Докато чаках на една огромна опашка (досещате се, че става въпрос за някоя институция, нали?), имах „удоволствието“ да чуя следното изявление на една жена по телефона:

Ако искаш, уволни ме дисциплинарно, но ще те съдя! Започнахме като приятели, няма проблем да приключим като врагове! 

Отдавна мисля върху въпроса: Доколко ДА и доколко НЕ на бизнеса с приятели? Преди няколко дена публикувах този въпрос и на стената си във Facebook. Наблюдавала съм какви ли не случаи – и добри, и не толкова добри. Виждала съм истории с нещастен край. Вярна ли е българската поговорка: „Бизнес с роднини и с приятели не се прави“?

По-голямата част от предприемачите, които познавам, са започнали бизнес с приятели, като съдружници. Затова тези въпроси никак не са ми далечни. Интересно ми е дори как ще се развият и моите взаимоотношения с приятелите в бизнеса.

Рискувах поради няколко причини: 

Общи ценности

Предпочитам да рискувам с вече познати хора, които съм виждала в различни ситуации. Виждала съм ги как говорят по телефона с шефовете си; как се отнасят към работата си; какви неща ги вълнуват. И то чисто като приятел. Така успявам да позная ценностната им система в дълбочина. И въпреки че виждам недостатъци, това не ме притеснява. Все пак, каква е гаранцията, че напълно непознатите нямат недостатъци?

Така, в процеса на наблюдение и анализи откривам допирни точки, ценности, които могат да са ни много полезни в работата ни заедно. Две от най-важните неща, които ценя в бъдещите си сътрудници-приятели са:

1. Прозрачност.  Казват това, което мислят и няма лицемерни подходи и отношения нито към работата, нито към мен.

2. Посвещение на каузата. Всеки бизнес започва като кауза (колкото и това твърдение да противоречи на всички бизнес закони).В началото се работи без пари. Не е ли удивително, че някои хора са запалени за идеята колкото теб самия, за да се посветят на нея? Но преди да разбереш дали са наистина запалени, налага се да ги видиш какви са, когато „горят“ за нещо друго или пък, когато са апатични към нещо. Така ще можеш да прецениш доколко твоята идея ги пали.

Бизнесът с приятели е много тънка плоскост, по която, ако не знаем как стъпваме, всеки момент можем да паднем и да се удавим.

Приоритети

Важно е да зная на кое място в листа с приоритети стои нашият общ проект. Питам постоянно: Кога мога да те търся? По колко време ще можеш да отделяш? Какъв е личният ти таргет, който сам ти си определил? Как ще поддържаме отчетността?

Последният въпрос е изключително важен, защото, ако няма отчетност, само се заблуждаваме, че вършим работа. Ако аз съм поканила хората в бизнеса, ще искам те да са отчетни пред мен – на седмична или месечна основа – така знаем какво правим и можем да набележим тенденции в дадения сектор.

Всеки си знае ролята

Важно е да се знае – кой кого е поканил. Защото този, който кани, явно е видял умения в приятелите си, които са подходящи за бизнеса, който ще развива. И, от друга страна – ако не беше поканил, можеше приятелят да няма тази възможност да се развива и да участва в такъв тип бизнес или проект. Ако приятелите ви не са хора, които умеят да оценяват вас и бизнеса ви (независимо колко добри професионалисти са!), няма смисъл да ги каните. Ще се сблъскате със сериозни недоразумения и ще пропилеете взаимоотношенията си. Все пак, не говорим да включите всичките си приятели в бизнеса :)!

Аз съм от двете страни – и каня, и съм канена. И умелото жонглиране с тези две роли е ключово, за да дам най-доброто от себе си и в двата случая. Ако има конфликт и различни гледни точки, определянето на ролите помага изключително много!

Ясно дефинирани граници

Имам навика да описвам всичко като процедури. Затова описвам и задълженията, изискванията, нужните умения и т.н. Както го правя за напълно непознати хора, така го правя и за приятелите си. Установяват се правила за комуникация по дадения проект. Така всичко е точно, ясно, напълно описано и дискутирано. Набелязват се граници в общуването – кой доколко може да се намесва при вземането на решения; да дава предложения и т.н. За мен е важно да си зная границите, но и хората около мен да са запознати с техните граници.

С един от екипите, с които работя, има точни и ясни принципи и поканих хората да работят при тези установени условия. Когато видим, че има нужда от промяна, условията ще се променят, но трябва да се знае кой взима крайните решения. В случая системата ни на работа е „статична“ – вече установена.

С друг екип – тепърва изграждаме система и заедно търсим адекватни начини. На тях ясно е казано, че по всяко време могат да дават предложения; да критикуват дейността и т.н. В този случай целта е да се изгради динамична система.

И в двата екипа имам приятели, които следват тези начертани граници.

Професионално отношение

Често твърдя, че професионализмът не се изразява само в нещата, които правим. Той е свързан с отношението – към клиентите; към услугата/продукта; към съотборниците (екипа, с когото работиш). Това е една отделна тема за размисъл и за мен е ключова. Ценя отношението повече от уменията. А знаете ли, че професионалното отношение се забелязва много ясно в ежедневните реакции?

Ами личните взаимоотношения?

И тях ги има, само че не по време на работна среща. Там ролите са различни. Важното е да знаем защо се събираме – да се забавляваме, или да работим?

Опасността е личните взаимоотношения да се вплетат в работата  – приятелите ти да очакват разбиране от теб, когато не са покрили таргета си; да сигурни, че, дори и без да ти кажат, ти сам си се досетил, че нещо вкъщи не е наред; да се бавят със сроковете, защото са
приятели“. Все пак, всичко това ще се случи, ако не е имало строго определяне на границите.

Е, това бяха моите мисли по темата. Струва ми се, че ще последва продължение…