Предлагам ви нов, нестандартен поглед върху филмовата класика „Да срещнеш Джо Блек“. В сюжета са концентрирани идеите за ценността на времето, за добре премислените решения, за силата на екипната работа между лоялни партньори, за неизбежните компромиси, които се правят в името на общия и личния напредък. Тук трезвостта на работата в бизнеса е поднесена в общочовешки и нравствени рамки.Бизнесът днес е все повече латерална композиция и все по-малко статичен икономически хабитат. От позицията на една нова синкретична материя той започва да изисква гъвкаво мислене и да адаптира различни сектори към обхвата си. Aкумулира идеи от непосредствения контакт с колорита на околната среда, създава иновативни интерпретации.

Кои са бизнес уроците, които филмът „преподава“ на зрителите?
Ще ги научите сега!

Липсата на промяна е криворазбрано спокойствие. Вредно, латентно и деструктивно спокойствие, което в бизнеса е равнозначно на неуспех. Само когато работиш в динамика може да постигнеш високи резултати. Ако кротката монотонност е твоята комфортна зона, незабавно излез от нея! В бизнеса промяната е съзидателен фактор.

Промяната е предизвикателство, а предизвикателствата никога не са пречки. Те са необходимият трамплин, благодарение на който скокът ти набира скорост и инерция, за да изпълниш безупречно „номера си“.

Героите във филма смело се впускат в непознатото, защото вярват, че всяко приключение заслужава да му бъде даден шанс. Все пак, най-невероятните неща се случват, когато рутината се разрежда от нови експерименти.

В бизнес уравнението винаги в числителя поставяй собствените си принципи, а в знаменателя – възможността за добра печалба. Само по този начин можеш да бъдеш сигурен, че използваш правилният алгоритъм.

Иначе казано: Принципите стоят по-високо от печалбата. Когато изграждаш бизнес, ти непременно формулираш и негова философия, според която се ръководиш при вземането на решения. Обикновено тя е отражение на твоите собствени възгледи – не само за бизнеса, но и за света изобщо.

Смея да я определя като морален императив, който предпазва от неморални действия. Индивидуалната бизнес философия е скелетът, върху който се изграждат всички икономически и комуникационни тъкани. За потребителските възприятия принципите, които една компания следва, са от водещо значение при избор на продукт или услуга. Те купуват не просто самата стока, а и ценностите, с които тя е придружена. Осъзнавайки нематериалните предимства на свята компания, Бил Периш отказва да се подчини на силата на финансовия натиск. Неговата цел е не по-голяма парична печалба, а предотвратяване на „ценностното и принципното текучество“.

Когато удариш дъното, единственият път е нагоре. Когато нямаш какво повече да изгубиш, рискувай всичко! Само този, който дръзва да поеме риск, бележи постижения.

Бил Периш разбира, че му остава малко време живот. Вместо да изпадне в тревога и истерия, той решава да придаде на последните си дни възможно най-дълбока съдържателност. Тогава, когато краят е настъпил, героят не престава да се бори за своята бизнес кауза; за своите идеали; за щастието на хората, които обича. Затова, когато си на дъното, вместо да се валяш в утайката на проблемите, използвай този „шанс“ да се мотивираш, както никога преди, защото единствената алтернатива на „долу“ е „горе“. Бъди реципрочен!

Освободи се от всичко, което те спъва и натоварва! Осигури лекота на тялото и съзнанието си, за да бъде техният труд максимално продуктивен. Задържай само онова, което добавя положителна стойност към бизнеса и личния ти живот!

Лоялността е най-силният фактор, който обуславя едно партньорство. Лоялността в екипа е като връв, която държи сплотени членовете му; с помощта на която те се изтеглят един друг от ямата на неприятностите. За една фирма вътрешнокорпоративното доверие е също толкова важно, колкото доверието, което се цели да бъде изградено между нея и потребителите й. Историята за Троянския кон е доказателство, че за да се провали един екип, той трябва да бъде атакуван отвътре. Затова, когато се осигури междуличностна и вътрешна фирмена стабилност, компанията става трудно победима.

Прекомерната амбиция е лош партньор, който вместо към успеха, ще те доведе до провал. Желанието за успех е ключов фактор за постигане на всяка цел. Но не и на всяка цена. Болезнената амбиция замъглява схващането за ценностна реалност и нерядко нарушава неписаните закони в бизнеса и етиката. Тя всъщност не носи престиж, противно на очакваното, а единствено саботира установяването на устойчива репутация и одобрение. Амбицията е полезна само тогава, когато е полезна за личното и общото благо и не ощетява злонамерено ничии интереси.

Кризите са неизбежен епизод в жизнения цикъл на всеки бизнес. Не е важно в каква криза си попаднал, а как ще се справиш с нея. Ситуацията на организационен, икономически, комуникационен или друг вид бизнес катаклизъм е кулминационен момент в развитието на която и да е фирма. Дали в опитите за справяне с проблема ще направи крачка напред, или ще отстъпи назад в полза на конкурентите, е от решаващо значение за нейното бъдеще. Кризите не носят истински вреди на „качествения бизнес“. Те просто проверяват кой има качествата да се установи и да заслужи трайно място на пазара.

Съществува дилема, която опитва да реши кога човек успява да развие повече от творческия си потенциал – при липса на пари, или при липса на време. Аз твърдя , че истинският „нюх“ се активизира ефективно под стрес. А какъв по-голям стрес от това, да се притесняваш, че нямаш никакво време? Времето е привилегия, времето е ценност, най-вече, когато не разполагаш с него. Затова, ако твоята цел е да извлечеш максимален бенефит от времето, важно е да планираш всичките си работни задължения съвместно с личните развлечения. Иначе казано – да съчетаваш полезното с приятното. Прецизното подреждане на времето винаги е полезно в организационен и продуктивен аспект. Бил Периш успява да внуши на зрителите колко важно е да се отдава внимание на всеки един момент, колкото и незначителен да изглежда.

Можеш да спазваш традицията в бизнес философията си и паралелно с това да установяваш нови правила. Единственият начин да бъдеш успешен е да се развиваш, да израстваш, да еволюираш. Да бъдеш едновременно традиционалист и съвременник е умение, което граничи с изкуството. В този ред на мисли, наум ми идва един вдъхновяващ афоризъм, който гласи: „Прави като дърветата – те сменят листата си, но съхраняват корените си. Т. е., променяй идеите си, но запазвай принципите си!“

Ако не искате да пропускате всичко, случващо се около „Бизнес уроци“,

 следете страницата ни във Facebook и в Google+!

Автор: Юлияна Георгиева

Юлияна е 3-ти курс в СУ, специалност „Връзки с обществеността“. Обича да изследва това, което се случва около нея. Интересува се от различни приложни практики, които провокират хората да преосмислят и пренаредят живота си, да бъдат по-щастливи, по-доволни, по-добри.