описания в примера, защото ми е ясно, че сама ще си свърша работата . Но при всички положения независимо какво ми коства ще довърша започнатото. Не обичам да се отказвам. не обичам нещата да не зависят от мен. Има моменти, в които и аз се колебая, но те са когато се сблъсквам с нещо за първи път и предполагам, че това е нормално. Знам че ставам по решителна и се колебая по малко когато няма друг изход когато няма кой да ми помогне или да вземе решението вместо мен.
Здравей, Цеци!
За работата в екип – има много различни типове хора – едните не могат без екип, а пък другите не могат с екип :). Ако не си запозната с цветовете на човешката персоналност, надникни тук: http://www.liubomira.net/10501072108210981074-1094107411031090-10891080.html
УСПЕХ!
благодаря 🙂
Здравейте,
аз сама за себе си си дадох сметка за 2 неща – деструктивния авантюризъм, който захранвам в себе си – всеки път, когато стане напечено махам с ръка, затварям очи и се опитвам да се гмурна не в проблема, а в неговото избягване или потушаване. И второто е безкрайното и влудяващо раздразнение, което преживявам за неща – предимно малки и незначителни, но особено поглъщащи, които не зависят от мен. Това ме блокира и прави непродуктивна в ситуации, в които имам нужда от себе си и здравият си разум. Не знам до колко ще мога да поддържам самонаблюдението си над тях, но… този ми коментар ме накара да се замисля. А осъзнаването казват, че е първата стъпка към промяната! Надявам се моята промяна да бъде в посоката, полезна за мен!
Благодаря ти Любомира 🙂
Здравей, Маги! Много много е хубаво, че си успяла да видиш тези неща в себе си, защото обикновено, когато сме „авантюристични“ или пък „раздразнени“, не виждаме ясно… Фактът, че си видяла, няма как да не е началото на променящ процес в теб :).
Здравейте!
Първо, честита баба Марта! Така, по темата да споделя…
От решение до решение има огромна разлика, както и за всеки проблем има различни гледни точки. Когато става дума за дребни, ежедневни, битови решения – определено съм практична и рационална жена. Действам бързо и от раз. За дълбоките, съдбовни решения, които вълнуват душата ми, винаги изключвам ума, защото той е рамкиран. Слушам сърцето и наблюдавам света – винаги има знаци! Така не греша! Обикновено ако съзнателно се убеждаваме, че нещо е правилно, се оказва на 100% грешно. Обратното също е вярно! Това е моята истина:)
Няма независещи от мен фактори в моята реалност/ отнася се за всеки човек/. Всичко си има причина, предизвикана от мен! Хубаво е да поемем отговорност за живота си 🙂 При дразнещи фактори – наблюдавам ги, безпристрастно, търся корена им, по-голямата картина, но се случва и да им тегля една….знаете!:)
Характера ми е гъвкав, жив и цикличен – в общи линии съм тази, която определено преживяване търси да бъда и всичко е част от един по-дълбок смисъл и събития! Нито добър, нито лош…
Интересно, Симон!
Искам само да изкоментирам „независещите от нас фактори“ – това са нещата, върху които не можем да повлияем, не ни е дадена тази власт: не можем да спрем дъжда; не можем да решим вместо някой… толкова много неща, които просто не зависят само от нас. Съгласна съм, че животът е низ от отговорности и решения – 100%, но дали не сме още по-силни, когато тези независещи обстоятелства не ни влияят негативно?
Така го разбирам..
Здравейте, 🙂 Благодаря! До днес, вярвах, че съм Твърда не като скала, а като стомана! Но днес разбрах, че се поддавам на емоцията и позволявам пукнатините да ме разрушават.. Ще го променя! Още веднъж Благодаря!
Много много е хубаво да бъдем отворени за промяна. Павлина, виждам, че си такъв човек и те приветствам! 🙂 Успех във всичките 21 дена!
Здравейте.Честита баба Марта.
Безкрайното и влудяващо раздразнение, което преживявам за неща – предимно малки и незначителни, но особено поглъщащи, които не зависят от мен. Това ме блокира и прави непродуктивна в ситуации, в които имам нужда от себе си и здравият си разум. Не знам до колко ще мога да поддържам самонаблюдението си.
Здравей, Тинка и добре дошла!
