Помните ли тези бисквитки? Моето детство е свързано с тях. Вече са само далечен сладък спомен (нали се храним здравословно…).

Докато аз съм си похапвала от тях, някои хора са правили бизнес. Наскоро бях на среща на новосформиращия се клуб за млади предприемачи – ПРОГРЕС. Изключително приятно е да се озовеш след млади, будни и амбициозни хора, които имат конкретни цели за собствен бизнес и искат да ги постигнат като споделят опит и заедно обмислят стратегиите.

По време на представянето чух изключително интересна история от основателя на клуба, Тодор Геровски и го помолих да я разкаже още един път, специално за вас – читателите на блога. Той е започнал бизнес още в 1-ви клас… с турските бисквитки. Ето историята му.

Всичко започва с един каприз

От първи до четвърти клас учих в частно училище в София, до което се стигаше трудно. Ако бяхте на мое място, всяка сутрин трябваше да пътувате до Княжево, а след това да се катерите по 3- километров баир.  Тогава щяхте да видите моето училище – около него, освен 3 стари къщи и една голяма поляна, нямаше нищо друго.

Обучението ни беше по цял ден – от 7:00 до 18:00 часа. Единственото, което можехме да ядем, беше храната, която ни предоставяше училищната кухня – нямаше нито лафка, нито сандвичи, нито кафене… Тъй като бях доста капризен, отказвах да ям „онези“ неща.

Всеки ден си носех за хапване от вкъщи. Постоянно в менюто ми присъстваха бисквитките Favori. Другите деца обикновено ядяха храната от училищната кухня. Но, когато видяха, че аз се храня с нещо различно, започнаха да искат от бисквитките. Аз, като услужлив техен съученик, постоянно им давах. Но представяте ли си какво се случваше след като 2-ма или 3-ма съученици изядяха по 1-2 бисквитки? Все оставах гладен.

Един ден реших да си взема две пакетчета от бисквитките, вместо едно. Ситуацията се повтори: те искаха да ги почерпя. Този път обаче им казах: „Имам и второ пакетче, което струва 1 лев (не помня точно как вървяха тогава). Ако искате, си ги разделете, каквото искате ги правете“. Те замалко да се изпокарат кой да ги купи. Тогава разбрах, че

пред мен се открива чудесна възможност.

На следващия ден вече бях подготвен. Бях взел не две, а няколко пакетчета.  Моите бисквитки се продаваха! С течение на времето и съученици от другите класове ме „разкриха“. Тогава разширих асортимента. Вместо с учебници и тетрадки, раницата ми беше пълна със сладкиши. Бизнесът ми много потръгна и си докарвах добри пари.

Бизнес уроците:

Зад успеха на начинанието ми се криеха 3 важни фактора на бизнес средата:

• Бях монополист – както вече споменах, около училището нямаше нито едно място, което да предлага конкуренти на моите бисквитки. (Преди да стартирате бизнес, изследвайте конкурентата среда.)
• Имах достъп до евтини ресурси – майка ми имаше магазин за подобни стоки и аз ги взимах по цени на едро. (Огледайте се наоколо и вижте с какво разполагате. Това може да се окаже вашия бизнес.)
• Клиентите ми бяха хора с възможности – като ученици в частно училище, всичките ми съученици има добри финансови възможности, което ми позволяваше да слагам по-голяма надценка. (Трябва да знаете за какви хора  са предназначени вашите продукти или услуги.)

Така всичко вървеше чудесно, докато не завърших 4-ти клас и трябваше да се преместя в друго училище – там, за жалост, условията бяха съвсем различни и моята машина за пари спря да работи.

Това беше историята на Тодор Геровски. Както изглежда, той е имал идеалните условия за бизнес. Но по-важното в случая са не условията, а фактът, че той ги е ВИДЯЛ.