Истината е, че колкото повече внимаваме за собствените си рекации, толкова повече свикваме да го правим. А, когато го правим, тогава се променяме. Но пък има и нещо друго – дали ИСКАМЕ да се променим; виждаме ли нуждата от промяна…
точно това се опитвам да правя от известно време и наистина се получава…
Може би защото съм зодия Овен, а може би и поради друга причина, от малка имам изявени лидерски черти. Забелязала съм, че макар и на моята крехка възраст /18г./ и естествено с това ограничените ми знания и опит, мнението ми се цени от широк кръг хора, който са склонни да ми се доверяват за доста отговорни неща.
Може да се каже, че през последната година под влиянието на различни хора промених мирогледа си и добих голямо желание за себеразвитие, и най-важното – захванах се с това да “изчистя” лошите черти на характера си, които според моите наблюдения почти изцяло съвпадат с неприятните черти на овена /вършене на половинчати работи, несериозност, избухливост, прибързани коментари и действия/.
След като осъзнах лошите си черти, започнах да анализирам всекидневните ситуации, в които попадам, своите реакции и действия. Това определено ми помогна да израстна като личност и да изградя стойностен характер за годините си, а и резултатите също не закъсняха – усещам едно по-добро отношение, уважение от успели и интелигентни хора, тяхната подкрепа и признателност.
Това, което смятам, че трябва да усъвършенствам още повече е постоянството, както и да се науча да се дистанцирам още повече от обкръжаващата среда, когато имам да върша работа – дразнителите, така да се каже са навсякъде и трябва да намеря начин те да не оказват такова влияние върху съсредоточеността ми по време на работа.
За пръв път участвам в такава инициатива и не знам дали този коментар е напълно коректен, но се надявам, че през останалото време ще ме насочвате към правилния път.
Честита Баба Марта на всички, и адмирации за Любомира Любенова и този проект.
Здравей, Аделина и добре дошла!
Коментарът ти е в синхрон с поставените въпроси. Тук се стараем да бъдем много конкретни, за да сме по-ефективни. Именно затова сутрин изчитаме всичко, следим се през деня и вечер даваме кратък „отчет“ :). Добре дошла!
Интересно, че по принцип съм податлив на емоцията и често ми играе лоши шеги, но днес си следях поведението и нямах нито 1 изцепка ^_^ Чакам утрешното предизвикателство !
Здравейте на всички. Какво бих могъл да споделя след първия си ден, в който предизвиквам себе си.
Решенията взимам разумно, но често реагирам и емоциално, особено в личен план, често съм прям и откровен.
Специално днес не съм се дразнел от независещи от мен фактори, но в миналото ми се е случвало. Иначе тези фактори не ме дразнят, но се случват да си създам определени очаквания за нещо и ако не са се случили съм се разочаровал.
Какво имам нужда да променя в характера си:
1. Фокусиране върху моженето и действието повече, отколкото върху самото желание.
2. Повече дисциплина и самодисциплина ( да умея да управлявам времето си по-добре и да не оставям неща за последния момент – студентски синдром )
3. Повече концентрация, за да не и убягват детайлите
4. Повече работа по простичките неща
5. Да се старая да си правя реална самооценка за да бъда добре подготвен, когато трябва да се справям с трудности
6. Да не си правя очаквания
7. Да живея днес, защото вчера е минало, а утре не подлежи на контрола ми
8. Да не се притеснявам, а да съм по-смел, когато става въпрос за действие.
9. Да не се боя да съм различен
Здравей, Боян!
Много ти благодаря, че споделяш толкова конкретни неща, въпреки че не се познаваме. НО вярвам, че тук е здравословна среда да го правим :).
Продължаваме…
По-лесно ми е да взимам решения за големи неща, базирани на принципи. Например, лесно ми е да реша да не нося мартеници, лесно ми е да реша да си спазвам думите,
защото зад това стоят определени принципи, с които съм се съгласила и приела. По-трудно ми е да реша кой филм искам да гледам, в колко часа ще си легна, какво ще вечерям.
По-лесно ми е да взимам решение какво да не направя, отколкото какво да направя. За много неща някак си оставям и чакам да ме обхване ентусиазъм, с което понякога
готини идеи отиват на вятъра.
Не взимам решения и не давам обещания особено пред себе си, когато знам, че няма да ги спазя, особено що се отнася до лоши навици.
Искам да променя в характера си това – да не взимам решения в следствие на обида, раздразнение, разочарование и нетърпение. Това ще е голяма крачка напред. Защото когато съм разочарована от някого, предпочитам да се справя сама, отколкото да намеря общия път и език. А един лидер трябва да мисли като екипен играч, не като вълк-единак.
Здравей, Йорданка и добре дошла!
Много ми беше интересно да прочета споделянето ти. Имам въпрос: Как мислиш да работиш върху промяната върху характера си?
Молитва + да не се вживявам много в ситуациите + разпознаване на неприятните емоции, дотолкова, че целенасочено да избягвам взимане на решение под афект + целенасочен стремеж за разбиране на отсрещната страна = работа върху промяната в характера.
Все пак това е осъзнатият стремеж за промяна и не знам доколко би сработил конкретно за мен дългосрочно. Промяната трябва да става естествено, като процес. За целта трябва да се промени някое мое разбиране-парадигма и следствието да е поведенческа промяна, а не обратно.
А коя парадигма трябва да се промени, все още не знам 🙂
Потърсете пукнатините. Вглeдайте се в основните облaсти на живота си (брак, семейство, работа и т.н.). Преценете къде имате пропуски:
Шофирам рисково и с опасност за околните. От скоро се опитвам да съм по-внимателен. Без колан и hands free не бива да потеглям!
Ох, веднага се сещам за няколко човека, на които ще дам да прочетат коментара ти :)))).
Честита Баба Марта! Пожелавам на всички, които участват в предизвикателството крепко здраве и вдъхновение за посрещане и изпращане на предстоящите ни хубави сезони!
Включвам се отново с голямо удоволствие и любопитство от новия път по който тръгваме заедно. Всички вие сте вдъхновение за мен.
Това ми участие е най-вече за да проверя какво и в каква посока се е променило при мен от предишното участие и вярвам, че ще открия решения за които дори не ми е хрумвало.
Вече знам, че имам характер, който е достатъчно силен – факт потвърден от резултатите.
Вече вземам решения базирани на рационалността на разума, не допускам в емоционално състояние да ги вземам – в този случай изчаквам да преживея емоцията си.
Вече не се дразня от ситуации, които не зависят от мен.
Работя по пукнатината инерция, която все още се проявява, по-точно пречи ми на постоянството и търпението.
Искам да поздравя всички участници за решението има да участват. За мен е чест да премина през това предизвикателство заедно с вас.
Благодаря на Любомира и Радост за поканата за участие!
Юми, какво да кажа…! Едно голямо БЛАГОДАРЯ, че отново сме заедно! Тъкмо ще усетим и видим разликите „преди“ и „сега“ :).
Много се радвам и аз, Юми:)))
И аз като теб бих искала да проверя дали е настъпила някаква промяна в мен и каква, сигурно затова прочетох първо предишния си коментар:)
Успех от мен! Много е полезно да чета всички коментари:) Така виждаме кой с какво се бори и как се справя и напредва:)
Здравейте и честита баба Марта на всички!
Тъй като съм в къщи,не работя в момента,няма и предизвикателства.Но това което ми се случи днес ме накара да се замисля сериозно.Подразниха ме дребни неща.Когато имах нужда от помощ,човека до мен не реагира и аз се ядосах.Сигурна съм че ако бях го помолила щеше да го направи с удоволствие,само че на мен ми се искаше той сам да се досети.А и като се замисля сега,като че ли не толкова имах нужда да ми помогне,а исках и той да направи нещо в къщи.По-точно ми се искаше в този момент той да ме отмени.Аз си довърших започнатото,но вече без желанието с което започнах.Не ви ли се струва малко егоистично от моя страна?Спокойно можех да го помоля,т.е. да го подсетя.Знам че хората са различни и реагират по различен начин.Но въпросът е да го осъзная и да не искам и да чакам и другите да са като мен.Радвам се че много набързо си осъзнах грешката.Продължавам да се самонаблюдавам и да работя върху себе си.Благодаря за този ден!
Здравей, Дафи и добре дошла!
Твоят коментар ми потвърди нещо много основно: характерът най-вече се изпитва вкъщи, с близките… защото може 8 часа на работа да се съобразяваме, но реално вкъщи сме наистина това, което сме. Ще се съгласиш ли с мен?
Може да е имало много причини, поради които си се нуждаела от помощ, не е задължително да е само егоизмът :).
Да,Любомира,така е,в къщи сме това което наистина сме.Определено щеше да ми е по-леко с помощ и аз спокойно можех да помоля за такава. Честно казано в определени моменти ми се иска хората около мен да показват загрижеността си към мен.Така както аз го правя.Ето това не ми харесва.Благодаря ти !
Здравейте и честита Баба Марта!
Поздравления към Любомира Любенова за интересната инициатива!
От доста време се боря с това, да вземам решенията разумно, а не емоционално. Имам напредък, но все още не съм постигнала желания резултат.Едно от нещата, които желая да променя в характера си е да се науча да казвам „не“.“Не“ на хора, които ми губят времето, „не“ на обстоятелства, които ме отклоняват от основната цел и т.н.
Приемам участието ми в тази инициатива като част работата ми в тази насока- да не позволя на нищо и на никой да ми попречи да се самонаблюдавам и напиша коментара си.
Напоследък, когато се появят дразнещи ме фактори си задавам въпроса:Как бих могла да ги избегна? Мисля, че в живота няма независещи от нас фактори. Всички и всичко, което ни заобикаля е малко или много в резултат на изборите, които сме направили.
Приятна вечер и успех на всички участници!
Здравей, Надка! Много се радвам, че си сред нас! Определено ще се изисква да кажем „не“ на някои неща, за да можем да си изпълним предизвикателствата, но пък вярвам, че ще се справим!
На мен ми е много много интересно да видим дали всички, които започнаха, ще издържат 🙂
Здравейте и от мен и Честита Баба Марта! Нека този месец бъде началото на нещо ново случващо се в живота ви!
Радвам се за втори път да се влюча в 21-дневното предизвикателство, тъй ксто си правя равносметка какво се е променило у мен от предишния път и резултатите хич не ми харесват…. но търся начин да се справя със себе си, много ми е полезно като чета коментарите на всички, благодаря ви, че споделяте, аз ще съм с един ден закъснение, утре ще практикувам днешното качество, за да мога да го асимилирам 🙂
Успех на всички! И вярвайте в себе си! 🙂
Здравейте, стремя се да вземам разумни решения, но днес емоцията бе по силна от разума. Допуснах да се дразня на дребни и независими от мен неща.
Имам нужда да променя някои неща в характера си. За да бъда „твърда като скала“ трябва съзнателно да се мотивирам. Харесах „малките знаци“ и ще потърся своите. Когато предварително съм набелязала нещата и се контролирам ще владея реакциите си. Благодаря.
Стела, добре дошла сред нас! Виж колко е чудно как малките неща (ама наистина малките) могат да ни развалят целите… Това, което прочитам от теб, е урок за мен :).
От доста време ползвам следния принцип за взимане на решения:
1. Решавам как да постъпя като имам предвид постоянните принципи и ценности, на чиято основа градя живота си като цяло;
2. Съветвам се с хора, на които съм дала право да говорят в живота ми. На първо място това е моето семейство. След това са приятели, на които имам доверие;
(Обикновено има единство между моето решение и съвета на хората около мен. Това е доста вълнуващо преживяване!)
3. Действам с пълно убеждение и с размах!
Тези 3 етапа във взимане на решения постепенно изграждат твърдостта на характера ми.
Много точни принципи!
Здравейте и от мен и Честита Баба Марта!
Чудесно е да се наблюдаваме и да преценяваме какво трябва да променим в характера си. Но това реално не е задача за един ден. И ако сме я започнали днес, трябва да я продължим 21 ден, докато си създадем навик и той да остане и за по-нататък.
Лично за себе си бих казала, че днешното предизвикателство съм го приела от доста години и въпреки това има моменти, когато не се справям особено добре. В повечето случаи съм се научила да вземам решенията си разумно, с преценка и да избягвам емоциите, но все пак не винаги ми се удава. Днес се справих повече от добре. Продължавам да следя реакциите и решенията си и да се старая да действам разумно и да елиминирам или да не се дразня от независещи от мен обстоятелства.
Да кажеш не, когато е необходимо и да не поемаш всичко на гърба си, е въпрос на изграждане на граници. Това го умея до голяма степен, но не се отказвам да се следя и постъпвам по възможно най-правилния за даден момент начин.
Приятна вечер на всички и до следващото предизвикателство! 🙂
Колко си права, Лазарина! 21 дена са си сериозен период от време, но са достатъчни, поне малко (ама наистина малко) да придобием навика да се самонаблюдаваме и да преценяваме реакциите си. Което от своя страна води до „облагородяване“ на самата ни личност. Добре дошла тук!
Здравейте.
Според мен характера е процес който се оформя цял живот. Това са сменящи се етапи от падане и ставане ,обстоятелства и какво ли още не. Според мен лидерството зависи от характера ,но не винаги характера ти трябва да бъде като скала ,за да си добър лидер. В Притчи в Библията има един един цитат,който казва следното :“С мъдър съвет води войната си“. Та по този повод искам да кажа,че на моменти характера ни трябва да бъде на моменти твърд като скала ,но при други обстоятелства трябва да е мек като памук. Днес се убедих окончателно в това и ще ви кажа защо.
Аз минавам за добър лидер. Сутринта бях решила с твърда ръка да „отсвиря“ един човек и да му кажа да си събира крушите ако нещата не станат както аз ги диктувам.Но знаейки че първите емоционални решения не са добър съветник изчаках деня да мине и в края на работния ден от твърдия ми характер не беше останало нищо.Обстоятелствата от срещите през деня ме промениха до толкова,че се стигна до там ,че проведох войната си с мирен съвет и спечелих,но в този момент характера ми беше по мек от памук. Лично аз не мисля ,че доброто лидерство е плод на твърд характер,по скоро е плод на гъвкавост,организация и умение на общуване и комуникиране
Здравейте и от мен! Поздравления за страхотната инициатива 🙂
За себе си мога да кажа, че обичам да „държа“ живота си в своите ръце, да се впускам във всякакви предизвикателства и не се страхувам да поемам рискове.
От известно време се опитвам да не позволявам на външни събития и фактори да оказват влияние върху моето настроение, поведение и съответно действия.
Днешният ден отправи поредните си предизвикателства пред мен, но смятам че се справих добре…въпреки това често пъти емоциите ми се оказват водещи при вземането на някой решения….Смятам, че трябва да поработя именно върху това, така че да бъде само от моя полза!
Успех, Илияна! 🙂
Благодаря ти 🙂
ДА СЛЕДЯ: Как взимам решения – разумно или емоционално? Допусках ли да се дразня на независещи от мен фактори?
Наистина интересна тема за мен, защото от 3-4 дни размишлявам точно върху това да не реагирам твърде емоционално в проблемни ситуации, но да използвам повече разума си. Има напредък… малък, но го има, и съм много щастлива!
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО: Какво имам нужда да променя в характера си?
Осъзнах, че все още имам нужда от вътрешно изцеление за дадени неща, за да не прехвърлям миналото си в настоящето. И ще работя по въпроса. Знам, че характера, който имам, ми е даден с определена цел, и е важно да бъде оформен по най-добрия начин.
Приятели, много исках да ви поздравя поотделно затова, че сте тук с мен! Затова и чак сега ще напиша моите открития през деня.
Много размишлявах над думите, че с дарбите човек се ражда, но характерът е избор. И тогава си зададох въпроса: Каква съм избарала да бъда?
Не взимам решенията си емоционално, затова използвам няколко много основни точки, чрез които се саморегулирам:
1. Запозната съм добре с емоционалното си равновесие и, когато съм извън него, полагам усилия да не решавам нищо (дори и да ми се иска);
2. Имам един принцип, който си наричам „принципът на единия ден“ – ако днес не съм емоционално предразположена, то тогава утре ще взема категоричното решение.
3. Нищо не е свръх спешно, за да се налага да го реша на секундата. (Тук нямам предвид отлагане, а стигане до момента на равновесие и трезва решителност).
Напоследък мисля за едно нещо, което трябва със сигурност да променя в характера си: да спра да се впускам в проекти, които ми изглеждат като приключения, защото технически не разполагам с време да работя по всичко, което ми се струва интересно ;).
УСПЕХ на всички!
Здравейте и от мен:)
Много се радвам да бъда за втори път част от 21-дневното предизвикателство:)
Интересно, преди да отговоря, първо прочетох предишния си коментар:)
ДА СЛЕДЯ: Със сигурност мога да заявя, че взимам решения по-скоро разумно, от колкото емоционално /въпреки, че съм много емоционална личност/, като предпочитам да се съветвам, преди да реша. Съветвам се с определени хора, които имат опита и на които имам доверие.
Забелязала съм, как в следствие от първото ми участие, изречението „Допусках ли да се дразня на независещи от мен фактори?“ се е запечатало много силно в съзнанието ми и ми помага да редуцирам точно тези моменти, в които усещам как започвам да се дразня… Не бих казала, че успявам на 100% да се справя, но имам напредък:)
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Предният път бях споменала, че се боря с „точността“. За тази година съм решила да редуцирам закъсненията си до минимум и също имам напредък:)
Освен това мисля, че имам нужда от подобряване на ефективноста, което би станало със съставяне на подробен план за всички дейности, който незнайно защо отлагам:) Ето тук имам доста да поработя:)
Добро утро, много коментари са написани и не успях да усвоя цялата информация, но мисля, че вашето резюме ще бъде на ниво и, разбира се, приятно за четене..
ДА СЛЕДЯ:
Как взимам решения – разумно или емоционално? Едно емоционално решение не е приемливо, освен в случаите, в които извършваме действие, което започва и свършва веднага, преди да сме успели да помислим отново. Правейки планове бъдещи действия, няма как да не погледнем на нещата от всички ъгли, потискайки чувства или моментни емоции. ОБИЧАМ да вземам решения със сърцето си, особено когато става дума за важни неща, а не колко силно кафе да си поръчам, например. Уви.. Днес по отвратителен начин отложих нещо за по-нататък, а след това се наложи да го свърша много бързо и ми беше няколко пъти по-трудно.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО:
Какво имам нужда да променя в характера си? Винаги съм се опитвал да слушам колкото мога повече, за да събера историята, да чуя повече гледни точки, да науча нещо ново. Трябва да се науча да го правя и с не толкова близки хора, защоточесто се улавям как се ограничавам и дори понякога се въртя на място. Трябва да се науча да работя в екип, защото се оказва, че иначе е невъзможно. И най-важното, което много ме дразни, е това, как се дразня от обстоятелствата и вземам прибързани решения, с цената на нерви, крясъци и счупени дребни предмети. Като се замисля, бих заменил характера си за спортен кабриолет. Трябва само да намеря точния човек.. ;D
Здравейте,
Аз се чудя кое е по-добре – да съм „твърда като скала“ или „мека“ като вода …
Колкото до решенията – уча се да наблядавам емоциите преди да реша, особено за нещо важно. Опитът ми показва, че решения взети с разума не винаги са ме карали да се чувствам добре.
Не знам какво точно е добре да променя в характера си, но се старая да е в посока да съм „по-голяма отвътре“ 🙂
Здравейте, с ден закъснение бих искала и аз да споделя изживяванията си по темата за силата на Характера.
Решенията, които напоследък взимам са под влиянието на емоция. Емоция на недоволство от начина, по който се развива работата на екипа ми в последно време и по-конкретно моето участие в нея. Сега изчитайки всичко от горе-написаното, и благодарение на размислите ми в последно време, осъзнавам, че цялото ми недоволство е породено то факта, че се вълнувам/не се съгласявам с решения, които други хора взимат и които не зависят от мен.
Това, което мога да променя, за да не изпитвам негативните последствия върху себе си, е:
1. Да споделям недоволството си от развитието на обстоятелствата, вместо да ги задържам за себе си.
2. С това да приключва емоционалното ми обвързване с казуса
3. Да оценявам в какво емоционално състояние съм при взимане на решение и да изчаквам да изляза от него, за да мога трезво да погледна над нещата.
Успех на всички!
Решенията,които съм взимала, винаги са били повлияни от моите емоции. Винаги съм ги взимала от раз и съм се гмуркала с главата на долу, повлияна от емоциите си. След това, вече започвам да ги обмислям, да се чудя и двоумя. И следва сблъсъка на емоция и разум, който е най- ожесточен. И независимо от ситуацията- дали в работата, в ежедневието и всички останали сфери на живота- повечето ми решения са продиктувани от емоцията. Понякога разума надделява- според ситуацията. Но нещата се решават на момента. Рядко допускам да се дразня на независещи от мен фактори, но не ги и подминавам, правя каквото мога и е в рамките на възможностите ми да се чувствам добре и до там. Не се натоварвам емоцинално с проблемите си.
Нещото,което имам нужда да променя в себе си е да бъда по постоянна в решенията си и действията си!